20 юли 2017

Петър Дънов за прераждането и кармата


От години се интересувам не само от християнството, но и от други световни религии – най-вече индуизма. Вълнува ме начинът, по който там се третират въпросите за  раждането и смъртта, прераждането и кармата. Чел съм, че тези понятия са съществували и в ранното християнство, но са били заличени по време на Първият вселенски събор в Никея през 325 г.

Неотдавна приятелка от Фейсбук ми препоръча книгата на П. Дънов "Изворът на доброто". Това са последни слова на Учителя, записани от не-гови ученици в годината на отпътуването му от материалния свят (1944). Към края на книгата, в главата „Законите на човешкото развитие“, Учителя говори за прераждането и кармата. 

Думите му отекнаха дълбоко в душата ми…

=  =  =

Учителят обичаше тържествената утринна тишина - мига на благословението, преди да се събуди Земята. В тези часове въздухът е най-чист, опреснен и прохладен от докосването на звездния мир. Учителя не пропускаше часовете, които принадлежат на големия живот, не пропускаше първия лъч на изгряващото Слънце. При една утринна разходка, в разговор, Учителя каза:

Човек иде на Земята като на училище, със специална програма, определена за него. Почти всеки ден е определено какво трябва да се случи. Човек е пратен тук на училище и на екскурзия.

Знаете ли откъде сте дошли? Вие сте били недоволни и за да ви утешат, са ви изпратили на разходка с един безплатен билет. Вие сте екскурзианти. Човек трябва да благодари на Бога, че се разхожда. Като се върне у дома си, все ще занесе нещо. Като пътува, трябва да си вземе бележки. Като се върне, ще разказва там на приятелите си какво е видял.

Човек не може да реализира всички свои желания в едно прераждане. Затова много пъти ще идва на Земята, докато ги реализира и добие съвършенство.

Някой човек идва на Земята, за да изкупи своите прегрешения. Друг - за да се усъвършенства. Друг идва, за да помага на другите. За тези три неща човек идва на Земята. Като те изпратят за изправяне, това не е по твоя воля, по закон си дошъл. Като те пратят като ученик, да учиш, да се усъвършенстваш, малко си по-свободен. А като си дошъл да помагаш, ти си още по-свободен.

Има неща, за които не може да се говори, за които човек трябва да мълчи. Някой пита: "Може ли да ми кажете моето минало?". Отговарям: "Не. Защото, ако говоря, ще изпъкнат отношенията между вас от миналото". Лошите спомени от миналите прераждания са много и ако човек ги помни, ще го спънат.

Човек е минал през разни народи, за да се усъвършенства. Всеки народ е лаборатория за невидимия свят. Човек е минал през разни школи. Заемал е всички обществени положения - и на господар, и на слуга.

Що е старост? Това е болест на човешката плът. В човешкия дух няма старост. Той знае как да работи и как да съхранява силите си.

Когато се освободи от кармата си, човек идва по собствено желание на Земята.

Една сестра попита как да се освободи от кармата си.

Ето как: този, когото обичаш, не искай да го обсебваш.

Природата допуска да правиш, каквото искаш, но после ще ти даде добър урок. Да кажем, че човек се намира на дъното на конус, обърнат с върха надолу. В конуса расте нагоре плодно дърво. Ако човек иска да обрули плода и хвърли камък нагоре, камъкът ще падне върху главата му. Този пример обяснява следния закон: всичко, каквото човек върши - зло или добро, се връща на него.

Някой човек върши престъпления. Разумната Природа му дава един добър урок - прекарва го през страдания. Като мине време, той забравя. Дойде втори път, пак прави престъпления. Трябва десет пъти да се повтори това страдание, за да си научи добре урока.

Погрешката поправяй веднага, не я оставяй да ти турят лихва. В началото тя по-лесно се поправя. Това е Божественият начин. Колкото човек повече отлага, толкова по-мъчно се поправя. Малкият грях е семка. Някой казва: "Това е нищо". Обаче последствията са големи. Малката семка пораства и става голямо дърво. Малките погрешки създават големи нещастия. Една кибритена клечка е малка, но може да унищожи цял град.

Един ангел, който съгреши в онзи свят, не може да живее вече там. На онзи свят, като се разсърдиш на един човек, не можеш да останеш вече там.

Великият разумен свят определя съдбата на човека, и то не фатално, но съобразно неговите мисли, чувства и постъпки. Щом той ги измени, и Бог ще измени Своето решение за него - ще се измени съдбата му. Има статистика за това. Ти си търговец. Идва беден човек при тебе, иска да му помогнеш. Ти му казваш: "Иди да работиш". Но след това идва криза, изгубваш 30-40 хиляди лева. Земеделецът нарушава Божествените закони, но дойде суша или наводнение - отнесе всичко. Той ще има да помни. Не искаш да направиш една услуга - ще дойде една болест и ще платиш.

По закона на кармата руската аристокрация от най-горе слезе най-долу. И то в един живот, а не както в други случаи - в друго някое прераждане.

Докато живееш в безлюбието, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде Любовта, прераждането престава. Любовта ликвидира кармата.

Днес повечето хора чрез страдание ликвидират своята карма. За да се справите лесно с кармата си, пазете следното: не говорете лошо един за друг. Ако някой е от невъздържаните и не може да не говори лошо за другите, поне другите да бъдат внимателни и да не се обиждат. На едните казвам: "Въздържайте се, за да не говорите лошо за близките си". На онези, за които се говори лошо, казвам: "Не се обиждайте!" Който обижда и който се обижда - и двамата не разрешават задачите си. Тогава кармата ще я разреши. Тя е строга и неумолима. Ако чакате кармата да разреши вашите задачи, нищо няма да постигнете.

Друг път, по който можете да ги разрешите, е Любовта. Ако човек избере този път, за него се отнася стихът: "Бог да обърше всяка сълза от очите ви" [Откр. 21:4]. Това наричаме ликвидация на старата карма. Всички хора са оплетени в нея. Ликвидирайте с нея!

Един ден Господ ще заличи всички грехове на хората, кармата ще се заличи и ще остане като филм. Тогава човек ще види какъв е бил в миналото, какво е правил. Миналото ще се заличи като карма, но като филм ще остане. Трябва да излезем от областта на кармата. В нея няма разрешение на въпросите. Тя е отклонение от Божествения път.

Дихармата - това са всички благоприятни условия за развитие. Дихармата - това е благодатта. Благодатта не се дава случайно, а само на този, който е готов да използва това, което му се даде. Говори се за онзи, който може да разбира и да се ползва.


Източник: Интернет


 . 

Няма коментари :

Публикуване на коментар