24 август 2016

Евангелието на Махарши - Книга 2 - Глава 4 - Сърцето е Себето

Ученик: Шри Бхагаван говори за сърцето като за обител на Съзнанието и като тъждествено със Себето. Какво по-точно обозначава сърцето?
Махарши: Въпросът за сърцето възниква, тъй като се опитваш да откриеш източника на съзнанието. За всички проницателни умове изследването на „Аза” и неговата природа носи непреодолимо очарование.
Наречи го както пожелаеш – Бог, Себе, Сърце или Обител на Съзнанието – едно и също е. Това, което трябва да се види е, че Сърцето означава самото ядро на собственото съществуване; Центърът, без който няма нищо друго.
У: Но Шри Бхагаван е посочил определено място за сърцето в рамките на физическото тяло, което е в гръдния кош, два пръста вдясно от средната ос.
М: Да, според Мъдреците това е центърът на духовното възприятие. Това духовно Сърце-център е съвсем различно от изпомпващия кръв мускулест орган със същото име. Духовният център на сърцето не е телесен орган. Всичко, което може да се каже за него е, че той е самото ядро на твоето съществуване. Той е това, с което ти си действително тъждествен (а такова е и буквалното значение на санскритската дума хридаям), независимо дали си буден, спящ или сънуващ, независимо дали си зает с работа или потопен в самадхи.
У: В такъв случай, как може той да се намира в която и да е част от тялото? Установяването на място за сърцето би означавало да се поставят физиологични граници на Това, което е отвъд пространството и времето.
М: Точно така. Но човекът, който поставя въпроса за местоположението на сърцето, смята, че съществува чрез тяло или в тяло. Когато ти постави въпроса, можеше ли да заявиш, че само твоето тяло е тук, но говориш отнякъде другаде? Не, ти приемаш своето телесно съществуване. Именно поради този възглед се случва да се прави някаква препратка към физическото тяло.
Ако трябва да говорим за това как нещата стоят в действителност, Чистото Съзнание е неделимо, то няма части. То няма форма и очертания, няма „вътре” и „вън”. За него няма „ляво” и „дясно”. Чистото Съзнание, което е Сърцето, включва всичко; нищо не е извън или отделно от него. Това е върховната Истина.
От тази абсолютна гледна точка, Сърцето, Себето или Съзнанието не може да има определено място във физическото тяло. Каква е причината за това? Самото тяло не е нищо повече от отражение на ума, а умът е бледо отражение на сияйното Сърце. Как е възможно Това, в което се съдържа всичко, да бъде ограничено до малка част от физическото тяло, представляващо безкрайно малко, възприемаемо проявление на единствената Реалност?
Но хората не разбират това. Те не могат да се отърват от мисленето за физическото тяло и света. Например, ти заявяваш: „За да дойда в този ашрам, аз изминах целия път от моята страна, която се намира отвъд Хималаите”. Но това не е вярно. Къде е „идването” или „отиването” и въобще движението за единния всепроникващ Дух, който всъщност си? Ти си там, където винаги си бил. Твоето тяло е това, което се е преместило или е било превозено от там, докато то е достигнало тук в този ашрам.
Това е простата истина, но за човек, който схваща себе си като субект, живеещ в един обективен свят, тя изглежда като пълна измислица!
Сърцето бива приписано на физическото тяло поради слизането до нивото на общоприетото разбиране.
У: Как тогава да разбирам изказването на Шри Бхагаван, че преживяването на сърдечния център е в определено място в гръдния кош?
М: Щом веднъж приемеш, че от истинската и абсолютна гледна точка, Сърцето като Чисто Съзнание е отвъд пространството и времето, за теб ще бъде лесно да видиш останалото в неговата правилна перспектива.
У: Именно на това основание поставих въпроса за позицията на сърцето. Интересува ме опита на Шри Бхагаван.
М: Чистото Съзнание няма никаква връзка с физическото тяло, а трансцендирането на ума е въпрос на директно възприятие. Мъдреците познават своето безтелесно, вечно Съществуване точно както миряните разбират своето въплътено съществуване. Но преживяването на Съзнание може да бъде или да не бъде придружено от телесно осъзнаване. В безтелесното преживяване на Чисто Съзнание Мъдрецът е отвъд времето и пространството и тогава въпросът за местоположението на сърцето въобще не може да възникне.
Тъй като обаче физическото тяло не може да живее отделно от Съзнанието, телесното съзнание трябва да бъде поддържано от Чистото Съзнание. Първото е ограничено по своята природа и никога не може да е съизмеримо с второто, което е безкрайно и вечно. Телесното съзнание не е нищо повече от монадоподобно, миниатюрно отражение на Чистото Съзнание, с което мъдрецът е осъзнал своята идентичност. За него телесното съзнание наистина е само отразен лъч светлина от самосияйното Безкрайно Съзнание, което е той самият. Мъдрецът съзнава своето телесно съществуване единствено в този смисъл.
Тъй като при безтелесното преживяване на Сърцето като Чисто Съзнание Мъдрецът въобще не съзнава тялото, това абсолютно преживяване е локализирано от него в рамките на физическото тяло чрез някакъв спомен за усещане, което възниква докато той е с телесно съзнание.
У: За хора като мен, които нямат нито прекия опит на сърцето, нито последващото усещане, отговорът изглежда трудно разбираем. Що се отнася до позицията на самото сърце, вероятно трябва да разчитаме на някакви догадки.
М: Ако определянето на позицията на Сърцето трябва да се основава на догадки дори и при мирянина, този въпрос със сигурност не заслужава особено внимание. Не бива да разчиташ на гадания, а на безпогрешната интуиция.
У: На чия интуиция?
М: Една и съща е за всички.
У: Шри Бхагаван приема ли за достоверно моето интуитивно знание за сърцето? 
М: Не, не за сърцето, а за позицията на сърцето във връзка с твоята идентичност.
У: Нима Шри Бхагаван твърди, че аз интуитивно знам позицията на сърцето във физическото тяло? 
М: Защо не?
У: (Посочва себе си) За мен лично ли говори Шри Бхагаван?
М: Да. Това е интуицията! По какъв начин посочи себе си чрез жест точно в този момент? Не насочи ли пръста си към дясната страна на твоя гръден кош? Точно това е мястото на сърдечния център. 
У: В такъв случай, поради липсата на пряко познание на сърдечния център, аз трябва да разчитам на тази интуиция?
М: Какво лошо има в това? Когато един ученик казва „Аз пресметнах сбора правилно”, или когато те попита „Да отида ли да взема книгата за теб?”, той би ли посочил главата си, която е сметнала правилно или краката си, които ще го отведат до книгата? Не. И в двата случая пръстът му спонтанно сочи към дясната страна на гръдния кош, изразявайки така по съвсем невинен начин дълбоката истина, че източникът на „Аза” в него е там. Това, което го кара да посочи себе си в Сърцето, което е Себето, е безпогрешната интуиция. Въпросният жест е напълно неволен и универсален; с други думи, той е един и същ за всички хора.
Какво по-добро доказателство от това ти трябва за местоположението на сърдечния център във физическото тяло?

Няма коментари :

Публикуване на коментар