23 януари 2015

Пътят към освобождението


по "Себеизследването"
на Шри Рамана Махарши


Ученик: Защо пътят към освобождението трябва да се преподава различно за всеки? Няма ли това да създаде объркване в умовете на аспирантите?

Учител: Във Ведите са посочени няколко пътя, в съответствие с различната степен на развитие на стремящите се. Все пак, понеже освобождението не е нищо друго освен унищожаването на ума, всички усилия имат за своя цел контрола на ума. Въпреки че формите на медитация може да изглеждат различни една от друга, накрая всички стават едно. Няма съмнение в това. Всеки може да възприеме този път, който приляга на зрелостта на неговия ум.

Контролът на прана, който е йога, и контролът на ума, който е джнана*, са двете основни средства за унищожаването на ума. За някои първото може да изглежда по-лесно, а за други второто. Но все пак джнана е, като да укротиш буен бик, примамвайки го със зелена трева, докато йога е да го контролираш чрез използване на сила. Така мъдрите казват, че има три степени на развитие на стремящите се. Най-горната е постигането на целта, като накараш ума да стои твърдо установен в Себето чрез разкриване на природата на Реалното посредством Ведантическо изследване и чрез виждане на собственото себе и всички неща като природата на Реалното. Средната степен е да накараш ума да стои в Сърцето чрез кевала кумбхака (задържане на дъха) и продължително медитиране върху Реалното. И най-ниската степен е достигането на това състояние постепенно, посредством контрол на дишането и т.н.

Умът трябва да бъде накаран да почива в Сърцето до унищожаването на "аз-мисълта", която е форма на невежество, установена в Сърцето. Това само по себе си е джнана; и единствено това е дхяна (медитация). Останалото е просто различие в думите и текстовете. Така прокламират свещените писания. Следователно, ако човек съумее да държи ума в Себето чрез едно или друго средство, не трябва да се тревожи за други неща.

Великите учители са учили също, че преданоотдаденият е по-велик от йогина**, че средството за освобождението е предаността, която е с природата на съзерцаването на собственото Себе***.

И така, това е пътят към осъзнаването на Брахман, който е различно наричан като Дахара Видя, Брахма Видя, Атма Видя и т.н. Какво повече може да се каже от това? Всеки трябва да разбере останалото интуитивно.

Свещените текстове учат на различни методи. След като анализирали всичките, Великите декларирали, че това е най-директното и най-доброто средство.


____________________

* Виждането на всичко като Реалността, съгласно свещените текстове: "Аз съм Брахман - един без втори".
** "От всички йогини, само този, който почива с непоколебим ум и любов в Мен, ми е най-скъп." - Бхагавад гита.
*** "От средствата за освобождение може да се каже, че единствено бхакти (предаността) е най-висшето, понеже бхакти е постоянното съзерцаване на Себето." - Вивекачудамани.


© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.