на Екхарт Толе
Настоящето е неделимо от онова, което вие сте на най-дълбоко равнище.
Много неща в живота имат значение, но само едно е абсолютно важно.
Важно е дали успявате или се проваляте в очите на света. Важно е дали сте здрави или не, дали сте образовани или не. Важно е дали сте богати или бедни - това несъмнено прави живота ви различен.
Да, всички тези неща имат значение в относителен смисъл, но те нямат абсолютно значение. Има нещо, което е по-важно от всички тези неща и което е насочено към вашата същност отвъд мимолетното лично себеусещане.
Ще намерите мир не като преподреждате обстоятелствата в живота си, а като осъзнаете кой сте на най-дълбоко равнище.
Прераждането не помага, ако и в следващия си живот все така не знаете кой сте.
Цялото нещастие в нашия свят се дължи на личното чувство за „аз" или „ние". То прикрива същността на това кой сте. Когато не съзнавате най-дълбоката си същност в крайна сметка винаги създавате нещастие. Съвсем просто е. Когато не знаете кой сте, си изграждате умотворна самоличност - заместник на вашето прекрасно божествено битие, и се вкопчвате в това страхливо и ненаситно его.
Да защитавате и утвърждавате това фалшиво самосъзнание тогава става ваша главна мотивираща сила.
Много от използваните в ежедневието фрази, понякога дори самата структура на езика разкриват факта, че хората не знаят кои са. Казвате: „Той загуби живота си", или пък „моят живот", сякаш животът е нещо, което можеш да притежаваш или да загубиш.
Истината е, че вие не притежавате живот, вие сте живот. Онзи единствен живот, единственото Съзнание, с което е проникната цялата вселена и което приема временни форми, за да се яви като камък, стръкче трева, животно, човек, звезда или галактика.
Усещате ли дълбоко в себе си, че това е нещо, което вече знаете? Усещате ли, че вие вече сте това?
За повечето неща в живота имате нужда от време - да усвоите ново умение, да построите къща, да станете специалист, да направите чаша чай... Времето обаче е безполезно за най-важното нещо в живота, единственото, което наистина има значение - себеосъществяването, което означава да узнаете кой сте отвъд повърхностното его, отвъд името, физическата форма, миналото, историята си.
Не можете да откриете себе си в миналото или в бъдещето. Единственото място, където можете да намерите себе си, е Настоящето.
Хората с духовни търсения се стремят към себеосъществяване или просветление в бъдещето. Ако сте търсещ човек, значи се нуждаете от бъдещето. Ако вярвате в това, то е истината за вас - наистина ще ви трябва време, докато осъзнаете, че нямате нужда от бъдеще, за да бъдете себе си.
Когато гледате някое дърво, вие го осъзнавате. Когато мислите или чувствате, осъзнавате мисълта или чувството. Когато изживявате нещо приятно или болезнено, осъзнавате усещането.
Тези твърдения изглеждат истинни и очевидни, но ако се вгледате в тях внимателно, ще забележите, че по едва доловим начин самата им структура съдържа фундаментална илюзия - илюзия, която е неизбежна, когато използвате езика. Мисълта и езикът създават привидна двойственост и отделна самоличност, каквато не съществува. Истината е: вие не сте някой, който осъзнава дървото, мисълта, чувството, изживяването. Вие сте осъзнатостта, в която и чрез която се осъществяват тези неща.
Докато сте заети с делничните си дела, можете ли да съзнавате себе си като осъзнатостта, в която се развива цялото съдържание на живота ви?
Казвате: „Искам да позная себе си". Вие сте това Себе. Вие сте Знанието. Вие сте съзнанието, посредством което се опознава всичко. А то не може да опознае себе си, то е себе си.
Отвъд това няма нищо за опознаване, но от него произтича всяко знание. Аз-ът не може да превърне себе си в обект на знанието или на съзнанието.
И така, вие не можете да станете обект спрямо себе си. Именно поради това е възникнала илюзията за его-идентичността: защото вашият ум ви е превърнал в обект. Казвате: „Това съм аз". И започвате да изграждате връзка със себе си, да разказвате на другите и на себе си своята история.
Когато знаете, че вие сте Съзнанието, в което се случват всички явления на съществуването, се освобождавате от зависимостта от явленията и от търсенето на себе си в различни ситуации, места и условия. С други думи, вече не е важно какво се случва или не се случва. Нещата губят своята тежест и сериозност. В живота ви навлиза игриво настроение. Виждате в света един космически танц, танц на формата - ни повече, ни по-малко.
Когато знаете кой сте всъщност, настъпва трайно, живо усещане за спокойствие. Можете да го наречете радост, защото радостта е именно това - животрептящо спокойствие. Това е радостта да знаете, че сте самата същност на живота, преди той да е приел някаква форма. Радостта от Битието - от това истински да бъдете себе си.
Както водата се среща в твърдо, течно и газообразно състояние, така и съзнанието може да се разглежда като „замръзнало" във физическа материя, „течно" като ум и мисъл, или лишено от форма като чисто съзнание.
Чистото съзнание е Животът, преди той да приеме конкретна форма, и този Живот гледа света на формите през „вашите" очи, защото вие сте съзнанието. Когато го разберете за себе си, ще разпознавате себе си във всичко. Това е състояние на абсолютна яснота на възприятието. Вече не сте отделна единица с тежко минало, което се превръща в понятиен екран, през който се интерпретира всяко изживяване.
Когато възприемате без да интерпретирате, можете да усетите кой е възприемащият. Максималното, което можем да изразим със средствата на езика, е че съществува поле на буден покой, където се извършва възприятието.
Чрез „вас" лишеното от форма Съзнание осъзнава себе си.
Животът на повечето хора е движен от желание и страх. Желанието е нуждата да добавиш нещо към себе си, за да бъдеш още повече себе си. Страхът е страх да не загубиш нещо и така да бъдеш накърнен и непълен.
Тези две стремления скриват факта, че Битието не може да се даде или отнеме.
Битието в цялата си пълнота е вече във вас, Сега.
.
Настоящето е неделимо от онова, което вие сте на най-дълбоко равнище.
Много неща в живота имат значение, но само едно е абсолютно важно.
Важно е дали успявате или се проваляте в очите на света. Важно е дали сте здрави или не, дали сте образовани или не. Важно е дали сте богати или бедни - това несъмнено прави живота ви различен.
Да, всички тези неща имат значение в относителен смисъл, но те нямат абсолютно значение. Има нещо, което е по-важно от всички тези неща и което е насочено към вашата същност отвъд мимолетното лично себеусещане.
Ще намерите мир не като преподреждате обстоятелствата в живота си, а като осъзнаете кой сте на най-дълбоко равнище.
Прераждането не помага, ако и в следващия си живот все така не знаете кой сте.
Цялото нещастие в нашия свят се дължи на личното чувство за „аз" или „ние". То прикрива същността на това кой сте. Когато не съзнавате най-дълбоката си същност в крайна сметка винаги създавате нещастие. Съвсем просто е. Когато не знаете кой сте, си изграждате умотворна самоличност - заместник на вашето прекрасно божествено битие, и се вкопчвате в това страхливо и ненаситно его.
Да защитавате и утвърждавате това фалшиво самосъзнание тогава става ваша главна мотивираща сила.
Много от използваните в ежедневието фрази, понякога дори самата структура на езика разкриват факта, че хората не знаят кои са. Казвате: „Той загуби живота си", или пък „моят живот", сякаш животът е нещо, което можеш да притежаваш или да загубиш.
Истината е, че вие не притежавате живот, вие сте живот. Онзи единствен живот, единственото Съзнание, с което е проникната цялата вселена и което приема временни форми, за да се яви като камък, стръкче трева, животно, човек, звезда или галактика.
Усещате ли дълбоко в себе си, че това е нещо, което вече знаете? Усещате ли, че вие вече сте това?
За повечето неща в живота имате нужда от време - да усвоите ново умение, да построите къща, да станете специалист, да направите чаша чай... Времето обаче е безполезно за най-важното нещо в живота, единственото, което наистина има значение - себеосъществяването, което означава да узнаете кой сте отвъд повърхностното его, отвъд името, физическата форма, миналото, историята си.
Не можете да откриете себе си в миналото или в бъдещето. Единственото място, където можете да намерите себе си, е Настоящето.
Хората с духовни търсения се стремят към себеосъществяване или просветление в бъдещето. Ако сте търсещ човек, значи се нуждаете от бъдещето. Ако вярвате в това, то е истината за вас - наистина ще ви трябва време, докато осъзнаете, че нямате нужда от бъдеще, за да бъдете себе си.
Когато гледате някое дърво, вие го осъзнавате. Когато мислите или чувствате, осъзнавате мисълта или чувството. Когато изживявате нещо приятно или болезнено, осъзнавате усещането.
Тези твърдения изглеждат истинни и очевидни, но ако се вгледате в тях внимателно, ще забележите, че по едва доловим начин самата им структура съдържа фундаментална илюзия - илюзия, която е неизбежна, когато използвате езика. Мисълта и езикът създават привидна двойственост и отделна самоличност, каквато не съществува. Истината е: вие не сте някой, който осъзнава дървото, мисълта, чувството, изживяването. Вие сте осъзнатостта, в която и чрез която се осъществяват тези неща.
Докато сте заети с делничните си дела, можете ли да съзнавате себе си като осъзнатостта, в която се развива цялото съдържание на живота ви?
Казвате: „Искам да позная себе си". Вие сте това Себе. Вие сте Знанието. Вие сте съзнанието, посредством което се опознава всичко. А то не може да опознае себе си, то е себе си.
Отвъд това няма нищо за опознаване, но от него произтича всяко знание. Аз-ът не може да превърне себе си в обект на знанието или на съзнанието.
И така, вие не можете да станете обект спрямо себе си. Именно поради това е възникнала илюзията за его-идентичността: защото вашият ум ви е превърнал в обект. Казвате: „Това съм аз". И започвате да изграждате връзка със себе си, да разказвате на другите и на себе си своята история.
Когато знаете, че вие сте Съзнанието, в което се случват всички явления на съществуването, се освобождавате от зависимостта от явленията и от търсенето на себе си в различни ситуации, места и условия. С други думи, вече не е важно какво се случва или не се случва. Нещата губят своята тежест и сериозност. В живота ви навлиза игриво настроение. Виждате в света един космически танц, танц на формата - ни повече, ни по-малко.
Когато знаете кой сте всъщност, настъпва трайно, живо усещане за спокойствие. Можете да го наречете радост, защото радостта е именно това - животрептящо спокойствие. Това е радостта да знаете, че сте самата същност на живота, преди той да е приел някаква форма. Радостта от Битието - от това истински да бъдете себе си.
Както водата се среща в твърдо, течно и газообразно състояние, така и съзнанието може да се разглежда като „замръзнало" във физическа материя, „течно" като ум и мисъл, или лишено от форма като чисто съзнание.
Чистото съзнание е Животът, преди той да приеме конкретна форма, и този Живот гледа света на формите през „вашите" очи, защото вие сте съзнанието. Когато го разберете за себе си, ще разпознавате себе си във всичко. Това е състояние на абсолютна яснота на възприятието. Вече не сте отделна единица с тежко минало, което се превръща в понятиен екран, през който се интерпретира всяко изживяване.
Когато възприемате без да интерпретирате, можете да усетите кой е възприемащият. Максималното, което можем да изразим със средствата на езика, е че съществува поле на буден покой, където се извършва възприятието.
Чрез „вас" лишеното от форма Съзнание осъзнава себе си.
Животът на повечето хора е движен от желание и страх. Желанието е нуждата да добавиш нещо към себе си, за да бъдеш още повече себе си. Страхът е страх да не загубиш нещо и така да бъдеш накърнен и непълен.
Тези две стремления скриват факта, че Битието не може да се даде или отнеме.
Битието в цялата си пълнота е вече във вас, Сега.