17 юни 2020

69


Не е това, което си мислите... ;-)

Просто ставам на 69.

Вече писах На 60 и На 65.

В последните четири години доста неща се промениха. Но за това ще пиша по-нататък. За тази трансформация може да се съди по последните ми публикации.

Сега искам да споделя един спомен.

Към края на 60-те години по радиото пуснаха нова песен на Луис Армстронг "Какъв прекрасен свят".

Нямах още 20, бях влюбен в Бийтълс и Стоунс, но слушах и джаз. Луис, с неговия вълшебен тромпет и дрезгав глас, също ми беше любимец.

Скоро след като издаде този световен хит, Луис Армстронг почина. На 69. Спомням си добре, че си казах: колко жалко, но - поживял си е човекът достатъчно...

Обръщам се към младите си приятели - никога не е достатъчно. На човек му се живее. Освен това, времето лети като стрела. Днес си на 20, а докато мигнеш, ставаш на 40. Лягаш си на 50 и се събуждаш на 70...

Ето песента на Луис "Какъв прекрасен свят":


А ето и превод на текста:

Виждам зелени дървета, също и червени рози.
Виждам ги да цъфтят за мен и за теб.
И си мисля ... Какъв прекрасен свят!
Виждам синьото небе и белите облаци,
яркият благословен ден,
тъмната свещена нощ...
И си мисля ... Какъв прекрасен свят!
Цветовете на дъгата, толкова красиви в небето
са по лицата на преминаващите хора.
Виждам приятели да си стискат ръце, казвайки "Как си?"
Всъщност си казват: "Обичам те!"
Чувам бебешки плач... Наблюдавам ги как растат...
Те ще научат много повече, отколкото някога ще знам.
И си мисля ... Какъв прекрасен свят!
И си мисля ... Какъв прекрасен свят!

Колко е красиво...

-  -  -

П.П. Между другото, Армстронг почива в съня си. 

Колко леко...


 . 

Няма коментари :

Публикуване на коментар