06 ноември 2018

Света Гора - Градината на Богородица


През месец октомври 2018 година имах щастието да пътувам до Света Гора. Бяхме група от осем поклонници и един водач. Посетихме 10 манастира и няколко скита, както и столицата Карея. Следва кратко описание на преживяното.

Тръгнахме сутринта от София с микробус Опел с 9 места. След около 6 часа спокойно пътуване стигнахме до курортното градче Урануполи, намиращо се в северозападната част на източния ръкав на Халкидическия полуостров. Настанихме се в пансион, слязохме до малък плаж и закрихме морския сезон с кратко къпане в още топлото Егейско море. Вечерта - гръцка таверна, узо и рибка с бира.

На другата сутрин станахме рано, в 6 ч. бяхме на пристанището, където получихме документ-разрешение за престой в Света Гора (Диамонитрион) и се качихме на ферибот.

На развиделяване пред нас се очерта връх Атон.



След 2 часа път слязохме на пристанището (арсаната) на манастир Симон Петра и приключението започна.



Манастир Симон Петра се намира на отвесна скала на 230 м. надморска височина на югозападния бряг на Света Гора. Построен е в средата на 14-ти век от Свети Симон. Изкачването по стръмната пътека ни отне около час. Манастирът скоро е бил основно ремонтиран и е в отлично състояние. Гледката от терасата на последния етаж е незабравима.

Продължаваме пътя си на юг и след час и половина виждаме следващия манастир - Свети Григорий.



Построен през 13-ти век на 20 м. над морето, манастирът е един от малките - на 17-то място в йерархията на атонските манастири. Посещаваме църквата и магазина за сувенири и - отново на път.

Следващият манастир е Дионисий - 5-ти в йерархията. Отново църква, магазин - и нататък.



Към 5 часа наближаваме последния за деня манастир - Свети Павел - 14-ти в йерархията.


Изпуснали сме вечерята, минаваме през църквата да се помолим и ни настаняват за спане в обща стая. За щастие можем да вземем топъл душ. Преуморени, но изпълнени с впечатления, бързо заспиваме. Сутринта в 3 клепалото бие за утринна молитва, която продължава със скромна закуска в 7. Нарамваме раниците и слизаме на малкото пристанище, където след час чакане се качваме на корабче и отплуваме на юг.

През този ден ни предстои преход до Великата лавра. Корабчето ни оставя на малкото южно пристанище на скита Кавсокаливия и тръгваме по тясна пътека нагоре. Пътят е тежък, с големи изкачвания и слизания, защото се заобикалят отвесни скали и сипеи.


Вървим бавно, с чести почивки и около 14:30 стигаме скита Пророк Предтеча и Кръстител Йоан. Разглеждаме църквата и неочаквано в 15 ч. ни канят на вечеря. Варен нахут, салата от зеле и чаша бяло вино (с отлично качество). По време на вечерята се пази абсолютна тишина, възрастен монах чете молитви. Метален звън дава знак, че вечерята е приключила, ставаме и изчакваме игумена и монасите да излязат от столовата първи. Напускаме скита и отпочинали продължаваме към най-големия манастир, в който ще преспим.


Великата лавра е първият манастир, основан в Света Гора около 963 год. от византийския император Никифор Фока под контрола и ръководството на преподобни Атанасий, титулуван по-късно Св. Атанасий Атонски. Титлата Велика е дадена от самия император, а лавра означава многолюден манастир.

За наша изненада отново ни канят на вечеря (всеки манастир има собствено отчитане на времето). Хапваме от учтивост, настаняваме се и в 3 ч. сутринта - отново на служба. За 6:30 сме поръчали бусче, което ни откарва до столицата Карея.

Тук разглеждаме манастира Кутлумуш,



след което с такси отиваме до още три манастира - Ивирон,



Ставроникита


и Пантократор.


Връщаме се в Карея и се настаняваме за пренощуване в скита Свети Андрей.


На последната сутрин се отправяме с малък бус до руския манастир Свети Пантелеймон.


Тук за първи път присъстваме на църковна служба на славянски език (навсякъде другаде е на гръцки), съпроводена от вълнуващ мъжки хор от 15-тина руски монаси.

По пътя назад с ферибота преминаваме покрай манастири, които ще посетя при следващото ми идване в Атон. Интересно е, че от нашата група бях единственият, който е в Света Гора за първи път.


И така, доскоро, Света Гора!

120 снимки от Атон можете да видите тук...


 . 

05 ноември 2018

Православни молитви


Иисусова молитва
Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния.
- - -
Господи Иисусе Христе, Сине Божий, смили се над мене, грешния.
- - -
Господи Иисусе Христе, Сине Божий, бъди милостив към мене, грешния.
- - -
Господи Иисусе Христе, помилвай ме.
- - -
Начална молитва
В името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.
- - -
Хвалебна молитва към Господа Бога
Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе!
- - -
Молитва преди всяко начинание
Господи, благослови!
- - -
Утринна молитва
Боже, благодаря Ти, че ме запази така милостиво и през тая нощ. 
Помогни ми да не Те наскърбя с някакъв грях 
и да прекарам днешния ден угодно на Тебе и спасително за мене. Амин.
- - -
Молитва преди ядене
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не ни въвеждай в изкушение, ала избави ни от лукавия;
защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки.
Амин.
- - -
Молитва след ядене
Благодарим Ти, Христе Боже наш, че ни насити с Твоите земни блага. 
Не ни лишавай и от Небесното Си царство. Амин.
- - -
Вечерна молитва
Господи, Боже наш, 
като благ и човеколюбец, прости ми каквото съгреших тоя ден
с думи, дело и помисъл. 
Дарувай ми мирен и спокоен сън. 
Прати Твоя Ангел-пазител да ме закриля и пази от всяко зло, 
защото Ти си пазител на душите и телата ни, 
и на Тебе - Отец, Син и Свети Дух, 
въздаваме слава сега и винаги и вовеки веков. Амин.
- - -
Молитва против униние
Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? 
Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.

- - -

Молитва към именния светия

Свети Атанасий Велики!

Ти си мой закрилник и застъпник пред Бога през всичките дни на моя живот. От деня на светото Кръщение в името на Отца и Сина и Светия Дух, когато ме нарекоха с твоето име, и досега нося твоето име. Но животът ми не е съобразен с твоя свет живот, защото много пъти и по различни начини осквернявах душата си.

Затова усърдно те моля:
закриляй ме, помагай ми, води ме със силата, която Божието благоволение ти дава. 
Всякога се застъпвай за мене пред всемогъщия и благ Бог 
и изпросвай Неговата благодат и милост за мене, 
за да бъде животът ми безопасен, защитен от зли изпитания, чист от греховни помисли, желания и дела, светъл и радостен, 
както подобава на приелия Христовото спасително име.

Не допускай злото да се доближи до мене, подкрепяй ме в слабост, бъди ми покровител, когато зли сили ме връхлетяват, помагай ми в доброто. 
Усилвай вярата ми и ми сочи пътя на спасението.

Така всякога сърцето ми ще бъде подкрепяно и ще нося достойно твоето име. 
Така и името на моя Спасител Господ Иисус Христос ще се осветява, 
и ще се слави сред братята нашият Отец, Който е на небесата, 
сега и винаги и вовеки веков! Амин.

- - -

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин. 

Царю небесни, Утешителю, Дух на истината, 
Който си навсякъде и всичко изпълваш, 
Съкровище на благата и Подателю на живота, ела и се всели в нас, 
очисти ни от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души. 
Светий Боже, Светий Крепки, Светий Безсмъртни, помилуй нас. 
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин. 

- - -

Пресвята Троице помилуй нас. 

Господи, очисти греховете ни, Владико, прости беззаконията ни, 
Светий, посети и изцери немощите ни, заради Твоето име. 
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

- - -

Достойно е

Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице,
винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите,
нетленно родила Бог Слово, същинска Богородица, Те величаем.

- - -

Пресвета Богородице, спаси нас.

= = =
 . 

10 октомври 2018

Моята молитва


В Евангелията от Матей (6:9-13) и Лука (11:2-4) Иисус ни учи как да се молим:

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес;
и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.

Повтарям си тази молитва многократно всеки ден. Освен че се моля от сърце, молитвата ми действа успокояващо – тушира мисловния шум, премахва ненужните тревоги и желания.

Когато съм в църква, манастир или параклис изричам текста точно по Евангелията. Така съм го предал и на любимите ми внучки, които знаят молитвата наизуст.

Когато съм сам обаче, си позволявам малки промени, които правят съдържанието по-близко до сегашния ми, съвременен светоглед.

Ето петте места, в които използвам свои думи в Господнята молитва.

Отче наш, Който си на небесата! Знаем, че думата "небеса" е символ, но от хилядолетия вярващите молейки се гледат нагоре към небето. Това беше дало повод на комунистите-атеисти да кажат: "Ето, Юри Гагарин се качи на небето и не видя никакъв Бог". Заменям "небесата" с навсякъде, защото Бог Е навсякъде. Материалният свят, вселената са пропити от него. И щом е навсякъде, той е и вътре в нас. В центъра на моето тяло, под гръдната кост има едно място, където чувствам Бог най-близо. Към тази точка насочвам вниманието си, когато се моля.

Ето как изразява това великият Ботев:

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

...както на небето, тъй и на земята... Отново символи. Заменям "небето" с невидимия, а "земята" – с видимия свят (първи параграф от Символ на вярата). Невидимият свят е Божественият свят, Чисто Съзнание. Той е Тук и Сега, в него не съществуват време и пространство. Затова когато ни питат: "Добре, Бог е създал всичко, но кой е създал Бог?", отговорът е: "Никой. Бог не е създаден и няма да изчезне. Бог Е.

И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм.
(Изход 3:14).

Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.
(Йоан 8:58).

От невидимия свят води началото си видимият свят, вселената (дали вследствие на Големия взрив или друго – няма значение). Видимият свят се развива във времето и пространството – той има начало и край, раждане и смърт.

...и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия... Всъщност в оригиналния текст вместо "лукавия" е използван терминът "злото". Аз замествам думата "лукавия" с желанията. Мисля, че в основата на нашите простъпки най-често стои желание – за власт, пари, охолен живот, любов (да получаваме, а не да даваме) и пр.

В Божия закон последните пет Божи заповеди са свързани с нашите греховни желания – от Не убивай (мъст), прелюбодействай (сексуално желание), кради и лъжи до конкретното Не пожелавай нищо, което е на ближния ти.

Разбира се, някои могат да имат и положителни желания – да обичат Бог, да помагат на другите и пр., но при повечето от нас преобладават желанията на егото. 

...защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. В по-стари версии на българския превод е "нине и присно и во веки веков". Аз използвам сега и завинаги. Много е важно да не забравяме, че истинският живот за нас е само и единствено тук и сега. Само тук и сега ние можем да се докоснем реално до Бога. Всичко останало са мисли в главата ни – спомени от миналото и очаквания за бъдещето...


И така, ето молитвата, която си повтарям всеки ден:

Отче наш, Който си на навсякъде.
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както в невидимия, така и във видимия свят;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от желанията;
защото Твое е царството, и силата, и славата сега и завинаги.
Амин!


Вероятно в този момент мнозина от вас ме обвиняват в богохулство. Да, аз съм грешен и моля Бог да ми прости греховете. Важното е, че не хуля Светия Дух, защото е казано:

...всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено;
а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости.
(Лук. 12:10).


П.П. От началото на 2019 година се върнах към Молитвата, дадена от Иисус.


 . 

24 юли 2018

Вътрешна тишина


по книгата "Лиценз за щастие. 
Будистки приказки за Просветление" 
от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 


ВЪТРЕШНА ТИШИНА

Прочутият основател на даоизма Лао Дзъ излизал на разходка всяка вечер, придружен от един от учениците си. Лао Дзъ имал едно строго правило: ученикът да не продумва по време на разходката.

Веднъж един нов ученик получил честта да придружи Лао Дзъ. В този ден учителят и ученикът стигнали хребета на планината тъкмо когато слънцето залязвало на хоризонта. Небето на запад било обагрено с ивици от наситено пурпурно, златно и жълто, сякаш в небесата развявали пряпорци за невидимо празненство.

Младият ученик, възхитен от природния спектакъл, не могъл да се сдържи и възкликнал развълнувано:

– Какъв прекрасен залез!

Ето, че нарушил строгото правило за безмълвието.

Учителят тихо се обърнал и се върнал в манастира. Когато стигнали там, Лао Дзъ постановил, че младият ученик няма право повече да го придружава на разходка. Той бил нарушил правилото.

Приятелите на младежа се опитали да се застъпят за него.  В края на краищата било само едно изречение. Какво лошо има в това да коментираш такъв възхитителен залез?

Лао Дзъ обяснил:

– Когато ученикът каза: "Какъв прекрасен залез", той вече не виждаше залеза. Той забелязваше само думите.

Има фундаментална разлика между това да възприемаш описанието на нещо и да преживяваш самото нещо. Разликата е същата като между пътната табела и мястото, към което сочи. Да мислиш нещо, не е като да го знаеш.

И така, как да постигнем вътрешна тишина? Повечето хора са толкова пристрастени към мисленето, че както сами твърдят, не могат да спрат да мислят. Следващото упражнение показва колко лесно може да се установи вътрешна тишина и колко приятно е усещането:
  1. Седнете удобно, затворете очи и в продължение на минута-две релаксирайте тялото.
  2. Вместо да се отдавате на мисли, безмълвно повтаряйте фразата "Намо тасса" в продължение на минута.
  3. След това започнете да правите пауза между сричките: На...Мо...Тас...Са...На...Мо...Тас... Са... и т.н.
  4. Постепенно увеличавайте паузите: На......Мо......Тас......Са......
  5. Ако в паузите се промъкнат мисли, съкратете ги: На Мо Тас Са. Това ще прогони мислите. После отново се опитайте да увеличите дистанцията между сричките.
  6. Скоро пространството между сричките ще стане голямо и в това пространство ще преживеете непосредствено неописуемата вътрешна тишина.
Не е важно какво означава намо тасса. По-добре е да не знаете. Иначе това отново ще ви поддикне към мислене.



Аджан Брам - Освободете се от егото.

По материали от Интернет.
 . 


Лиценз за щастие


по книгата "Лиценз за щастие. 
Будистки приказки за Просветление" 
от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 


ЛИЦЕНЗ ЗА ЩАСТИЕ

Налагало ми се е да принтирам и много лицензи за щастие. Трябва ни разрешително, за да шофираме, да се оженим, да притежаваме куче и за още много неща в модерния свят - защо де не можем да получим разрешително да бъдем щастливи?

Много хора смятат, че не заслужават да бъдат щастливи. Може би защото са направили нещо ужасно в миналото, за което не могат да си простят. Или защото са били малтретирани от някого и са изгубили чувството за самоуважение.

В Германия, по време на ритрийт, на който преподавах, един младеж срещаше трудности при медитацията. Той ми каза, че в момента преживява други проблеми в живота си. Не можеше да установи стабилна връзка. В кариерата си не напредваше. Имаше чувството, че животът му е една безкрайна мрачна зима. Всеки път, когато се появеше възможност за щастие, той по навик я отхвърляше. Подсъзнателно вярваше, че не заслужава да е щастлив. Много са хората като него.

Забелязах, че изпитва голямо уважение към мен. Приятелите му ми казаха, че той ме смята за свой всезнаещ, вселюбящ духовен учител! Това беше доста преувеличено, но все пак ми даваше известно предимство. Дадох му лиценз за щастие, подписан от човек, когото той смяташе за непогрешим. От мен!

Младежът прие лиценза с такава почит, че го взе на сериозно. Сложи го в рамка и го окачи на стената. Той постоянно му напомняше, че човек с авторитет му беше разрешил да бъде щастлив. Затова престана да отхвърля моментите на радост и си позволи да бъде щастлив. Много от проблемите му, включително и в медитацията, изчезнаха.

Единствената неприятност дойде от това, че казал за лиценза на свой приятел, който качил снимка във Фейсбук. Скоро бях залят от толкова молби за лицензи за щастие, че за известно време изгубих собственото си щастие, тъй като нямах време да медитирам!

Ето защо в края на тази книга съм включил официален лиценз за щастие. Можете да впишете името си, да го изрежете и да го запазите в портфейла си, ако искате винаги да имате подръка нещо, което да ви напомня да си позволявате щастие. Поставил съм на всички своя печат на одобрение!




 . 


20 юли 2018

Параклис "Свети Илия"


Има много параклиси "Свети Илия" в България, но моят любим е над село Орехово в Родопите.


От площада на селото тръгваме надолу към реката...



Минаваме малко мостче


и продължаваме нагоре по обрасла пътечка.


Следва кратко стръмно изкачване,


след което поемаме по сенчеста пътека с лек наклон във вековна борова гора.



По пътя - ягоди,


чешмички...


Под билото излизаме на чудесна поляна


и след 100-тина метра зърваме параклиса.


Ето го, на самото било.

Вътре - скромно, подредено, чисто.


На 50-тина метра има чешма.



Гледката е чудесна...



За разнообразие се връщаме по друг път...



Скоро виждаме селото...



Минаваме покрай църквата,


пресичаме реката по друг мост и след кратко изкачване


покрай красиви стари къщи


сме пак на площада.


А тези цветя набрах по пътя за ВАС!
























Обичам ВИ!


Още снимки от тази красива разходка можете да видите тук...


 . 

09 юли 2018

Да прекосиш хоризонта


по книгата "Лиценз за щастие. Будистки приказки за Просветление" от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 


ДА ПРЕКОСИШ ХОРИЗОНТА

В дните преди да се появят надеждни самолети, повечето хора пътували от континент до континент на огромни океански лайнери. Преди корабът да отплава, пасажерите се нареждали на палубите от страната на кея, където стояли техните роднини и приятели. Когато параходната сирена известявала момента на тръгване, хората на борда и тези на кея започвали да махат, да пращат въздушни целувки и да викат последни думи за сбогом, докато корабът бавно отплавал. Скоро той се отдалечавал толкова, че хората на кея не можели да разпознаят кой кой е в сивата маса от пасажери, все още стоящи на палубите, но въпреки това те продължавали да махат и да се взират. След минути корабът бил толкова далече, че не се виждала дори тълпата от пътници, но техните близки продължавали да стоят на кея, вторачили поглед в смаляващия се кораб, на който някъде там бил любимият им човек.

После корабът достигал онази гранична линия – хоризонта, и изчезвал напълно. Роднините и приятелите на сушата вече не можели дори да видят любимия човек, какво остава да му кажат нещо или да го докоснат, но те знаели, че той не е изчезнал напълно. Той просто бил преминал линията на хоризонта, която ни дели от намиращото се отвъд. Те знаели, че отново ще го видят.

Би могло да се каже, че същото се случва, когато любимите ни хора умрат. Ако имаме късмет, ще сме до тях, ще ги прегърнем и ще се сбогуваме. После те ще отплават в океана на смъртта. Ще се отдалечат от нас. В последния си миг ще достигнат хоризонта, граничната линия, разделяща този живот от онова, което е отвъд. Когато прекосят тази линия, повече няма да ги виждаме, няма да можем да говорим с тях или да ги докоснем, но ще знаем, че не са изчезнали напълно. Те просто са прекосили линията на смъртта, която ни дели от намиращото се отвъд.

Ние ще се срещнем отново.



Аджан Брам - Освободете се от егото.

По материали от Интернет.
 . 


13 юни 2018

4 начини за укрепване на вашата духовност



Вашето духовно пътуване 
е точно това ... пътуване.


Идва време, когато може да се наложи да промените курса, да коригирате някои практики или да изоставите определени вярвания. Това, което е работило за вас в началото на духовното ви пътуване, може да не ви върши работа сега. Или може би има стари практики, които отново можете да прилагате, за да спомогнат вашия растеж. Независимо от това докъде сте стигнали в пътуването си, важно е да продължите да изграждате по-силни връзки с вашата Висша сила, вашето Истинско Аз и с другите.

Духовната сила не идва пасивно. Тя заема активна позиция, за да насърчи растежа. Много духовни лидери в историята са преживели мъчителна болка и страдание, давайки пример за целенасоченост и отдаденост на вярванията и практиките. И ако има нещо, което можете да научите от тях, е че вашето духовно пътуване е неповторимо. Това, което работи за вас, може да не работи за най-добрия ви приятел или партньор и обратно.

Независимо дали сте затънали, апатични или просто се стремите да растете в духовната област, има четири начина да укрепите своята духовност.

Практикувайте Прошка

Прошката е мощно действие, катализиращо промяна. Има много ужасни неща, които се случват в този свят и е вероятно да сте били наранени от някого в миналото. Като задържате в себе си тази болка и ненавист, само насърчавате негативността да измъчва и втвърдява сърцето ви. И, макар да не осъзнавате това, тази несправедливост засяга вас много повече от другия.

Въпреки че не е лесно да се прости, това е необходима стъпка към цялостност и истинска връзка с вашето Висше Аз. Потърсете и се опрете на Висшата сила вътре във вас, за да простите на онези, които са ви наранили. Обградете се с наставници, приятели или духовни учители, които да ви помогнат и да ви напътстват в този процес.

Ако имате нужда от някакво вдъхновение, използвайте Махатма Ганди като пример. Той го казва най-добре: "Слабите никога не могат да прощават. Прошката е атрибутът на силните."

Бъдете отворени и честни с другите

Тъй като духовността е субективна, нейната сила е в споделянето й с другите. Изковаването на истинска автентичност отваря пътя пред тялото, ума и духа към неограничени възможности. Лесно е да се откажете от фалшивото си Аз - това "ти", което споделяш със света, за да угодиш на другите, да отговаряш на очакванията и да пазиш сърцето си. Но мощта идва от споделянето на вашето Висше Аз с тези, на които вярвате.

Поемете риска да бъдете уязвими, като споделяте тайните си, несигурността си и недостатъците си с другите. Като се приемате такъв, какъвто сте - с всички недостатъци и пр. - вашият Дух ще може да диша свободно и да приема, че никой не е съвършен и че красотата може да се крие в безпорядъка. 

Ето някои идеи как да направите това:
  • Вечеряйте с доверен приятел и споделете, че се чувствате уязвим
  • Посетете група за подкрепа, където се изисква анонимност
  • Намерете духовен водач, който е готов да ви чуе
  • Потърсете консултация с лицензиран специалист, коуч, който слуша обективно.

Изследвайте вашето Висше Аз

"Кой сте вие?" е въпрос уникален и достоен за проучване. Чрез полагане на усилия да се опознаете отвътре и отвън, можете да откриете какво ви дава сили за живот и кое е това, което ви изчерпва. С това знание вие сте в състояние да създадете живот на изобилие, да уважавате начина си на съществуване и да давате пространство на другите, за да открият и те своето Висше Аз.

Опитайте някоя от тези практики, за да започнете да проучвате:
  • Спомнете си за времето в живота си, когато сте се чувствали задоволени и времето, когато сте били отчаяни. Определете всички модели или обстоятелства, които могат да хвърлят светлина върху това, от което се нуждаете повече или по-малко в живота си сега.
  • Срещайте се редовно с духовен учител, който може да ви напътства в дейности и практики на самоусъвършенстване.
  • Медитирайте с намерението да откриете Истинското си Аз.

Създайте си Правило на Живота

Вашето "Правило на Живота" е пътна карта за това как искате да изживеете живота си, като очертавате духовните практики, които се ангажирате редовно да изпълнявате, за да поддържате връзка с вашата Висша сила, Истинско ви Аз и с другите. То трябва да ви служи като ръководство, а не като закон, така че дайте си милост, ако не го следвате точно. Винаги можете да коригирате това, което счетете за необходимо.

Някои редовни практики за връзка с Висшата Сила могат да включват:
  • Молитва
  • Медитация
  • Тишина

За връзка с Висшето Аз опитайте:
  • Усамотение
  • Самонаблюдение
  • Творчески анализ

За свързаност с другите, някои добри практики могат да бъдат:
  • Редовни вечери с приятели и семейството
  • Духовни събирания
  • Лекции и семинари

Създаването на Правило на Живота може да изглежда обезсърчително, особено ако се опитвате коренно да промените живота си. Преди да обявите, че сте се провалили, проверете дали целите, които сте си поставили са реалистични и постижими. Имайте предвид следните съображения:

  • Включете практики, които се вписват в съществуващия ви график. Ако рядко намирате време да се храните през деня, шансовете да се оттеглите за полудневно усамотение са малки. Вместо това започнете да отделяте време за храна далеч от компютър, телефон или други хора.
  • Опитайте практики, които съответстват на вашите интереси. Ако не сте творческа личност, може би не започвайте с ангажимент да създавате четири произведения на изкуството за един месец. Вместо това намерете нещо, което ще подхранва душата ви и ще ви донесе удоволствие. 
  • Настройте практиките си според вашите нужди. Това, от което имате нужда днес, може да не ви е нужно утре или след шест месеца. По същия начин, може да мислите, че се нуждаете от един час на мълчание и уединение сутрин, но да трябва да жертвате съня си за него. Може би е по-добре първо да се отдадете на адекватна почивка и да практикувате уединение, след като си починете.


Макар че тези предложения не са изчерпателни, те са добър начин да започнете да укрепвате своята духовност. Не забравяйте, че тялото, умът и духът са свързани и вие трябва да балансирате живота си според това. Ако тялото ви е изтощено и не получавате правилното хранене, вероятно няма да успеете да се включите ефективно в духовните практики. Грижете се за себе си във всичките три сфери и се възползвайте от предимството, че сте по-свързани с вашата Висша сила, Истинското ви Аз и с онези, които са около вас.


Източник:  https://chopra.com/articles/4-ways-to-strengthen-your-spirituality


  . 

11 юни 2018

Защо духовността е свързана с удовлетвореността от живота?



Духовността, в нейната най-чиста форма, не е бягство от света, а по-богато взаимодействие с него.




Духовността дава възможност на хората да видят повече неща в света и в другите хора. Не е изненада, че това води до по-дълбоко чувство на задоволство. Ново проучване на Института за изследване на религиите (ИИР) установи, че по-високите нива на духовност са тясно свързани с по-пълна удовлетвореност от живота.

Като човек на вярата, опитът ми с организираните религии се е ограничавал с течение на времето. И все пак винаги съм оценявал как духовността в различните традиции задълбочава състраданието и етичността. Дори след като религиозният пейзаж в Съединените щати бързо се промени, значението на духовността не се ограничава. Сега има повече доказателства в това отношение.

ИИР и щатският университет във Флорида съвместно проведоха национално проучване, което измерва духовността чрез самооценка на преживяванията и личното отношение към религията. Като правят това разграничение, те могат да хвърлят повече светлина върху явлението "духовни, но не религиозни" американци.

Оказва се, че близо един от всеки пет американци е духовен, но не религиозен. И важното е, че има някои значителни разлики между тези, които са духовни, и тези, които не са. Например, по-висок процент от тези, които са духовни (независимо дали са религиозни или не), се чувстват вдъхновени, докато извършват дейности като слушане на музика или четене на книга.

Това може да изглежда като странно отклонение, докато човек не помисли за основното значение на духовността. Равин Абрахам Джошуу Хешел каза: "Нашата цел трябва да бъде да живеем в радикален удивление ... да ставаме сутрин и да гледаме на света по начин, който не приема нищо за даденост. Всичко е феноменално; всичко е невероятно. Никога не третирайте живота небрежно. Да бъдеш духовен е да бъдеш изумен."

Духовността, в нейната най-чиста форма, не е бягство от света, а по-богато взаимодействие с него. За разлика от редукционистичното настроение, което свива света до рационалното и емпиричното, духовната нагласа приема, че често качеството е по-важно от количеството.

В основата на духовността е латинския термин spiritualis, "отнасящ се до дъха, дишането, вятъра или въздуха". Духовността е съвкупност от всекидневни преживявания. Не става дума за нещо фантастично, а за осветляването на обикновените неща.

Може би затова суфисткият поет Руми остава толкова популярен. Вдъхновен от виждането на Божествената Любов в дъното на цялото творение, способността му да осветлява човешката любов и преживяване чрез думи продължава да привлича читателите.

Духовността променя начина, по който виждате и третирате другите. Според проучването на ИИР, духовните американци действат по-често от алтруистични подбуди.

Това има смисъл. По-широкото виждане за света и хората около вас вероятно ще доведе до по-дълбоко удовлетворение. ИИР установи, че духовните американци демонстрират по-високо ниво на удовлетвореност по редица критерии като личното здраве, семейния живот и качество на живот в местната общност.

Всичко това не отрича възможността определени форми на духовност, включително религията, да станат токсични. Някои хора са преподавали духовност, която насърчава срама, омразата и изкривената представа за другите.

Не е случайно, че историята е пълна с жени мистици, чиито блестящи прозрения са били отхвърлени. Духовността може да даде възможност на мощни форми на съпротива в един свят, който ви учи да виждате нещата по определен начин. Монахинята Хуана Инес де ла Крус е казала: "Човек може да философства, докато приготвя вечерята."

Духовността е съществувала, откакто съществува човека, още преди съвременните методи да демонстрират своите положителни въздействия или взаимоотношения. И ако нашият вид и нашата планета имат бъдеще, ние ще продължим да се нуждаем от духовност, за да намираме по-дълбок смисъл във всичко, което правим.



 . 

29 май 2018

"Среща с духовното" с 2 милиона показвания


Скъпи приятели,

Ето, че блогът "Среща с духовното" достигна 2 милиона показвания.

Започнах да водя този блог като на шега преди девет години.

Първият пост беше "Безусловната любов" - на 25 януари 2009 год.

Към момента в блога има 352 публикации и всички те съдържат ключовата дума ЛЮБОВ.

Следващи ключови думи (по брой използване) са духовност (263), пробуждане (218), щастие (210), осъзнаване (189), присъствие (179), покой (167) радост (153), просветление (150), светлина (123) и т.н.

Това дава доста точна представа за съдържанието на блога.

Най-посещавани публикации в блога до днес са:

Луиз Хей - 101 мощни мисли за живот - 161024

Антоан дьо Сент-Екзюпери - Молитва - 52215

Петимата тибетци - 50409

Далай Лама - мисли - 29712

Петър Дънов, цитиран в разговор между Екхарт Толе, Уейн Дайър и Дийпак Чопра - 21581

Индийски будистки учител обяснява как да победите негативното мислене в 5 прости стъпки - 16074

Карта на съзнанието - 15093


45 житейски урока - 12688 и т.н.


Ще продължавам да пиша в "Среща с духовното" с радост - колкото време е отредил Той.

Сърдечно благодаря на всички читатели!


.

16 май 2018

Тънкото изкуство да не ти пука


За едноименния бестселър на американския блогър 
Марк Менсън.


От студентските години проявявам интерес към т.н. книги за самопознание, самопомощ и личностно развитие. Първо ми попадна "Как да печелим приятели и да влияем на другите" на Дейл Карнеги. След това - "Мисли и забогатявай" на Наполеон Хил. Двадесетина години по-късно - "Вашите слаби места" - първата книга на Уейн Дайър. Оттогава д-р Дайър се превърна в един от любимите ми автори - имам всичките му издадени на български език книги, писал съм няколко статии за него в този блог. 

За "Тънкото изкуство да не ти пука" чух случайно по телевизията. Заинтересува ме и я купих.

Марк Менсън издава книгата през 2016 год., когато е на 34 - твърде ранна възраст, за да е натрупал такъв богат житейски опит. Явно Интернет поколението се развива по закони, различни от нашите. По това време той е вече известен американски блогър, чиито провокативни коментари по теми от живота – като личностното развитие, социалните отношения и връзките – изкушават два милиона души да следят блога му редовно. Живее със съпругата си в Ню Йорк, пише статии и води семинари.

За малко повече от година от тази книга са продадени над 2 милиона екземпляра. Тя е най-четеното нонфикшън заглавие на "Амазон" през 2017 год. и бестселър № 1 на "Ню Йорк Таймс".

Болезнено откровен и предизвикващ смях през сълзи, Марк Менсън предлага практически начини да промените житейските си нагласи и да развиете потенциала си. Той ще ви убеди, че не трябва да ви пука за повечето неща. Трябва да ви пука само за най-важните. 

Книгата е написана на жаргон, който на времето наричахме хъшлашки. Самото заглавие "The Subtle Art of Not Giving a F*ck" в по-точен превод означава "Тънкото изкуство да не ти дреме на к***" (моля за извинение).

Въпреки това, смея да препоръчам книгата, особено на младите ми приятели.

Следват кратки пасажи от началото на книгата.

=  =  =

Повечето хора си мислят, че да не ви пука означава да отминавате всичко и всеки с омиротворено безразличие, със спокойствие, което кара бурите да стихнат. Стараят се да бъдат някой, необезпокояван от нищо и неподдаващ се на никакъв натиск, и точно това е представата им за непукизъм.

За човек, който не проявява емоции към нищо и не намира смисъл в нищо, си има дума - психопат. Не мога да си представя защо бихте искали да подражавате на психопат.

В такъв случай какво означава да не ти пука? Нека разгледаме три тънкости, които ще ни помогнат да изясним случая.

Тънкост № 1: Да не ви пука не означава да сте безразлични; означава да се чувствате добре от факта, че сте различни...

Тънкост № 2: За да не ви пука за пречките и трудностите, първо трябва да ви запука за нещо по-важно от тях...

Тънкост № 3: Независимо дали си давате сметка или не, вие винаги избирате за какво да ви пука...

=  =  =

И така, тази книга ви помага да се замислите малко по-дълбоко за онова, което намирате за важно и маловажно в живота.

=  =  =

Тази книга няма да ви научи как да печелите и как да се реализирате, а по-скоро как да губите и да кажете "майната му". Ще ви научи как да направите инвентаризация на живота си и да изтриете всичко, с изключение на най-важните елементи. 

Ще ви научи по-малко да ви пука...

=  =  =

 . 

09 май 2018

Местност Клувията край Бачковския манастир


Бачковският манастир е вторият по големина манастир в България и един от 3-те пряко подчинени на Светия синод (другите два са Рилския и Троянския). Основан е през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани.

В манастирския храм се пази чудодейната икона на Богородица Умиление. Тя е подарена на манастира през 1311 г. от двама грузински пътешественици - Атанасий и Окрапир. Има и легенда, че иконата сама е "прелетяла" от един грузински манастир и е "кацнала" в местността Клувията. От там монасите я занесли в манастира и я поставили при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом. Всяка година на втория ден на Великден те я "отвеждат" до старото й място и отслужват молебен.

Местността Клувията се намира на около 5 км. от манастира.


















До нея води живописна пътека. Тя минава покрай костница...


















след което излиза на обширна поляна.


Следва красиво аязмо с два огромни 300-годишни чинара...


















и стигаме до отвесни скали, където в пещера на около 10 м. височина е била скрита иконата.


На връщане се любуваме на красиви водопади.

















Този излет не може да не завърши в известния ресторант Джамура в Бачково.


За съжаление авторът е шофьор...



















Още снимки от това красиво място можете да видите тук...
 

 .