Ти си Небето.
Облаците са това, което се случва, което идва и си отива.
За да я разберем, трябва първо да си отговорим на въпроса "Кой съм аз?"
Когато отхвърлим една след друга идеите, че сме нашето тяло и сетива, нашият ум и разум и дори безсмъртна душа, ще си припомним, че сме Съзнание, създадено по Божий Образ и Подобие.
Това Съзнание можем да оприличим на екран, върху който се прожектира филмът на живота. Образите върху екрана по никакъв начин не могат да засегнат екрана, точно както облаците не могат да засегнат Небето.
Това Съзнание можем да оприличим на екран, върху който се прожектира филмът на живота. Образите върху екрана по никакъв начин не могат да засегнат екрана, точно както облаците не могат да засегнат Небето.
Дори цялото небе да е покрито с облаци, ние знаем, че скоро вятърът ще ги разпръсне и отново ще видим Слънцето.
П. П. Ти не си дори Небето. Ти си този, който наблюдава Небето и облаците по него.
Ти си Наблюдателят.
Ти Си!
.