- Защо, Джон, защо? - попита го майка му. - Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото? Защо не оставиш ниското летене на пеликаните и албатросите? Защо не ядеш, синко? Станал си само пера и кости!
- Нищо, че съм само пера и кости, мамо. Просто искам да разбера какво мога да правя във въздуха и какво не мога. Просто искам да знам.
- - -
Ще се издигнем над невежеството, ще открием себе си като достойни, интелигентни и способни същества!
- - -
Ние можем да бъдем свободни! Можем да се научим да летим!
- - -
Джонатан Чайката бе открил, че именно скуката, страхът и гневът правят живота на чайките толкова кратък, а откакто те бяха напуснали съзнанието му, той заживя дълъг и наистина чудесен живот.
- - -
Ти завърши едното училище и вече дойде време да започнеш следващото.
- - -
Можеш ли да си представиш колко живота е трябвало да изживеем, преди изобщо да ни хрумне, че съществува и нещо повече от яденето, боричкането или властта в Ятото? Хиляда живота, Джон, десет хиляди!
- - -
Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния - с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.
- - -
Небето не е място, нито време. Небето - това е да бъдеш съвършен.
- - -
Ти ще започнеш да докосваш небето, Джонатан, в мига, в който се докоснеш до съвършената скорост. И това не означава да летиш с хиляди километри в час или с милиони, или със скоростта на светлината. Защото всяко число е граница, а съвършенството няма граници. Съвършената скорост, сине мой, означава, че си там.
- - -
За да летиш бързо като мисълта докъдето и да било, трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал.
- - -
Той говореше за съвсем прости неща - за това, че право на чайката е да лети, че свободата е самата природа на нейното съществуване, че каквото и да пречи на тази свобода, то трябва да бъде отхвърлено, независимо дали е обичай, предразсъдък или каквото и да било друго ограничение.
- - -
Колкото по-високо лети чайката, талкова по-надалеч вижда.
- - -
Като преодолеем пространството, едничкото, което всъщност ни остава, е Тук. А преодолеем ли времето, едничкото, което ни остава, е Сега.
- - -
Джонатан проумя, че самият той не представлява просто пера и кости, а съвършената идея за свобода и полет, неограничавана от нищо.
- - -
Ти имаш свободата да бъдеш това, което си, самият ти, тук и сега, и нищо не може да ти попречи.
- - -
Единственият истински закон е този, който води към свободата. Друг няма.
- - -
Джонатан въздъхна. Такава е цената на неразбирането, помисли си той. Ще те нарекат или дявол, или бог.
- - -
Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.
= = =
Източник: "Джонатан Ливингстън Чайката", Ричард Бах, ИК "Кибеа", София, 1996 г.
.