22 януари 2015

Извадки от Бхагавад гита


Бхагавад гита
Много световноизвестни личности са коментира-ли Бхагавад гита - една от най-четените книги на индуизма. Сред тях са Шанкара (който в 8-ми век установява и фиксира текста на поемата), Парамаханса Йогананда (автор на бестселъра "Автобиография на един йогин"), Махариши Махеш Йоги (създател на техниката "Трансцендентална медитация"), Бхактиведанта Свами Прабхупада (Международно общество за Кришна-съзнание), Шри Ауробиндо, Махатма Ганди, Айнщайн и др. 

В книгата "Събрани произведения" на Рамана Махарши е включена глава "Божествената песен". Там е описано как ученик се оплакал на Шри Рамана, че е трудно да се запомнят всичките седемстотин стиха на Бхагавад гита и попитал дали има един стих, който е квинтесенция на Гита. Бхагаван тогава споменал Глава X, стих 20: 
"Аз съм Себето, о, Гудакеша, в сърцевината на всичко живо.
Аз съм Началото и Средата, както и Края на всичко живо".

По-късно Рамана Махарши избрал четиридесет и два стиха (от които цитираният горе е четвъртият) и ги аранжирал в подходящ ред, за да служат като ръководство.

Тъй като преводът на "Събрани произведения" на Рамана Махарши не е много точен, долу включвам избраните и аранжирани от Бхагаван стихове, но в превод на Владимир Левчев по дословния превод от санскрит на Йорданка Пейчинова.

Позволил съм си още една малка промяна - навсякъде думата Атман е заменена с наложилата се напоследък дума Себе (The Self).

1. Арджуна каза:
Искам да чуя от теб, о, Сияйни, за материята - Пракрити 
и за Пуруша - Духа, за Полето, Познавача му, Знанието, Предмета.
XIII.1-a

2. Върховносияйния каза:
Това твое тяло, о, Каунтея, се нарича Поле. За мъдреците
Познавач на полето е този, който го познава наистина.
XIII.1

3. Аз, о, Бхарата, съм Познавачът на полето във всички полета.
Познавач и Поле който знае - само той според мен знае истината.
XIII.2

4. Аз съм Себето, о, Гудакеша, в сърцевината на всичко живо.
Аз съм Началото и Средата, както и Края на всичко живо.
X.20

5. Смъртта за роденото е неизбежна, както за мъртвото е неизбежно
новото раждане - и не бива за неизбежното да се тъгува.
II.27

6. То (Себето) нито се ражда, нито умира. То съществува и не престава
отвъд раждане, смърт и промени - с телесната гибел то не изчезва.
II.20

7. Ненаранимо, неизгоримо, неовлажнимо, неизсушимо,
то е безкрайно и всепроникващо, неизменно - единствено, вечно.
II.24

8. Не може да бъде унищожено Онова, чрез което всичко живее.
Онова - което е въплътено - никой не може да го погуби.
II.17

9. Нереалното не съществува. Реалното винаги съществува.
Така битието познават тези, които виждат самата същност.
II.16

10. Както ефирът (етерът) всепроникващ е чист, понеже е недосегаем,  
така и Себето във всяко тяло е чисто - не го докосва материята.
XIII.32

11. Там слънце не грее, луна не свети - там не гори световният огън.
Стигналите дотам не се връщат: там е Мойта върховна обител.
XV.6

12. Непреходното Непроявено се нарича върховно движение.
Постигне ли го - човек не се връща. То е върховната Ми обител!
VIII.21

13. Без гордост, илюзии или привързаност, без лични цели - слят с висшето Себе,
свободен от двойственост - тъга и радост, човек постига целта - непреходност.
XV.5

14. Който не спазва определеното от множеството свещени писания,
а действа по лични подбуди - лишен е от щастие, мъдрост и път нагоре.
XVI.23

15. И който вижда, че Бог пребивава във всички живи неща - без разлика,
непреходният - в скоропреходното, който вижда - той вижда наистина.
XIII.27

16. Само чрез предана обич, Арджуна, хората могат да Ме познаят,  
да достигнат до Моята същност и с Мен да се слеят, о, Парамтапа (бич за враговете си)!
XI.54

17. Вярата на всеки, о, Бхарата, е в съответствие с природата му.
От вяра е направен човекът. Каквато е вярата му - такъв е!
XVII.3

18. Който вярва - постига Знанието. Преданият, овладял сетивата,
постига Знанието и в него намира вечен покой и радост.
IV.39

19. На тези, които, уравновесени, Ме почитат с любов и преданост,
Аз давам това единство (йога) на разума, чрез което се стига до Мене.
X.10

20. Понеже чувствам към тях състрадание, в тяхната същност (Сърце) се установявам
и със сияен светилник от мъдрост (Знание) премахвам мрака на неведението.
X.11

21. Ако унищожиш невежеството с мъдростта на Себето в себе си,
тази мъдрост подобно на слънце ще освети върховния Брахман (Висшето, Парам).
V.16

22. Велика сила са сетивата. Но по-велик от тях е умът ти.
А от ума по-велик е разумът. Над разума има Едно - то е Себето.
III.42

23. Щом познаеш чрез разума Висшето, щом си подчинил ума на разума,
воювай с Кама, о, Мощноръки - врагът ти в битката е желанието!
III.43

24. Тъй както огънят изпепелява подпаленото дърво, о, Арджуна,
така и Знанието превръща всички човешки деяния в пепел.
IV.37

25. Който в своите жизнени действия не е воден от страст и помисли,
който сам изгаря делата си в Огъня-Знание - той е мъдрецът.
IV.19

26. Към тях, отреклите се от стремежи, освободени от гняв и желания,
с подвластни мисли, прозрели Себето - към тях приижда Покоят на Брахман.
V.26

27. Освободен от всяко желание, което помислите пораждат,
концентрирал в ума сетивата си, които във всички посоки блуждаят,
VI.24

нека човекът да се отпусне и с волята на устойчивия разум (буддхи)
да насочи ума си към Себето, като не мисли за нищо друго.
VI.25

28. Щом започне да се отклонява умът, тревожен и непостоянен,
всеки път да го връща човекът и да го подчинява на Себето.
VI.26

29. Надвил сетивата, ума и разума, устремен към освобождение,
убил гнева, страха, своите страсти - мъдрецът завинаги е свободен.
V.28

30. Установен завинаги в Себето и свободен от грях, този йогин
непрестанно блаженство изпитва - радва се на единството с Брахман.
VI.28

Себето в себе си вижда във всичко - и всички същества вижда в Себето.
Който е уравновесен чрез йога, навсякъде в този свят вижда Едното.
VI.29.

31. А тези, които мислят за Мене непрестанно и Ме почитат -
неизменните - аз ги дарявам с истинско, вечно блаженство в йога.
IX.22

32. Най-добрият от тях е мъдрият (джнани) - постоянен, единен с Едното.
На него Аз съм му най-любимият. И той на Мен, Ми е най-любимият.
VII.17

33. В края на многобройни прераждания, най-сетне мъдрият идва в Мене.
Той казва: „Всичко е Васудева!” Но рядко се среща такъв махатма (възвишена душа).
VII.19

34. Който отхвърли всички желания и открие в сърцето си Себето 
и в него, чрез него се радва, този, о, Партха (Арджуна), е съвършеният.
II.55

35. Който, свободен от всички желания, с ум неизменен света приема
без чувство за „аз" и “мое”, о, Партха, покоя постига.
II.71

36. Който нищо в света не тревожи и нищо него не го тревожи,
свободен от радост, страх, гняв, възбуда - такъв човек е любим за Мене.
XII.15

37.
Неизменен в неволя и радост, равнодушен към кал, камък, злато,
към желаното и нежеланото, към похвали и хули - еднакъв,
XIV.24

и към почести и унижения, и към приятел и враг - еднакъв,
отхвърлил личните земни стремежи - този човек е надмогнал силите (гуните).
XIV.25

38. Който намира в Себето радост и велико удоволствие,
той - независимият от действията - свобода получава наистина.
III.17

39. Той е над делата несвършени и над делата, които се вършат,
той няма нужда от ничия помощ - от съществата в света не зависи.
III.18

40. Доволен - каквото и да получи, отвъд тленна двойственост и ревност,
еднакъв пред загуба и пред победа, той от делата си не е обвързан.
IV.22

41. Върховният е в сърцата на всички, о, Арджуна - със своята илюзия (мая).
Той в кръговрат съществата движи, сякаш че са механични кукли.
XVIII.61

42. Затова, о, Бхарата, отдай му се с цялото си същество - и тогава
по Негова милост ти ще получиш Върховен покой и Вечно жилище.
XVIII.62.


Вижте също: Бележки върху Бхагавад гита



 . 

Няма коментари :

Публикуване на коментар