По Шри Рамана Махарши
Няма друга разлика между съновидението и състоянието на будност, освен че сънят е кратък, а будността - продължителна. И двете са продукт на ума. Нашето реално състояние се нарича турия. То е отвъд състоянията на будност, съновидение и сън.
Единствено Себето съществува и остава такова, каквото е. Трите състояния са налични благодарение на авичара (не-изследване); те биват прекратени от изследването. Независимо колко обяснения се дават, този факт не ще се изясни, докато човек не постигне Себеосъзнаване и не се зачуди как толкова дълго време е останал сляп за самоочевидното и единствено съществуване.
Всичко, което виждаме, е съновидение - независимо дали го виждаме в будно състояние или в състояние на сън. По силата на някои произволни норми за продължителността на преживяванията и т.н., ние наричаме едно преживяване съновидение, а друго - будност. Отнесени до Реалността, и двете преживявания са нереални. В съновидението е възможно човек да изпита ануграха (благодат). Последствията и влиянието на това събитие върху по-нататъшния му живот могат да бъдат толкова дълбоки и дълготрайни, че никой не може да ги нарече нереални на фона на някакво маловажно, случайно и мимолетно „реално” събитие в будно състояние, което няма последствия и скоро бива забравено. Веднъж аз преживях видение или сън, което от двете предпочитате. С няколко души, сред които беше и Чадуик, се разходихме до един хълм. На връщане минавахме по огромна улица с големи сгради от двете й страни. Като посочих улицата и сградите, аз попитах Чадуик и останалите дали някой би казал, че това, което виждаме, е съновидение. Всички отговориха: „Кой безумец би казал това?”. След това продължихме разходката си и влязохме в голяма зала и тогава съновидението или сънят приключи и аз се събудих. Как би трябвало да наречем това?
Точно преди да се събудя, изпаднах в краткотрайно състояние на освободеност от мисли. Човек трябва да овладее това състояние и да го направи перманентно.
По време на дълбокия сън няма свят, его и нещастие, но дори тогава Себето е налично. За да осъзнае вездесъщата прелест на Себето, човек само трябва да отстрани мимолетните събития.
Твоята природа е блаженство. Открий това, върху което е положено всичко останало и тогава ще останеш наличен като чисто Себе.
В съня няма пространство и време. Това са понятия, които възникват след появата на „аз-мисълта“, „аз-мисълта“ е ограниченият „аз“. Истинският „Аз”, Себето, е безгранично, вселенско, отвъд времето и пространството.
Важно е да разбереш, че в момента на излизане от съня, преди да видиш обективния свят, ти си в състояние на съзнаване, което е твоето Чисто Себе.
Единствено Себето съществува и остава такова, каквото е. Трите състояния са налични благодарение на авичара (не-изследване); те биват прекратени от изследването. Независимо колко обяснения се дават, този факт не ще се изясни, докато човек не постигне Себеосъзнаване и не се зачуди как толкова дълго време е останал сляп за самоочевидното и единствено съществуване.
Всичко, което виждаме, е съновидение - независимо дали го виждаме в будно състояние или в състояние на сън. По силата на някои произволни норми за продължителността на преживяванията и т.н., ние наричаме едно преживяване съновидение, а друго - будност. Отнесени до Реалността, и двете преживявания са нереални. В съновидението е възможно човек да изпита ануграха (благодат). Последствията и влиянието на това събитие върху по-нататъшния му живот могат да бъдат толкова дълбоки и дълготрайни, че никой не може да ги нарече нереални на фона на някакво маловажно, случайно и мимолетно „реално” събитие в будно състояние, което няма последствия и скоро бива забравено. Веднъж аз преживях видение или сън, което от двете предпочитате. С няколко души, сред които беше и Чадуик, се разходихме до един хълм. На връщане минавахме по огромна улица с големи сгради от двете й страни. Като посочих улицата и сградите, аз попитах Чадуик и останалите дали някой би казал, че това, което виждаме, е съновидение. Всички отговориха: „Кой безумец би казал това?”. След това продължихме разходката си и влязохме в голяма зала и тогава съновидението или сънят приключи и аз се събудих. Как би трябвало да наречем това?
Точно преди да се събудя, изпаднах в краткотрайно състояние на освободеност от мисли. Човек трябва да овладее това състояние и да го направи перманентно.
По време на дълбокия сън няма свят, его и нещастие, но дори тогава Себето е налично. За да осъзнае вездесъщата прелест на Себето, човек само трябва да отстрани мимолетните събития.
Твоята природа е блаженство. Открий това, върху което е положено всичко останало и тогава ще останеш наличен като чисто Себе.
В съня няма пространство и време. Това са понятия, които възникват след появата на „аз-мисълта“, „аз-мисълта“ е ограниченият „аз“. Истинският „Аз”, Себето, е безгранично, вселенско, отвъд времето и пространството.
Важно е да разбереш, че в момента на излизане от съня, преди да видиш обективния свят, ти си в състояние на съзнаване, което е твоето Чисто Себе.
Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши
© Sri Ramanashramam
.