24 август 2016

Евангелието на Махарши - Книга 1 - Глава 5 - Себе и личност

Ученик: Не разтваря ли смъртта личността на човек по такъв начин, че да предотврати прераждането й, подобно на реките, които губят своя облик при вливането си в океана?
Махарши: Но след като водите се изпарят и се завърнат като дъжд над стръмнините, те отново се спускат в облика на реки и отново утихват в океана; така и личностите по време на своя дълбок сън губят своята обособеност, но все пак се завръщат в зависимост от техните самскари или отминали нагласи. Така стоят нещата и при смъртта; личността на човек, която притежава самскари, не се разтваря.
У: Как е възможно това?
М: Наблюдавай как дървото, чийто клони са били отсечени, израства отново. Докато корените на дървото са непокътнати, то ще продължава да расте. По подобен начин самскарите, които не загиват в момента на смъртта, а само са се потопили в сърцето, стават причина за ново раждане при настъпване на подходящо време. Така се прераждат дживите.
У: Как неизброимите дживи и необятната вселена, чието съществуване е свързано с това на дживите, възникват от фините самскари, скрити в сърцето?
М: Точно както голямото смокиново дърво израства от едно дребно зрънце, така и дживите и цялата вселена с име и форма възникват от фините самскари.
У: По какъв начин личността произлиза от Абсолютното Себе и как става възможно нейното завръщане?
М: Точно както една искра произлиза от огъня, така и личността произлиза от Абсолютното Себе. Искрата се нарича его. В случая с аджнани, егото се отъждествява с даден обект в момента на възникването си. То не може да съществува без такава асоциация с обекти.
Тази асоциация се дължи на аджнана, чието унищожение е крайна цел на стремежа на човек. Ако тенденцията за самоотъждествяване с обекти бъде премахната, егото се пречиства и тогава се слива с източника си. Погрешното отъждествяване на човек с тялото е дехатма-буддхи или идеята „Аз-съм-тялото”. За да последват добри резултати, тази идея трябва да отпадне.
У: Как да я преодолея?
М: Ти съществуваш в сушупти, без да се асоциираш с тялото и ума, но в другите две състояния ти си асоцииран с тях. Ако си едно с тялото, как би могъл да съществуваш без него в сушупти? Ти можеш да се отделиш от това, което е външно за теб, но не и от това, което е едно с теб. Следователно, егото не може да е едно с тялото. Това трябва да бъде осъзнато в будно състояние. Трите състояния трябва да бъдат изучени, за да стигнеш до това познание.
У: Как егото, което е ограничено до две от състоянията, да се стреми да осъзнае Това, което обхваща всичките три състояния?
М: Преживяването за чисто его се намира в интервала между две състояния или между две мисли. Егото е подобно на гъсеницата, която пуска една опора само след като се е вкопчила в друга. Истинска му природа може да бъде узната само когато то не се намира в съприкосновение с обекти или мисли. Посредством убеждението, постигнато чрез изучаване на трите състояния - джаграт, свапна и сушупти - ти трябва да осъзнаеш този интервал като трайната, неизменна Реалност, твоето истинско Битие.
У: Не мога ли да остана в сушупти толкова дълго, колкото ми се иска, а също и да влизам в това състояние, когато пожелая, също както съм сега в будно състояние? Как джнани преживява тези три състояния?
М: Сушупти съществува също и в твоето будно състояние. Ти се намираш в сушупти дори и в момента. Трябва да го достигнеш съзнателно и да проникнеш в него докато си в самото будно състояние, сега. В действителност няма влизане и излизане от него. Да осъзнаваш състоянието сушупти в състоянието джаграт е джаграт-сушупти, а това е самадхи.
Аджнани не е способен да остане за дълго в сушупти, защото е принуден от своята природа да го напусне. Неговото его не е мъртво и се надига отново и отново. Но джнани премахва егото в зародиш. На моменти може да изглежда, че и при него то се надига, като че ли тласкано от прарабдха. Тоест в случая с джнани, що се отнася до всички външни цели, ще изглежда, че прарабдха поддържа или продължава егото, както в случая с аджнани; налице е обаче фундаменталната разлика, че когато егото на аджнани се надига (действително потопено само по време на дълбок сън), то е напълно невежо за източника си; с други думи, аджнани не съзнава своето сушупти по време на състоянията на сън и будност. Обратно, в случая с джнани надигането или съществуването на егото е само привидно. Като поддържа вниманието си (лакшя) винаги насочено към Източника, джнани се наслаждава на своето непрекъснато трансцендентно преживяване, въпреки привидното надигане или съществуване на егото. Такова его е безобидно; то наподобява скелета на изгорено въже - макар да притежава форма, то е безполезно за връзване на неща. Чрез постоянно задържане на вниманието върху Източника, егото бива разтворено в него подобно на кукла от сол в морето.
У: Какво е значението на Кръстната смърт?
М: Тялото е кръстът. Исус, синът човешки, е егото или идеята „Аз-съм-тялото”. Когато човешкият син бъде разпнат на кръста, егото загива, а това, което оцелява, е Абсолютното Битие. Това е възкръсването на славното Себе, на Христос – Божия син.
У: Но как може да се оправдае разпъването? Нима убийството не е ужасно престъпление?
М: Всички извършват самоубийство. Вечното, блажено, естествено състояние е потулено от този невеж живот. Така излиза, че настоящият живот е следствие от убийството на истинското, безкрайно съществуване. Нима това всъщност не е самоубийство? Тогава защо да се притесняваш за убиването и т.н.?
У: Шри Рамакришна твърди, че нирвикалпа самадхи не може да продължи по-дълго от двадесет и един дни; ако този срок бъде прехвърлен, човек умира. Вярно ли е това?
М: Когато прарабдха е изчерпана, егото бива разтворено окончателно, без да остане и следа от него. Това е окончателното освобождение (нирвана).
Докато прарабдха не е изтощена, егото ще се надига, както може да изглежда и в случая с дживанмуктите.

Няма коментари :

Публикуване на коментар