По Шри Рамана Махарши
Един Джнани (Мъдрец) постига освобождение още докато е жив, тук и сега. За него няма значение как, къде и кога Той изоставя тялото. За някои от Джнани може да изглежда, че страдат, други могат да са в самадхи; трети могат да изчезнат от поглед дори преди смъртта им. Всичко това обаче не се отразява върху тяхната джнана. Такова страдание изглежда реално само за страничния наблюдател, но Джнани не го усеща, защото вече е минал отвъд погрешното отъждествяване на Себето с тялото.
Джнани не мисли, че той е тялото. Той дори не вижда тялото. Той вижда единствено Себето в тялото. Ако Себето е налично, а тялото отсъства, въпросът за изчезването на тялото не възниква по никакъв начин. В книгите се споменава, че най-страшната ни болест е тялото (бхава-ной - болестта на раждането) и че ако човек взема лекарство, за да подсили и продължи живота си, това е все едно да взема лекарство, подкрепящо болестта му. Един санскритски стих от Песен ХІ на Бхагавата гласи, че тялото е нереално (непостоянно). Независимо дали тялото почива или се движи и дали по силата на прарабдха то се придържа към Него или не, Себеосъзнатата Сиддха не го отчита, подобно на заслепен от опиянение човек, който не е наясно дали дрехата се е свлякла от тялото му.
В книгите се дават примери как един Джнани в състоянието сахаджа, който вижда само Себето, може да се движи и да живее в света като всички останали хора. Един от тези примери е: ти виждаш отражение в огледалото и знаеш, че огледалото е реалността, а изображението на повърхността му не е нищо повече от отражение. За да видиш огледалото, непременно ли трябва да престанеш да виждаш отражението на повърхността му?
Иди пък да се върнем на примера с екрана: съществува екран. На този екран се появява образът на цар. Той сяда на трона. Тогава пред него започва представление, в което участват различни образи и предмети, а царят от екрана наблюдава това представление на същия този екран. Виждащият и вижданото не са нищо повече от сенки върху екрана. Екранът е единствената реалност, осигуряваща възможност за всички изображения. Така и в света виждащия и вижданото заедно съставляват ума, а умът е зависим или основан на Себето.
Ти смяташ, че си тялото и затова мислиш, че Джнани също има тяло. Казва ли Джнани, че има тяло? На теб може да ти изглежда, че той има тяло и че прави с него нещата, които другите хора правят. Изгореното въже все пак прилича на въже, но не може да служи като такова, ако например се опиташ да завържеш нещо с него. Трудно е това да се разбере от човек, който все още се самоотъждествява с тялото.
Изследвай различните видове състояния. Овладей единственото Върховно и Истинско състояние и действай в света, отнасяйки се към живота си като към спорт. Ти си открил Реалността в Сърцето си; тя стои зад всички проявления в света. Никога не я изпускай от поглед и се забавлявай в света така, както пожелаеш. Изглеждай така все едно изпитваш ентусиазъм и удовлетворение, безпокойство и отвращение (без всъщност да ги изпитваш); изглеждай така като че ли започваш някаква работа и се стремиш да я доведеш докрай (без всъщност да си обвързан с нея); впусни се в светските дела, без да си навредиш по никакъв начин. Освободи се от всички окови, дръж се хладнокръвно и върши работата си в съответствие със собствената ти среда; правейки всичко това, забавлявай се в света както смяташ за добре.
Този, чийто ум не е прикован към никакви желания, не върши нищо реално, макар тялото му да действа. Той е като някой, който сдуша разказ, докато умът му се намира някъде другаде. Обратно, човек, чийто ум е изпълнен с желания, наистина действа, макар тялото му да е бездейно. Той може да спи и тялото му да бездейства, и в същото време в съня си той може да изкачва върхове и да пада от тях.
Същият пример може да се даде с човек, който е задрямал в каруца, независимо дали каруцата се движи или спира или дали воловете са впрегнати или не. Така стоят нещата за Джнани, който е заспал в каруцата на собственото Си физическо тяло и за него няма значение дали работи, дали се намира в дълбока медитация, или спи.
Твърдението, че Джнани запазва прарабдха карма, като в същото време е свободен от санчита карма и агамя карма (трите вида карма са: прарабдха, или тази част от миналата карма, която трябва да се отработи в настоящото тяло; санчита или неизплатения дълг спрямо миналата карма; агамя или тази карма, която ще даде плод в следващи прераждания) не е нищо повече от формален отговор на въпрос, зададен от невежи хора. Никоя от съпругите не избягва вдовството след като съпругът почине; по същия начин всичките три вида карма избледняват с изчезването на извършителя.
Не-действието на Мъдреца всъщност е непрестанна дейност. Характерна черта на Мъдреца е вечната и интензивна активност. Неподвижността му е подобна на тази на пумпал, въртящ се с огромна скорост. Такава скорост не може да бъде уловена от погледа и затова изглежда, че пумпалът е неподвижен. Важно е това да се обясни, защото хората обикновено бъркат покоя на Мъдреца с инертност.
Джнани не мисли, че той е тялото. Той дори не вижда тялото. Той вижда единствено Себето в тялото. Ако Себето е налично, а тялото отсъства, въпросът за изчезването на тялото не възниква по никакъв начин. В книгите се споменава, че най-страшната ни болест е тялото (бхава-ной - болестта на раждането) и че ако човек взема лекарство, за да подсили и продължи живота си, това е все едно да взема лекарство, подкрепящо болестта му. Един санскритски стих от Песен ХІ на Бхагавата гласи, че тялото е нереално (непостоянно). Независимо дали тялото почива или се движи и дали по силата на прарабдха то се придържа към Него или не, Себеосъзнатата Сиддха не го отчита, подобно на заслепен от опиянение човек, който не е наясно дали дрехата се е свлякла от тялото му.
В книгите се дават примери как един Джнани в състоянието сахаджа, който вижда само Себето, може да се движи и да живее в света като всички останали хора. Един от тези примери е: ти виждаш отражение в огледалото и знаеш, че огледалото е реалността, а изображението на повърхността му не е нищо повече от отражение. За да видиш огледалото, непременно ли трябва да престанеш да виждаш отражението на повърхността му?
Иди пък да се върнем на примера с екрана: съществува екран. На този екран се появява образът на цар. Той сяда на трона. Тогава пред него започва представление, в което участват различни образи и предмети, а царят от екрана наблюдава това представление на същия този екран. Виждащият и вижданото не са нищо повече от сенки върху екрана. Екранът е единствената реалност, осигуряваща възможност за всички изображения. Така и в света виждащия и вижданото заедно съставляват ума, а умът е зависим или основан на Себето.
Ти смяташ, че си тялото и затова мислиш, че Джнани също има тяло. Казва ли Джнани, че има тяло? На теб може да ти изглежда, че той има тяло и че прави с него нещата, които другите хора правят. Изгореното въже все пак прилича на въже, но не може да служи като такова, ако например се опиташ да завържеш нещо с него. Трудно е това да се разбере от човек, който все още се самоотъждествява с тялото.
Изследвай различните видове състояния. Овладей единственото Върховно и Истинско състояние и действай в света, отнасяйки се към живота си като към спорт. Ти си открил Реалността в Сърцето си; тя стои зад всички проявления в света. Никога не я изпускай от поглед и се забавлявай в света така, както пожелаеш. Изглеждай така все едно изпитваш ентусиазъм и удовлетворение, безпокойство и отвращение (без всъщност да ги изпитваш); изглеждай така като че ли започваш някаква работа и се стремиш да я доведеш докрай (без всъщност да си обвързан с нея); впусни се в светските дела, без да си навредиш по никакъв начин. Освободи се от всички окови, дръж се хладнокръвно и върши работата си в съответствие със собствената ти среда; правейки всичко това, забавлявай се в света както смяташ за добре.
Този, чийто ум не е прикован към никакви желания, не върши нищо реално, макар тялото му да действа. Той е като някой, който сдуша разказ, докато умът му се намира някъде другаде. Обратно, човек, чийто ум е изпълнен с желания, наистина действа, макар тялото му да е бездейно. Той може да спи и тялото му да бездейства, и в същото време в съня си той може да изкачва върхове и да пада от тях.
Същият пример може да се даде с човек, който е задрямал в каруца, независимо дали каруцата се движи или спира или дали воловете са впрегнати или не. Така стоят нещата за Джнани, който е заспал в каруцата на собственото Си физическо тяло и за него няма значение дали работи, дали се намира в дълбока медитация, или спи.
Твърдението, че Джнани запазва прарабдха карма, като в същото време е свободен от санчита карма и агамя карма (трите вида карма са: прарабдха, или тази част от миналата карма, която трябва да се отработи в настоящото тяло; санчита или неизплатения дълг спрямо миналата карма; агамя или тази карма, която ще даде плод в следващи прераждания) не е нищо повече от формален отговор на въпрос, зададен от невежи хора. Никоя от съпругите не избягва вдовството след като съпругът почине; по същия начин всичките три вида карма избледняват с изчезването на извършителя.
Не-действието на Мъдреца всъщност е непрестанна дейност. Характерна черта на Мъдреца е вечната и интензивна активност. Неподвижността му е подобна на тази на пумпал, въртящ се с огромна скорост. Такава скорост не може да бъде уловена от погледа и затова изглежда, че пумпалът е неподвижен. Важно е това да се обясни, защото хората обикновено бъркат покоя на Мъдреца с инертност.
Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши
© Sri Ramanashramam
.