23 януари 2013

Шри Рамана Махарши

Кратка биография

Въведение

Шри Рамана Махарши е роден на 30 декември 1879 г. в село Тиручули, югоизточна Индия, в набожно браминско семейство. Баща му, адвокат по професия, умира, когато Венкатараман (рожденото име на Рамана) е на 12 г. Бъдещият мъдрец учи в мисионерско училище, където научава и малко английски. Не е бил старателен ученик, но имал отлична памет и това му помагало да не изостава.

Когато бил на 16 г., се случва нещо, което преобразява живота му.

Просветление

На въпрос на учениците му как стига до Трансформацията, Рамана Махарши отговаря: "Шест месеца преди да напусна Мадурай завинаги, в средата на 1896 г. се случи огромна промяна в моя живот. Беше толкова внезапно. Един ден си седях сам в къщата на моя чичо. Както обикновено, здравето ми беше добро. Но изведнъж ме обхвана внезапен и съвсем явен страх от смъртта. Почувствах, че ще умра и започнах да мисля какво трябва да направя. Не исках да се съветвам с никого, било то доктор, някой по-възрастен или приятел. Чувствах, че трябва да реша проблема сам за себе си точно в този момент и на това място. Шокът от страха от смъртта ме направи моментално интроспективен и обърнат навътре. Казах си наум: 'Сега, след като смъртта е дошла, какво значи това? Какво е това, което умира? Това тяло умира'. Веднага започнах да драматизирам ситуацията. Изпънах крайниците си и ги оставих неподвижни, сякаш смъртта ги е обхванала. Представих си, че съм труп, за да бъде още по-истинско моето изследване. Задържах си дъха и си държах устата затворена, така че никакъв звук да не може да излезе. 'Добре тогава' си казах, 'това тяло е мъртво. Ще бъде занесено на крематориума и изгорено и ще се превърне в прах. Но със смъртта на моето тяло Аз мъртъв ли съм? Тялото Аз-ът ли е? Това тяло е тихо и бездейно. Но аз все още съм осъзнат за цялата енергия на моята личност и дори за звука на Аз-а вътре в мен, като нещо различно от тялото. Физическото тяло умира, но Духът, който е отвъд тялото, не може да бъде докоснат от смъртта. Затова аз съм безсмъртният Дух'. Всичко това не беше сръчна интелектуална гимнастика, появи се като проблясък пред мен, ясен като живата Истина, която аз възприех моментално, без почти никакви възражения. Аз-ът беше нещо реално, единственото реално нещо в това състояние и всички съзнателни дейности, свързани с моето тяло, се въртяха около него. Аз-ът или моето Себе държеше фокуса на внимание с могъщо очарование. Страхът от смъртта изчезна моментално и завинаги. Вглъбеността в Себето продължи от този момент до сега".

Напускане на дома

На 29 август 1896, Венкатараман напуска дома си в търсене на своя Отец, Бог Аруначала, на Когото той казва следното:

"О, Господи, подчинявайки се на Твоя зов
Идвам тук, изоставяйки всичко,
Не искам награда, не скърбя за нищо,
Вземи ме и нека бъда Твой".

От този ден до края на пребиваването си на този свят, Венкатараман избира за свой дом свещения хълм Аруначала (Тируваннамалай), където предимно чрез Мауна (мълчание, тишина), предава Посланието на Вечната Истина до четирите краища на света.

Венкатараман оставя следната бележка на роднините си: "Тръгвам си оттук, в търсене на моя Отец, следвайки Неговите команди. Впускам се в това благородно начинание с чисто сърце. Не тъгувайте за мен и не харчете пари, за да ме търсите".

Тапас

Рамана практикува Тапас (аскетизъм и отдаване на духовни практики и лишения) на различни места в района на Аруначала. По време на тези дни на Тапас, закачливи деца хвърляли камъни по него, но въпреки това Рамана бил винаги миролюбив и спокоен благодарение на силата, придобита от медитацията и самоналожените лишения.

След дълго издирване майка му го посещава, заедно с брат му и те всячески се опитват да го накарат да се върне вкъщи. Той оставал мълчалив. Един ученик, който бил свидетел на случващото се, не издържал да гледа сълзите на майката и помолил Рамана поне да й напише нещо. Той написал: "Господ управлява ориста на душите в съответствие с тяхната съдба. Каквото е предопределено да не се случи, няма да се случи, колкото и да се опитваш. Каквото е писано да се случи, ще се случи, колкото и да се опитваш да го предотвратиш. Това е сигурно. Затова е най-добре човек да остане тих". 

Следващите 20-тина години Рамана прекарва в медитация в различни пещери по склона на Аруначала (от 1899 до 1916 г. в пещерата Вирупакша). Около него се трупат поклонници, с които той почти не разговаря. Постепенно в подножието на планината се създава ашрам, който съществува и днес.

Рамана Махарши бил познат като Брахмана Свами в Тируваннамалай. Кавяканта Ганапати Шастри, велик Санскритски учен, идва в ашрама на Рамана през 1908 г., остава с Махарши и написва книгата "Рамана Гита".

Животът на Махарши бил една непрекъсната медитация, Ананда (Блаженство). Той бил установен в пълен вътрешен мир. Махарши рядко говорел и когато го правел, то било само защото е абсолютно необходимо.

Послание

Рамана бил жив пример за учението на Упанишадите. Неговият живот бил едновременно и послание и философия на учението му. Говорел на сърцата на хората.

Великият Махарши открил Себето в себе си и тогава дал на света много важното, но просто послание на собствения си велик живот: "Опознай Себе си".

"Опознай Себе си. Всичко останало ще ти бъде познато по естествен начин. Различавай безсмъртната, непроменяща се, всеобхватна, безкрайна Душа (Атма) и постоянно променящите се, нетрайни вселена и тяло. Питай: ‘Кой съм аз?’. Успокой ума. Освободи се от всички мисли, освен мисълта за Себето или Атман. Потопи се в дълбините на сърцето. Открий истинския, безкраен 'Аз'. Установи се там, изпълнен с мир завинаги и стани едно с Върховното Себе." Това е същината на философията и учението на Шри Рамана Махарши.

Шри Рамана казва: "Светът е толкова нещастен, защото е невеж относно истинското Себе. Истинската същност на човека е щастие. Щастието е вродено в истинското Себе. Човешкото търсене на щастие е несъзнателно търсене на собственото истинско Себе. Истинското Себе е вечно; затова когато човек го открие, той открива щастие, което никога не свършва. Във Вътрешната Пещера на Сърцето Единствената, Върховна Същност е вечно светеща със Себеосъзнатото излъчване Аз-Аз. За да Я реализирате, навлезте в Сърцето с фокусиран ум - чрез търсене навътре или потопявайки се дълбоко, или чрез контрол на дъха – и останете със собственото Себе".

Бхагаван Рамана Махарши опровергава материалистичните разбирания, че Себереализация и Самадхи са неща от миналото и че в настоящето е невъзможно да бъдат постигнати от човек. Той показва чрез пребиваване в Самадхи през целия си живот, че е възможно да се реализира Върховното и да се живее в тази реализация.

Шри Рамана Махарши излага философията на Веданта по прекрасен начин, не чрез книжовни знания, а чрез практическо преживяване. Неговите учения, предадени чрез всепоглъщащо 'Мълчание', въплъщават най-висшите идеали и най-далечните достижения на Божествена Реализация. Винаги да се търси скритата човешка божественост, винаги да има стремеж към живот в съзнание за безсмъртното Себе и да остане човек незасегнат свидетел на преходните фази от живота, потопен в това Върховно Мълчание - това е посланието на Махарши. Той не се е вълнувал от догми и религиозни предразсъдъци, защото е бил далеч отвъд тези светски ограничения. С него са живеели ортодоксални брахмински свещеници, мюсюлмани, християни, както и хора от най-нисшите касти в Индия. За него всички са били равни.

Отпътуване

През 1948 г. е открит злокачествен тумор в горната част на лявата ръка на Рамана Махарши. Оперират го четири пъти, но безуспешно. Когато докторът му казва, че само пълна ампутация на ръката ще го спаси, Рамана отказва. На последователи, които го молят да се излекува заради тях се твърди, че Шри Рамана е отговорил, "Защо сте толкова привързани към това тяло? Нека си ходи." и след това, "Къде мога да отида? Аз съм тук".

Земният край на Рамана Махарши настъпва в 20:47 ч. на 14-ти април 1950 г. Същата вечер мъдрецът е дал Даршан (виждане на Божественото) на поклонници. Всички, които се намирали в Ашрама знаели, че краят наближава. Те седнали и започнали да пеят химна на Рамана Аруначала с рефрен Аруначала-Шива. Мъдрецът помолил придружителите си да го повдигнат да седне. Той отворил светещите си милостиви очи за кратко и на лицето му се появила усмивка. Малко след това дишането му спряло. Нямало никаква борба, никакви спазми, никакви признаци на смъртта. Точно в този момент в небето блеснала падаща звезда, наблюдавана в цяла южна Индия. Метеоритът се движел бавно в небето и, достигайки върха на свещеният хълм Аруначала, изчезнал зад него.


3 коментара:

  1. Поклон пред мъдреца постигнал крайната цел на живота - себереализацията. Целият свят е в неговия Аз - безкрайната светлина на Битието. Души като Рамана Махарши, Рамакришна, Нисаргадатта Махарадж, Бабаджи, Йогананда, Рамта, Шанкар Ачария, Беинса Дуно и други са благословение за Земята и нейните жители. Чрез постоянство и усърдие всеки от нас може да постигне тяхното състояние -Сат Чит Ананда, блаженството на чистото битие. Всички сме едно. Няма разлика, а само разнообразна проявление..

    ОтговорИзтриване