24 август 2016

Евангелието на Махарши - Книга 2 - Глава 6 - "Аз съм" и "Аз-мисълта" (Ахам и Ахам-Вритти)

Ученик: Как може едно изследване, инициирано от егото, да разкрие неговата собствена нереалност?
Махарши: Феноменалното съществуване на егото се прекратява, когато се гмурнете в Източника, откъдето възниква "Аз-мисълта".
У: Но не е ли "Аз-мисълта" само една от трите форми, в които се проявява егото? Йога Вашишта и други древни текстове описват егото като имащо тройна форма.
М: Така е. Егото е описано като имащо три тела – грубо, фино и каузално, но това е само за целите на аналитичното изследване. Ако методът на изследване зависеше от формата на егото, може да приемеш, че всяко изследване ще стане абсолютно невъзможно, защото можем да предположим, че формите на егото са многобройни. Ето защо, за целите на джнана изследването, трябва да приемеш, че егото има само една форма, а именно тази на "Аз-мисълта".
У: Но това може да се окаже недостатъчно за реализирането на джнана.
М: Себеизследването, при което следваш нишката на "Аз-мисълта" е като кучето, което проследява господаря си по неговата миризма. Господарят може да е на някакво далечно, неизвестно място, но това изобщо не пречи на кучето да го проследи. Миризмата на господаря е непогрешима следа за животното и нищо друго, като дреха, която носи, походка, ръст и т.н., няма значение. Кучето следва неотлъчно тази миризма и накрая го открива.
У: Все още остава въпросът защо търсенето на източника на "Аз-мисълта", различна от другите мисли, трябва да се разглежда като пряко средство за Себереализация.
М: Думата "ахам" ("Аз съм") сама по себе си е насочваща. Двете букви на думата, а именно A (A) и h (HA), са първата и последната букви от санскритската азбука. С други думи, тази дума обхваща всичко. Защо? Защото ахам означава самото съществуване.
Въпреки че понятията "Аз" или "Аз съм" са известни като "Аз-мисъл", тази мисъл не е като  другите мисли на ума. Защото, за разлика от другите мисли, които нямат съществена взаимна зависимост, "Аз-мисълта" е еднакво и съществено свързана с всяка мисъл на ума. Без "Аз-мисълта" не може да има други мисли, но "Аз-мисълта" може да съществува сама по себе си, без да зависи от някакви други мисли на ума. Следователно "Аз-мисълта" е фундаментално различна от другите мисли.
И така, търсенето на източника на "Аз-мисълта" е не само търсенето на основата на една от формите на егото, а на самия Източник, от който възниква "Аз съм"-усещането. С други думи, търсенето и осъзнаването на източника на егото под формата на "Аз-мисълта" задължително означава трансцендирането на егото във всичките му възможни форми.
У: Признавайки, че "Аз-мисълта" съдържа по същество всички форми на егото, защо трябва да изберем точно тази мисъл като средство за Себеизследване?
М: Понеже това е единственият необратим факт на вашата опитност; защото търсенето на нейния източник е единственото практическо действие, който можете да предприемете, за да осъзнаете Себето.
За егото се казва, че има каузално тяло, но как можете вие го направите обект на вашето изследване? Когато егото приема тази форма, вие се потапяте в мрака на съня.
У: Но не е ли егото в неговите фини и каузални форми твърде неуловимо, за да бъде достигнато посредством изследване в източника на "Аз-мисълта", извършен докато умът е буден?
М: Не. Търсенето на източника на "Аз-мисълта" достига до самото съществуване на егото. Ето защо фиността на формата на егото не означава "материалност".
У: Докато една от целите е да се осъзнае чистото Битие на Себето, което в никакъв случай не зависи от егото, как може изследването, което се отнася до егото под формата на "Аз-мисълта" да бъде от някаква полза?
М: От функционална гледна точка, формата, дейността или както и да го наречеш (това е без значение, тъй като тя е мимолетна), егото има само една характеристика. Егото функционира като възел между Себето, което е Чисто Съзнание и физическото тяло, което е инертно и безчувствено. По тази причина егото е наречено chit-jada granthi. В твоето търсене на източника на "Аз-мисълта" ти вземаш основния chit аспект на егото; и поради тази причина изследването трябва да доведе до реализирането на чистото осъзнанване на Себето.
У: Каква е връзката между чистото съзнание, реализирано от джнани и "Аз съм"-усещането, което е прието като базова същност на съществуването?
М: Недиференцираното осъзнаване на Чистото Битие е Сърцето или хридаям, което в действителност ти си, както е посочено в самата дума (hrit + ayam = сърцето, което съм аз). От сърцето възниква "Аз съм"-усещането, като "първоизточник" на съществуването. Самото то е суддха-саттва по естество. Точно в тази suddha-sattva svarupa (която е незамърсена от раджас и тамас), "Аз"-ът изглежда, че съществуват в джнани........
У: В джнани егото съществува в сатавичната форма и следователно то изглежда като нещо реално. Прав ли съм?
М: Не. Съществуването на его в каквато и да е форма, било то в джнани или в аджнани  е само по себе си проявление. Но за аджнани, който е заблуден от идеята, че будното състояние и светът са реални, егото изглежда също така истинско. Тъй като вижда, че джнани действат като другите индивиди, той се чувства ограничен да припише някаква индивидуалност и по отношение на джнани.
У: Как тогава функционира "Аз-мисълта" в джнани?
М: Тя изобщо не функционира в него. Джнани лакшия е самото Сърце, тъй като то е едно и също с недиференцираното, Чистото Съзнание, споменато в Упанишадите като Праджнана. Праджнана е наистина Брахман, Абсолютът и няма друг Брахман освен Праджнана.
У: Как тогава невежеството за тази и единствена Реалност се появява в случая с аджнани?
М: Аджнани вижда само ума, който е просто отражение на светлината на възникването на Чистото Съзнание, извиращо от Сърцето. За самото Сърце той е невеж. Защо? Защото умът му е екстроверен и никога не е търсил своя източник.
У: Какво възпрепятства безкрайната, неразграничена светлина на Съзнанието, възникваща от Сърцето, да се разкрие на аджнани?
М: Точно както водата в съд отразява огромното слънце в ограничените рамки на съда, по същия начин васаните или скритите тенденции на човешкия ум, действащ като отразяващ посредник, улавят всепроникващата, безкрайна светлина на Съзнанието, възникваща от Сърцето и под формата на отражение проявяват феномена, наречен ум. Виждайки само това отражение, аджнани е заблуден във вярването, че той е крайно същество, джива.
Ако умът се обърне навътре чрез изследване в източника на "Аз-мисълта", васаните биват унищожени, а в тяхно отсъствие отразяващият посредник, умът, също изчезва, погълнат от светлината на единствената Реалност, Сърцето.
Това накратко е всичко, което е нужно да знае един аспирант. Неговото задължение се състои в искрено и еднонасочено търсене на източника на "Аз-мисълта".
У: Но колкото и да се стреми, той е ограничен до ума в будно състояние. Как е възможно такова изследване, проведено само в едно от трите състояния на ума, да унищожи целия ум?
М: Изследването на садхака в източника на "Аз-мисълта", без съмнение, започва в будното състояние на ума. Не може да се каже, че неговият ум е унищожен. Но самият процес на Себе-изследване ще покаже, че трите състояния на ума, както и тяхното редуване или трансмутация, принадлежат към света на явленията, който не може да засегне неговото интензивно вътрешно изследване.
Себеизследването е действително осъществимо само чрез интензивна интровертност на ума. Това, което в крайна сметка бива осъзнато в резултат от изследването в източника на "Аз-мисълта", е самото Сърце като неразграничената светлина на Чистото Съзнание, в което отразената светлина на ума бива изцяло погълната.
У: Тогава за джнани има ли разлика между трите състояния на ума?
М: Как е възможно да има такава разлика, когато самият ум е разтворен и изгубен в светлината на Съзнанието?
За джнани всичките три състояния са еднакво нереални. Но аджнани е неспособен да възприеме това, защото за него мерилото за реалност е будното състояние, докато за джнани мерилото за Реалност е самата Реалност. Тази Реалност на Чисто Съзнание е вечна по силата на своята природа и следователно е еднакво присъстваща по време на това, което ти наричаш будуване, сънуване и дълбок сън. За онзи, който е едно с тази Реалност, няма нито ум, нито неговите три състояния, и следователно нито интровертност, нито екстровертност.
Неговото състояние е състояние на вечна будност, защото той е буден за вечното Себе; неговото състояние е състояние на вечно съновидение, защото за него светът не е повече от постоянно повтарящо се съновидение; неговото състояние е състояние на вечен дълбок сън, защото той е лишен завинаги от телесно съзнание.
У: Трябва ли тогава да приема, че Шри Бхагаван ми говори от състояние на будност-сънуване-дълбок сън?
М: Тъй като твоята осъзнавана опитност в момента е ограничена до възприеманото от ума, ти наричаш настоящия момент будно състояние, докато умът ти през цялото време е потопен в Себето и затова и сега ти си в състояние на дълбок сън.
У: За мен сънят е просто празнота.
М: Това е така, защото будното ти състояние е просто еманация на неспокойния ум.
У: Това, което имам пред вид под празнота, е че почти не осъзнавам случващото се в съня ми; това за мен е същото като не-съществуване.
М: Но ти съществуваше по време на съня.
У: Ако съм съществувал, не съм го осъзнавал.
М: Не искаш да кажеш сериозно, че си престанал да съществуваш по време на сън! (Смее се). Ако заспиш като г-н Х, събуждаш ли от съня като г-н Y?
У: Познавам идентичността си, може би като действие на паметта.
М: Приемайки това, как е възможно то да се случи, освен ако няма непрекъснатост на осъзнаването?
У: Но аз бях неосъзнат за това осъзнаване.
М: Не. Кой казва, че не си осъзнат в съня? Това е твоят ум. Но в съня ти нямаше ум? Каква стойност има това свидетелстване на ума за твоето съществуване или опитност по време на сън? Търсенето на свидетелство на ума да оспори твоето съществуване или осъзнаване по време на сън е точно като призоваване на сина ти като доказателство, което да опровергае твоето раждане!
Спомняш ли си, че преди това ти казах, че съществуването и осъзнатостта не са две различни неща, а едно и също? Е, ако по някаква причина ти се чувстваш принуден да признаеш факта, че си съществувал в съня, увери се, че си бил наясно и с това съществуване.
Това, което не си осъзнавал в твоя сън е твоето телесно съществуване. Ти си объркал това телесно осъзнаване с истинското Осъзнаване на Себето, което е вечно. Праджнана, която е източникът на "Аз съм"-усещането винаги продължава да съществува, незасегната от трите преходни състояния на ума, като по този начин ти позволява да запазиш своята идентичност безпрепятствено.
Праджнана е също отвъд трите състояния, защото тя може да съществува без тях и въпреки тях.
Това е реалността, която трябва да търсиш по време на твоето така наречено състояние на будност, чрез проследяване на "Аз-мисълта" до нейния Източник. Интензивна практика в това изследване ще разкрие, че умът и неговите три състояния са нереални и че ти си вечното, безкрайно Съзнание за Чистото Битие, Себето или Сърцето.

Няма коментари :

Публикуване на коментар