на Екхарт Толе
.
На пръв поглед изглежда, че настоящият момент е само един от многото моменти. Всеки ден от живота сякаш се състои от хиляди моменти, в които се случват различни неща. Но ако се вгледате по-внимателно, няма ли винаги само един единствен момент? Целият живот не е ли „настоящият момент"?
Този момент - Сега - е единственото, от което по никакъв начин не можете да избягате, единственият постоянен фактор в живота ви. Каквото и да се случи, колкото и да се промени животът ви, едно е сигурно: винаги е Сега.
След като няма начин да избягаме от Настоящето, защо да не го посрещнем с радост, защо да не се сприятелим с него?
Когато се сприятелите с настоящия момент, се чувствате добре, независимо къде се намирате. Ако не се чувствате удобно в Настоящето, където и да отидете, ще носите неспокойствие със себе си.
Настоящият момент е такъв, какъвто е. Винаги. Можете ли да го приемете?
Разделянето на живота на минало, настояще и бъдеще е плод на ума и в крайна сметка е илюзорно.
Миналото и бъдещето са мисловни форми, абстракции на ума. Миналото може само да се помни в Настоящето. Онова, което си спомняте, е събитие, което се е случило в Настоящето, и вие си го спомняте в Настоящето. Бъдещето - когато настъпи - ще бъде Настояще. Така че единственото реално нещо, единственото, което изобщо съществува, е Настоящето.
Да съсредоточите вниманието си върху Настоящето не означава да отричате онова, което ви е нужно в живота, а да определите кое стои на първо място. После можете да се справите с по-маловажното съвсем лесно. Това не означава: „Вече не се занимавам с вещи, защото няма нищо друго освен Настоящето." Не. Първо вижте кое е главно, направете Настоящето свой приятел, а не враг. Признайте го, почитайте го. Когато Настоящето е основата и фокусната точка на живота ви, той се развива с лекота.
Прибирате тенджери, измисляте бизнес стратегия, планирате пътуване... Какво е по-важно - действието или резултатът, който искате да постигнете чрез него? Този или някакъв бъдещ момент?
Отнасяте ли се към сегашния момент сякаш той е някакво препятствие, което трябва да преодолеете? Смятате ли, че има по-важен бъдещ момент, до който трябва да стигнете?
Почти всички живеят по този начин през повечето време. И тъй като бъдещето така и не идва, освен под формата на настояще, този начин на живот е нездрав. Той генерира непрекъснат поток от тревожност, напрежение и неудовле-творение, не уважава живота, който е Сега и никога нищо различно от Сега.
Почувствайте живота в тялото си. Това ви закотвя в Настоящето.
В последна сметка вие не поемате отговорност за живота, докато не поемете отговорност за сегашния момент - за Настоящето. Настоящето е единственото място, в което се намира животът.
Поемането на отговорността за настоящия момент означава да не се съпротивлявате вътрешно срещу „качеството" на Настоящето, да не спорите с това, което е, а да се равнявате с живота.
Настоящето е такова, каквото е, защото не може да бъде различно. Будистите го знаят от край време, физиците сега го потвърждават: няма изолирани неща и събития. Под повърхността всички неща са свързани помежду си и са част от съвкупността на космоса, който е създал формата на настоящия момент.
Когато казвате „да" на това, което е, влизате в хармония със силата и интелекта на самия Живот. Едва тогава може да станете проводници на положителна промяна в света.
Една проста, но основна духовна практика е да приемате всичко, което възниква в Настоящето - във вас или извън вас.
Когато вниманието ви се измести към Настоящето, то става будно внимание. Все едно че се събуждате от сън – съня на мисленето, съня на миналото и бъдещето. Такава яснота, такава простота. Няма място за създаване на проблеми. Просто този момент - такъв, какъвто е.
Още щом пристъпите в Настоящето с цялото си внимание, осъзнавате, че то е свещено. Има нещо свещено във всичко, което възприемате, когато сте тук и сега.
Колкото повече обитавате Настоящето, толкова повече усещате простата, но дълбока радост от Битието и свещеността на живота.
Повечето хора бъркат Настоящето с онова, което се случва в Настоящето и грешат. Настоящето е по-дълбоко от случващото се в него. То е пространството, в което това се случва.
Затова не бъркайте съдържанието на сегашния момент с Настоящето. Настоящето е по-дълбоко от всяко съдържание, възникващо в него.
Когато пристъпите в Настоящето, излизате от съдържанието на своя ум. Непрестанният мисловен поток се забавя. Мислите не поглъщат вече цялото ви внимание, не ви ангажират изцяло. Между мислите се появяват промеждутъци - пространство, покой. Започвате да осъзнавате колко по-широки и по-дълбоки сте от своите мисли.
Мислите, емоциите, сетивните възприятия, всичко, което ви се случва - това съставлява съдържанието на живота ви. „Моят живот" е онова, от което извличате своето себеусещане - и „моят живот" е съдържателен, или поне така ви се струва.
Непрестанно пренебрегвате най-очевидния факт - вашето най-съкровено усещане „Аз съм" няма нищо общо с онова, което се случва в живота ви, нищо общо със съдържанието. Усещането „Аз съм" е едно с Настоящето. То остава неизменно. В детството и старостта, в здраве и болест, в успехи и провали това „Аз съм" - пространството на Настоящето - остава непроменено в своето най-дълбоко ниво. Обикновено то се обърква със съдържанието, затова усещате това „Аз съм" или Настоящето, само смътно и непряко, през съдържанието на живота си. С други думи, чувството ви за битие се замъглява от обстоятелствата, от потока на мисълта и от многобройните неща в света. Настоящето се замъглява от времето. Така забравяте вкоренеността си в Битието, своята божествена реалност и се изгубвате в света.
Когато човек забрави кой е, възникват объркване, гняв, потиснатост, насилие и конфликт.
А колко е лесно да си спомните истината и така да се върнете у дома:
Аз не съм моите мисли, емоции, сетивни възприятия и изживявания. Аз не съм съдържанието на живота си. Аз съм животът. Аз съм пространството, в което се случва всичко. Аз съм съзнание. Аз съм Настоящето. Аз съм.
.
-