По Шри Рамана Махарши
Свободната водя и съдбата са винаги налични. Съдбата е резултат от предишни действия; тя се отнася до тялото. Нека тялото да действа, както му се полага. Защо си толкова загрижен за него? Защо му обръщаш толкова внимание? Свободната воля и съдбата съществуват, докато тялото съществува. Но джнана превъзхожда и двете. Себето е отвъд познанието и невежеството. Всичко, което се случва, се случва като резултат или от миналите действия на човек, или от божествената воля и други фактори.
Има само два начина да се покори съдбата или да се добие независимост спрямо нея. Първият е да се изследва за кого се отнася тази съдба и да се открие, че само егото й е подвластно, както и че то е несъществуващо. Себето е неподвластно на съдбата.
Другият начин е егото да бъде унищожено посредством пълно себеотдаване на Бога, чрез осъзнаване на собствената безпомощност и чрез повтаряне на думите „Не аз, а Ти, О, Господи“, като по този начин отхвърляш смисъла на „аз” и „мое” и оставяш на Бог да постъпва с теб както пожелае. За да се покори съдбата е необходимо пълно обезличаване на егото, без значение дали го постигаш чрез Себеизследване или чрез бхакти марга (пътя на богопочитанието).
Всичко е предопределено. Човек обаче винаги е свободен да избере да не се самоотъждествява с тялото и да не се влияе от удоволствията или болките, произтичащи от телесните дейности.
Само онези, които не познават Източника на предопределеността и свободната водя биха спорили кое от тези две би могло да надмогне другото. Осъзналите собственото си Себе, което е Източникът и на предопределеността и на свободната воля, са изоставили подобни спорове и не се занимават с тях.
Успехът и провалът са зависими от прарабдха карма (кармата, отработвана в настоящето), а не от силата на волята или от липсата на такава. Независимо от обстоятелствата, човек трябва да се опита да постигне равновесие на ума. Това е сила на волята.
Има само два начина да се покори съдбата или да се добие независимост спрямо нея. Първият е да се изследва за кого се отнася тази съдба и да се открие, че само егото й е подвластно, както и че то е несъществуващо. Себето е неподвластно на съдбата.
Другият начин е егото да бъде унищожено посредством пълно себеотдаване на Бога, чрез осъзнаване на собствената безпомощност и чрез повтаряне на думите „Не аз, а Ти, О, Господи“, като по този начин отхвърляш смисъла на „аз” и „мое” и оставяш на Бог да постъпва с теб както пожелае. За да се покори съдбата е необходимо пълно обезличаване на егото, без значение дали го постигаш чрез Себеизследване или чрез бхакти марга (пътя на богопочитанието).
Всичко е предопределено. Човек обаче винаги е свободен да избере да не се самоотъждествява с тялото и да не се влияе от удоволствията или болките, произтичащи от телесните дейности.
Само онези, които не познават Източника на предопределеността и свободната водя биха спорили кое от тези две би могло да надмогне другото. Осъзналите собственото си Себе, което е Източникът и на предопределеността и на свободната воля, са изоставили подобни спорове и не се занимават с тях.
Успехът и провалът са зависими от прарабдха карма (кармата, отработвана в настоящето), а не от силата на волята или от липсата на такава. Независимо от обстоятелствата, човек трябва да се опита да постигне равновесие на ума. Това е сила на волята.
Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши
© Sri Ramanashramam
.