30 септември 2010

Защо след смъртта нашите близки не контактуват с нас?


Една лична хипотеза

Скоро сънувах, че съм умрял. Тялото ми лежеше бездиханно. Близките ми видимо страдаха...

Събудих се. Помнех всичко. Сънят беше толкова истински, че мъката още свиваше сърцето ми.

Как бих искал да се върна в съня и да ги успокоя, да ги прегърна, да им кажа "Жив съм, благодаря ви, че толкова ме обичате. Не плачете! Животът се оказа сън, а смъртта - пробуждане!".

Не можех да го направя.

Първо, нямаше смисъл. Те не бяха истински. Бях ги създал в съня си. След час споменът започна да избледнява и аз продължих "реалния" си живот в този "реален" свят.

Второ, дори да исках да се свържа с тях, да им дам някакъв знак, не знаех как да възстановя същия сън. Той беше останал в някаква "паралелна вселена", с която вече нямах никаква физическа връзка...

- - -

Всички духовни учения твърдят, че смъртта не е краят. Тялото умира, но Истинското ни Аз, това, което е създадено по "Божий образ и подобие" продължава своя път.

Атеистите смятат, че това са глупости.

Ние, вярващите знаем, че смъртта е пробуждане, преход към нещо друго.

Св. Франциск завършва прочутата си молитва с думите:

"... защото умирайки се раждаме за вечен живот".

Лично аз очаквам с интерес "отвъдното"...

 .

5 коментара :

  1. Странно...как ли се "чувства" един умрял човек? Дали наистина ни "вижда" и си мисли така, както си си мислил ти Атанас - "Как бих искал да ги успокоя, да ги прегърна, да им кажа "Жив съм, благодаря ви, че толкова ме обичате. Не плачете!".
    Аз обаче си мисля, че починалите ни близки общуват по някакъв начин с нас, най-вече в съня. Сънят е сякаш на границата между два свята.
    Моите родители са починали и ми се е случвало да се появят в съня ми и да ми помогнат с напътствия, да ми донесат послания. Дали това наистина са те или е просто игра на подсъзнанието...

    ОтговорИзтриване
  2. Аз също винаги съм го очаквал с интерес :))) Още от много малък! И наистина вярвам, че всичко е ОК там. На някакво вътрешно ниво съм съвсем сигурен в това.

    ОтговорИзтриване
  3. Винаги съм си мислела,че макар и да не ги "виждаме" нашите починали близки са някъде около нас и ни наблюдават по някакъв непознат за нас начин. А запитвали ли сте се какво би се случило, ако всеки можеше да общува с небитието, когато и колко си поиска. Тогава нямаше да го има онова, неизвестното,недоизказаното. Ценностната система може би нямаше да бъде същата...

    ОтговорИзтриване
  4. Думи като Раждане и Смърт са чужди в моя речник.Чисто и просто преминаваме от едно състояние в друго.

    ОтговорИзтриване
  5. Препоръчвам книгите на Долорес Кенън,Нютон и др.подобни.Съгласна съм с коментарите.

    ОтговорИзтриване