24 август 2016

Евангелието на Махарши - Книга 1 - Глава 4 - Бхакти и джнана

Ученик: Шри Бхагавата очертава пътя, чрез който да открием Кришна в сърцето като се прекланяме пред всичко и като гледаме на всичко като на Самия Бог. Това ли е пътят, водещ към Себереализация? Така не излиза ли, че е по-лесно да почитаме Бхагаван във всичко, до което „умът” се докосва, отколкото чрез умственото изследване „Кой съм Аз?“ да се стремим към онова, което е над ума? 
Махарши: Да. Мислиш ли за Бог, или не, когато го виждаш във всичко? Би трябвало да мислиш за Него, за да го виждаш навсякъде около теб. Да помниш Бог се превръща в дхяна, а дхяна предшества Реализацията. Реализацията може да бъде само на Себето и в Него. Тя никога не е отделна от Себето, а дхяна трябва да я предшества. Няма значение дали насочваш дхяна към Бога или към Себето, защото целта си остава същата. Не можеш да избягаш от Себето по никакъв начин. Нима желаеш да виждаш Бог във всичко, само не и у теб? Ако всичко е Бог, нима ти не си включен към тази съвкупност? След като ти самият си Бог, толкова ли е чудно, че всичко е Бог? Този метод се преподава от Шри Бхагавата, а и от други учители. Но дори при тази практика трябва да има наблюдаващ или мислещ. Кой е той?
У: Как да видя Бог, който е всепроникващ?
М: Да видиш Бог значи да бъдеш Бог. Няма „всичко” отделно от Бог, което Той да прониква. Единствено Той е.
У: Трябва ли да четем Гита от време на време? 
М: Винаги.
У: Каква е връзката между джнана и бхакти?
М: Джнана е вечното, ненарушимо, естествено състояние на пребиваване в Себето. За да пребиваваш в Себето, е нужно да обичаш Себето. Тъй като Бог е самото Себе, обичта към Себето е обич към Бог; и това е бхакти. Следователно, джнана и бхакти са едно и също.
У: Когато практикувам нама джапа в продължение час или повече, аз изпадам в съноподобно състояние. Когато се събудя, осъзнавам, че моята джапа е била прекъсната. И тогава опитвам отново.
М: Точно така - „съноподобно”. Това е естественото състояние. Понеже понастоящем се асоциираш с егото, ти смяташ, че естественото състояние е нещо, което прекъсва твоята работа. Ето защо преживяването, за което говориш, трябва да се повтаря докато не осъзнаеш, че то е твоето естествено състояние. Тогава ще разбереш, че джапа е външна, но въпреки това продължава от само себе си. Настоящото ти съмнение се дължи на фалшивата идентичност, че си тъждествен с практикуващия джапа ум. Джапа значи придържане към една мисъл до изключване на всички останали мисли. Това е нейното предназначение. Тя води до дхяна, която на свой ред завършва със Себереализация или джнана.
У: Как следва да процедирам с практикуването на нама джапа?
М: Човек не бива да използва името на Бог механично и повърхностно без да изпитва преданост. За да използва Божието име, той трябва да се обърне към Бог със силен копнеж и да се отдаде Нему безрезервно. Само след такова отдаване името Божие остава завинаги с него.
У: В такъв случай къде остава необходимостта от изследване или вичара?
М: Отдаването има ефект само когато е извършено с цялостно знание относно това какво означава истинското отдаване. Такова познание настъпва като резултат от изследване и съзерцание и неизбежно завършва в себеотдаване. Няма разлика между джнана и абсолютното отдаване на Бог в мисъл, дума и дело. За да бъде съвършено, отдаването следва да бъде безусловно; поклонникът не може да се пазари с Бог или да изисква услуги от Него. Едно такова пълно отдаване е всеобхватно; то е джнана и вайрагя, преданост и любов.

Няма коментари :

Публикуване на коментар