01 август 2017

Никола Тесла - мисли


Никола Тесла (1856 - 1943)

Нико̀ла Тѐсла е сръбско-американски изобре-тател, физик и електромашинен инженер, известен най-вече с постиженията си в областта на променливия ток и електроснабдяването.

Той често е описван като най-значимия учен и изобретател на модерната епоха, човекът, който "разпростря светлина върху лицето на Земята". Известен е с много и различни революционни приноси в областта на електричеството и магнетизма в края на 19-ти и началото на 20-ти век (Уикипедия).

Ние всички сме едно.

От всички неща, най-много обичах книгите.

Проблемът на много изобретатели е, че им липсва търпение.

Не е важна любовта, която получаваме. Важна е любовта, която даваме.

Действията дори на най-малките същества, водят до изменения във Вселената.

Сетивата ни позволяват да възприемем само миниатюрна част от външния свят.

Бъди сам, това е тайната на изобретателността; когато си сам, се раждат идеите.

Не ме интересува, че откраднаха идеята ми, интересува ме, че нямат техни собствени.

Ако омразата ви можеше да се преобразува в електричество, то би осветило целия свят.

Личността е като еднодневка, расите и народите възникват и отмират, но човекът остава.

Ако искате да откриете тайните на Вселената, мислете с термини, като енергия, честота и вибрация.

Животът винаги ще остане уравнение, което не може да бъде решено, но съдържа някои известни факти.

Ако не съществуват възможности успешно да бъде нападната която и да е държава, войните ще престанат.

Жадни сме за сензации, но скоро ставаме безразлични към тях. Чудесата от вчера днес са често срещани събития.

Като преглеждам събитията в досегашния ми живот, осъзнавам колко фини са влиянията, които оформят съдбите ни.

Повечето хора са така погълнати от външния свят, че остават напълно несъзна-ващи това, което се случва вътре в тях.

Най-големите загадки на битието ни тепърва предстоят да бъдат разкрити. Дори смъртта може да се окаже, че не е край.

Когато първоначалният интерес се преобразува в страстно желание, човек напредва към своята цел с обувки-бързоходки.

Индивидът е временен, раси и нации идват и си отиват, но човекът остава. В това лежи дълбоката разлика между индивида и цялото.

Със сигурност някои планети не са населени, но други са и сред тях трябва да съществува живот във всички условия и фази на развитие.

Нашите добродетели и нашите недостатъци са неразделни, както енергията и материята. Когато се разделят, човек престава да съществува.

Всичко, което съм направил, направих за човечеството, за свят в който няма да съществуват унижения и потисничество на бедните от страна на богатите.

Днешните учени мислят задълбочено, вместо да мислят ясно. Човек трябва да бъде с разума си, за да мисли ясно, но може да мисли задълбочено и да е доста луд.

Разпространението на цивилизацията може да бъде сравнено с огън - в началото е била слаба искра, после пламък, а накрая могъщ пожар с нарастващи скорост и сила.

Ако науката започне да изучава нефизическия свят, за едно десетилетие ще постигне повече напредък, отколкото през всички предишни векове на същест-вуването си.

Всичко, което е било велико в миналото, е било осмивано, заклеймявано, преследвано и потискано – само за да изплува отново по-силно и победоносно след тази борба.

Скоро ще стане възможно предаването на съобщения без проводници. Всичко ще е толкова лесно, че всеки ще носи в себе си устройства чрез които да праща съобщенията си.

Нека бъдещето каже истината и даде оценка на всеки, според работата и постиженията му. Настоящето е тяхно; бъдещето, за което наистина съм работил, принадлежи на мен.

Макар да сме свободни да мислим и да действаме, ние сме свързани с неразделни връзки, като звездите на небесния свод. Тези връзки не могат да се видят, но можем да ги почувстваме.

Моят мозък е просто приемник, във Вселената съществува едно ядро, от което получаваме знания, сила и вдъхновение. Не съм проникнал в тайните на това ядро, но знам, че то съществува.

За известно време напълно се отдадох на удоволствието да си представям машини и да измислям нови форми. Беше най-пълното умствено състояние на щастие, което съм изпитвал в живота си.

Парадоксално е, но ще е вярно ако кажем, че колкото повече знаем, толкова по-невежи ставаме в абсолютния смисъл, тъй като само чрез просветлението ставаме съзнателни за нашите ограничения.

Всяко живо същество е зъбно колело от механизма на Вселената. И въпреки че то привидно влияе само на най-близкото му обкръжение, в действителност сферата на влияние се разпростира до безкрая.

Силата на ума е дар, идващ от Бога, и ако концентрираме ума си върху тази истина, ще влезем в хармония с тази Велика Сила. Майка ми ме учеше да търся цялата истина в Библията.

Парите нямат такова значение, каквото им придават хората. Всичките ми пари са били инвестирани в експерименти, с които съм направил нови открития, даващи възможност на човечеството да има малко по-лек живот.

Инстинктът е нещо, което стои по-високо от знанията. Без съмнение имаме определени по-фини фибри, които ни позволяват да възприемаме истини, пред които логиката или друго волево усилие на мозъка са безполезни.

Ние строим, за да разрушаваме. Повечето от нашите усилия и ресурси са пропиляни. Нашият път напред е белязан от разрушения. Навсякъде има само ужасяваща загуба на време, труд и живот. Безрадостна, но правдива картина.

Моят метод е различен. Аз не се втурвам в определена работа. Когато ме осени една идея, веднага започвам да я изграждам във въображението си. Променям конструкцията, правя подобрения и задействам устройството изцяло в ума си.

Какъв ще е резултатът от моите изследвания, само бъдещето ще покаже. Но какъвто и да е и до каквото и да доведе, аз ще бъда добре възнаграден, ако по-късно бъде признато, че съм допринесъл с нещо малко за развитието на науката.

Майка ми разбираше човешката природа по-добре и никога не ме гълчеше. Тя знаеше, че човек не може да бъде избавен от глупостта или пороците си чрез усилията или протестите на някой друг, а само с помощта на собствената му воля.

Битките между хората, както и между правителства и нации, неизменно са резултат от неразбирателства в най-широкия смисъл на думата. Неразбирателствата винаги са причинени от неспособността да се оцени чуждата гледна точка.

Не мисля, че има по-голяма тръпка, която може да премине през сърцето на човек, от тази на изобретателя, в момента в който вижда ново творение в ума си, превръщащо се в успех... такива емоции карат човек да забрави храна, сън, приятели, любов, всичко.

Борбите между индивидите, както тези между правителствата и нациите, неизменно се дължат на недоразуменията в най-широкия смисъл на тази дума. Недоразуменията са причинени винаги от невъзможността да се прецени правилно гледната точка на другия.

Ученият човек не се стреми към незабавен резултат. Той не очаква напредничавите му идеи да бъдат посрещнати с готовност. Неговата работа е като на сеяч – за бъдещето. Неговата отговорност е да положи основите за тези след него и да им посочи пътя. Той живее, труди се и се надява.

Това, което искаме днес, е по-близко общуване и по-добро разбиране между отделните хора и общности по цялата земя и елиминирането на егоизма и гордостта, които винаги са готови да тласкат света към първобитно варварство и борби. Мирът може да се постигне само като естествено последствие на универсално просветление.

Това е проблемът с много откриватели - те нямат търпение. Липсва им волята да работят бавно и чисто в умовете си, така че да почувстват, че нещата сработват. Те искат веднага да изпробват първата хрумнала им идея и резултатът е, че използват много пари и много добър материал, само за да разберат накрая, че са се движили в грешна посока. Всички правим грешки, но е по-добре да ги направим, преди да сме започнали.

Всеки трябва да счита тялото си за безценен подарък от Някой отгоре, който го обича. Невероятната творба на изкуството, неописуема хубост, страхотна мистерия... Човекът е толкова деликатен, че една дума, вдишване, поглед, мисъл могат да го наранят. Нечистотата, която отглежда болести и смърт е не просто саморазрушителен, но и неморален навик.

Може би е хубаво това, че в сегашния ни свят революционните идеи и изобретения, вместо да бъдат подпомогнати, са срещнати с възражение и лошо отношение - заради желания, лични интереси, глупост и незнание; преминават през изпитанията, през безсърдечните мъки на комерсиалното съществуване. Така всичко велико от миналото е било осмяно, обвинявано, потискано - само за да се издигне още по-могъщо и триумфално от борбата.

Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия, ние летим в безкрайното пространство с непостижима скорост. Всичко наоколо се върти, движи се, всичко е енергия. Пред нас стои грандиозната задача да намерим начин да подчиним тази енергия. Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.


Източник: Интернет


 . 

Няма коментари :

Публикуване на коментар