Рамана Махарши - Спхурана, Свещени вибрации

Ученик: Моля, дайте ми повече подробности за Сърцето и неговите проявления.

Махарши: Сърцето е седалището на знанието и възелът на невежеството. Тo е представено във физическото тяло от отвор, по-малък от върха на топлийка, който винаги е затворен. Когато умът изпадне в състояние на кевала нирвикалпа, той се отваря, но след това отново се затваря. Когато се постигне сахаджа, той се отваря завинаги.

Възелът, който свързва неодушевеното тяло със Съзнанието, което функционира в него, е "възелът на невежеството". Ето защо, когато се разхлаби временно, както е в кевала нирвикалпа, няма осъзнаване на тялото. Аз усещах вибрациите на Сърцето, които приличат на тези на динамо, още в училище. Когато изпаднах в състояние на клинична смърт преди много години в Тируванамалай, всякакви обекти и усещания изчезнаха, с изключение на тези вибрации. Сякаш пред очите ми беше спуснат тъмен екран, който напълно отдели света от мен, но, разбира се, бях напълно осъзнаващ Себето, с неясното чувство, че някой плаче близо до мен. Това състояние продължи до момента, в който възвърнах физическото съзнание, когато почувствах нещо, което профуча от Сърцето към лявата част на гърдите ми и възстанови живота в тялото. Внезапен страх, внезапна радост или шок карат Сърцето да вибрира много силно, така че да може да бъде почувствано от всеки, който му обръща внимание. В противен случай това усещане се появява само в Самадхи.

У: Изследването "Кой съм аз" води ли до някоя точка в тялото?

М: Цялото Себеосъзнаване е свързано със самия индивид и следователно трябва да бъде изпитано с център някъде в тялото, като център на опитността.

Това е подобно на динамото на машината, което кара всички електрически компоненти да работят.

То не само поддържа живота на тялото и действията на всичките му части и органи, съзнателни и несъзнателни, но и връзката между физическите и по-фините нива, на които индивидът функционира.

Също като динамото, то вибрира и може да се усети от спокойния ум, който му обръща внимание. За йогите и търсещите то е известно под името Спхурана, което пулсира и просветва като "Аз"-"Аз", усещано от Съзнанието в естествено състояние.

У: Дали тази вибрация в Центъра се усеща едновременно с преживяването на Чистото Съзнание или преди или след него?

М: Те са едни и същи. Но Спхурана може да се почувства по един фин начин, дори когато медитацията е достатъчно дълбока и Чистото Съзнание е много близо, или при внезапен силен страх или шок, при който умът спира. То привлича вниманието върху себе си, така че умът на медитиращия, станал чувствителен, може да го осъзнае, да гравитира към него и накрая да се гмурне в Себето.

У: Какво е Спхурана (вид неописуемо, но осезаемо усещане в сърдечния център)?

М: Спхурана се усеща в отделни случаи, като страх, вълнение и т.н. Въпреки че съществува винаги и навсякъде, то все пак се усеща в определен център и при специфични ситуации.

Също така, то се свързва с предшестващи причини и се бърка с тялото. Докато е само и чисто, то представлява Себето. Ако умът се фиксира върху Спхурана и човек го усеща непрекъснато и автоматично, това е Реализация.

Спхурана е чисто. Субектът и обектът изхождат от него. Ако човекът погрешно се възприема като субект, обектите трябва да изглеждат отделени от него. Те периодично изчезват и се появяват, създавайки света, както и удоволствието на субекта от него. Ако, от друга страна, човек осъзнава себе си като екран, върху който субектът и обектът са прожектирани, не може да има объркване. Тогава човек може да наблюдава появяването и изчезването им, без това да смущава по никакъв начин Себето.

У: Каква е природата на Сърцето? Духовното Сърце бие ли? Ако не бие, тогава как може да бъде почувствано?

М: Това Сърце е различно от физическото сърце; биенето е функция на последното. Първото е седалището на духовната опитност. Това е всичко, което може да се каже за него. Точно както прожекционният апарат осигурява движеща сила на цялата система от светлини, вентилатори и т.н., така и оригиналната Първична Сила доставя енергия за биенето на сърцето, дишането и т.н.


Източник:  http://www.hridaya-yoga.com/hridaya-yoga-articles/sphurana/

 . 

Сърце

По Шри Рамана Махарши

В центъра на сърдечната кухина единственият Брахман сияе от само себе си като Атман (Себе) в усещането „Аз-Аз“. Чрез контрол върху дъха или чрез съсредоточаване на мисълта в търсенето на Себето, потапяйки се в себе си, достигни Сърцето. Така ще заживееш в Себето.

През цялото време твърдях, че Центърът на Сърцето е от дясната страна, дори когато разбрах, че хората не мислят като мен. Аз говоря от опит. Знаех това дори докато бях в транс (самадхи) в собствения си дом. Преживях изключително ясно видение. Внезапно отнякъде дойде светлина, която заличи образа на света. Почувствах, че сърцето от ляво е спряло и че тялото е станало синкаво и инертно. Васудева Шастри прегърна тялото и започна да оплаква смъртта ми, а аз не можех да проговоря. През цялото време усещах, че Центърът на Сърцето от дясно работи добре, както винаги. Това състояние продължи петнадесет или двадесет минути. Тогава нещо внезапно профуча от дясно наляво, подобно на пронизваща небето ракета. Кръвообращението се възстанови и тялото оживя.

Цялата вселена се съдържа в тялото, а цялото тяло се съдържа в Сърцето. Следователно Сърцето е ядрото на цялата вселена. Този свят не е нищо друго освен ум, а умът не е нищо друго освен Сърцето; това е цялата истина.

Източникът е точка без пространствени измерения. Той се разширява като космос от едната страна и като Безкрайно блаженство от друга. Тази точка е центърът. От нея тръгва една единствена васана, която се развива в преживяващия („аз“), преживяването и преживяното (света).

Рама попитал Васища: „Кое е това голямо огледало, в което всички тези са не повече от отражения? Какво е сърцето на всички души или създания в тази вселена?“. Васища отговорил: „Всички същества в тази вселена имат два вида сърца – едно, което трябва да се взима под внимание и второ, което трябва да се пренебрегва. Научи техните характерни черти: това, което трябва да се пренебрегва, е физическият орган, наречен сърце и разположен в гръдния кош като част от тленното тяло. Това, което трябва да се взима под внимание, е Сърцето, което е част от природата на Съзнанието. То е едновременно вътре и извън (нас) и няма нито вътрешност, нито външност“.

Това е Сърцето, което е наистина важно. То е огледалото, което съдържа всички отражения. То е центърът и източникът на всички обекти и всички богатства. Ето защо то е онова Съзнание, което е Сърце на всичко, а не онзи орган, който е мъничка част от тялото, тленна и безсъзнателна като камък. Така, практикувайки сливане на ума със Сърцето, което е Чисто Съзнание, човек може да изкорени всички желания и да контролира дъха.

Ако човек съсредоточи мислите си единствено върху Себето, това ще доведе до щастие или блаженство. Да събереш и да удържиш мислите, както и да предотвратиш външната им насоченост, се нарича вайрагя. Да ги фиксираш в Себето е садхана или абхяса (практика). Да се съсредоточиш върху Сърцето е същото, като да се съсредоточиш върху Себето. Сърцето е другото наименование на Себето.

Себето е Сърцето. Сърцето е Себе-сияйно. Светлината тръгва от Сърцето и достига седалището на ума – мозъка. Умът вижда света по силата на отразената светлина на Себето. Светът се възприема с помощта на ума. Когато умът е осветен, той съзнава света. Когато не е, не съзнава света. Ако умът се насочи навътре към източника на светлината, обектното познание бива прекратено и единствено Себето остава да сияе като Сърце.

Луната свети благодарение на отразената слънчева светлина. Когато слънцето залезе, луната е от полза при разкриване на формите. Когато слънцето изгрее, никой не се нуждае от луната, макар че бледият й силует все още се вижда на небето. По същия начин стоят нещата с ума и Сърцето.

По "Gems from Bhagavan"

- - -

Какво е спхурана? Спхурана е неизразимо, но осезаемо усещане в сърдечния център. Спхурана е предвкусването на Реализацията. То е чисто. Субектът и обектът възникват от него. Ако човек бърка себе си за субект, то обектите обезателно изглеждат различни от него. Те периодично ту се оттеглят, ту се проектират, създавайки света и насладата на субекта от същите. Ако, от друга страна, човек чувства себе си като екрана, върху който са проектирани субектът и обектът, не може да има объркване и той може да наблюдава тяхната поява и изчезване без никакво вълнение от страна на Себето.

По "Talks with Ramana Maharshi"

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши | Кратка биография | Себеизследването | Кой съм аз? | Щастие | Покой | Уединение | Пътят към освобождението | Блаженство | Будност, съновидение и сън | Реалността в четиридесет стиха | Реалността в четиридесет стиха: Приложение | Пет стиха за Себето | Мисли

© Sri Ramanashramam

.