31 януари 2018

Речник на духовни термини в индуизма

 

А Б В Г Д Е И Й К Л М Н О П Р С Т У Х Ч Ш Я


А
  • Аватāра – „този, който се спуска”; цялостна или частична упълномощена инкарнация на Бога, която идва от духовното царство със специална мисия.
  • Авидийā – невежество.
  • Агнихотра-йаджна – церемониално огнено жертвоприношение, което се извършва във ведическите ритуали.
  • Адваита Ачарийа – инкарнация на Бога, която е главен придружител на друга инкарнация, Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Адхибхаутика – страдания, причинени от други живи същества.
  • Адхйāтмика – страдания, причинени от собствения ум и тяло на човека.
  • Акарма – „бездейстие”; действие в преданост, от което човек не търси никакви реакции.
  • Акрура – чичо на Бог Кришна.
  • Алока – светлина.
  • Āнанда – духовно блаженство.
  • Āнандагири – известен последовател на Шанкарāчāрйа.
  • Апарā-пракрити – низшата, материалната енергия на Бога (материята).
  • Апараварга – вж. Мукти.
  • Арджуна – един от петимата братя Пāндави; Бог Кришна става негов колесничар по време на битката при курукшетра и изговаря пред него Бхагавад-гитā.
  • Āрйан – цивилизован последовател на ведическата култура; човек , чиято цел е духовният напредък.
  • Арчā-виграха – формата на Бога, която е проявена посредством материални елементи; например рисунка или статуя на Кришна, която се обожава у дома или в храма. Представен в тази форма, Бог лично приема обожание от Своите преданоотдадени.
  • Арчана – процедури, които се следват при обожанието на арчā-виграха.
  • Асура – човек, който се противопоставя на служенето на Бог.
  • Āтмā – себето. Атма може да се отнася до тялото, ума, интелекта или Върховното Себе, но обикновено обозначава индивидуалната душа.
  • Āтмāн – Себето; първоизточникът на живота и усещането.
  • Аханкāра – лъжливо его, посредством което душата погрешно се идентифицира с материалното тяло.
  • Ахимсā – ненасилие.
  • Ачāриа – човек, който учи с личния си пример; духовен учител.
  • Ачинтйа-бхедāбхеда-таттва – учението на Бог Чайтанйа за „невъобразимата едновременност на еднаквост и различие” на Бога и Неговите енергии.
  • Ашваттхāмā – неблагочестив син на великия учител по военно изкуство Дрона; убива децта на братята Пāндави.
  • Āшрами – четирите духовни стъпала според ведическата обществена система: брахмачарйа (период на обучение), грихастха (семеен живот), вāнапрастха (оттегляне) и саннйāса (отречение).
  • Аштāнга-йога – „осморният път”, който се състои от йама и нийама (морална практика), āсана (телесни пози), прāнāйāма (контрол над дишането), пратйāхāра (оттегляне на сетивата), дхāранā (устойчивост на ума), дхйāна (медитация) и самāдхи (дълбоко съзерцание на Вишну в сърцето).

Б
  • Бāдарайана – вж. Вйасадева.
  • Баладева – вж. Джаганатха, Баладева и Субхадрā.
  • Брахмā – първото сътворено същество във вселената; ръководено от Бог Вишну, той създава всички форми на живот във вселената и управлява гуната на страстта.
  • Брахмаджйоти – духовно сияние, което се излъчва от трансценденталното тяло на Бог Кришна и осветява духовния свят.
  • Брахма-джиджнāсā – изследване на духовното зание.
  • Брахмалока – жилището на Бог Брахма, най-висшата планета на този свят.
  • Брахман – (1) индивидуалната душа; (2) безличностният всепроникващ аспект на Върховния; (3) Бог, Върховната Личност; (4) махат-таттва, или тоталната материална субстанция.
  • Брāхмана – член на най-интелигентната класа хора, споредведическото деление на обществото на четири професионални класи.
  • Брахма-самхитā – текст, който е открит от Чайтанйа Махāпрабху в Южна Индия; в него са записани молитвите на Бог Брахма, отправяни към Бог Кришна.
  • Брхан-нāрадийа Пурāна – вж. Пурāни.
  • Брахмачāри – Ученик, който спазва обекта на безбрачие,според ведическата обществена система (вж. Āшрами)
  • Буда – инкарнация на Върховния Бог, която проповядва атеизъм, за да отклони хората в онова време от погрешното изпълнение на ведическите ритуални жертвоприношения, целящо единствено клане на животни.
  • Буддхи-йога – друго название на бхакти йога (предано служене на Кришна), което посочва, че тази йога е най-висшето положение на разума (будхи).
  • Бхāва – екстаз; стадий на бхакти, който предшества чистата любов към Бога.
  • Бхагавад-гитā – най-важното писание на ведическата традиция; съдържа ученията на Бог Кришна, предадени на Неговия преданоотдаден Арджуна, и обяснява, че предаността към Върховния Бог е едновременно основният метод и крайната цел на духовното съвършенство.
  • Бхагавāн – „Този, който притежава всички съвършенства”, Върховният Бог, който е резервоар на цялата красота, сила, слава, богатство, знание и отречение.
  • Бхакта – преданоотдаден.
  • Бхакти – предано служене на Върховния Бог.
  • Бхактиведанта – титла, означаваща „този, който е реализира, че преданото служене на Върховния Бог е целта на цялото знание”.
  • Бхактивинода Тхāкура – (1838 – 1915) духовен учител ваишнава, баща на Бхактисиддхāнта Сарасвати, който пък слага началото на движението за разпространяване на Кришна съзнанието на Запад.
  • Бхакти-йога – свързване с Върховния Бог чрез предано служене.
  • Бхакти-расāмрта-синдху – ръководство по предано служене, писано на санскрит от Шрила Рупа Госвāми през шестнадесети век; обяснение за преданото служене на Върховния Бог, което започва с обикновени практически дейности и завършва с най-висшето съвършенство – лична връзка с Бога.
  • Бхактисиддханта Сарасвати – (1874 – 1936) духовният учител на Негова Божествена Милост А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупāда.
  • Бхāрата – цар в древна Индия, прадядо на Пāндавите; име на Арджуна, означаващо „потопък на Бхарата”.
  • Бхāрата-варша – традиционно име на Индия, дадено в писанията.
  • Бхарата Махāрāджа – велик цар, преданоотдаден, при чието царуване Индия била наречена Бхарата-варша.
  • Бхишма – знатен генерал, почитан като „дядо” на династията Куру.

В
  • Ваишйа – член на класата на търговците и земеделците, една от четирите класи според ведическото разделение на обществото.
  • Ваишнава – преданоотдаден на Върховния Бог.
  • Вайкунтха – вечни планети в духовния свят.
  • Вāнапрастха – човек, който се е оттеглил от семейния живот, за да практикува по-голяма степен на отречение (според ведическата обществена система).
  • Варнāшрама-дхарма – ведическата обществена система, която организира обществото в четири професионални и четири духовни разделения (варна и āшрама), с цел да се издигне социалното, икономическото и политическото благосъстояние и да се осигури духовният напредък на членовете на обществото.
  • Варни – четирите подразделения на ведическото общество: брахмани (свещеници, учители и интелектуалци), кшатрии (военни и управници на обществото), ваишии (фермери и бизнесмени) и шудри (работници и занаятчии). Вж. също и варнāшрама-дхарма.
  • Варуна – полубогът, който отговаря за водните басейни.
  • Васудева – башата на Бог Кришна
  • Вāсудева – Кришна, синът на Васудева; име на Върховната Божествена Личност като Върховен господар на всички духовни и материални светове.
  • Ведāнта-сутра (Ведāнта) – философски трактат, написан от Вйāсадева; съставен е от кратки сентенции и правила, които съдържат същността на Упанищадите; резюме на теистичната философия на ведическата литература.
  • Веди – четирите първоначални писания (Рг, Сāма, Атхарва и Йаджур); в по-широк смисъл включват и Упанишадите и Веданта-сутра.
  • Ведическа литература – четирите Веди, Упанишадите, Ведāнта-сутра, Пурāните, Махāбхāрата и други истории и допълнения, а също така и по-нови произведения, създадени с съответствие с ведическите заключения.
  • Ведически – отнася се за култура, при която всички аспекти на човешкия живот се регулират от Ведите.
  • Видйā – знание.
  • Викарма – дейност, извършена против наставленията на писанията; греховна дейност.
  • Викарна – воин, който се сражавал срещу Пандавите на бойното поле Курукшетра.
  • Вишванāтха Чакравати Тхāкура – духовен учител ваишнава и коментатор на Шримад-Бхāгаватам в ученическата последователност, водеща началото си от Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Вишну – име на Върховната Божествена Личност като създател и поддръжник на материалните вселени и този, който отговаря за гуната на доброто.
  • Вирāт-рупа или Вишва-рупа – вселенската форма на Върховния Господ.
  • Вишну Пурāна – вж. Пурāни.
  • Вйāсадева – съставителят на Ведите и авторът на Пурāните, Махāбхāрата и Ведāнта-сутра.
  • Вйāса-пуджā – денят, на който се е появил духовният учител; в този ден му се отдават почитания като на представител на Вйāсадева и непосредствен представител на Върховния Бог.
  • Враджа (Враджабхуми) – вж. Врндавана.
  • Врндāвана – трансценденталното жилище на Бог Кришна. То се нарича също така и Голока Врндавана или Кришналока. Градът Врндāвана в Матхура, област Уттар Прадеш, Индия, където Кришна се е появил преди пет хиляди години, е проявление на жилището на Кришна в духовния свят.
  • Вишудха сатва – Божествена добрина.

Г
  • Гадāдхара Пандита – главен придружител на Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Ганг (Гангā) – най-святата река в Индия.
  • Ганеша – полубог, който отговаря за материалното богатство.
  • Гандхарви – небесни певци и музиканти измежду полубоговете.
  • Гаргамуни – свещеникът на династията Йаду, в която е избрал да инкарнира Бог Кришна.
  • Гарбходакашāйй Вишну – вж. Пуруша-аватāри.
  • Гаруда – човекът-птица, който носи Бог Кришна.
  • Гаудйа Матха (Мисията Гаудйа) – асоциация от храмове и институции в Индия за проповядване на Кришна съзнание, основана в началото на двадесети век от Шрила Бхактисиддхāнта Сарасвати.
  • Гаурāнга – Чаитанйа Махāпрабху.
  • Говинда – име на Върховната Божествена Личност, означаващо „този, който дава наслаждение на земята, кравите и сетивата”.
  • Голока – Кришналока, вечното жилище на Бог Кришна; най-висшата планета в духовния свят.
  • Гопāла Бхатта Госвāми – един от шестимата духовни учители ваишнави, които непосредствено следват Бог Читанйа Махāпрабху и системно представят ученията му.
  • Гопи – момичета пастирки, приятелки на Бог Кришна във Врндāвана, които са Негови най-отдадени и интимни преданоотдадени.
  • Госвāми – свами; човек, който е напълно способен да контролира сетивата си.
  • Грихастха – женен човек, който живее според ведическата обществена система.
  • Гуни – трите гуни, или качества, или начина на действие, на материалната природа: сатва (добро), раджо (страст) и тамо (невежество). Определят начина на живот, на мислене и на действие на душата, която обуславят.
  • Гуру – духовен учител, ачарйа, който говори и действа само в съответствие с писанията.
  • Гуру-кула – училище за изучаване на Ведите; децата тръгват на училище на петгодишна възраст и живеят под ръководството на духовен учител и без каквито и да било сексуални отношения.
  • Гиана Канда – учение с цел предано служене.

Д
  • Даридра–нāрāйана – погрешното схващане, че щом Върховнията Бог е в сърцето на всеки, всеки може да бъде възприеман като Бог, следователно обожаването на незначителния е същото като обожаването на Бога.
  • Двāпара-йуга – вж. Йуги.
  • Дева – полубог или богоподобен човек.
  • Деваки – съпруга на Васудева и майка на Бог Кришна.
  • Деви – вж. Дурга.
  • Джива (Дживатма) – вечната индивидуална душа.
  • Джагад-гуру – „духовен учител на вселената”.
  • Джаганнāтха, Баладева и Субхадрā – мурти на Бог Кришна като Джаганнāтха („Господаря на вселената”), заедно с Неговия брат Баладева и сестра му Му Субхадрā.
  • Дхаганатха Пури (Дхаганнатха-дхама) – град на брега на Ориса, провинция в Източна Индия; свещен град с храм и мурти на Бог Джаганнатха.
  • Джайадратха – главен враг на Пāндавите на бойното поле Курукшетра.
  • Джива Госвāми – един от шестимата духовни учители ваишнави, които непосредствено следват Бог Чаитанйа Махāпрабху и представят системно учението Му.
  • Джнāна – трансцендентално знание.
  • Джнāна-йога – път за духовна реализация посредством умозрително философско търсене на истината.
  • Джнāни –последовател на Джнāна-йога; този който се опитва да достигне Върховния Абсолют, като развива емпирично, умозрително знание.
  • Дрона – учител по военно изкуство на братята Пāндави, който е принуден да се сражава срещу тях в битката при Курукшетра.
  • Дурга – персонификация на материалната енергия на Бога и съпруга на полубога Шива.
  • Дурйодхана – син на Дхртарāштра, който оглавява сражението срещу братята Пāндави в битката при Курукшетра.
  • Дхарма – (1) религиозни принципи; (2) вечното естествено занимание на човека (предано служене на Бога); вечният път на живото същество.
  • Дхйāна – медитация.
  • Дхртарāштра – обединява се със синовете си, за да изиграят заедно братята Пāндави с царството им и да се сражават с тях на бойното поле Курукшетра.

Е
  • Епоха на Кали – вж. Кали-йуга

И
  • Индра – цар на райските планети и господстващото божество на дъжда.
  • Ишопанишад – вж. Упанишади.

Й
  • Йаджна – жертвоприношение.
  • Йамарāджа – полубог, който напазва грешниците след смъртта; известен също и като един от главните авторитети в преданото служене на Бог Кришна.
  • Йавана – нецивилизован човек, варварин.
  • Йашодā – майка-осиновителка на Бог Кришна и съпруга на Нанда Махāрāджа.
  • Йога – духовна дисциплина, която свързва човек с Върховния.
  • Йоги – този, който се занимава с един от йога методите.
  • Йога-мāйā – вътрешна духовна енергия на Бога.
  • Йудхиштхира – най-големият от братята Пāндави; след битката при Курукшетра Бог Кришна го прави цар.

К
  • Кāла – време.
  • Кали – вж. Дурга.
  • Кали-йуга – сегашната ведическа историческа епоха (четвъртата и последна в цикъла на четирите последователно деградиращи епохи), характеризираща се с непрекъснат упадък на духовното знание и деградация на човешката цивилизация; „епоха на кавги и лицемерие”, която е започнала преди повече от пет хиляди години и продължава общо четиристотин тридесет и две хиляди години. (вж. Йуги)
  • Калпа-тару – „дърво на желанието”, което расте в духовния свят и може веднага да даде всеки пожелан плод.
  • Кāма – материално желание; похот.
  • Камса – демоничен цар, който след като прави много безуспешни опити да убие Кришна, сам бива убит от Него.
  • Каратали – инструмент, подобен на малки чинели, използван по време на киртана.
  • Карма – дейност в материалния свят, която обвързва човек с някакви последици, добри или лоши.
  • Карма-кāнда – ритуали, препоръчани във Ведите за тези, които се интересуват от материални облаги.
  • Карма-йога – път за реализация на Бога посредством посвещаване резултатите от дейностите на Бога.
  • Карми – човек, зает в карма (плодоносна дейност); материалист; човек, който се опитва да се наслаждава на резултатите от материалние си дейности.
  • Карна – най-големият брат на Пāндавите, който се сражава срещу тях в битката при Курукшетра.
  • Катха Упанишад – вж. Упанишади.
  • Кешава Кāшмири – прочут учен, победен от Бог Чаитанйа Махāпрабху в състезание по поезия.
  • Киртана – пеене или говорене във възхвала на Върховния Бог. Вж. също и санкиртана.
  • Крпа – велик воин, който се сражава срещу братята Пāндави в битката при Курукшетра.
  • Кришна – Върховната Божествена Личност, която се явява в своята първоначална двуръка форма и която е източникът на всички други форми и инкарнации на Бога.
  • Кришналока – върховното жилище на Бога.
  • Кришна-прасāдам – вж. прасāдам.
  • Куру – потомци на Куру, по-специално синовете на Дхртарāштра, които застават срещу Пāндавите.
  • Курукшетра – древно място за поклонение близо до Делхи, където става битката при Курукшетра и е произнесена Бхагавад-гитā. Вж. също Дхртарāштра и Пāндавите.
  • Кшатрийа – вж. варни.
  • Кширодакашайу Вишну – вж. Пуруша-аватāри.

Л
  • Лилā – трансцендентално „забавление” или дейност, извършвана от Върховния Бог.
  • Лока – планета.
  • Лакшми – богиня на щастието и вечна съпруга на Върховната Божествена Личност Нарайана.

М
  • Мадхвāчарийā – духовен учител ваишнава, живял през тринадесети век; проповядва теистичната теория за „чистия дуализъм” и поддържа схващането, че винаги съществува разлика между Бога и живите същества.
  • Мāндукйа Упанишад – вж. Упанишади.
  • Мāйā – материалната енергия; илюзорната енергия на Върховния Бог, която заблуждава живото същество, така че то да забрави духовната си същност и Бога.
  • Майадава – монистичната философия, че няма разлика между Бога и живите същества. Вж. също и Шанкарачарйа.
  • Майадави – имперсоналисти, които твърдят, че Бог не може да има трансцендентално тяло.
  • Мантра – трансцендентален звук или ведически химн; сричка, дума или стих с определена духовна сила; тя се повтаря или върху нея се медитира, за да се постигне разбиране и реализация.
  • Ману – полубог, който е баща на човечеството.
  • Ману-самхитā – древна ведическа законодателна книга за човешкото общество.
  • Махабхарата – епична история на древна Индия, написана от Вйāсадева, в която той включва и Бхагавад-гитā.
  • Махаджани – главните авторитети в преданото служене на Бога..
  • Мартйа-лока – „свят на смъртта”; планетата Земя.
  • Марут (Вāйу) – полубог, отговарящ за вятъра.
  • Махā-мантра – великата мантра, съдържаща същността на всички останали мантри,: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе, която означава: О, Боже,о, Енергийо на Бога, моля ви, ангажирайте ме да ви служа”
  • Махāрāджа – титла; вж. конкретното име.
  • Махāтмā – „велика душа”; освободена личност, която е напълно Кришна осъзната.
  • Млеччха – този, който не следва пътя на ведическата култура.
  • Мрданга – глинен барабан, използван при възхваляването на Бога с музикален съпровод.
  • Махат-таттва – цялата материална енергия.
  • Мукти – освобождение от материалното съществуване.
  • Мундака Упанишад – вж. Упанишади.
  • Муни – мъдрец.
  • Мурти – въплъщение на Бога във форма, изградена от материални елементи (боя, камък, дърво и т.н.), която е обожавана в храма.

Н
  • Нанда Махāрāджа – цар на Враджа и приемен баща на Бог Кришна.
  • Наишкарма – другото название на акарма.
  • Нāрада-панчарāтра – книга от Нāрада Муни, съдържаща инструкции за начина на отдаване на предано служене на Бога.
  • Нāрāйана – четириръката форма на Бог Кришна, който властва на Ваикунтха планетите; Бог Вишну; „този, който е източникът и целта на всяко живо същество”.
  • Навадвипа – град в провинция Надиа в Западен Бенгал, родно място на Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Нектарът на предаността – резюмирано изследване от Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупāда върху книгата на Рупа Госвāми Бхакти-расāмрта-синдху.
  • Нимаи Пандита – името на Бог Чаитанйа Махāпрабху по врме на забавленията Му като млад учен.
  • Нирвāна – освобождение от материалното съществуване.
  • Ниргуна – без признаци или качества; във връзка с Върховния Бог терминът означава, че Той е отвъд материалните качества.
  • Нитйāнанда Прабху – инкарнация на Бога, която идва като главен придружител на друга инкарнация, Бог Чаитанйа Махāпрабху.

О
  • Ом (Омкāра) – свещена сричка, която е началото на много ведически мантри и която представя Абсолютната Истина.

П
  • Падма Пурāна – вж. Пурāни.
  • Пāндави – петте сина на цар Пāнду: Йудхиштхира, Бхима, Арджуна, Накула и Сахадева; петима братя воини, близки приятели на Бог Кришна, които се сражават в битката при Курукшетра, за да си възвърнат царството от синовете на Дхртарāштра.
  • Пāнду – брат на Дхртарāштра и баща на братята Пāндави.
  • Пара-брахман – Върховната Божествена Личност, която е по-висша от безличностния Си аспект на Брахман.
  • Парамāтмā – Свръхдушата; локализиран аспект на Върховния Бог, обитаващият в нас свидетел и водещият, който съпътства всяка обусловена душа при преминаването й от едно тяло в друго в материалния свят.
  • Парāшара Муни – баща на Вйāсадева и първият разказвач на Вишну Пурāна.
  • Парикшит Махāрāджа – велик ведически цар и преданоотдаден на Бога, който изслушва Шримад-Бхāгаватам от Шукадева Госвāми и така постига съвършенство.
  • Парампарā – ученическа последователност.
  • Патанджали – авторът на първоначалната йога система.
  • Прайāга – място за поклонение, близо до Аллахабад, където текат едновременно двете свещени реки – Ганг и Йамунā.
  • Пракāшāнанда Сарасвати – саннйāси имперсоналист, който след като бива победен от Бог Чаитанйа Махāпрабху с аргументи от писанията, става Негов ученик заедно с четиридесетте си хиляди последователи.
  • Пракрити – енергии или природи, подвластни на Върховния Бог; от тях съществуват две: живите същества и материалната енергия, тоест мъртвата материя. Вж. също и пуруша.
  • Пранава – вж. омкāра.
  • Пранāйāма – дихателният контрол като средство за напредък в йога.
  • Прасāдам – посветена храна; храна, предложена с преданост на Бог Кришна; храна, очистена от грехове поради това, че най-напред е предложена на Бога, за да й се наслади първо Той.
  • Пратйахāра – отдръпване на сетивата като средство за напредък в йога; духовна храна, пречистена от карма.
  • Прахлāда Махāрāджа – преданоотдаден на Бога, който бил мъчен от демоничния си баща, но бил покровителстван и спасен от Бога.
  • Премā – чиста, спонтанна предана любов към Бога, освободена от всякакви егоистични мотиви.
  • Пртха – Кунти, съпруга на цар Пāнду и майка на Пāндавите.
  • Пурāни – осемнадесетте исторически допълнения към Ведите.
  • Пури – вж. Джаганнāтха Пури.
  • Пуруша – Върховният Бог като върховен господар на пракрити.
  • Пуруша-аватāри – главни експанзии на Бог Вишну, които осъществяват сътворяването, поддържането и унищожението на материалните вселени. Каранодакашайи Вишну (Махā-Вишну) лежи в Причинния океан и издишва безброй вселени; Гарбходакашāйи Вишну влиза във всяка вселена и създава раззнообразието; Кширодакашāйи Вишну (Свръхдушата) влиза в сърцето на всяко сътворено същество и всеки атом.
  • Путанā – демонична вещица, която искала да убие Бог Кришна по време на детските Му забавления, но самата тя бива убита от Него.
  • Парамадваити – Най-висшето единство на божествената двойка Радхе Кришна, във формата на Чаитанйа Махāпрабху.
  • Пуджа – почитание.

Р
  • Рагхунāтха Бхатта Госвāми и Рагхунāтха дāса Госвāми – двама от шестимата духовни учители ваишнави, които непосредствено следват Шри Чаитанйа Махāпрабху и представят системно неговите учения.
  • Раджас (Раджо-гуна) – материалната гуна на страстта, характеризираща се с материалистични усилия и желание за сетивно наслаждение.
  • Рāдхā (Рāдхāрāни) – най-интимната, вечната съпруга на Бог Кришна, която е персонификация на Неговата духовна наслаждаваща се енергия.
  • Рāкшаси – вид демони-човекоядци.
  • Рāма – (1) име на Бог Кришна, което означава „източник на цялото наслаждение”; (2) Бог Рāмачандра, инкарнация на Кришна като съвършен и справедлив цар.
  • Рāмāнанда Рāйа – близък придружител на Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Рāмāнуджāчāрйа – духовен учител ваишнава от единадесети век, който атакува монистичната философия на Шанкарāчāрйа.
  • Рāмачандра – вж. Рāма.
  • Раса – специфична склонност към специфична личностна връзка с Върховния Бог.
  • Ратха-йāтрā – годишен фестивал в чест на Бог Джаганнāтха, по време на който муртито се вози в процесия на огромна колесница.
  • Риг Веда – една от четирите първоначални Веди, съдържаща химни за различни полубогове.
  • Рудра – вж. Шива.
  • Рупа Госвāми – предводител на шестимата госвāми на Врндāвана, които са главните последователи на Шри Чайтанйа Махāпрабху.

С
  • Сагуна – „притежаване на признаци или качества”; по отношение на Върховния Бог терминът посочва, че Той има духовни, трансцендентални качества.
  • Сāдху – светец или Кришна осъзнат човек.
  • Сāма Веда – една от четирите първоначални Веди, съдържаща молитви за жертвоприношения и техните мелодии и ритми.
  • Самāдхи – транс; пълно потъване в съзнание за Бога.
  • Самсāра – цикъл на повтарящо се раждане и смърт в материалния свят.
  • Санāтана-дхарма – вечната религия; преданото служене.
  • Санāтана Госвāми – един от шестимата духовни учители ваишнави, които непосредствено следват Шри Чаитанйа Махāпрабху и представят системно ученията Му.
  • Санкиртана – групово възпяване на Бога, по-специално чрез повтаряне на святото Му име.
  • Саннйāса – жизнено стъпало на отречението заради духовен напредък.
  • Саннйаси – човек, който е приел жизненото стъпало на отречението.
  • Санкхйа – (1) аналитично разграничаване на душата и материята, клон от философията, който се занимава с анализа на елементите в материалния свят; (2) пътят на преданото служене, както е описан от Бог Капила, сина на Дева хути.
  • Сāрвабхаума Бхаттāчāрйа – велик учен, който бил победен като философ от Бог Чаитанйа Махāпрабху и лед това се отдал на Бога като Негов ученик.
  • Сатйа-йуга – ведическа историческа епоха (първата и най-добрата в цикъла от четирите последователно деградиращи епохи), характеризираща се с духовно напреднала човешка цивилизация. вж. още Йуги.
  • Сат – вечен, вж. още сат-чит-ананда
  • Саттва-гуна – гуната на доброто.
  • Сат-чит-āнанда – съвършено духовно съществуване, което е вечно (сат), изпълнено със знание (чит) и с щастие/блаженство (ананда).
  • Свāми – човек, който е напълно способен да контролира сетивата си; човек,който е приел жизненото стъпало на отречението.
  • Сваргалока – райските материални планети, обителта на полубоговете.
  • Сварупа – първоначалната духовна форма или органически присъщата на душата позиция.
  • Смаранам – помнене (на Бог Кришна) с преданост, една от деветте основни форми на бхакти-йога.
  • Смрти – разкрити писания, допълнения към Ведите, напр. Пурāните.
  • Субхадрā – вж. Джаганнāтха, Баладева и Субхадрā.
  • Сампрадая – училище за посвещения.
  • Спхурана – неизразимо, но осезаемо усещане в сърдечния център.

Т
  • Тамас – материалната гуна на невежеството, характеризираща се с невежество, бездействие и лудост.
  • Тамо-гуна – гуната на невежеството, вж. Тамас.
  • Тапасйа – въздържание; материални неудобства, приемани с цел постигане на духовна реализация.
  • Тхāкура Бхактивинода – вж. Бхактивинода Тхāкура.
  • Третā-йуга – вж. Йуги.

У
  • Упанишади – сто и осем философски трактата, които са във Ведите, предназначени да приближат ученика до разбирането за личностната природа на Абсолютната Истина.
  • Ученията на Бог Чаитанйа – резюмирано изследване от Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупāда върху книгата Чаитанйа-чаритāмрта.
  • Упасана канда – предано служене

Х
  • Харе (Харā) – вж. Рāдхā.
  • Хари – Име на Върховната Божествена Личност, което означава „този, който отстранява всички препядствия за духовния напредък”.
  • Харидāса Тхāкура – велик преданоотдаден на Бог Чаитанйа Махāпрабху, известен с това, че повтарял святите имена на Бога триста хиляди пъти дневно.
  • Хари-киртана – вж. киртана.
  • Хари-вамша – допълнение към Махабхāрата.

Ч
  • Чаитанйа Махāпрабху – инкарнация на Бог Кришна през епохата на Кали, която се появява в Навадвипа, Западен Бенгал, в края на петнадесети век и въвежда йуга-дхарма (основната религиозна система за епохата) – груповото повтаряне на святите имена на Бога.
  • Чаитанйа-чаритāмрта – биография на Шри Чаитанйа Махāпрабху, написана от Кришнадаса Кавираджа на бенгалски в края на шестнадесети век.
  • Чайтйа-гуру – Върховният Бог, който съветва напредналия преданоотдаден отвътре, в сърцето му.
  • Чандāла – кучеядец; непринадлежащ към никаква каста.
  • Чандра – божество, което господства на Луната (Чандралока).
  • Чāнура – могъщ боец и слуга на демоничния Камса; убит от Бог Кришна, когато Кришна бил момче.
  • Чāрвака – философ атеист, чийто девиз бил: „Проси, взимай заем или кради, но намери начин да се наслаждаваш на материалния живот!”
  • Чāтурмāсйа – спазване на самоограничения по време на дъждовния сезон в Индия.
  • Чит – изпълнено със знание, вж. още сат-чит-ананда.
  • Чхāндойа Упанишад – вж. Упанишади.

Ш
  • Шабда-брахма – Ведите, смятани за духовна звукова вибрация.
  • Шалийа – чичо на братята Пандави, който се сражава срещу тях на бойното поле Курукшетра.
  • Шанкара (Шанкарāчāрйа) – велик философ, който е създал учението за адваита (недуализма), като подчертава безличностната природа на Бога и еднаквостта на всички души с недиференцирания Брахман.
  • Шāрирака-бхāшйа – известен коментар от Шанкарāчāрйа върху Ведāнта-сутра, в който е представена монистичната му теория.
  • Шāстра – разкрито автентично писание; ведическа книга.
  • Шива – полубогът, който управлява гуната на невежеството (тамо-гуна) и унищожава материалния космос.
  • Шикшāштака – осем молитви наставления, написани от Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Шлока – цялостно даден санскритски стих.
  • Шраванам – слушане за Бога; една от деветте основни орми на предано служене.
  • Шраддхā – вярата, необходима за смирено слушане от истински авторитет.
  • Шри, Шрила, Шримати, Шрипāда – титли; вж. конкретното име след титлата.
  • Шри-кшетра – вж. Джаганнāтха Пури.
  • Шриваса Тхакура – главен придружител на Бог Чаитанйа Махāпрабху.
  • Шримад-Бхāгаватам – Пурāна, или история, специално написана от Вйасадева, за да даде задълбочено разбиране за Бог Шри Кришна; „безупречно чистата Пурāна”, която се занимава изключително с чистото предано служене на Върховния Бог.
  • Шринивāса Ачāрйа – велик духовен учител ваишнава и непосредствен последовател на Рупа, Санāтана и Джива Госвāми.
  • Шрути – първоначалните четири Веди, Упанишадите и Ведāнта-сутра.
  • Шудра – член на класата на работницие, която е една от четирите класи според ведическото разделение на обществото.
  • Шукадева Госвāми – мъдрецът, който разказва Шримад-Бхāгаватам на цар Парикшит точно преди смъртта му.


Я
  • Яма – себеконтрол, първото стъпало в стълбата на осемчленната йога; въздържане от лъжене, убиване, крадене, похот и алчност.
НАГОРЕ ↑



Източник: http://vrindabg.com/basics-of-bhakti-yoga/glossary/

 . 

18 януари 2018

Атанасовден


Благодаря на всички приятели от Facebook за поздравленията по случай Атанасовден.

Почувствах се член на едно много голямо и задружно семейство.

Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. в Александрия. Животът му преминал в борба с останалите вери. По време на Първия вселенски събор през 325 г. се проявил с познания и възможност да доказва тезата си, да оборва противника. Св. Атанасий има основен принос за обявяване на арианството за ерес.

За разлика от моя велик съименник, аз съм миролюбив и не обичам спора. Харесвам стиха на Хафиз:

Изпълнен съм с любов към всяка църква и джамия,
към храмове и към параклиси, защото знам, че там
човеците с различни имена наричат
Единия Бог.

Между другото, в историята на Християнството преминава една нишка: Арианство - Богомилство - Дъновизъм - Езотеризъм - Нова епоха, към която не съм напълно безразличен...

Неслучайно съм бил член на група "Богомилите" ;).

Благодаря още веднъж!

Изпращам ви Любов и Светлина.

Атанас Дюлгеров,
18.01.2018 год.


 . 

17 януари 2018

Израстваш в покой и тишина


По Аз съм ТОВА на 
Шри Нисаргадатта Махарадж


Въпрос: Според индийската традиция гуру е абсолютно необходим. За какво е задължителен той? Майката е задължителна, за даде тяло на детето. Но тя не му дава душа. Нейната роля е ограничена. Какъв е случаят с гуру? Неговата роля също ли е ограничена и ако да, до какво? Той относително ли е необходим или абсолютно?
Махарадж: Истинският гуру е най-вътрешната светлина, която блести тихо и вечно в Сърцето. Всички други просто ти показват пътя.

В: Не се интересувам от вътрешния гуру, а само от този, който посочва пътя. Много хора вярват, че без гуру йога е недостижима. Те непрекъснато търсят правилния гуру, като сменят един с друг. Каква стойност имат такива гуру?
М: Те са преходни, обвързани с времето. Срещате ги на всяка крачка в живота. Те са ви необходими за придобиването на знания и умения.

В: Майката е само за един живот – тя се появява с раждането и изчезва със смъртта. Тя не е вечна.
М: По същия начин гуру, който е обвързан с времето, не е завинаги. Той изпълнява предназначението си и отстъпва мястото си на друг. Това е нещо много естествено, така че това не е упрек към него.

В: Трябва ли ми отделен гуру за всяко знание или умение?
М: Няма правила в тези въпроси, освен едно – външният гуру е преходен, вътрешният е постоянен и неизменен, въпреки че в проявата и действията си е винаги нов.

В: Каква е връзката между вътрешния и външния гуру?
М: Външният гуру е представител на вътрешния, а вътрешният приема за определен период външния.

В: Кой полага усилия?
М: Ученикът, разбира се. Външният гуру дава инструкции, а вътрешният дава сила. Будното им прилагане е от ученика. Външният гуру е безпомощен, ако липсва воля и желание, интелигентност и енергия у ученика, Вътрешният гуру предлага шанс. Тъпотата и преследването на погрешни цели води до кризисни състояния и ученикът се събужда един ден на същия хал. Мъдър е този, който не чака сътресение, защото то би могло да е много силно.

В: Това заплаха ли е?
М: Не, това е предупреждение. Вътрешният гуру не е ангажиран в ненасилие. Той може да бъде доста жесток понякога, за да разруши тъпота или извратеност на личността. Неговите работни инструменти са страданието и смъртта, но също животът и щастието. Ненасилието е общ закон само в дуалността.

В: Трябва ли човек да се страхува от собственото си себе?
М: Не трябва да се страхува, защото себето означава нещо добро. Но трябва да бъде приемано сериозно. То зове за внимание и подчинение. Ако не бъде чуто, то преминава от убеждаване към принуждаване – то може да изчака известно време, но не може да бъде отхвърляно задълго. Трудността не идва от гуру, бил той вътрешен или външен. Гуру винаги е налице. Това, което липсва, е зрял ученик. Какво може да се направи, ако човекът не е готов?

В: Да бъде готов или да иска?
М: И двете. То е едно и също. В Индия наричаме това адхикари. Това означава едновременно способен и годен.

В: Може ли вътрешният гуру да даде посвещение (дикша)?
М: Той може да даде всякакви посвещения, но посвещението в Реалността трябва да дойде отвътре.

В: Кой дава крайното посвещение?
М: То само дава себе си.

В: Имам усещането, че се движим в кръг. Всъщност аз познавам само едно себе – сегашното, емпирично себе. Вътрешното или висшето себе не е нищо друго освен една идея, създадена за обяснение и поощрение. Ние говорим за него сякаш то има независимо съществуване, но то няма.
М: И вътрешното, и външното себе са въображаеми. Манията за "аз" се нуждае от друга фикс идея, а именно за "супер аз", за да бъде излекувана, както, ако на човек му е влязъл трън, му трябва друг трън, за да извади първия. Или друга отрова, която да неутрализира предишна. Всички твърдения сами по себе си са зов за отричането си, но това е само първата стъпка. Следващата е да се отиде отвъд двете.

В: Разбирам, че външният гуру е необходим, за да предизвика моето внимание към мен самия и към спешната необходимост да направя нещо за себе си. Разбирам също неговата безпомощност, когато става въпрос за дълбока промяна в мен. Но вие въвеждате сатгуру – вътрешния гуру, който е безначален, неизменен, основата на съществуването, твърдо обещание, основна цел. Той концепция ли е или реалност?
М: Той е единствената реалност. Всичко друго са сенки, които комплексът тяло-ум (деха-будхи) хвърлят върху лицето на времето. Разбира се, дори и сянката е свързана с реалността, но самата тя не е реална.

В: Аз съм единствената реалност, която познавам. Докато мисля за сатгуру, той също е в нея. Какво печеля, като прехвърлям реалността върху него?
М: Твоята загуба е твоята печалба. Когато видиш, че сянката е само сянка, преставаш да я следваш. Тогава се обръщаш в обратна посока и виждаш слънцето, което си е било там през цялото време – зад гърба ти!

В: Учи ли ни вътрешният гуру?
М: Той дава убеждението, че си вечен и неизменен, че си реалност-съзнание-любов, че си във и отвъд всички проявления.

В: Убеждението не е достатъчно. Трябва да има увереност.
М: Правилно. Но в този случай увереността приема формата на смелост. Страхът изчезва напълно. Това състояние на липса на страх е изключително ново, и все пак не би могло да се сбърка. То е и дълбоко усещано като свое собствено, като нещо, което не може да бъде отречено. То е като любовта към собственото дете. Кой би могъл да се усъмни в нея?

В: Слушахме за развитие на нашите духовни стремежи. Какво развитие имате предвид?
М: Когато отидеш отвъд развитието, ще разбереш какво е развитие.

В: Какво ни кара да се развиваме?
М: Тишината е основният фактор. Израстваш в покой и тишина.

В: Умът е толкова ужасно неспокоен. По какъв начин да го утихнем?
М: Довери се на учителя. Вземете мен за пример. Моят гуру ми заповяда да посветя вниманието си на усещането "аз съм" и да не обръщам внимание на нищо друго. Аз просто се подчиних. Не съм следвал никакъв специфичен начин на дишане или медитация, или изучаване на писанията. Каквото и да се случваше, аз трябваше да отклонявам вниманието си от него и да оставам с усещането "аз съм". Може да изглежда просто и дори грубо. Единствената причина да го правя беше, че моят гуру ми беше казал. И то проработи! Подчинението е мощен разтворител за всички желания и страхове.
Просто обръщай гръб на всичко, което владее ума. Върши работата, която трябва да свършиш, но избягвай нови задължения, поддържай празнота и достъпност, устоявай на това, което идва неканено.
Накрая ще достигнеш състояние, в което не се хващаш за нищо, състояние на изпълнена с радост непривързаност, на вътрешна лекота и неописуема свобода, и все пак прекрасна и реална.

В: Когато търсачът на истина искрено практикува своята йога, неговият вътрешен гуру напътства ли го и помага ли му, или го оставя сам на себе си, просто чакайки резултата?
М: Всичко се случва от само себе си. Нито търсачът, нито гуру правят нещо. Нещата се случват така, както се случват. Осъжданията и похвалите се раздават по-късно, когато се появи усещането за правене.

В: Много странно! Със сигурност действащият е преди деянието.
М: Точно обратното! Деянието е факт, деятелят е само концепция. Самият език показва, че докато деянието е сигурно, то деятелят е под съмнение. Прехвърлянето на отговорността е странна човешка черта. Като се вземе предвид безкрайният списък от фактори, необходими, за да се случи нещо, човек трябва да признае, че всички неща са отговорни за всички неща, колкото и да са далеч едни от други. Правенето е мит, роден от илюзията за "мен" и "мое".

В: Колко мощна илюзия!
М: Без съмнение, защото се основава на реалността.

В: Кое е реално в нея?
М: Открий, като различиш и отхвърлиш всичко нереално.

В: Не разбрах добре ролята на вътрешното себе и духовните стремежи. Кой прави усилието? Външният или вътрешният аз (себе)?
М: Вие сте изобретили думи като "усилие", "вътрешен", "външен", "себе" и т.н., и се опитвате да ги наложите на реалността. Всичко се случва такова каквото е, но ние се опитване да изградим модели, установени чрез структурата на нашия език. Този навик е толкова силен, че имаме склонност да отричаме реалност на всичко, което не може да се облече в думи. Просто отказваме да видим, че думите са само символи, свързани с установена практика и навик за повтарящи се изживявания.

В: Каква е стойността на духовните книги?
М: Те помагат да се разпръсне невежеството. Те са полезни в началото, но накрая се превръщат в пречка. Човек трябва да знае кога да ги отхвърли.

В: Каква е връзката между атма и сатва. Между Себето и всеобщата хармония?
М: Каквато е между слънцето и лъчите. Хармонията и красотата, разбирането и състраданието са израз на реалността. Те са реалността в действие, влиянието на духа върху материята. Тамас затъмнява, раджас изкривява, а сатва хармонизира. Със съзряването на сатва се прекратяват всички желания и страхове. Реалното съществуване се отразява без изкривяване на ума. Материята се скрива, а духът се разкрива.
Двете се виждат като едно. Те винаги са били едно, но несъвършеният ум ги вижда като две. За да се срещнат материята и духът в ума, задача на човека е да направи ума си съвършен.

В: Чувствам се като човек, застанал пред вратата. Знам, че тя е отворена, но е пазена от кучетата, наречени желание и страх. Какво да правя?
М: Подчинявай се на учителя и се изправи лице в лице с кучетата. Дръж се така все едно ги няма. И отново подчинението е златното правило. Свободата се печели чрез подчинение. За да избяга човек от затвора, той трябва безусловно да се подчинява на инструкциите на тези, които работят за неговото освобождаване.

В: Думите на гуру имат малка сила, когато хората просто ги чуват. Човек трябва да има вяра, за да им се подчини. Какво създава тази вяра?
М: Когато времето дойде и вярата идва. Всяко нещо идва с времето си. Гуру е винаги готов да споделя и дава, но няма кой да взема.

В: Да, Шри Рамана Махарши обикновено казваше: "Има много гуру, но къде са учениците?"
М: Е, с времето всичко се случва. Всички ще преминат, нито една душа (джива) няма да бъде загубена.

В: Много се страхувам да не приема интелектуалното разбиране за реализация. Мога да говоря за истината, без да я познавам, а може да я познавам, без да кажа нито една дума.
Разбрах, че тези разговори ще бъдат публикувани. Какво ще бъде тяхното влияние върху читателя?
М: Те ще цъфтят, зреят и дават плодове във внимателния и задълбочен читател. Думите, които се основават на Истината, имат своя собствена сила, ако бъдат тествани в пълнотата им.



 .