на Екхарт Толе
Животът ви има вътрешна цел и външна цел. Вътрешната цел е свързана с Битието и е първична. Външната цел е свързана с правенето и е вторична.
Истинската или първичната цел в живота ви не може да бъде открита на външно ниво. Тя не е свързана с онова, което правите, а с онова, което сте – т.е. със състоянието на съзнанието ви.
Действието, макар и необходимо, е само второстепенен фактор за проявяването на външната ви реалност. Първостепенният фактор е Съзнанието. Независимо колко сме активни и какви усилия влагаме, състоянието на съзнанието ни създава нашия свят и ако няма промяна на вътрешно ниво, никакви действия няма да променят нищо. Ние просто ще пресъздаваме модифицирани версии на същия свят отново и отново – свят, който е външно отражение на егото.
Щом веднъж зърнете осъзнатостта или Присъствието, вие го опознавате от първа ръка. То престава да бъде концепция в ума. Тогава можете да направите съзнателен избор да присъствате, вместо да затъвате в безполезно мислене. Можете да поканите Присъствието в живота ви, т.е. да създадете Пространство. С пробуждането идва и отговорността. Можете или да продължите така, сякаш нищо не се е случило, или да видите значимостта му и да го признаете като най-важното нещо, което ви се е случвало. Да се отворите за възникващата съзнателност и да внесете нейната светлина в света става основна цел в живота ви.
Пробуденото правене е хармонизиране на вашата външна цел – онова, което правите – с вътрешната ви цел – пробуждането и пробудеността. Чрез пробудено правене вие ставате едно с насочената навън цел на вселената. Съзнанието протича през вас към света. То протича в мислите ви и ги вдъхновява. Протича в действията ви, направлява ги и им дава сила
Модалностите на пробуденото правене са приемане, наслаждаване и ентусиазъм. Всяка от тях представлява определена вибрационна честота на съзнанието. Трябва да бъдете бдителни, за да сте сигурни, че някоя от тях функционира, когато правите нещо – от най-простата задача до най-сложната. Ако не сте в състояние на приемане, наслаждаване или ентусиазъм, вгледайте се внимателно и ще откриете, че създавате страдание за себе си и за другите.
Ако не можете да се насладите, правейки нещо, можете поне да приемете, че трябва да го направите. Приемането означава: за момента такова е положението, налага се да го направя, така че ще го направя с желание.
Ако не можете нито да се наслаждавате, нито да приемете онова, което правите, престанете да го правите. Иначе не поемате отговорност за единственото нещо, за което можете наистина да поемете отговорност, а то е единственото нещо, което наистина е от значение: състоянието на вашето съзнание. А ако не поемате отговорност за състоянието на вашето съзнание, вие не поемате отговорност за живота си.
На Новата Земя радостта ще замени желанието като мотивираща сила в действията на хората. Желанието възниква от заблудата на егото, че вие сте отделен фрагмент, откъснат от силата, която стои зад цялото творение. Чрез наслаждаването вие се свързвате със самата универсална съзидателна сила.
Много по-вероятно е позитивната промяна на външно ниво да се появи в живота ви, ако сте в състояние да се радвате на онова, което правите, вместо да чакате някаква промяна, за да можете да се наслаждавате на онова, което правите.
Когато превърнете настоящия момент – а не миналото или бъдещето – в средоточие на вашия живот, способността ви да се наслаждавате на онова, което правите – а наред с това и качеството на живота ви – осезателно нарастват.
Радостта не идва от онова, което правите, тя се влива в него, а съответно и в света, извирайки от дълбините ви.
Ще се наслаждавате на всяка дейност, в която сте напълно присъстващи, на всяка дейност, която не е просто средство за постигане на някаква цел. Всъщност не на самата дейност се наслаждавате, а на дълбокото усещане за живост, което струи в нея. Живостта е едно с вас. Това означава, че когато се наслаждавате на заниманието си, вие всъщност се наслаждавате на динамичния аспект на Битието. Затова всяко нещо, което правите с радост, ви свързва със силата, която стои зад цялото творение.
Ето една духовна практика, която ще внесе мощ и творчески растеж в живота ви. Направете списък на рутинните всекидневни дейности, които често извършвате. Включете неща, които смятате за безинтересни, скучни, досадни, дразнещи или стресиращи. Но не включвайте нищо, което мразите или не понасяте да вършите. Тези неща или трябва да приемете, или да престанете да вършите. Списъкът може да включва пътуването до работа, купуването на хранителни продукти, прането и всичко, което ви се струва досадно или стресиращо във всекидневието. После винаги, когато се занимавате с тези неща, ги превръщайте в средство за осъзнатост. Присъствайте изцяло в заниманието си и почувствайте живия покой вътре във вас като фон на дейността. Скоро ще откриете, че онова, което вършите в това състояние на повишено съзнание, вече не е стресиращо, досадно или дразнещо и всъщност става приятно. За да бъдем точни – онова, което ви радва, всъщност не е външното действие, а вътрешното измерение на съзнанието, което се влива в действието. Това означава да откриете радостта от Битието в дейността си. Ако имате усещането, че в живота ви липсва смисъл или че е твърде стресиращ или досаден, причината е, че все още не сте внесли това измерение в живота си. Осъзнаването на действията още не е станало ваша основна цел.
Ентусиазмът означава, че изпитвате дълбока радост от заниманието си плюс допълнителен елемент на цел или визия, към която се стремите. Когато добавите цел към радостта от заниманието си, енергийното поле или вибрационната честота се променят. Сега към радостта се добавя и определено структурно напрежение, така да го наречем, и тя се превръща в ентусиазъм. Когато дейността ви е разпалена от ентусиазма, тя ще бъде наситена с огромна сила и енергия а вие ще се чувствате като стрела, която лети към целта – и се наслаждава на пътуването.
За страничния наблюдател може да изглежда така, сякаш сте в стрес, но интензивността на ентусиазма няма нищо общо със стреса. Когато желанието ви да постигнете целта е по-голямо от желанието ви да вършите онова, което вършите, това поражда стрес. Балансът между радостта и структурното напрежение се изгубва и напрежението печели.
Стресът винаги подкопава както качеството, така и ефективността на онова, което правите под негово въздействие. Съществува силна връзка между стреса и негативните емоции, например тревожността и гнева. Стресът е токсичен за тялото.
За разлика от стреса, ентусиазмът има висока енергийна честота и затова резонира с творческата сила на вселената. Поради тази причина Ралф Уолдо Емерсън казва, че „нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“.
Ентусиазмът знае къде отива но същевременно е в дълбоко съзвучие с настоящия момент, с източника на живост, радост и сила. Ентусиазмът не „иска“ нищо, защото нищо не му липсва. Той е едно с живота и независимо колко динамични са вдъхновените от ентусиазма дейности, вие не се изгубвате в тях. И винаги в центъра на колелото остава едно спокойно, но винаги живо пространство, сърцевина на покоя сред дейността, която е едновременно източник на всичко и незасегната от нищо.
Ние се намираме по средата на изключително важно събитие в еволюцията на човешкото съзнание. На нашата планета и може би едновременно в много части от нашата галактика и отвъд нея съзнанието се пробужда от съня на формата. Това не означава, че всички форми (светът) ще се разпаднат, въпреки че с доста от тях със сигурност ще се случи. Означава, че съзнанието сега може да започне да създава форма, без да се изгубва в нея. То може да продължи да съзнава себе си, докато създава и изживява формата.
Защо трябва да продължава да създава и изживява формата? За удоволствие. Как го прави съзнанието? Чрез пробудени хора, които са прозрели значението на пробуденото правене.
Нова раса възниква на нашата планета. Тя възниква сега и вие сте част от нея!
Истинската или първичната цел в живота ви не може да бъде открита на външно ниво. Тя не е свързана с онова, което правите, а с онова, което сте – т.е. със състоянието на съзнанието ви.
Действието, макар и необходимо, е само второстепенен фактор за проявяването на външната ви реалност. Първостепенният фактор е Съзнанието. Независимо колко сме активни и какви усилия влагаме, състоянието на съзнанието ни създава нашия свят и ако няма промяна на вътрешно ниво, никакви действия няма да променят нищо. Ние просто ще пресъздаваме модифицирани версии на същия свят отново и отново – свят, който е външно отражение на егото.
Щом веднъж зърнете осъзнатостта или Присъствието, вие го опознавате от първа ръка. То престава да бъде концепция в ума. Тогава можете да направите съзнателен избор да присъствате, вместо да затъвате в безполезно мислене. Можете да поканите Присъствието в живота ви, т.е. да създадете Пространство. С пробуждането идва и отговорността. Можете или да продължите така, сякаш нищо не се е случило, или да видите значимостта му и да го признаете като най-важното нещо, което ви се е случвало. Да се отворите за възникващата съзнателност и да внесете нейната светлина в света става основна цел в живота ви.
Пробуденото правене е хармонизиране на вашата външна цел – онова, което правите – с вътрешната ви цел – пробуждането и пробудеността. Чрез пробудено правене вие ставате едно с насочената навън цел на вселената. Съзнанието протича през вас към света. То протича в мислите ви и ги вдъхновява. Протича в действията ви, направлява ги и им дава сила
Модалностите на пробуденото правене са приемане, наслаждаване и ентусиазъм. Всяка от тях представлява определена вибрационна честота на съзнанието. Трябва да бъдете бдителни, за да сте сигурни, че някоя от тях функционира, когато правите нещо – от най-простата задача до най-сложната. Ако не сте в състояние на приемане, наслаждаване или ентусиазъм, вгледайте се внимателно и ще откриете, че създавате страдание за себе си и за другите.
Ако не можете да се насладите, правейки нещо, можете поне да приемете, че трябва да го направите. Приемането означава: за момента такова е положението, налага се да го направя, така че ще го направя с желание.
Ако не можете нито да се наслаждавате, нито да приемете онова, което правите, престанете да го правите. Иначе не поемате отговорност за единственото нещо, за което можете наистина да поемете отговорност, а то е единственото нещо, което наистина е от значение: състоянието на вашето съзнание. А ако не поемате отговорност за състоянието на вашето съзнание, вие не поемате отговорност за живота си.
На Новата Земя радостта ще замени желанието като мотивираща сила в действията на хората. Желанието възниква от заблудата на егото, че вие сте отделен фрагмент, откъснат от силата, която стои зад цялото творение. Чрез наслаждаването вие се свързвате със самата универсална съзидателна сила.
Много по-вероятно е позитивната промяна на външно ниво да се появи в живота ви, ако сте в състояние да се радвате на онова, което правите, вместо да чакате някаква промяна, за да можете да се наслаждавате на онова, което правите.
Когато превърнете настоящия момент – а не миналото или бъдещето – в средоточие на вашия живот, способността ви да се наслаждавате на онова, което правите – а наред с това и качеството на живота ви – осезателно нарастват.
Радостта не идва от онова, което правите, тя се влива в него, а съответно и в света, извирайки от дълбините ви.
Ще се наслаждавате на всяка дейност, в която сте напълно присъстващи, на всяка дейност, която не е просто средство за постигане на някаква цел. Всъщност не на самата дейност се наслаждавате, а на дълбокото усещане за живост, което струи в нея. Живостта е едно с вас. Това означава, че когато се наслаждавате на заниманието си, вие всъщност се наслаждавате на динамичния аспект на Битието. Затова всяко нещо, което правите с радост, ви свързва със силата, която стои зад цялото творение.
Ето една духовна практика, която ще внесе мощ и творчески растеж в живота ви. Направете списък на рутинните всекидневни дейности, които често извършвате. Включете неща, които смятате за безинтересни, скучни, досадни, дразнещи или стресиращи. Но не включвайте нищо, което мразите или не понасяте да вършите. Тези неща или трябва да приемете, или да престанете да вършите. Списъкът може да включва пътуването до работа, купуването на хранителни продукти, прането и всичко, което ви се струва досадно или стресиращо във всекидневието. После винаги, когато се занимавате с тези неща, ги превръщайте в средство за осъзнатост. Присъствайте изцяло в заниманието си и почувствайте живия покой вътре във вас като фон на дейността. Скоро ще откриете, че онова, което вършите в това състояние на повишено съзнание, вече не е стресиращо, досадно или дразнещо и всъщност става приятно. За да бъдем точни – онова, което ви радва, всъщност не е външното действие, а вътрешното измерение на съзнанието, което се влива в действието. Това означава да откриете радостта от Битието в дейността си. Ако имате усещането, че в живота ви липсва смисъл или че е твърде стресиращ или досаден, причината е, че все още не сте внесли това измерение в живота си. Осъзнаването на действията още не е станало ваша основна цел.
Ентусиазмът означава, че изпитвате дълбока радост от заниманието си плюс допълнителен елемент на цел или визия, към която се стремите. Когато добавите цел към радостта от заниманието си, енергийното поле или вибрационната честота се променят. Сега към радостта се добавя и определено структурно напрежение, така да го наречем, и тя се превръща в ентусиазъм. Когато дейността ви е разпалена от ентусиазма, тя ще бъде наситена с огромна сила и енергия а вие ще се чувствате като стрела, която лети към целта – и се наслаждава на пътуването.
За страничния наблюдател може да изглежда така, сякаш сте в стрес, но интензивността на ентусиазма няма нищо общо със стреса. Когато желанието ви да постигнете целта е по-голямо от желанието ви да вършите онова, което вършите, това поражда стрес. Балансът между радостта и структурното напрежение се изгубва и напрежението печели.
Стресът винаги подкопава както качеството, така и ефективността на онова, което правите под негово въздействие. Съществува силна връзка между стреса и негативните емоции, например тревожността и гнева. Стресът е токсичен за тялото.
За разлика от стреса, ентусиазмът има висока енергийна честота и затова резонира с творческата сила на вселената. Поради тази причина Ралф Уолдо Емерсън казва, че „нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“.
Ентусиазмът знае къде отива но същевременно е в дълбоко съзвучие с настоящия момент, с източника на живост, радост и сила. Ентусиазмът не „иска“ нищо, защото нищо не му липсва. Той е едно с живота и независимо колко динамични са вдъхновените от ентусиазма дейности, вие не се изгубвате в тях. И винаги в центъра на колелото остава едно спокойно, но винаги живо пространство, сърцевина на покоя сред дейността, която е едновременно източник на всичко и незасегната от нищо.
Ние се намираме по средата на изключително важно събитие в еволюцията на човешкото съзнание. На нашата планета и може би едновременно в много части от нашата галактика и отвъд нея съзнанието се пробужда от съня на формата. Това не означава, че всички форми (светът) ще се разпаднат, въпреки че с доста от тях със сигурност ще се случи. Означава, че съзнанието сега може да започне да създава форма, без да се изгубва в нея. То може да продължи да съзнава себе си, докато създава и изживява формата.
Защо трябва да продължава да създава и изживява формата? За удоволствие. Как го прави съзнанието? Чрез пробудени хора, които са прозрели значението на пробуденото правене.
Нова раса възниква на нашата планета. Тя възниква сега и вие сте част от нея!
.