Патанджали е древноиндийски мъдрец, философ, основател на религиозно-философ-ската школа Йога. Счита се за автор и състави-тел на запазения и до днес писмен труд „Йога сутра“ („Йога нишки“), наброяващ 196 сутри. Дава определението за „йога“ - прекратяване на модификациите на ума (съзнанието), при разполагане в удобна поза; както и за „асана“ за медитация - удобна поза, в която умът се намира в покой. Преподава на учениците си техника за медитация с Ом за осъществяването на контрол върху ума и достигане на състояние на свръхсъзнание и освобождение (Уикипедия).
= = =
Когато си вдъхновен от някаква велика цел, от някакво изключително начинание, всички твои мисли разкъсват оковите си: Умът ти се издига над ограниченията, съзнанието ти се разширява във всички посоки и ти се озоваваш в нов, велик и чуден свят. Спящите в теб сили, способности и таланти оживяват и откриваш, че си далеч по-велика личност, отколкото някога си мечтал.
Спокойствие на ума се постига посредством култивиране на доброжелателност към щастливите, състрадание към нещастните, радост от непорочните и безразличие към грешниците.
За тези, които имат силен порив към духовност и мъдрост, те стоят близо до тях, в очакване.
Йога е прекратяване на движението на ума. Тогава има пребиваване в собствената форма на Себето.
За мъдрия всичко е скръб.
Животът не може да бъде опознат чрез ума, неговите тайни не могат да бъдат разкрити от ума. Доказателство за това са непрестанните спорове и противопоставяне между тези, които вярват в ума. Още по-малко умът може да опознае себе си, тъй като той е проникнат от илюзията, че това, което той знае, в действителност е.
Егоизмът не е нищо друго освен извращение на духовното съществуване. Амбицията е обръщане на духовната сила. Страстта е деформация на любовта. Смъртта е ограничаване на безсмъртието. Когато тези фалшиви образи отстъпят място на истината, тогава духовният човек се изправя сияещ, като слънцето, когато облаците се разпръснат.
Причината за страданието е, че безграничното Себе е засенчено от света.
Невежеството е неспособността да се прави разлика между постоянното и преходното, чистото и нечистото, блаженството и страданието, Себето и не-Себето.
Когато човек стане непоколебим във въздържането си от нараняване на другите, всички живи същества престават да чувстват враждебност в негово присъствие.
= = =