10 март 2020

Няколко думи за молитвата


Биват минути, когато в душата на човека е мрачно и тежко, когато страстите растат, когато съдбата ни угнетява и сме готови да изречем най-горчиви проклятия върху всичкия си минал живот...
Тогава трябва да се молим!

Биват минути, когато жива радост закипява неочаквано и в миг овладява нашето същество, когато земният свят ни се вижда като небесен рай и ни се иска всичко да прегърнем, всичко да обикнем...
Тогава трябва да се молим.

И човекът се моли в тези изключителни моменти през живота, моли се искрено, горещо, макар понякога и без думи.

Свята, вдъхновена е такава молитва: това е близка беседа, разговор с Бога.

Така се е молил Христос.

Силата на молитвата е в нейната естественост и истинност!

Нека погледнем наоколо си.

Животът на природата си върви по своя път. Природата изглежда да не се интересува от човешките радости и скърби. Тя негласно страда, негласно се радва и живее в хармония и хубости.

Нека ние, царете на природата, се вгледаме по-внимателно в живота, що кипи в нея.

Едва се съмва и първите лъчи на слънцето проблясват над хоризонта, росните капки, като живи брилянти, блестят в тревите и полските цветя. Тихо шумят листата в гората и се любуват на себе си в огледалните води на събудената река... Започва животът на деня.

И тревите, и цветята, и гората светло, радостно се усмихват към небето! Това е молитвата на растенията. Тя е безмълвна, чиста, безгрешна.

Минават часовете. Звуковете на въздушния живот се събуждат в храсталаците и полетата. Зачуруликват птиците. Пъргавата рибка несмело изскача от водните дълбочини и като оставя вълнисти кръгове върху речната повърхност, пак се устремява в родната стихия: изплува, като че ли само за да погледне към небето и да приветства утрото.

Събудила се е живата твар. Първата песен и първият вик са към Бога! Първият поглед е към небето! Това е молитвата на животните.

Най-късно от всички се събужда човекът. Той благославя утрото с обръщение към Твореца на света и Го проси с молитва да освети предстоящия му труд през настъпилия ден.

Човекът съзнава защо се моли. Разумът и сърцето му раждат неговата молитва. Вярата и любовта звучат в нея. Благодарността и надеждата я сгряват. Така се моли човекът.

Приятелю християнин! Живееш ли ти без молитва? Ставаш ли заран и се залавяш за работата си, без да коленичиш и да просиш Божието благословение за през деня? Лягаш ли си вечер, без да благодариш на Бога за благодеянията му, които си приел през деня? Ако живееш така, ти не си готов за ненадейния час... Ако живееш без молитва, ти си без вяра - нямаш религия, нито даже като езичник. Не ти трябва много време, за да разбереш, че не си християнин, че не си на път към небето.

Но може би ти не оставаш без молитва. Може би понякога се молиш, когато си позамислен или си в нещастие, или в страх, а друг път не се молиш. Или може би се молиш всеки ден, но повтаряш молитвените думи, без да се молиш от сърце или без да имаш искрено желание за нещата, за които се молиш.

Ако е това твоето състояние, то ти не си много по-добре от човека, който живее съвсем без молитва.

И ако в душата и сърцето ти не стане голямо изменение, чрез благодатта и силата на Св. Дух, ти никога няма да стигнеш до онова блажено място, което Бог е приготвил за ония, които Го обичат!

Но какво нещо е молитвата изобщо?

Да речем, че ти си баща или майка, и твоето чедо иска нещо от тебе. То дохожда при тебе и изказва желанието си, и ти се моли да му дадеш това, що иска. Молитва е да се молиш на Бога, твоя небесен Отец, както чедото ти се моли на тебе, земния му баща или майка. Молитва е да изкажем на Бога нуждите си и да Му се молим да ги удовлетвори.

Още нека речем, че ти си беден и имаш съсед богат, който може да ти помогне. Отиваш при този твой съсед и му изказваш всичката си нужда и му се молиш за помощ. Така също трябва да се молиш на Бога, всесилния Цар на небето и на земята, както на богатия си съсед. Молитвата ще рече да изкажем на Бога всичките си душевни и телесни грижи и скърби и да Му се молим за помощ и избавление. Молитвата е искрен и свят разговор с Бога.

Нужно ли ти е нещо, моли се Богу и Той ще ти даде всичко. Не ти ли стига нещо, проси от Него и Той няма да ти откаже. Грехове ли те безпокоят, кажи Му: "Господи, аз съм грешник!" и грехът няма да те безпокои. Тъга ли те измъчва, обърни се към Бога: "Господи, тъга ме измъчва!" и ще ти стане леко. Някой път не знаеш какво и що да правиш. Издигни ума си към Него и Той ще ти каже какво и що да правиш.

Изобщо за всичко се моли на Бога, всичко искай, каквото не ти достига, каквото ти е нужно, което силно желаеш, макар и дори да ти се вижда, че е невъзможно Бог да изпълни желанието ти. За Бога няма нищо невъзможно! И по-добре е да се молим на всеблагия и всемогъщ Бог, отколкото без полза да се измъчваме, да се безпокоим, да се ядосваме и да роптаем.

Без молитва не могат да бъдат дълготрайни никакъв съюз, никаква любов, колкото гореща и искрена да е тя в началото. Обичаят за обща семейна молитва утвърждава и закрепва християнския дом. Руши ли се благополучието на някой дом, изчезва ли в него единомислието и дружелюбието, това е знак, че там е занемарена домашната молитва - обединителната сила за човешките души и сърца.

Всекидневната молитва значи всекидневно присъствие на Високия Гост, Защитника и Покровителя на дома. Това присъствие на Високия Гост може би няма да премахне всички изпитания и нещастия от човешката злоба, ала то, при всички удари на нещастието, ще предпазва дома от падение.

Който иска да се моли, както трябва, и молитвата му да е богоугодна, благотворна, полезна и спасителна, той трябва преди всичко да се приготви с несъмнена, силна вяра да си създаде такова настроение, което може да противостои на всякакви вътрешни и външни изпитания, пречки и смущения, съмнение и безверие през време на самата молитва.

Помни, че Бог през време на твоята молитва очаква утвърдителен отговор на въпроса, който Той вътрешно ти задава: "Чедо мое, вярваш ли, че Аз мога да направя това, за което Ме молиш?" И ти трябва да отговориш от дълбочината на сърцето си: "Вярвам, Господи!" И тогава ще бъде според вярата ти, стига тя да е жива с несъмнена надежда в Бога!

Изобщо, когато се молиш, казвай в себе си твърдо и уверено: "Господ е всичко за мен - сам аз нищо не мога да сторя. Той е моята сила!"

За да събудиш в себе си бодрост по време на молитва и особено когато те налегне духовна и телесна слабост и дрямка, бързай да се запиташ вътрешно: "С кого разговаряш, душа моя?" И като си представиш подир това пред себе си Господа, започвай да му се молиш по-усърдно. Тогава притъпеното ти внимание ще се изостри, умът и сърцето ти ще се просветлят и ти цял ще се съживиш.

Това ще рече живо да си представиш пред себе си Господа и да живееш в Негово присъствие.


Благий, щедрий многомилостивий и човеколюбивий Господи! Сподоби ни с божествения дар на светата молитва, която се излива от дълбочината на сърцето ни! Събери разсеяния ни ум, та всякога той да се стреми към Тебе, нашия Създател и Спасител. Съкруши разпалените стрели на лукавия, които ни откъсват от Тебе. Изгаси пламъка на помислите, който по-силно от огъня ни поглъща по време на молитва. Осени ни с благодатта на Твоя Пресвят Дух, та до свършека на нашия греховен живот Тебе, едничкия, да обичаме с цялото си сърце, с цялата си душа и мисъл и с цялата си сила. А в часа, когато се разлъчва душата от тялото, о, Пресладкий Иисусе, приеми в Твоите ръце духа ни и помени нас в Твоето царство. Амин!




Източник: "Молитвено съкровище" под ред. на Охридски Митрополит Борис, 1920 год.


 . 

Няма коментари :

Публикуване на коментар