24 август 2016

Евангелието на Махарши - Книга 2 - Глава 6 - Ахам и ахам-вритти

Ученик: Какво възпрепятства безкрайната, неразграничена светлина на Съзнанието, възникваща от Сърцето, да се разкрие на аджнани?
Махарши: Точно както водата в съд отразява огромното слънце в ограничените рамки на съда, по същия начин васаните или скритите тенденции на човешкия ум, действащ като отразяващ посредник, улавят всепроникващата, безкрайна светлина на Съзнанието, възникваща от Сърцето и под формата на отражение изявяват явлението, наречено ум. Виждайки само това отражение, аджнани е заблуден с вярването, че той е крайно същество, джива.
Ако умът се обърне навътре чрез изследване в източника на ахам-вритти, васаните биват унищожени, а в тяхно отсъствие отразяващият посредник, умът, също изчезва, погълнат от светлината на единствената Реалност, Сърцето.
Това накратко е всичко, което е нужно да знае един аспирант. Неговото задължение се състои в искрено и еднонасочено изследване в източника на ахам-вритти.
У: Но колкото и да се стреми, той е ограничен до ума в будно състояние. Как е възможно такова изследване, проведено само в едно от трите състояния на ума, да унищожи целия ум?
М: Изследването на садхака в източника на ахам-вритти, без съмнение, започва в будното състояние на ума. Не може да се каже, че неговият ум е унищожен. Но самият процес на Себе-изследване ще покаже, че трите състояния на ума, както и тяхното редуване или трансмутация, принадлежат към света на явленията, който не може да засегне неговото интензивно вътрешно изследване.
Себе-изследването е действително осъществимо само чрез интензивна интровертност на ума. Това, което в крайна сметка бива осъзнато в резултат от изследването в източника на ахам-вритти, е самото сърце като неразграничената светлина на Чистото Съзнание, в което отразената светлина на ума бива изцяло погълната.
У: Тогава за джнани има ли разлика между трите състояния на ума?
М: Как е възможно да има такава разлика, когато самият ум е разтворен и изгубен в светлината на Съзнанието?
За джнани всичките три състояния са еднакво нереални. Но аджнани е неспособен да възприеме това, защото за него мерилото за реалност е будното състояние, докато за джнани мерилото за Реалност е самата Реалност. Тази Реалност на Чисто Съзнание е вечна по силата на своята природа и следователно е еднакво присъстваща по време на това, което ти наричаш будуване, сънуване и дълбок сън. За онзи, който е едно с тази Реалност, няма нито ум, нито неговите три състояния, и следователно нито интровертност, нито екстровертност.
Неговото състояние е състояние на вечна будност, защото той е буден за вечното Себе; неговото състояние е състояние на вечно съновидение, защото за него светът не е повече от постоянно повтарящо се съновидение; неговото състояние е състояние на вечен дълбок сън, защото той е завинаги лишен от телесно съзнание.

Няма коментари:

Публикуване на коментар