По „Триминутна медитация“
на Дейвид Харп
Може би най-старият въпрос на човечеството е:
„Има ли живот след смъртта?“
„Има ли живот след смъртта?“
Изглежда съществуват определен брой доказател-ства, че някаква част от човека може да продължи да съществува, след като тялото умре, въпреки че е невъзможно да узнаете това със сигурност, преди самите вие да умрете.
Аз обаче съм сигурен, че ние просто нищо не губим ако вярваме, че съществуването продължава след смъртта на тялото.
„И какво значи това?“, може би ще попитате вие.
Ще ви кажа.
Аз обаче съм сигурен, че ние просто нищо не губим ако вярваме, че съществуването продължава след смъртта на тялото.
„И какво значи това?“, може би ще попитате вие.
Ще ви кажа.
Ако сме прави и има нещо след смъртта, ще бъдем подготвени да продължим своето Съществуване. А и през настоящия си живот ще сме имали вярата и подкрепата, произтичащи от убеждението, че Съзнанието не умира. И още нещо изключително важно - ще сме се освободили от най-големия страх - страха от смъртта.
Ако грешим и след смъртта настъпва абсолютно небитие, ние никога няма да разберем грешката си... И все пак, ще сме се възползвали от тази вяра в живота си.
Това е бас, който не можем да изгубим!
Това е бас, който не можем да изгубим!
= = =
От друга страна, можем и да не вярваме в съществуването на Съзнание след смъртта.
Ако сме прави обаче и след смъртта настъпва небитието, никога няма да изпитаме задоволството от знанието, че сме били прави.
А ако грешим, не само ще бъдем неподготвени за онова, което идва после, но ще сме изиграли и себе си, лишавайки се от ползата през настоящия си живот да вярваме в някакъв вид живот след смъртта!
Каква лоша сделка!...
Още по темата: Има ли живот след...?, Дали този живот е просто един сън?, Животът като сън, Играта на живота, Тибетска книга за живота и смъртта
.