Ученик: Как мога да постигна Себереализация?
Махарши: Себереализацията не е нещо ново, което човек трябва да придобие; тя вече е там. Всичко, което е необходимо, е да се отървеш от мисълта „не съм постигнал”.
Покоят или мирът е Реализация. Няма и миг, в който Себето да не е. Докато се съмняваш и изпитваш чувство за липса на реализация, трябва да опитваш да се отървеш от тези мисли. Те се дължат на отъждествяването на Себето с не-Себето. Когато не-Себето изчезне, остава единствено Себето. За да се освободи място, достатъчно е да се премахне натрупаното; пространството не е донесено отникъде.
У: Тъй като Реализацията не е възможна без васана-кшая, как да постигна Състоянието, в което васаните са тотално унищожени?
М: В този момент ти се намираш в това Състояние!
У: Това означава ли, че ако човек се придържа към Себето, васаните ще изчезнат при пораждането им?
М: Те ще бъдат унищожени, ако просто бъдеш.
У: Как ще достигна Себето?
М: Няма достигане на Себето. Ако то можеше да бъде достигнато, това би означавало, че то не е тук и сега, и че тепърва трябва да бъде постигано. Онова, което е новопридобито, ще бъде също така и загубено. То не би било постоянно. Не си струва човек да се стреми към нещо непостоянно. Затова твърдя, че Себето не се достига. Ти си Себето; ти вече си Това.
Истината е, че ти игнорираш твоето блажено състояние. От там идва невежеството, което хвърля було върху чистото Себе, което е Блаженство. Стремежът е насочен именно към премахването на това невежество, което не е нищо повече от погрешно възприятие. Погрешното въприятие се състои във фалшивото отъждествяване на Себето с тялото, ума и т.н. Това погрешно отъждествяване трябва да бъде изоставено и тогава остава единствено Себето. Следователно, Реализацията е достъпна за всички; Реализацията не прави разграничение между тези, които се стремят към нея. Самото съмнение дали можеш да постигнеш и идеята „не-съм-постигнал” са препятствията. Бъди свободен също и от тези препятствия.
У: Каква е ползата от самадхи и съществува ли мисълта в това състояние?
М: Единствено самадхи може да разкрие Истината. Мислите забулват Реалността и затова тя не бива осъзната в състояния, различни от самадхи.
В самадхи е налице единствено чувството „АЗ СЪМ”; мислите не съществуват. Преживяването „АЗ СЪМ” означава да бъдеш покой.
У: Как мога да преживея отново самадхи или покоя, който придобивам тук?
М: Настоящото ти преживяване се дължи на влиянието на атмосферата, в която се намираш. Можеш ли да го преживееш извън тази атмосфера? Твоето преживяване е спорадично. Необходима е практика, докато стане постоянно.
У: Понякога човек има ярки проблясъци на съзнание, което изглежда е всеобхватно и чийто център е извън нормалния аз. Без да задълбаваме във философски понятия, как би ме посъветвал Бхагаван да работя по посока на добиване, задържане и удължаване на тези редки проблясъци? Като Абхяса за повтаряне на това преживяване необходимо ли е оттегляне?
М: Извън! За кого това е вътре или извън? Тези категории ги има само докато има субект и обект. Отново, за кого са тези две категории? Изследвайки така, ще откриеш, че и двете се свеждат до субекта. Виж кой е субектът; това изследване води към чистото Съзнание отвъд него.
Нормалният аз е умът. Той е ограничен, докато чистото Съзнание е отвъд ограниченията и се достига чрез изследване, както е посочено горе.
Добиване: Себето е винаги там. Само трябва да премахнеш булото, което възпрепятства Неговото разкриване.
Задържане: След като веднъж го осъзнаеш, Себето се превръща в непосредствено и директно преживяване. То никога не се губи.
Удължаване: Не е възможно Себето да се удължи, защото то е такова, каквото е винаги, не търпи свиване или разширяване.
Оттегляне: Пребиваването в Себето е уединение, защото за него няма нищо чуждо. Оттеглянето трябва да е от едно място или окръг в друг. Нито едното място, нито другото, са отделни от Себето. Понеже Себето е всичко, оттеглянето е невъзможно и немислимо.
Абхяса е единствено превенция на нарушаването на присъщия покой. Ти винаги си в твоето естествено Състояние, независимо дали практикуваш абхяса или не...
Да бъдеш, без въпроси и съмнения, е твоето естествено Състояние.
У: Когато човек постигне самадхи, не придобива ли заедно с това и сиддхи?
М: За да покажеш сиддхи, трябва да има други, които да ги разпознаят. Това означава, че този, който ги показва, няма джнана. Следователно, дори не си струва да мислиш за сиддхи; заслужава си да търсиш и постигнеш единствено джнана.
У: Моята Реализация помага ли на други?
М: Да, и това е най-голямата възможна помощ, която можеш да окажеш на другите. Онези, които са открили велики истини, са го направили в тихите дълбини на Себето. Но всъщност няма „други”, на които да се помага, защото Реализираното Същество вижда само Себето, подобно на златаря, който вижда само злато, докато го оценява в различните бижута, направени от злато. Името и формата са там, когато се идентифицираш с тялото. Но когато трансцендираш телесното съзнание, „другите” също изчезват. Реализираният не вижда света като различен от Него Самия.
У: Не би ли било по-добре, ако светците се смесят с останалите?
М: Няма „други”, с които те да се смесят. Себето е единствената Реалност.
У: Не трябва ли да се опитам да помогна на изпълнения със страдания свят?
М: Силата, която е създала теб, е създала също и света. Ако тя може да се грижи за теб, тя може да се грижи също и за света... Ако Бог е създал света, Негова работа е да се грижи за него, не твоя.
У: Не е ли наш дълг да бъдем патриоти?
М: Твоят дълг е да бъдеш, а не да бъдеш това или онова. „АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ” обобщава цялата истина; „БЪДИ В ПОКОЙ” обобщава целия метод.
А какво означава покоят? Той значи „унищожи егото си”, защото всяко име и форма са източник на неприятности. Себето е „Аз-Аз”. Егото е „Аз съм това”. Когато „Аз” бъде удържано само като „Аз”, то е Себето. Когато то се отплесне и заяви: „Аз съм това или онова, аз съм такъв или онакъв”, това е егото.
У: Кой тогава е Бог?
М: Себето е Бог. „АЗ СЪМ” е Бог. Ако Бог е отделен от Себето, Той трябва да е Себе-лишен Бог, което е абсурдно. За да се постигне Себето, всичко което е необходимо е да бъдеш в покой. Кое би могло да бъде по-лесно от това? Следователно, атма видя е най-лесната за постигане цел.