Показват се публикациите с етикет съзнание. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет съзнание. Показване на всички публикации

13 март 2018

Ти си Небето


Ти си Небето.
  
Облаците са това, което се случва, което идва и си отива. 


























Тази мисъл на Екхарт Толе е нова, не се среща в книгите му.

За да я разберем, трябва първо да си отговорим на въпроса "Кой съм аз?"

Когато отхвърлим една след друга идеите, че сме нашето тяло и сетива, нашият ум и разум и дори безсмъртна душа, ще си припомним, че сме Съзнание, създадено по Божий Образ и Подобие.

Това Съзнание можем да оприличим на екран, върху който се прожектира филмът на живота. Образите върху екрана по никакъв начин не могат да засегнат екрана, точно както облаците не могат да засегнат Небето.

Дори цялото небе да е покрито с облаци, ние знаем, че скоро вятърът ще ги разпръсне и отново ще видим Слънцето.

























П. П. Ти не си дори Небето. Ти си този, който наблюдава Небето и облаците по него.

Ти си Наблюдателят.

Ти Си!


 . 

20 януари 2017

Моят отговор на въпроса "Кой съм аз?"


В книгата "Бхагавад гита такава, каквато е" е публикувана следната вълнуваща илюстрация:









Под нея има кратко описание: Душата е пътник в колесницата на материалното тяло, а разумът е колесничар. Поводите са умът, а конете са сетивата. Душата страда или се наслаждава в присъствието на ума и сетивата.

И така, Кой съм аз? 

Ето как отговарят на този въпрос Рамана Махарши, Рон Смодермон и Екхарт Толе.

А ето и моят отговор:

Аз съм моето тяло.

Аз съм Атанас, мъж на 65 години (статистически ми остават 6-7), висок 175 см., с пъстри очи, плешив и с коремче. Изглеждал съм и по-добре. Бях сладко бебе, палав ученик, симпатичен юноша, китарист в група, млад амбициозен инженер, добър съпруг и баща, планинар, плувец, скиор, рибар и пр. Но това са много различни тела; ако аз съм моето тяло, кое от тях по-точно съм? И дали това тяло не е просто транспортно средство за придвижване на моите сетива и ум?

Аз съм моите сетива.

Обичам да гледам планина (Пирин) и море (Аркутино), да слушам Бетовен и Бийтълс, да вдишвам аромата на борова гора и морски бриз, да вкусвам снежна вода под връх Джангала и мекия вкус на асеновградски мавруд, да докосвам грубата кора на 100-годишен дъб или нежната кожа на бебешко краче. Но сетивата са само датчици, които предават нервни сигнали към мозъка. Той ги обработва и ги предоставя на ума, който от своя страна сътворява картина на света, в който си мисли, че живее.

Аз съм моят ум.

Все още притежавам остър и аналитичен ум и добра памет. Имам сравнително висок IQ, бързо се ориентирам в нова среда (ооо, тук се включи егото - шшшт!). Егото ангажира голяма част от нашия ум. Най-важните думи за него са "аз" и "мое", а основните му действия са насочени към това да оцелее и да бъде право. Аз съм прав, другите грешат. Мантрата на егото е ''още". То непрестанно желае нещо. Егото не може да бъде унищожено напълно. Достатъчно е да знаем, че го има, да го наблюдаваме и да не го вземаме на сериозно. Всъщност, в духовната литература думата ум (на англ. mind), включва работен ум (мисли, емоции, чувства), памет, его и разум (висш интелект).

Аз съм разум.

Материалната система колесница-коне-поводи (тяло-сетива-ум) се ръководи от колесничар, когото можем да наречем разум. Ако смятате, че този разум се е появил като следствие от еволюцията на маймуните, моля затворете тази страница и преминете към нещо по-интересно. Този разум е част от Висшия Космически Разум, който ръководи света на Проявеното - от хигс бозона до Вселената като цяло. Някъде използват термина Единно поле на всички природни закони. Във физиката са открити десетки константи (напр. Константа на Планк h=6.626070040x10-34 J·s), чиито стойности, ако бяха малко по-различни, съществуването на Вселената такава, каквато я познаваме, би било невъзможно.

Дотук се занимавахме с физическия или Проявения свят.

- - -

Преди двадесетина години осъзнах, че не съм човешко същество с духовни преживявания, а по-скоро духовно същество с човешки преживявания.

Аз съм безсмъртна душа.

Аз съм наблюдател. Избрал съм тази колесница, коне и колесничар и споделям жизнения им път, за да натрупам определен опит. Но има една важна подробност: не мога да влияя пряко на решенията, които взима колесничарят. Той има свободна воля. Само в изключителни случаи, в които той развие дълбока интуиция, мога да контактувам с него. След края на жизнения цикъл на тялото и ума, единственото, което ще остане от тях ще са моите спомени. 

Около мен има други душѝ, с които заедно се "прераждаме" и учим общи уроци. Крайната цел е достигане до съвършенството на Този, Който ни е създал и завръщане при Него*.

Аз съм Съзнание.

Представете си киноекран. На него се прожектира филмът "Троя". Цар Приам наблюдава от крепостните стени със свито сърце двубоя между сина му Хектор и непобедимия Ахил. Филмът свършва и осветлението в залата светва. Виждащият (царят) и вижданото (Хектор и Ахил) са били просто сенки върху екрана. Екранът е единствената реалност, осигуряваща възможност да се появят всички изображения. По същия начин в "света" виждащият и вижданото заедно се създават от ума, както в съня умът създава несъществуващ свят и нашето тяло в него. Съзнанието е единствената реалност, а умът и разумът са негови производни.

И така, Аз съм частица Божествено Съзнание, създадена по Божий Образ и Подобие и изпратена в този материален свят, за да учи и да трупа опит.

Аз съм шепа вода, изпарила се от Бяло море, паднала като сняг под връх Вихрен, устремила се като буен поток през пролетта и завърнала се в Първоизточника така, както Блудният син се завръща при своя Отец**.

- - -


Оттук нататък думата има моят Отец.


Аз съм Оня, Който съм.***


АЗ СЪМ.


____ ****


_________
* И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец [Матей 5:48].
** [Лука 15:11-32].
*** [Изход 3:14].
**** Неизразимо с думи.


 . 

21 март 2016

Съзнанието


Екхарт Толе - "Единение с живота"
по "Единение с живота"
на 
Екхарт Толе 

Радостта от Битието е радост от съзнател-ността.

Съзнанието вече е съзнателно. То е Непроявеното, вечното. Вселената обаче едва постепенно става Съзнателна. Самата съзнателност е извънвремева и затова не се развива. Тя никога не се е раждала и никога не умира. Когато Съзнанието се превръща в проявената вселена, то изглежда подвластно на времето и сякаш осъществява еволюционен процес. Никой човешки ум не е в състояние да разбере напълно причината за този процес. Но ние можем да го съзрем в себе си и да станем съзнателни участници в него.

Съзнанието е разумът, организиращият принцип зад възникването на формата. Съзнанието е подготвило форми от милиони години, за да може да се изрази чрез тях в проявеното.

Въпреки че Непроявеният свят на Чистото Съзнание би могъл да се смята за друго измерение, той не е отделен от измерението на формата. Формата и Безформието взаимно се проникват. Непроявеното се влива във външното измерение като Съзнаване, като Вътрешно пространство, като Присъствие. Как го прави? Чрез човека, който става съзнателен и по този начин осъществява съдбата си.

Съзнанието се въплъщава в проявеното измерение, така да се каже, то става форма. Когато го прави, то навлиза в подобно на сън състояние. Разумът остава, но Съзнанието започва да не съзнава себе си. То се изгубва във формата, започва да се отъждествява с формата. Това може да се опише като низхождане на Божественото в материята.

На нашата планета човешкото его представлява последният етап на всеобщия сън, на отъждествяването на съзнанието с формата. Това е необходима стъпка в еволюцията на Съзнанието.

Следващата стъпка в човешката еволюция не е неизбежна, но за първи път в историята на нашата планета тя може да бъде съзнателен избор. Кой прави този избор? Ти. Кой си ти? Съзнанието, което е започнало да съзнава себе си.

Човешкият мозък е високо диференцирана форма, чрез която Съзнанието влиза във външното измерение. Той съдържа приблизително сто милиарда нервни клетки (наречени неврони) – приблизително колкото са звездите в нашата галактика, които биха могли да се възприемат като макрокосмически мозък. Не мозъкът създава съзнанието, а Съзнанието създава мозъка, най-сложната физическа форма на земята, за да изрази себе си. Когато мозъкът се увреди, това не означава, че изгубвате Съзнанието. Означава, че вече не можете да използвате тази форма, за да навлезете в това измерение. Не можете да изгубите Съзнанието, защото - по същество - вие сте Съзнанието. Можете да изгубите само нещо, което имате, но не можете да изгубите онова, което сте.

Въпреки че не можете да опознаете Съзнанието, можете да го осъзнаете като Себе си. Можете да го усетите пряко във всяка ситуация, независимо къде сте. Можете да го усетите тук и сега като вашето истинско Присъствие, като Вътрешното пространство, в което думите от тази страница се възприемат и се превръщат в мисли. То е първичното "Аз съм". Думите, които четете и мислите, са предният план, а "Аз съм" е основата, първичният заден план на всяко преживяване, мисъл, чувство.

Духовната осъзнатост означава да разбера ясно, че онова, което възприемам, преживявам, мисля или чувствам, в крайна сметка не съм аз, и не мога да открия себе си във всички тези неща, които постоянно преминават.

Буда е вероятно първият човек, който ясно го е разбрал и поради тази причина аната (не аз) става една от централните точки в учението му. И когато Иисус ни казва да се отречем от себе си, той всъщност има предвид: Отхвърли (и по този начин премахни) илюзията за "аза". Ако "азът" – егото – беше истинската ви същност, щеше да бъде абсурдно да го отхвърлите.

Онова, което остава, е Светлината на Съзнанието, в която възприятията, преживяванията, мислите и чувствата идват и си отиват. Това е Битието, което е по-дълбокият Истински Аз. Когато осъзная Себе си като него, каквото и да се случи в живота ми, вече ще има само относително, а не абсолютно значение. Почитам го, но то губи абсолютната си сериозност, тежестта си.

В крайна сметка значение има единствено следното: Мога ли да усетя първичното си Битие, онова "Аз съм", което Съм в този момент? Мога ли да усетя същинската си идентичност като самото Съзнание? Или изгубвам себе си в случващото се, изгубвам себе си в ума, в света?

Когато формите, с които сте се отъждествили, които са ви носили усещането за Аза, рухнат или ви бъдат отнети, това би могло да доведе до рухване на егото, тъй като егото е отъждествяване с формата. Когато вече няма с какво да се отъждествявате, кои сте вие? Когато заобикалящите ви форми умират или смъртта приближи, усещането ви за Битие, за "Аз съм", се освобождава от примката на формата: Духът се освобождава от затвора на материята. Вие осъзнавате първичната си идентичност като безформена, като всепроникващо Присъствие, като Битие, предшестващо всички форми, всички идентификации. Осъзнавате истинската си идентичност като самото съзнание, а не като онова, с което Съзнанието се е отъждествило. Това е покоят на Бога.

"Искам да позная Божия ум – казва Айнщайн. – Останалото са подробности." Какво е Божият ум? Съзнателност. Какво означава да познаеш Божия ум? Да Съзнаваш. Какво са подробностите? Външната ви цел и всичко, което се случва навън.

Казано е: "Покоят е езикът, на който Бог говори, всичко останало е лош превод". Ако осъзнаваме покоя винаги, когато го срещнем в живота, това ще ни свърже с непритежаващото форма и извънвремево измерение вътре в самите нас, с онова, което е отвъд мисълта, отвъд егото. Може това да е Покоят, изпълващ природния свят, или покоят в стаята ви в малките часове на нощта, или тихите паузи между звуците. Покоят няма форма - затова не можем да го осъзнаем чрез мислене. Мисълта е форма. Да осъзнаете Покоя означава, че сте в покой. Да сте в покой означава да съзнавате без мисъл. Никога не сте по-истински и по-дълбоко себе си, отколкото когато сте в покой. Когато си в покой, ставаш онзи, който си бил, преди временно да приемеш физическата и ментална форма, наречена личност. Ти си онзи, който ще станеш, когато формите се разпаднат. 

Когато си в покой, ти си отвъд временното съществувание: 
Съзнание – необусловено, без форма, вечно.


Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

17 февруари 2016

Нашата Вселена единствена ли е?


Повод за тази публикация е показаното долу филмче-анимация, наречено "Познатата Вселена".

Всички спътници, планети, звезди и галактики са изобразени в мащаб и на съответните отстояния, съгласно последните астрономически изследвания.

Пътуването ни започва от Хималаите, Тибет - нагоре към открития Космос.

Виждаме Земята и орбитите на изкуствените спътници, орбитата на Луната и на планетите в Слънчевата система.

Напускаме Слънчевата система, разстоянието, което сме изминали е един светлинен ден (светлината се движи със скорост 300 000 км. в секунда, един светлинен ден се равнява на 300 000 х 60 х 60 х 24 = 25 920 000 000 (~ 26 милиарда км.).

Синята прозрачна сфера, която се появява на 70 светлинни години показва разстоянието, до което е стигнал първият по-мощен ТВ сигнал, излъчен от Земята преди около 70 год. (спомнете си филма "Контакт"). Отвъд тази сфера нашата млада цивилизация не би могла да бъде позната.

100 000 светлинни години - напускаме Млечния път.

2 000 000 светлинни години – минаваме покрай най-близката до нас галактика Андромеда.

13 700 000 000 светлинни години – нашият хоризонт във времето и пространст-вото. Тази синя сферичка е Нашата Вселена. Отвъд нея никога няма да видим нещо.

Връщането обратно към дома е по вече познатия път…

Сега, ВНИМАНИЕ: не оставате ли с чувството, че тази Наша Вселена е само една от многото?

Претенциозно би било да си мислим, че е единствена…

И най-големият въпрос: възможно ли е всичко това да е възникнало от само себе си?

Или съществува СЪЗДАТЕЛ?...


(Преди гледане изберете "Настройки" - "HD")

Послепис:

Обичам писането в Блог, защото дава възможност (за разлика от печатното слово) след време да коригираш или добавиш нещо.

Да се върнем на момента от филмчето (около 3:30), в който Зрителят наблюдава сферата на Вселената отстрани. Тялото ви е останало на Земята, умът ви се е разпилял някъде по пътя… 

КОЙ гледа Вселената?

ТОВА сте ВИЕ! 

Този Безименен, Безпространствен и Безвременен Наблюдател е единственият действителен, истински ВИЕ. *

Вие сте Съзнание, Създадено по Божий Образ и Подобие!

-  -  -

И още нещо. В древните индийски свещени писания Веди е описан един от индийските богове Вишну, Който в съня си вдишва и издишва Вселени.



Още тогава са знаели, че Нашата Вселена не е единствена…

____________
* Рон Смодермон



12 декември 2012

Как да разберем дали напредваме духовно


по Маршал Говиндан

Как да разберем дали напредваме духовно?

Това е важен въпрос, който всеки ученик си задава в един или друг момент. Отговорът не е лесен, тъй като духовният път е криволичещ, а и духът няма форма, поради което е трудно да бъде измерен. Затова, преди да дефинираме напредъка, нека първо да уточним какво разбираме под "духовен".

В Йога говорим за човешката дилема "егоизъм", за отъждествяването с тялото и ума. Ние говорим за пет тела: физическо (Annamaya kosha, в буквален превод - тяло-храна), витално (Pranamaya kosha, което оживява физическото тяло и е център на емоциите), ментално (Manamaya kosha, включващо подсъзнанието, паметта, петте сетива, познавателните умения), интелектуално (Vijnanamaya kosha, включващо нашите способности да разсъждаваме)  и духовно (Anandamaya kosha, буквално - тяло-наслада или душа, която е Чистото Осъзнаване, Свидетелят).

Обикновено, поради егото човек си мисли и действа като вярва, че "аз" съм тялото, или "аз" съм моите емоции, или "аз" съм моите спомени или идеи. Например, човек казва: "аз" съм измръзнал; или "аз" съм гладен, или "аз" съм женен, и т.н; "аз" съм Джейн еди коя си, или "аз" съм републиканец. И въпреки това месец по-късно човек може да се отъждествява с противоположностите на тези неща: "аз" съм прегрял; "аз" съм доволен; "аз" съм разведен; "аз" имам ново законно име Джейн Смит, и "аз" си смених партията, и сега съм демократ. Очевидно, ние не можем да сме тези противоположности, ние можем да бъдем само онова, което е … винаги. Все пак, силата на егото е толкова голяма, че ние непрекъснато забравяме кои сме наистина: Чисто Битие и Съзнание.

Ето защо "духовен прогрес" трябва да включва нарастващо отъждествяване с Anandamaya kosha или с духовното тяло, и от друга страна нарастващо освобождаване от фалшивото отъждествяване с физическото, емоционалното, менталното и интелектуалното тяло или измерение на съществуване.

Това е прогресивно пречистване от егоизма, чиито изяви включват: желание, гняв, алчност, гордост, пристрастеност и злоба. В началото, и то за продължителен период, това пречистване включва полагането на усилия, за да се уважават етичните, морални и религиозни предписания, например, не-навреждане, не-крадене, липса на похот. Тези усилия дават възможност на човек постепенно да намери вътрешното си равновесие, изградено върху основите на любовта, удовлетвореността и приемането. Използвайки съвременна аналогия, егото ни кара да седим твърде близо до телевизора на живота си. И затова житейската драма ни поглъща така, че забравяме кои сме всъщност. Като се пречистваме от похот, алчност, гняв, на нас ни се удава да отстъпим назад, по-далече от телевизионния екран, достатъчно далече, за да започнем да виждаме, че не сме телевизионната програма, с всичките й драми в живота ни; ние сме неин наблюдател, или Свидетел. Това, което остава да направим, е чрез духовни практики, като медитация, да застанем още по-назад и постепенно да развием по-висша перспектива за себе си.

Накрая, както ще видим по-нататък в тази статия, щом се овладее състоянието на Себеосъзнаване, то започва да слиза и в интелектуалното, менталното, виталното и физическото тяло, като ги трансформира. Нашето духовно развитие не е нужно да бъде „над и извън” този свят. Както ще видим, то може да включва интегрирано развитие на всичките пет нива на Битието.

Първоначално обаче, ние напредваме духовно до степента, до която се отъждествяваме с тази част от нас, която е Чисто Съзнание, или Свидетелят. Това е известно като Себеосъзнаване и се проявява на следните няколко етапа:

1. Придобиване на спокойствие. Спокойствието не означава липса на мисли, а означава да бъдем осъзнати за тях. Следователно, като навлизаме в това първоначално ниво, постепенно изместваме навика да реагираме по обичаен начин, например, вместо с гняв или с тревога - със спокойно присъствие. Нечистотата на менталната заблуда, позната като мая, постепенно отслабва, като култивираме спокойствие. Всички практики от Йога, включително асаните, дишането, мантрите, медитацията и бхакти, ни помагат на този етап да намалим възбудата и ненужната активност (раджас) и да отслабим инертността, колебанието и мързела (тамас) чрез тихо, спокойно равновесие (саттва). Това внася присъствие, внася живост/съществуване (сат). Като практикуваме непривързаност, ние започваме да се освобождаваме от нашата нужда да бъдем погълнати от преживяванията.

2. Развитието на Свидетеля или Чит, Чистото Съзнание. Ние придобиваме нова перспектива, но запазваме част от нашата будност, за да наблюдаваме отстрани. Свидетелят не прави и не мисли нищо. Той просто гледа как случващите се действия, мисли, емоции или усещания идват и си отиват. Част от съзнанието ни участва в действията, част от него стои пасивно на заден план. Навлизаме в това ниво чрез усилието да бъдем Осъзнат Свидетел за относително кратки периоди или от началото до края на едно действие. Това е възможно, особено докато правим рутинни действия, които не изискват силно съсредоточаване или които сме усвоили добре. Впоследствие тази практика може да се прилага дори при дейности, които са предизвикателство за нас, които изживяваме за първи път, например, когато имаме премеждие или провал. Тази перспектива на Свидетел става все по-лесно постижима и интегрирана в ежедневните ни занимания.

3. "Аз не съм Извършителят". Когато развием нашето съзнание на Свидетел, ние повече не чувстваме, че правим нещо, защото вече не се отъждествяваме с телесните и ментални действия. По-скоро чувстваме, че сме само наблюдатели и че нашето тяло и ум са само инструменти. Част от нашето съзнание е заета с извършването на действията, били те ходене, говорене, работа, хранене и т.н., но сега част от нашето съзнание стои настрана. Това съзнание не прави нищо. То остава в пасивно състояние на внимание без да прави преценки. Човек се чувства като инструмент и като че ли Божественото извършва всичко. Човек усеща, че няма никакъв „извършител”. И въпреки това всичко бива извършено. Той се наслаждава на играта от събития, на техния синхрон и последователност. Той оценява все повече и повече как действията, думите и мислите водят до последици - карма и как този закон може да бъде приложен, за да донесе по-скоро щастие, отколкото страдание на хората. С това ново разширено Себеусещане, човек чувства, че нуждите на другите са и негови лични. Той изразява любовта си към останалите, като им помага да открият щастието.

4. "Аз съм Това, което Съм" (I am That I am [Изход 3:14]). В дълбока медитация придобиваме осъзнатост за това, какво е Осъзнаването. Съзнанието само по себе си става обект. Чувстваме, че "Аз съм във всичко" и „Всичко е в мен”. По-късно постепенно Себеосъзнаването започва да прониква и в нашите ежедневни дейности в будно състояние. Осъзнаването на Бог идва, когато се задълбочи това ниво. Светци и мистици от всички духовни традиции се опитват да опишат това изживяване, но думите им не успяват да го пресъздадат. Всъщност, колкото някой се опитва да го описва, толкова се отдалечава от него, защото описвайки го или дори мислейки за него - това го свежда до сбор от идеи. Тъй като "То" преминава през всички имена и форми, прониква всичко и е безкрайно и вечно, всичко друго бледнее по значимост. Именно затова тишината е предпочитаното средство за напътствие от страна на тези, които наистина "Го" познават. Свами Рама Тиртха, първият Йоги, който пренася Йога в Америка в края на 19 век, казва убедително: "Дефинираният Бог е ограничен Бог. Всичко онова, за което иде реч, не може нито да бъде изказано, нито да се изсвири".

Изброените нива не се минават по права линия. Ние се движим на зигзаг между тях, заради нестабилната природа на ума и на обичайните ни навици (самскари), заради карма, мая и действието на гуните. Но най-общо това е посоката на нашето движение, ако прогресираме духовно. Нашето отъждествяване с тялото, емоциите и менталната динамика отслабват и биват заместени от отъждествяване с Това, което е отвъд имена и форми, което е Себето, което е Чисто Съзнание и което в края на краищата е Божествено.

Съвременни възгледи и разбирания за Бога

Нашата представа за Бог или за Върховното Същество също ще премине през няколко етапа, които вървят паралелно с гореспоменатите нива на духовно израстване. Поучително е да анализираме начина, по който мислим за Бог или с какво точно Го идентифицираме - от нещо, което е "там горе" до нещо, което е "вътре в мен". Това развитие се проявява, като вървим напред по духовната пътека. Като правим това, избягваме риска да заседнем на едно и също ниво. Теолозите са категоризирали седем религиозни концепции за Бог. Всяка религия или дори всяка културно обособена група смята, че нейната концепция за Бог е единствено правилна. Очевидно е, че концепцията за Бог на един човек е ограничена до рамките на неговото образование, разбиране на естеството на нещата, личен опит, въображение, желания и страхове. Състоянието на въпросния човек се проектира върху концепцията му за Бог. Следните нива илюстрират това:

1-во ниво: Бог е Съюзник. Аз съм физическото тяло.

Вярата във върховната сила се появява, когато човек осъзнае страха си, а най-големият страх е страхът от смъртта. Примитивният човек е търсел начин да преодолее страховете си, като отдавал природните явления и бедствия на свръхестествени източници. За да успокои своите страхове, примитивният човек правел жертвоприношения, като се надявал, че това ще усмири бесните духове, които са отговорни за гръмотевиците, наводненията, сушите, войните, болестите и смъртта. Свръхестествените същества, според това дали са злонамерени или доброжелателни, могат да бъдат врагове или съюзници в ранните политеистични религии. Вярващите търсели защита от богове и богини, които да ги предпазят от злото, от зли сили и от последващото ги страдание. Свръхестествените сили могат да бъдат своенравни, дори отмъстителни. Животът бил кратък, скотски и оцеляването било основната цел, така че защитата била необходима преди всичко. На това ниво хората се идентифицирали на първо място с техните физически тела, а оцеляването било първостепенно. Ако аз съм само физическо тяло, то злото е това, което застрашава моето оцеляване. Добро е това, което дава безопасност, храна и подслон. Печатът на невежеството за истинската идентичност на човек и вследствие - егоизмът, са дълбоко вкоренени във физическото тяло.

2-ро ниво: Бог е Всемогъщ. Аз съм умът и личността.

Когато обществото станало стабилно, оцеляването вече не било първична цел, хората започнали да изработват закони и да управляват своето социално поведение. Те приписвали властта на техните закони на един "Всемогъщ" Бог. Тук Бог е източник на всичката власт и сила. Тези, които добиват сила, са я получили от самия Бог. Вождовете станали крале, съдиите станали духовници. Но силата опиянява, защото колкото повече сила притежаваш, толкова повече копнееш за нея. Индивидът, сега освободен от целта да оцелее, започнал да се идентифицира с ума и виталните желания. Егото, навикът да се идентифицираш с тялото и ума, обхваща вече почти неограничен обсег от възможности, тъй като желанията се разширяват. Човек се състезава с другите. Става себелюбив. Чрез силата той се стреми да доминира над останалите, да осъществи докрай своите амбиции. Човек прави това, въпреки че в същото време се опитва да спазва законите, дадени от Бог и се страхува от наказание, ако ги престъпи.

3-то ниво: Бог е Тишина: "Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог". Аз съм Свидетел.

Много индивиди достигат това ниво, когато по една или друга причина откриват вътрешно същество, което е отвъд действията на тялото, сетивата и ума. Това може да е спонтанно духовно преживяване, в което човек се възвисява; може да е резултат от практикуването на редовна медитативна техника; може да се прояви като резултат от интензивно физическо преживяване, което е съпроводено с болка, или вследствие на силна концентрация, в която човек се откъсва от обикновеното си ментално състояние. Като резултат, той започва да осъзнава, че предишните му разбирания за Бог са били просто концепции; т.е., човек започва да разбира, че той е създал Бог, който да му служи, да служи на страховете и желанията му. Но на ниво 3 човек открива покоя и така – Бог е Покой, Тишина. Човек разбира истината от Псалмите: "Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог" (Псалми 46:10). Човек разбира, че само чрез развиване на вътрешната перспектива на истинското Себе - Съзнанието на Свидетеля, той може да преодолее смущенията на външния свят. В умиротворяването на ума той открива Чистото Съзнание. То е като светлината в стаята, която досега е била пренебрегната, тъй като човек е бил разсеян от това, което светлината отразява - съдържанието на стаята. В началото има напрежение между вътрешния и външния живот на човека, което може да се отрази в отхвърляне на последния. С развитието на това ниво, човек се стреми да развие спокойна, медитативна осъзнатост във всички моменти на живота си. Той не отхвърля света. По думите на Иисус, той е в света, но не е от него.

4-то ниво: Бог е Мъдър. Аз слушам, аз знам.

Преминал отвъд първичните проблеми на страха и желанието и постигнал вътрешен мир, човек осъзнава, че Бог го обича, че той му прощава, че го разбира. Затова, Той е мъдър. Бог е всезнаещ и като се вслушвам в Бог, аз също знам. Аз го чувам, когато съм спокоен, възприемчив и позволявам на интуицията да говори. Започвам да се идентифицирам с този, който знае, не защото съм научил нещо в училище, а защото просто знам. Разбирам все повече и повече, спонтанно, когато и да се фокусирам върху това, което искам да узная. Нещата стават ясни. Виждам същинската истина зад всичко и мъдростта идва в мен. Мога да различавам трайните от нетрайните неща, кое носи радост и кое носи страдание, кой съм аз всъщност, Вечна Душа, Чисто Съзнание. Човек вече не се занимава с това да следва правилата и да избягва болката, особено във „външния” хаотичен свят, както на предните нива. Той се обръща към трансценденталния обичащ Бог с пълна увереност и грижливо пази Това в сърцето си. Той се чувства обичан, пречистен и воден интуитивно от Господ. В края на това ниво той се чувства напълно невинен, освободен от всички понятия за правилно и грешно, вина и гордост. Той се идентифицира с другите, обича ги и им помага да намерят щастието.

5-то ниво: Бог е моят Съ-Творец. Аз съ-творявам.

На това ниво на духовно развитие човек осъзнава, че има силата и отговорността да създава живота си. Той отива отвъд нормалното състояние на "сънуване с отворени очи" до състоянието на ясновидство. Става ясновидец. Човек остава верен на мечтите си, за които знае, че са в една и съща посока с неговия път на мъдрост и Себеосъзнаване. Бог вече не е далечен, човек усеща себе си като "съ-творец" на Бог. Господ дарява щедро. Господ вдъхновява. Когато човек възнамери нещо да се случи, Вселената се подрежда така, че да го подкрепи в постигането на целта. Може да се наложи човек здраво да поработи за осъще-ствяването й, но той чувства, че не е извършителят, а е само инструмент. Човек е търпелив за резултата, вярвайки, че Вселената ще се погрижи за това. Той пребивава в сегашния момент и нещата се случват, докато той прави каквото е необходимо. Човек се слива все повече с волята на Бог, като пречиства нуждите и предпочитанията на егото. Какъвто и да е резултатът, човекът се чувства благословен.

6-то ниво: Бог е Чудо. Аз съм сияещо Себе-осъзнаване.

Като съ-творец на Бог, човек започва да вижда света като чудо на сътворението, а нашите животи са площадка за игра. Чудесата изобилстват. Бог е "винаги нова радост", по думите на Йогананда, така че всеки миг е красив, както и всяка случка. Човек вижда Господ като нещо, което е отвъд всяка причинност, неповлиян от творението, Бог е Светлината на Съзнанието. Човек разбира, че неговият същински Аз е същият: сияещо Себе-осъзнаване. Светлината е метафора на Съзнанието, но също така и мистично изживяване в дълбините на душата. Бог е отвъд времето, отвъд пространството, неограничен от нищо. На това ниво милостта на Бог носи много чудни проявления. Човек открива святост в обикновените неща. Той вижда с очите на мистика - Присъствието на Бог навсякъде. Милостта, за разлика от карма, не се заслужава и не зависи от това, дали действията ни са добри или лоши; тя е отговорът на Бог на нашия повик да се слеем с Онова, което е отвъд имена и форми, да се откажем от дуалността на харесването и нехаресването, притежаването и губенето, успеха и провала, славата и срама. Човек разпознава, че играта на егото с всички негови желания е огромен капан и той се предава на Бог не само ментално, но съзнателно. Той търси освобождение от игрите на егото. Той бива погълнат от онова, което е отвъд движението на мисълта, от светлината на Съзнанието.

7-мо ниво: Бог е Абсолютно Съществуване-Съзнание-Блаженство. „Аз съм.”

Избягал от дуалността на ума, човек достига недуалистичното състояние на Сат-Чит-Ананда, или абсолютното Съществуване-Съзнание-Блаженство. Това състояние е безусловно, затова то не зависи от нищо. Това просто е, и човек разбира, че „Аз съм Това”. Той не става нищо особено, не изпитва нищо особено. Понеже специалността означава да се отличаваш, а в това ниво човек се намира отвъд двойките от противоположности и осъзнава единството си с всичко. На това ниво, което теолозите биха класифицирали като монизъм, има само Едно. В теизма (религията) съществуват душата и Бог и те са отделни. От гледна точка на монизма, има само Едно. Това Едно е безкрайно, непроменящо се, вечно, отвъд описанието, източник на всичко. Човек получава достъп до Това, когато в най-дълбоките състояния на медитация умът притихва, но съзнанието се разширява. Когато Моисей попитал Бог "Кой си ти", след като Господ го заговорил през горящия храст, Бог отговорил "Аз съм Това, Което Съм". Това изразява еднакво крайните обективни и субективни състояния на съществуването, „Аз” е субектът, а „Това” е обектът. Не става дума за празнота. Това е източникът на всичко, Това е самата върховна интелигентност. Да бъдеш тук и сега става единственият начин! Да бъдеш, не да правиш, става твоята движеща сила и твоята цел. Да бъдеш присъстващ, като драматичните обстоятелства са без значение - това носи Съзнание, а Съзнанието - Блаженство: "Сат-Чит-Ананда". И повече не можеш да отговаряш на въпроса "Кой си ти?", освен с един единствен отговор "Аз съм". Всеки друг отговор изглежда като случай на объркана идентичност, игра на егото. Предишните обичайни склонности, предпочитания и антипатии избледняват на заден план и ръководи единствено чувството "Аз съм". Повече няма "друго". Това осъзнаване, известно като Самадхи в Йога, идва по време на дълбоки медитативни изживявания, след много години. То може да бъде неуловимо, защото обикновено човек се отъждествява със спомените, тялото и ума. Но чрез периодично завръщане в това състояние, петната на невежеството, егоизма, заблудата и кармата постепенно избледняват в сияещото просветление на Себе-реализацията.

Трансформация

Светци от всички духовни традиции, които достигат това състояние откриват, че то е толкова изпълващо, че желанието да останеш на този свят постепенно избледнява, заедно с всички други желания. Тялото с всичките му нужди продължава да бъде разсейващо и затова дори напреднали светци, които са достигнали седмото състояние, се отделят от този свят без съжаление, и отлитат или към рая или в търсене на освобождение от цикъла на раждане и смърт.

Въпреки това в Китай, Тибет и Индия съществуват древни традиции на духовни адепти, които са прозрели, че това духовно развитие не свършва в духовния план на съществуване, както е описано в седемте нива по-горе. Осъзнавайки, че Бог е Тук, тяхното отдаване на Бог отива отвъд самото отдаване на душите им на Бог, в духовното измерение. Отдавайки своя интелект, своето желание да знаят, те стават мъдреци, извори на най-дълбоко познание по всеки въпрос, към който насочат умовете си. Такова познание не е дошло по обичайния път, чрез обучение или емпирично проучване, а е добито чрез интуитивно сливане с обекта на интерес. Това проницателно познание, изразяващо абсолютната истина, често не поддаваща се на изразяване, е известно като самадхи - продукт на върховна интелигентност в дълбоки състояния на съсредоточаване и когнитивно поглъщане.

Отдавайки се още повече, на нивото на ума, такива адепти са ставали "Сиддхи" или хора, които могат да проявяват своите латентни сили като ясновидство, пророчество и телепатия. Отдавайки себе си на витално ниво, маха Сиддха или великите Сиддхи и съвършени адепти проявяват още по-велики сили, като левитация, материализация на предмети или дематериализация на самите себе си, власт над природата, овладяване на събитията. Отдавайки се на физическо ниво, дори клетките им се отказват от собствената си ограничена програма за репродукция и стават интимно свързани с волята на съзнанието на адепта. Тялото става неуязвимо, безсмъртно, неподчинено на законите на природата. Такова прогресивно отдаване на Бог изразява не стремеж за освобождаване от този свят на страдание, а стремеж да позволят на Бог да се проявява чрез тях във всички планове на съществуването, във всичките пет тела - духовно, интелектуално, ментално, витално и физическо. Невиждайки повече разделение между материя и дух, а само дух, който е изцяло Божествен, тези Сиддхи са водачите на човешката еволюция. За тях да осъзнаеш Бог в болно тяло не е съвършенство. Те са изпълнили повелята на Иисус към неговите ученици: "И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец." [Матей 5:48].


 . 

03 декември 2012

Квантовата Реалност


Физици - Нобелови лауреати са доказали извън всяко съмнение, че физическият свят представлява огромен океан от енергия, която пулсира с честота милисекунди между Проявеното и Непроявеното отново и отново.

Нищо не е твърдо и неподвижно. Такъв е светът на Квантовата физика.

Те са доказали, че мислите ни са тези, които създават и поддържат "обектите", които виждаме, от поле от непрестанно течаща и променяща се енергия.

И така, защо, например, виждаме човек, вместо пулсираща енергия?

Помислете си за филмова лента.

Филмът е съставен от снимки, сменящи се 24 пъти в секунда. Всеки кадър е отделен от следващия с пауза. Въпреки това, поради скоростта, с която един кадър замества друг, те създават илюзията за непрекъснато движеща се картина.

Помислете си за старите телевизори.

TV тръбата изстрелва с голяма скорост електрони, които удрят екрана по определен начин, създавайки илюзията за форми и движение.

Какво представляват всички обекти? Имаме пет физически сетива (зрение, слух, допир, мирис и вкус). Всяко от тях е със специфичен спектър на възприемане (например, кучето чува различен обхват звуци от човека; змията вижда различен спектър на светлината и т.н.).

С други думи, сетивата възприемат океана енергия от определена, ограничена гледна точка и от това си създават образи. Картината не е нито пълна, нито точна. Това е просто една интерпретация.

Всички наши интерпретации се основават единствено на "вътрешна представа" за реалността, а не на реалната истина. Нашата "представа" е резултат на колективния натрупан опит и на личната ни житейска опитност.

Нашите мисли са свързани с тази невидима енергия и те определят какви форми приема тази енергия. Умът ни буквално заменя реалната действителност с един измислен физически свят.

Огледайте се наоколо.

Всичко, което виждате във физическия свят е започнало като идея, идея, която се е появила и оформила, била е споделена и изразена и накрая се е материализирала във физически обекти.

Ние буквално се превръщаме в това, за което най-често мислим.

Нашият живот се формира в най-голяма степен от представите и вярванията ни.

Светът е като огледало, отразяващо във физически план това, което мислим за него ... докато не го променим.

Квантовата физика ни показва, че светът не е твърдо и неизменно нещо, както ни изглежда. Той по-скоро прилича на флуид, квантов бульон, постоянно променящ формата си в зависимост от нашите индивидуални и колективни мисли.

Това, което смятаме за реално, е илюзия, почти като магически фокус.

За щастие, сега ние започваме да разбулваме илюзията и най-важното, започваме да разбираме как да я променим.

От какво е направено човешкото тяло?

То се състои от девет системи: кръвоносна, храносмилателна, ендокринна, мускулна, нервна, репродуктивна, дихателна, костна и отделителна. От какво са направени те? От тъкани и органи. От какво са направени тъканите и органите? От клетки. От какво са направени клетките? От молекули. От какво са направени молекулите? От атоми. От какво са направени атомите? От субатомни частици. От какво са направени субатомните частици? От Енергия!

Ние сме същества от чиста енергия-светлина в най-красива и интелигентна конфигурация. Енергия, която се променя непрекъснато под повърхността и ние можем да я контролираме с могъщия си ум.

Ние сме Звездни човешки Същества.

Ако погледнем тялото си под мощен електронен микроскоп и проведем други изследвания върху себе си, ще установим, че сме съставени от клъстери от постоянно променяща се енергия във формата на електрони, протони, неутрони, фотони и т.н..

Така е и с всичко друго около нас. Квантовата физика твърди, че самият акт на наблюдаване на един обект го кара да бъде там, където е и да изглежда по начина, по който изглежда.

Обектът не съществува независимо от наблюдателя! Така че, наблюдавайки, насочвайки вниманието си към нещо, ние буквално създаваме това нещо.

Това е научно доказано.

Светът на всеки човек се състои от Дух, Ум и Тяло.

Всяко от тези три понятия има функционалност, която е уникална за него и не се споделя от останалите. Това, което виждаме с очите си и опознаваме с телата си е физическият свят, който ще наречем Тяло. Тялото е ефект, създаден от определена причина. Тази причина е Умът.

Тялото не може да създава. То може само да усеща и да бъде усещано... това е неговата уникална функция.

Умът не може да усеща, преживява... той може само да създава и интерпретира. Той се нуждае от свят на относителността (физически свят, Тяло), за да почувства себе си.

Духът е Всичко, Което Е, това, което дава Живот на Ума и Тялото.

Тялото не притежава силата да сътворява, въпреки че създава илюзията, че го прави. Тази илюзия е причина за много страдание и неудовлетвореност. Тялото е просто следствие и няма силата да причинява последствия или да твори.

Ключова в цялата тази информация е възможността да се научим да виждаме Вселената по нов, различен начин, така че да можем да създаваме в живота си всичко, което наистина пожелаем.



 . 

15 май 2012

Алберт Айнщайн - мисли за Бога



Немският физик Алберт Айнщайн (1879-1955) получава Нобеловата награда за 1921 г. "за своя принос към теоретичната физика и в частност за откриването на законите за фото-електричния ефект". Айнщайн е един от основателите на модерната физика и създател на Теорията на относителността. Той е професор по физика в университетите в Цюрих, Прага, Берн, Берлин и Принстън (Ню Джърси). Айнщайн бе избран за "Личност на второто хилядолетие" (Ройтерс, декември 2000).


"Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли."
- - -
Айнщайн описва неспособността на човешкия ум да разбере същността на Бога чрез следното сравнение:
"Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред.
Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия."
- - -
"Ако от Юдаизма на пророците и от Християнството, както то беше проповядвано от Иисус Христос, се премахнат всички по-късни наслоения, светът ще придобие едно учение, което е способно да излекува всички социални злини на човечеството. Всеки човек с добра воля е длъжен постоянно в своя малък свят да се стреми да превърне това чисто хуманно учение в една жива сила дотолкова, доколкото може."
- - -
"И все пак, различията между евреите и християните не бяха ли преувеличени от фанатици и от двете страни? Всички ние живеем под благоволението на Бога и притежаваме почти еднакви духовни способности. Евреин или неевреин, роб или свободен - всички ние принадлежим на Бога." 
- - -
"Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става неговата почит към Бога." 
- - -
Учените и философите често сравняват всичко, сътворено от Бога, с часовник, а самия Бог - с часовникар, който създава и поддържа сложния часовников механизъм. И все пак, човешкото мислене е твърде ограничено, за да може да си представи неограничения Творец на Вселената. В тази връзка Айнщайн казва:
"Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?"
- - -
"Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност."
- - -
"Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога."
- - -
"Най-висшият идеал за нашите стремежи и възгледи ни е даден в Юдео-Християнската религиозна традиция. Това е една изключително висока цел, която ние, с нашата немощ, можем да постигнем само отчасти, но тя дава твърда и сигурна основа на нашите стремежи и убеждения."
- - -
"Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога."
- - -
"Моята религиозност се състои в едно смирено възхищение пред безкрайно възвишения Дух, Който разкрива себе си в онази малка част от реалността, която ние, с нашия немощен и преходен ум, едва успяваме да опознаем." 
- - -
"Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи."
- - -
В една своя статия Айнщайн изразява идеите си за Бога и религията, но впоследствие той е критикуван както от фанатични атеисти, така и от религиозни фанатици. В отговор на тези критики Айнщайн казва:
"Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия - т.нар. "опиум за народите" - не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави."
- - -
"Усърдната интелектуална работа и изследването на сътворената от Бога природа са двата ангела, които ме водят през всички трудности на този живот и ми дават утеха, сила и безкомпромисна непреклонност."
- - -
"Що се отнася до духа, който формира модерните научни изследвания, аз смятам, че най-проницателните размишления в сферата на науката произлизат от едно дълбоко религиозно чувство и че без това чувство тези размишления биха били безплодни. Аз вярвам също, че тази религиозност, която се изявява днес в научните изследвания, е единствената творческа религиозна активност на нашето време."
- - -
Книгата на атеиста Емил Лудвиг, описваща живота на Иисус, е оценена от Айнщайн като повърхностна и неправдоподобна. В едно интервю за американско списание през 1929 г. Айнщайн изразява своето отношение към Иисус Христос:
"- До каква степен сте повлиян от Християнството?
- Като дете аз изучавах Библията и Талмуда. Аз съм евреин, но съм очарован от лъчезарната личност на Иисус от Назарет.
- Чели ли сте книгата на Емил Лудвиг за Иисус ?
- Книгата на Емил Лудвиг е повърхностна. Иисус е твърде колосален в сравнение с писанията на разни празнодумци, колкото и хитри да са те. Никой не може да унищожи Християнството с остроумни фрази.
- Вие смятате ли, че Иисус е историческа личност?
- Безспорно! Невъзможно е човек да чете Евангелията, без да почувства реалното присъствие  на  Иисус. Неговата личност пулсира във всяка дума. Не е възможно един мит да бъде изпълнен с толкова живот."

По "50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога".

Вижте също: Айнщайн за себе си | Айнщайн за човека | Айнщайн за живота и смъртта | Айнщайн за Бог


 .