Ето как завършва и предговорът към книгата:
„Прошката е великото учебно средство на Светия Дух, чрез което се осъществява промяна в мисленето. Курсът обаче има свое определение на това каква е същността на прошката, също както определя и света по своеобразен начин.
Прошката е непозната на Небето, където нуждата от нея е немислима. На този свят обаче прошката е необходима корекция за всички грешки, които сме направили. Да даряваме прошка е единственият начин да я получим, защото това отразява Небесния закон, че даряването и получаването са едно и също. Небесното Царство е естественото състояние на всички Божии Синове, каквито Бог ги е сътворил. Такава е тяхната реалност завинаги. Тя не се е променила от това, че е била забравена. Прошката е средството да си я припомним. Мисленето на света се трансформира чрез прошката. Получилият прошка свят се превръща във врата към Небесното Царство, защото благодарение на неговата милост, ние най-сетне успяваме да си простим. Когато не държим никого заложник на вината, ние самите ставаме свободни. Когато разпознаем Христос във всички свои братя, ние започваме да чувстваме присъствието Му в самите себе си. Забравяйки всички свои погрешни представи и без нищо от миналото, което да ни дърпа назад, ние можем да си припомним Бога. Обучението не може да отиде по-далеч от това. Когато бъдем готови, Сам Бог ще предприеме последната стъпка в нашето завръщане към Него."
.