на Екхарт Толе
НЕ ТЪРСЕТЕ СЕБЕ СИ В УМА
Струва ми се, че имам още много да науча за начина, no който работи моят ум, преди да мога изобщо да напредна към пълно осъзнаване или духовно просветление.
Не, не е така. Проблемите на ума не могат да бъдат разрешени на равнището на ума. След като сте проумели основния проблем, няма почти нищо друго, което да се налага да научите или разберете. Изучаването на сложността на ума може да ви направи добър психолог, но няма да ви отведе отвъд него, също както изучаването на лудостта не е достатъчно за създаването на разумност. Вече сте разбрали основния механизъм на несъзнателното състояние: себеотъждествяване с ума, който създава фалшива самоличност - его, заместител на вашето истинско „аз", чиито корени са в Битието. Ставате „клонка, отрязана от лозата", както се изразява Христос.
Нуждите на егото нямат край. То се чувства уязвимо и застрашено, затова живее в състояние на страх и недоимък. След като вече знаете механизма на основния проблем, няма нужда да изследвате безбройните му проявления, да превръщате това в сложен личен проблем. Егото, разбира се, обича това. То винаги търси нещо, към което да се закачи, за да поддържа и укрепва илюзорната представа за „аза", затова с удоволствие ще се закачи за проблемите ви. Така при много хора голямата част от себе-усещането е тясно свързана с проблемите им. В такъв случай последното, което те искат, е да се освободят от тях - това би означавало да загубят себе си. Напълно възможна е значителна несъзнателна инвестиция на егото в болката и страданието.
М така, след като приемете, че корените на несъзнанието са в отъждествяването с ума, което, разбира се, включва и емоциите, вие се измъквате от него. Заменяте го с присъствие. Когато присъствате, можете да оставите ума да си действа, без да се забърквате с него. Той самият не е нездрав. Умът е великолепен инструмент. Нездравото идва тогава, когато търсите себе си в ума и го смесвате със себе си. Тогава той става его-ум и превзема целия ви живот.
СЛОЖЕТЕ КРАЙ НА ЗАБЛУДАТА „ВРЕМЕ"
Изглежда почти невъзможно да прекъснем отъждествяването си с ума. Всички сме потопени в него. Как да научиш риба да лети?
Ето къде е ключът: край на заблудата „време". Времето и умът са неотделими. Отнемете на ума времето и той ще спре - освен ако не решите да го използвате.
Да се отъждествявате с ума си означава да попаднете в капана на времето - натрапчивата потребност да живеете изключително чрез паметта и очакването. Това ви ангажира непрекъснато с миналото и бъдещето и неохотно признавате и приемате сегашния момент. Причината за тази натрапчива потребност е, че миналото ви дава самоличност, а бъдещето носи обещанието за спасение, за себеосъществяване в каквато и да е форма. И едното, и другото е илюзия.
Но как бихме функционирали на този свят без чувство за време? Вече няма да има цели, към които да се стремим. Дори няма да знам кой съм, защото миналото ме прави това, което съм днес. Аз мисля, че времето е нещо много ценно и трябва да се научим да го използваме мъдро, а не да го пилеем.
Времето изобщо не е ценно, защото е илюзия. Това, което възприемате като ценно, не е времето, а единствената точка, която е извън него: Настоящето. То наистина е ценно. Колкото повече се съсредоточавате върху времето - миналото и бъдещето, - толкова повече изпускате от поглед Настоящето, най-ценното нещо, което съществува.
Защо е най-ценно ли? Първо, защото друго освен него няма. То е всичко. Вечното настояще е пространството, в което се разгръща целият Ви живот, единственият фактор, който остава неизменен. Животът е сега. Никога не е имало време, когато животът ви да не е бил сега, няма и да има. Второ, Настоящето е единствената точка, която може да ви отведе отвъд тесните граници на ума. То е единствената точка на достъп към безвремието и безформието на Битието.
НЯМА НИЩО ИЗВЪН НАСТОЯЩЕТО
Миналото и бъдещето не са ли също толкова реални, понякога дори по-реални от настоящето? В крайна сметка миналото опредат кои сме, както и това как възприемеше и кaквo поведение следваме в настоящето. Бъдещите ни цели определят какви действия предприемаме в настоящето.
Още не сте схванали същността на това, което казвам, защото се опитвате да го разберете с ума си. Умът не може да го проумее. Само вие можете. Моля ви, просто слушайте.
Случвало ли се е някога да изпитате, направите, помислите или почувствате нещо извън Настоящето? Мислите ли, че това ще се случи някога? Възможно ли е нещо да се случи или да бъде извън Настоящето? Отговорът е очевиден, нали?
Никога нищо не се е случвало в миналото, то се е случвало в Настоящето.
Никога нищо няма да се случи в бъдещето, то ще се случи в Настоящето.
Това, което смятате за минало, е следа в паметта от някогашно Настояще, съхранена от ума. Когато си спомняте миналото, вие реактивирате следа в паметта - в Настоящето. Бъдещето е въображаемо Настояще, проекция на ума. Когато то настъпи, настъпва като Настояще. Когато мислите за бъдещето, мислите сега. Очевидно миналото и бъдещето нямат своя собствена реалност. Както луната няма собствена светлина, а само може да отразява светлината на слънцето, така и бъдещето и миналото са само бледо отражение на светлината, силата и реалността на вечното сегашно. Тяхната реалност е взета назаем от Настоящето.
Същността на това, което казвам тук, не може да бъде разбрана от ума. В момента, в който го проумеете, се получава изместване на съзнанието от ума към Битието, от времето към присъствието. Изведнъж всичко става живо, пръскащо енергия, излъчващо Битие.
КЛЮЧЪТ КЪМ ДУХОВНОТО ИЗМЕРЕНИЕ
В критична ситуация, когато животът ви е застрашен, превключването на съзнанието от времето към присъствието понякога се получава естествено. Личността, която притежава минало и бъдеще, за миг отстъпва място на наситено съзнателно присъствие, което остава много будно, макар и спокойно. От това състояние на съзнанието тръгва необходимата реакция.
Причината, поради която някои хора обичат да се впускат в рисковани занимания - алпинизъм, автомобилни състезания и т.н. - макар че е възможно да не го съзнават, е в това, че тези занимания ги принуждават да бъдат в Настоящето - в наситеното живо състояние, в което са свободни от проблеми, от мислене, от бремето на личността. Отклоняването от настоящия момент дори за миг може да означава смърт. За съжаление, такива хора развиват зависимост от някакво занимание, за да пребивават в това състояние. Но не е нужно да изкачите северния склон на Айгер. Това състояние ви е достъпно още сега.
От най-древни времена духовни учители във всички култури са посочвали Настоящето като ключ към духовното измерение. Въпреки това то като че ли остава тайна. Със сигурност не го преподават в църквите и храмовете. Ако отидете на църква, ще ви четат от Библията неща като „не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си", или „никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е за Божието царство". Може да ви прочетат откъса за красивите цветя, които не се грижат за утре, а живеят лесно в безвремието на Настоящето и Бог им дава щедро всичко. Дълбокият и радикален характер на тези идеи остава неразпознат. Като че ли никой не осъзнава, че те са предназначени да бъдат прилагани в живота, за да могат да доведат до дълбока вътрешна промяна.
Същността на дзен будизма е в това, да се движите по острието на Настоящето - да бъдете така пълно и безусловно присъстващи, че никакъв проблем, никакво страдание, нищо, което вие по своята същност не сте, да не може да се задържи във вас.
За да отклони вниманието на учениците си от времето, големият дзен учител Ринзаи често вдигал пръст и питал бавно: „Какво липсва в този момент?" Важен въпрос, който не изисква отговор на нивото на ума. Целта му е да прикове вниманието ви дълбоко в Настоящето. Друг подобен въпрос в дзен традицията е: „Ако не сега, то кога?"
Настоящето заема централно място u в учението на суфизма - мистичния клон на исляма. Суфистите казват: „Суфистът е син на сегашното време". Руми - големият поет и суфи учител - заявява: „Миналото и бъдещето закриват Бог от погледа ни; изгорете ги с огън."
Духовният учител от XIII в. Майстер Екхарт обобщава това много красиво: „Времето е това, което пречи на светлината да достигне до нас. Няма по-голяма пречка по пътя към Бога от времето."
ДОСТЪП ДО СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО
Преди малко, когато говорехте за вечното настояще и нереалността на миналото и бъдещето, установих, че гледам онова дърво пред прозореца. Бях го поглеждал и преди, но този път беше различно. Външното възприятие не се беше променило много, само че цветовете изглеждаха по-ярки и по-живи. Но имаше и някакво ново измерение. Трудно е да се обясни. Не знам как, но осъзнавах нещо невидимо, което усещах като същност на това дърво, негов вътрешен дух, ако щете. И някакси бях част от него. Сега разбирам, че никога преди не съм виждал истински това дърво, а само негов двуизмерен мъртъв образ. Сега, когато го погледна, все още остава нещо от това съзнание, но усещам как то се изплъзва. Разбирате ли, изживяването вече отстъпва в миналото. Може ли това да бъде нещо повече от бегъл поглед!
За миг сте били свободни. Влезли сте в Настоящето и затова сте възприемали дървото, без то да бъде засенчвано от ума. Съзнанието за Битието е станало част от възприятието ви. С измерението на безвремието настъпва друг вид знание, което не „убива" духа във всяко живо същество и всяко нещо. Знание, което не разрушава светостта и загадъчността на живота, а съдържа дълбока любов и преклонение пред всичко, което е. За това знание умът не знае нищо.
Умът не може да познае дървото. Той може да знае само факти или информация за него. Моят ум не може да познае вас, а само етикети, съждения, факти и мнения за вас. Само Битието е пряко знание.
Има място за ума и неговото знание. То е в практическата страна на делничния живот. Но когато той завземе всички страни на живота ви, включително взаимоотношенията ви с другите и с природата, се превръща в чудовищен паразит, който, ако бъде оставен без контрол, накрая ще унищожи изцяло живота на планетата и самия себе си, убивайки гостоприемника си.
Зърнали сте за миг как безвремието може да промени възприятията ви. Но това не е достатъчно, колкото и дълбоко и красиво да е било изживяването. Това, което е необходимо и което ни интересува тук, е трайното превключване на съзнанието.
Затова разбийте стария модел на отричане на сегашния момент и съпротивата срещу него. Превърнете в свой навик да отдръпвате вниманието си от миналото и бъдещето винаги, когато те не са ви необходими. Доколкото е възможно, прехвърлете се от времевото измерение в ежедневието. Ако ви е трудно да влезете пряко в Настоящето, започнете с това, да наблюдавате обичайната склонност на ума си да се стреми да избяга от него. Ще установите, че обикновено си представяте бъдещето или като по-хубаво, или по-лошо от настоящето, Ако е по-добро, това ви носи надежда или приятно очакване. Ако е по-лошо, това създава тревожност. И двете са илюзия. Чрез самонаблюдението в живота ви автоматично навлиза повече присъствие. Щом се уловите, че отсъстваше, присъствието вече е възстановено. Когато успявате да наблюдавате ума, вие вече сте напуснали капана му. Намесил се е друг фактор, нещо, което не е част от ума - наблюдаващото присъствие.
Присъствайте като наблюдатели на ума - на мислите и емоциите си, на реакциите си в различни ситуации. Проявявайте поне толкова интерес към реакциите си, колкото към ситуацията или хората, които са ги предизвикали. Забележете колко често вниманието ви е в миналото или в бъдещето. Не съдете и не анализирайте това, което наблюдавате. Наблюдавайте мисълта, почувствайте емоцията, следете реакцията. Не ги превръщайте в личен проблем. Ще усетите нещо, по-силно от нещата, които наблюдавате; спокойното наблюдаващо присъствие зад съдържанието на ума, безмълвния свидетел.
Необходимо е наситено присъствие, когато определени ситуации предизвикат реакция със силен емоционален заряд, например, когато бъде застрашена представата ви за себе си, когато се изправите пред предизвикателство, събуждащо страх, когато „всичко върви наопаки" или когато се събуди емоционален комплекс от миналото. В тези случаи сте склонни да изпадате в „несъзнание". Реакцията или емоцията ви превземат - и се превръщат във вас. Вие ги осъществявате - опровергавате, аргументирате, нападате, отбранявате се... само че всичко това не сте вие, това е реактивният модел, умът в обичайния си режим на оцеляване.
Отъждествяването с ума му дава повече енергия. Наблюдаването на ума отнема енергия от него. Отъждествяването с ума създава още време. Наблюдаването на ума отваря измерението на безвремието. Енергията, която се отнема от ума, се превръща в присъствие. След като почувствате какво означава да присъствате, ви става много по-лесно просто да направите избора да напуснете времевото измерение, когато времето не ви е нужно за практически цели, и да навлезете по-дълбоко в Настоящето. Това не нарушава способността ви да използвате времето - миналото или бъдещето - когато се налага да прибягвате до него за практически цели. Не отслабва способността ви да използвате ума си. Дори я подобрява. Когато използвате ума си, той ще бъде по-остър, по-съсредоточен.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ПСИХИЧЕСКОТО ВРЕМЕ
Научете се да използвате времето в практическите аспекти на живота си - това можем да наречем „часовниково време", - но щом приключите с практическите въпроси, веднага се връщайте към съзнанието за настояще. Така се избягва натрупването на „психическо време", което е отъждествяване с миналото и непрестанно натрапчиво проектиране в бъдещето.
Часовниковото време е нещо повече от това, да си уговорите среща или да планирате пътуване. То включва поуките от миналото, така че да не повтаряте отново и отново едни и същи грешки. Да си поставяте цели и да работите за постигането им. Да предвиждате бъдещето посредством модели и закони - физически, математически и т.н. Да се учите от миналото и да предприемате подходящи действия въз основа на предвижданията си.
Но дори и тук, в сферата на практическия живот, където не можем без препратки към миналото и бъдещето, най-важният фактор си остава настоящият момент, Всеки урок от миналото придобива смисъл и се прилага сега. Планирането и работата за постигането на определени цели се извършват сега.
Вниманието на просветления човек винаги е съсредоточено главно в Настоящето, но все пак той има периферно съзнание за време. С други думи, той продължава да използва часовниковото време, но е освободен от психическото.
Внимавайте, когато упражнявате това, за да не превърнете неволно часовниковото време в психическо. Например, ако в миналото сте допуснали грешка и сега си вземате поука, използвате часовниковото време. Ако обаче разсъждавате в ума си за нея, критикувате се, изпитвате угризения или вина, превръщате грешката в „себе си" -правите я част от себеусещането си. Така тя се превръща в психическо време, което винаги е свързано с фалшиво чувство за идентичност.
Ако си поставите цел и работите за постигането й, използвате часовниковото време. Съзнавате къде искате да стигнете, но отдавате цялото си внимание на стъпката, която предприемате в момента, Ако обаче се съсредоточите изключително върху целта - може би защото се стремите към щастие, себеосъществяване или по-пълно себеусещане, вече не зачитате Настоящето. То се свежда до обикновено стъпало към бъдещето, без стойност само по себе си. Така часовниковото време се превръща в психическо. Пътят ви в живота вече не е приключение, а само маниакална потребност да стигнете, да постигнете, да „успеете". Вече не виждате цветята край пътя, нито усещате аромата им, нито съзнавате красотата и чудото на живота, който се разгръща навсякъде около вас, когато сте тук, в Настоящето.
Разбирам върховното значение на Настоящето, но не мога напълно да се съглася с вас, когато казвате, че времето е пълна илюзия.
Когато казвам, че „времето е илюзия", нямам намерение да правя философско изявление. Само ви напомням един прост факт - толкова очевиден, че може би ще ви бъде трудно да го проумеете и дори ще ви се стори безсмислен, но осъзнаете ли го напълно, той ще разсече като меч всички умотворни пластове усложнения и „проблеми". Нека повторя: сегашният момент е всичко, което ще имате някога. Никога няма време, когато животът ви не е в „този момент". Не е ли така?
ЛУДОСТТА „ПСИХИЧЕСКО ВРЕМЕ"
Ако се вгледате в колективните прояви на психическото време, няма да ви остане никакво съмнение, че то е психическо заболяване. Проявите му приемат формата на идеологии като например комунизма, националсоциализма или какъвто и да е друг национализъм, както и на тесногръди религиозни убеждения, изхождащи от постановката, че най-голямото добро е в бъдещето и затова целта оправдава средства. Целта е една представа, точка в умотворната проекция на бъдещето, когато ще бъде постигнато спасението в някаква форма - щастие, реализация, равенство, свобода и т.н. Нерядко средствата за постигането му включват поробване, изтезаване и убиване на хора в настоящето.
Изчислено е например, че за каузата на комунизма са били убити повече от 50 милиона души - за да се създаде един „по-добър свят" в Русия, Китай и други страни. Това е смразяващ пример как вярата в бъдещия рай създава ад в настоящето. Може ли да има съмнение, че психическото време е тежко u опасно психическо заболяване?
Как действа във вашия живот този мисловен модел? Опитвате ли се винаги да се озовете другаде, не там, където сте? Повечето от нещата, които правите, не са ли просто средство за постигане на някаква цел? Дали себеосъществяването винаги ви очаква зад следващия ъгъл, или може би се ограничавате до мимолетни удоволствия като секса, храната, питиетата, наркотиците, възбудата? Съсредоточени ли сте постоянно върху това, да постигате, да успявате, или може би преследвате някаква нова възбуда или удоволствие? Вярвате ли, че ако придобиете още неща, ще бъдете по-пълноценни, достатъчно добри, психически цели? Чакате ли някой мъж или жена да придаде смисъл на живота ви?
В нормалното умотъждествено или непросветлено състояние на съзнанието силата и безграничният съзидателен потенциал, скрити в настоящето, са напълно помрачени от психическото време. Животът ви губи своята ведрост, свежест, удивление. Старите модели на мислене, емоции, поведение, реакции и желания се преиграват отново и отново в безброй представления, сценарият във вашия ум ви дава някаква идентичност, но изкривява или напълно скрива действителността на Настоящето. При това умът си създава мания за бъдещето като бягство от неудовлетворителното настояще.
ОТРИЦАНИЕТО И СТРАДАНИЕТО СЕ КОРЕНЯТ ВЪВ ВРЕМЕТО
Но вярата, че бъдещето ще бъде по-добро от настоящето, не винаги е илюзия. Настоящето може да бъде ужасно, а в бъдеще нещата може да се оправят, и често става точно така.
Обикновено бъдещето е копие на миналото. Възможни са повърхностни промени, но истинската трансформация е нещо рядко и зависи от това, дали сте способни да присъствате достатъчно в сегашното, за да разпръснете миналото със силата на Настоящето. Това, което възприемате като бъдеще, е неделима част от сегашното състояние на съзнанието ви. Ако умът ви носи тежък товар от миналото, очаква ви още от същото. Миналото се възпроизвежда чрез липсата на присъствие. Състоянието на съзнанието ви в този момент е това, което определя бъдещето - което, разбира се, може да бъде изживяно единствено като Настояще.
Може да спечелите 10 милиона долара, но тази промяна е само повърхностна. Ще продължите да възпроизвеждате същите вградени модели в по-луксозна обстановка. Хората са се научили да разцепват атома. Вместо да убие десет или двадесет души с дървена тояга, сега един-единствен човек може да убие милиони просто с натискането на едно копче. Нима това е ucmuнcкa промяна?
Ако състоянието на съзнанието ви в този момент определя бъдещето, то какво определя състоянието на съзнанието ви? Степента на присъствие. Затова единственото място, където може да се случи истинска промяна, където миналото може да бъде разпръснато, е Настоящето.
Негативизмът винаги се дължи на натрупване на психическо време и отричане на настоящето. Безпокойството, тревожността, напрежението, стресът, притесненията - всички форми на страх - се дължат на това, че бъдещето е прекалено много, а присъствието - недостатъчно. Вината, съжалението, недоволството, оплакванията, тъгата, огорчението и всички форми на непрощаване се дължат на това, че миналото е прекалено много, а присъствието - недостатъчно.
На повечето хора им е трудно да повярват, че е възможно състояние на съзнанието, което е напълно освободено от всякакво отрицание. Но това е освободеното състояние, за което говорят всички духовни учения. То е обещанието за спасение - не в някакво илюзорно бъдеще, а тук и сега.
Може би ви е трудно да признаете, че времето е причината за вашите страдания и проблеми. Смятате, че те се дължат на конкретни ситуации в живота ви и от конвенционална гледна точка това е вярно. Но докато не се разправите с основополагащия въпрос, че умът създава проблемите - чрез привързаността си към миналото и бъдещето и отричането на Настоящето - проблемите всъщност остават взаимозаменяеми. Ако всичките ви проблеми или онова, което смятате за причини за страданието и нещастието ви, чудотворно изчезнат от живота ви, но не започнете да присъствате повече, да съзнавате повече, скоро ще се озовете натоварени с подобни проблеми или причини за страдание, като сянка, която ви следва навсякъде. В крайна сметка проблемът е един-единствен - самият ум, обвързан с времето.
Не мога да повярвам, че мога да достигна момент, когато ще бъда напълно свободен от проблемите си.
Така е. Никога не можете да достигнете такъв момент, защото сте в него сега.
Няма спасение във времето. Не можете да бъдете свободни в бъдещето. Присъствието е ключът към свободата, затова можете да бъдете свободни единствено сега.
ОТКРИЙТЕ ЖИВОТА ЗАД ЖИТЕЙСКАТА СИТУАЦИЯ
Не разбирам как мога да бъда свободен сега. Всъщност в момента съм крайно нещастен от живота си. Това е факт и бих се заблуждавал, ако се опитам да убедя себе си, че всичко е добре, след като то категорично не е. За мен настоящият момент е много нещастен и изобщо не е освобождаващ. Крепи ме единствено надеждата и възможността за някакво подобрение в бъдеще.
Вие си мислите, че вниманието ви е в настоящето, а то всъщност е напълно обсебено от времето. Не можете да бъдете едновременно нещастни и изцяло присъстващи в Настоящето.
Би било по-правилно да наричате „житейска ситуация" това, което наричате свой „живот". Житейската ситуация представлява психическо време - минало и бъдеще. Някои неща от миналото не са си отишли, както вие сте искали. Още се съпротивлявате срещу нещо, което се е случило в миналото, както и срещу това, което е. Надеждата ви крепи, но надеждата приковава вниманието ви към бъдещето и този траен фокус е причината за отричането на Настоящето и съответно за нещастието ви.
Вярно е, че сегашната ми ситуация е резултат от неща, които са се случили в миналото, но все пак тя си остава настоящата ми ситуация и съм нещастен именно защото съм прикован към нея.
Забравете за малко за ситуацията и обърнете внимание на живота си.
Каква е разликата?
Житейската ви ситуация съществува във времето.
Животът ви е сега.
Житейската ви ситуация е творение на ума.
Животът ви е нещо реално.
Намерете „тясната врата, която води към живота". Тя се нарича Настояще. Сведете живота си до сегашния момент. Ситуацията ви може да бъде пълна с проблеми - така е с повечето житейски ситуации, - но вижте дали имате някакъв проблем точно сега. Не утре, не след десет минути, а в този момент. Имате ли проблем сега?
Когато сте пълни с проблеми, няма място да навлезе нещо ново, няма място за решение. Затова при всяка възможност създавайте малко място, малко пространство, за да видите живота зад житейската ситуация.
Използвайте пълно сетивата си. Бъдете там, където сте. Огледайте се. Просто гледайте, не тълкувайте. Вижте светлината, формите, цветовете, текстурите. Осъзнайте безмълвното присъствие на всяко нещо. Осъзнайте пространството, което му позволява да бъде. Слушайте звуците, без да съдите за тях. Слушайте тишината зад звуците. Докоснете нещо - каквото и да е - и почувствайте и приемете неговото Битие. Наблюдавайте ритъма на дишането си, почувствайте как въздухът влиза и излиза, почувствайте жизнената енергия в тялото си. Позволете на всичко да бъде, във вас и извън вас. Приемете съществуването на всички неща. Потопете се дълбоко в Настоящето.
Оставяте зад гърба си убийствения свят на мисловните абстракции, на времето. Измъквате се от изкривения ум, който източва жизнената ви енергия, точно както бавно отравя и унищожава Земята. Събуждате се от съня на времето и се озовавате в Настоящето.
ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ СА ИЛЮЗИЯ НА УМА
Имам чувството, че от плещите ми е паднал тежък товар. Усещам лекота. Яснота... но проблемите ми си остават и все така чакат на мен, нали? Те не са разрешени.
Това не е ли просто временното им избягване?
Ако се озовете в рая, не след дълго умът ви ще започне да казва: „да, но..." Все пак тук не говорим за решаването на проблемите ви. Говорим за осъзнаването, че проблеми няма. Само ситуации - с които трябва да се справяте сега, или да ги оставите и да ги приемете като част от това, което е в настоящия момент, докато то не се промени или не се разреши. Проблемите са творение на ума и се нуждаят от време, за да оцелеят. Те не могат да се запазят в действителността на Настоящето.
Съсредоточете вниманието си върху Настоящето и ми кажете какъв проблем имате в този момент.
Не получавам отговор, защото е невъзможно да имате проблем, когато вниманието ви е изцяло в Настоящето. Да, може да има ситуация, с която трябва или да се справите, или да я приемете. Защо да я превръщате в проблем? Защо да превръщате изобщо каквото и да е в проблем? Нима и без това в живота няма достатъчно предизвикателства? За какво са ви проблемите? Умът несъзнателно ги обича, защото те ви дават някаква идентичност. Това е обичайно, но е лудост. „Проблем" означава, че умът ви мисли за определена ситуация без истинско намерение или възможност за предприемане на мерки, така че вие несъзнателно го превръщате в част от себеусещането си. Житейската ситуация така ви обсебва, че губите усещането си за живота, за Битието. Или пък носите в ума си нездравия товар на стотици неща, които може би ще трябва да направите в бъдещето, вместо да съсредоточите вниманието си върху онова, което можете да направите сега.
Когато създавате проблем, създавате болка. Достатъчен е един прост избор, едно просто решение: каквото и да стане, повече няма да си създавам болка. Няма да създавам повече проблеми. Решението е просто, но е и много радикално. Няма да го вземете, ако не ви е наистина омръзнало да страдате, ако не ви е дошло до гуша. И няма да успеете да го приложите без достъп до силата на Настоящето. Ако не създавате повече болка за себе си, няма да създавате повече болка и за другите. Ще престанете да замърсявате красивата Земя, вътрешното си пространство и съвкупната човешка психика с негативизма на проблемотворството.
Ако някога сте били в критична ситуация на живот и смърт, знаете, че тя не е била проблем. Умът няма време да се размотава и да я превръща в проблем. В истински спешна ситуация той спира, вие присъствате изцяло в Настоящето и нещо безкрайно по-силно поема командването. Затова има толкова много разкази за обикновени хора, способни на невероятно смели дела. В една критична ситуация или оцеляваш, или не оцеляваш. И в двата случая не става дума за проблем.
Някои хора се ядосват, когато чуят, че проблемите са илюзия. Опасяват се, че ще им отнема усещането за това кои са. Те са инвестирали много време във фалшивото си себеусещане. В продължение на много години несъзнателно са определяли цялата си самоличност от гледна точка на проблемите и страданията си. Какво ще остане от тях, ако ги загубят?
Повечето от онова, което хората казват, мислят или правят, е в действителност мотивирано от страх, който, разбира се, е свързан с това, че са съсредоточени върху бъдещето и са загубили връзката с Настоящето. Тъй като в Настоящето няма проблеми, няма и страх.
Възникне ли ситуация, с която трябва да се справите в настоящия момент, действията ви ще бъдат категорични и точни, ако произтичат от съзнанието за настоящето. Вероятно ще бъдат и по-ефективни. Няма да представляват реакция, обусловена от миналия опит на ума, а интуитивна реакция на ситуацията. В други случаи, когато обвързаният с времето ум би реагирал, вие ще установите, че е по-ефикасно да не предприемате нищо - просто да останете центрирани в Настоящето.
КВАНТОВ СКОК В ЕВОЛЮЦИЯТА НА СЪЗНАНИЕТО
Зървал съм за кpamкo това състояние на освободеност от ума и времето, което описвате, но миналото и бъдещето са толкова непобедими, че не мога да ги елиминирам задълго.
Обвързаният с времето режим на съзнанието е дълбоко вкоренен в човешката психика. Това, което правим тук, е част от една дълбока трансформация, която се извършва в колективното съзнание на планетата и отвъд нея - пробуждане на съзнанието от съня за материята, формата и отделността. Това е краят на времето. Разбиваме мисловни модели, които от векове управляват човешкия живот, мисловни модели, създали мащабни и неописуеми страдания. Нарочно не използвам думата „зло" По-добре е да го наричаме несъзнание или лудост.
Това разбиване на стария маниер на съзнанието или по-точно на несьзнанието - ние ли трябва да го направим или то ще се случи и без това? Искам да кака, неизбежна ли е промяната?
Това е въпрос на отправна точка. Правенето и случването са всъщност един и същи процес, тъй като вие сте едно със съвкупността на съзнанието и не можете да разделите едното от другото. Но няма сигурна гаранция, че хората ще го направят. Процесът не е неизбежен или автоматичен. Вашето съдействие е важна част от него. Както и да го погледнете, това е квантов скок в еволюцията на съзнанието и същевременно нашият единствен шанс за оцеляване като вид.
РАДОСТТА ОТ БИТИЕТО
Можете да използвате един прост критерий, за да разбирате кога сте позволили да ви превземе психическото време. Запитайте се: има ли радост, удобство и лекота в това, което правя? Ако няма, значи времето закрива настоящия момент и възприемате живота като бреме или като борба.
Ако няма радост, удобство и лекота в това, което правите, не означава непременно, че трябва да го смените. Може би ще бъде достатъчно да смените начина, по който го правите. „Как" е винаги по-важно от „какво". Опитайте се да обърнете повече внимание на действието, отколкото на резултата, който искате да постигнете с него. Отдайте цялото си внимание на поднесеното от настоящият момент. Това означава също да приемате изцяло всичко, което е, защото е невъзможно да отдавате на нещо цялото си внимание и същевременно да се противите срещу него.
Когато започнете да почитате настоящия момент, нещастието и борбата ще изчезнат, животът ще тече радостно и леко. Когато действате от съзнанието за настоящия момент, каквото и да правите, то е пропито с качество, грижа и любов - дори да става въпрос за нещо съвсем просто.
Затова не се грижете за плодовете на вашите действия -отдайте вниманието си на самото действие. Плодовете ще дойдат от само себе си. Това е могъщо духовно упражнение. В „Бхагавад Гита" - едно от най-старите и най-красивите духовни учения - несвързаността с резултатите от действията се нарича карма йога. Описват го като пътят на „посветеното действие".
Когато престане натрапчивият стремеж за отклонение от Настоящето, радостта от Битието се влива във всичко, което правите. От момента, в който вниманието ви се обърне към настоящето, започвате да чувствате присъствие, спокойствие, мир. Вече не зависите от бъдещето за вашето себеосъществяване или удовлетворение, не чакате от него спасение. Затова не зависите от резултатите. Нито провалът, нито успехът са в състояние да променят вътрешното ви състояние на Битие. Намерили сте живота, скрит зад житейската ситуация.
В отсъствието на психическо време чувството ви за идентичност се извлича от Битието, а не от личното ви минало. Затова психическата потребност да станете нещо различно от това, което сте, изчезва. На ниво житейска ситуация може наистина да станете богати, знаещи, успяващи, свободни от едно или друго, но в дълбокото измерение на Битието вие още в този момент вече сте завършени и цялостни.
В това състояние на цялостност ще мога ли и ще искам ли все още да преоткривам външни цели!
Разбира се, но вече няма да имате илюзорните очаквания, че някой или нещо в бъдещето ще ви донесе спасение или щастие. Що се отнася до житейската ви ситуация, може би има неща за постигане. Това е светът на формата, на победата и загубата. Но на едно по-дълбоко равнище вие вече сте цялостни и когато го разберете, всичко, което правите, ще се изпълни с игрива и радостна енергия. Тъй като сте освободени от психическото време, вече не преследвате целите си с мрачна решимост, тласкани от страх, гняв, недоволство или потребност да се превърнете в нещо. От друга страна, няма да оставате бездейни поради страх от неуспех, който за егото е загуба на самоличността. Когато дълбокото ви себеусещане извира от Битието, когато сте свободни от психическата потребност нещо „да стане", нито щастието ви, нито себеусещането ви зависят от резултата, затова сте освободени от страха. Не търсите трайност там, където не можете да я намерите - в света на формата, печалбата и загубата, раждането и смъртта. Не изисквате от ситуациите, условията, местата и хората да ви направят щастливи и не страдате после, когато те не оправдаят очакванията ви.
Всичко се зачита, но нищо няма значение, формите се раждат и умират, но вие съзнавате вечното, което се крие зад тях. Знаете, че „нищо реално не може да бъде застрашено".
Когато това е вашето състояние на Битие, как може да не успеете? Вие вече сте успели.
.