17 юни 2011

На 60

Днес тялото ми става на 60 години. Това е повод за някои размисли...

В материалния свят животът протича на четири етапа:

Раждане – разширяване – свиване – смърт.

Това се отнася до всички форми – камък, растение, животно, човек, звезда, галактика. Предполага се, че в далечно бъдеще Вселената ще спре да се разширява, ще започне свиване и накрая всичко ще се върне в Непроявеното, откъдето се е появило.

При хората периодът на разширяване най-често се свързва с егото – то иска победи, богатство, власт, забавления.

След билото - около 50-60-те започва свиването. Наближава пенсионирането. Плановете за външно развитие и кариера отстъпват на желанието за спокойствие, грижи за дома, внуците.

Идва време да си зададем най-важния въпрос: Кой съм аз?

При част от нас, да ги наречем материалисти, атеисти, егото започва да се капсулира, да се втвърдява. Накрая идва неизбежното и ако наистина вярваме, че с това всичко свършва, че няма нищо отвъд... не бих искал да изпадам в подобно положение...

При друга част от хората, успоредно с остаряването настъпва духовна промяна. Наричам я Пробуждане за истинската ни Същност. Това, което е създадено по Божий образ и подобие – Душа, Висше Аз, Атман, Съзнание...

Будистите казват: „Този свят е като мост - премини през него, но не строй дома си на него”.

„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.”, проповядва Иисус (Матей 6:19).

Ето как мисля аз на 60:

Родил съм се гол на този свят и ще си отида без нищо.

Единственото смислено нещо, което мога да направя с остатъка от живота си е да го раздам.

Едно е, обаче, да си го прочел, второ – да го повярваш, а трето и четвърто...

За това се нуждая от вашата помощ. Моля ви, помогнете ми да го изпълня.

Предварително ви благодаря!

Изпращам ви Мир, Любов и Светлина!

Намасте! 
 . 
 . 

 .
.

2 коментара:

  1. Честит Рожден Ден! Желая светли мисли,споделени радости,устремена към мечтите душа! Поздрав с едно стихотворение на Мадлен Алгафари:
    "Човек колкото и добре да живее, не се наживява.
    Толкова много видях, а толкова много остава.
    Още ми се пътува, въпреки че пътувах.
    Още ми се лудува, въпреки че лудувах.
    Още ми се дава, въпреки че много дадох.
    Даже още ми се страда, въпреки че страдах.
    Сега наближавам четирийсет, но като мен мислят и старите.
    Хем ми казват: " Колко много имаш да видиш!"
    Хем надничат през дуварите на годините и на болежките.
    Оттам душите им крещят “Дай ни, боже, още път!
    Не ни достигат даже грешките, въпреки че грешихме.
    Не ни достига любовта, въпреки че любихме."
    Приемам, все някога ще дойде денят – мъртво тяло, вечна душа.
    Но отказвам да приема – живо тяло с мъртва душа.
    Още ми се пътува, въпреки че пътувах.
    Още ми се лудува, въпреки че лудувах.
    Още ми се дава, въпреки че много дадох.
    Даже още ми се страда, въпреки че страдах.
    Човек колкото и добре да живее, не се наживява.
    Толкова много видях, а толкова много остава."

    ОтговорИзтриване
  2. Честит Рожден Ден (с малко закъснение)! Бодрост, жизнерадост и винаги с ведро настроение!

    ОтговорИзтриване