30 март 2016

Приемане и капитулация

Екхарт Толе - "Гласът на покоя"
по "Гласът на покоя" 
на Екхарт Толе

Винаги, когато можете, „надниквайте" в себе си, за да видите дали несъзнателно не създавате конфликт между вътрешно и външно, между външните обстоятелства в момента - къде се намирате, с кого сте, какво правите - и своите мисли и чувства. Усещате ли колко е болезнено да се противите в себе си срещу онова, което е?

Когато го проумеете, разбирате също, че вече сте свободни да се откажете от този безполезен конфликт, от това вътрешно състояние на война.

* * *
Ако трябва да изразите с думи вътрешната си действителност в момента, колко често всеки ден би трябвало да казвате: „Не искам да бъда там, където съм". Как се чувствате, когато не искате да бъдете там, където сте - в задръстване на пътя, на работа, в чакалнята на летището, с хората около вас?

Наистина, има места, от които е добре да се махнеш - и понякога това е може би най-правилната постъпка. В много други случаи обаче измъкването не е възможно. В тези случаи нагласата „не искам да бъда тук" е не само безполезна, но и нездрава. Тя прави вас и другите нещастни.

Известна е максимата: където и да отидеш, винаги е едно и също. Иначе казано: вие сте тук. Винаги. Толкова ли е трудно да го приемете?

* * *
Наистина ли изпитвате необходимост да поставяте в ума си етикет на всяко сетивно възприятие или изживяване? Наистина ли имате нужда да поддържате с живота връзка, основана на реакцията харесва ми/не ми харесва, която ви поставя в почти постоянен конфликт с обстоятелствата и хората? Или това е само здраво вкоренен навик на ума, който може да бъде преодолян? Не като правите нещо, а само като позволите на настоящия момент да бъде такъв, какъвто е.

* * *
Привичната негативна реакция укрепва егото. Позитивната го отслабва. Вашата материална идентичност - егото - не може да понесе капитулацията.

* * *
Толкова много имам за вършене." Да, но какво е качеството на онова, което свършвате? Шофирате на път за работа, разговаряте с клиенти, работите на компютър, тичате по задачи, занимавате се с безброй неща, които съставляват делниците ви... Доколко сте цялостни в онова, което правите? Дали сте му отдадени, или не? Това именно определя житейския ви успех, а не количеството усилие, което полагате. Усилието означава напрежение и натиск, необходимост за достигане на някаква точка в бъдещето или постигане на определен резултат.

Можете ли да откриете в себе си и най-малка следа от нежелание да правите това, което правите? Това е отрицание на живота, така че е невъзможно резултатът да бъде наистина положителен.

Ако можете да откриете нежелание в себе си, можете ли също така да се откажете от него и да се отдадете изцяло на онова, което правите?

* * *
Да правиш нещата едно по едно" - така е определена същността на дзен-будизма от един дзен-учител.

Да правиш нещата едно по едно означава да бъдеш изцяло в онова, което правиш, да му отдаваш цялото си внимание. Това е действие на себеотдаване, което изпълва със сила.

* * *
Приемането на онова, което е, ви отвежда на по-дълбоко ниво, където вътрешното ви състояние и себеусещане вече не зависят от оценките на ума за „добро" и „лошо".

Когато кажете „да" на живота такъв, какъвто е, когато приемете момента такъв, какъвто е, усещате в себе си Пространство, изпълнено с дълбок покой.

На повърхността е възможно все още да сте щастливи, когато грее слънце, и не толкова щастливи, когато вали; може да сте щастливи, че сте спечелили един милион долара или нещастни, задето сте загубили всичко, което сте притежавали. Но вече нито щастието, нито нещастието стигат толкова дълбоко. Те са вълнички, набраздяващи само повърхността на вашето Битие. Неизменният ви вътрешен мир остава недокоснат, каквито и да са външните обстоятелства.

Приемането на онова, което е, разтваря във вас дълбинно измерение, което не зависи нито от външните, нито от вътрешните условия на постоянно променящите се мисли и емоции.

* * *
Капитулацията става много по-лесна, когато осъзнаете преходността на всяко преживяване, когато приемете факта, че светът не може да ви даде нищо, което да има трайна стойност. След това продължавате да се срещате с хора, да участвате в различни дейности и събития, но вече сте свободни от стремленията и страховете на себичния Аз. Иначе казано, вече не изисквате една ситуация, човек, място или събитие да ви удовлетворяват или да ви правят щастливи. Позволявате им да бъдат мимолетни и несъвършени.

Чудото е в това, че когато вече не поставяте пред тях невъзможни изисквания, всяка ситуация, човек, място или събитие не само започват да носят удовлетворение, но и стават по-хармонични, по-умиротворени.

* * *
Когато приемете напълно настоящия момент, когато престанете да спорите с онова, което е, непреодолимото желание да мислите отслабва и отстъпва място на буден покой. Вие сте в пълно съзнание, но умът не поставя етикети на момента. Това състояние на отсъствие на вътрешна съпротива ви отваря за непредубеденото съзнание, което е безкрайно по-голямо от човешкия ум. Тогава този огромен интелект може да се изяви чрез вас и да ви помага - и във външен, и във вътрешен план. Затова, изоставяйки вътрешната съпротива, често установявате, че обстоятелствата в живота ви се променят към добро.

* * *
Казвам ли: „Радвайте се на момента. Бъдете щастливи"? Не.

Позволете на момента да бъде такъв, какъвто е. Това е достатъчно.

* * *
Капитулацията е капитулация пред настоящия момент, а не пред някаква история, чрез която интерпретирате момента и после се опитвате да се примирите с него.

Може например да имате някакво увреждане, което вече не ви позволява да ходите. Състоянието е такова, каквото е.

Сега умът ви гради ли история, която гласи: „Дотук ли го докарах? Озовах се в инвалидна количка. Животът се отнесе зле и несправедливо с мен. Аз не го заслужавам."

Можете ли да приемете настоящия момент такъв, какъвто е, и да не го смесвате с историите, които умът плете около него?

* * *
Капитулацията настъпва тогава, когато престанете да питате: „Защо това се случва на мен?"

* * *
Дори и в привидно най-неприемливите и болезнени ситуации дълбоко е скрито нещо добро, във всяка катастрофа се съдържа зрънце милост.

От най-древни времена е имало мъже и жени, които пред лицето на тежка загуба, болест, лишаване от свобода или наближаваща смърт са приемали привидно неприемливото и така са намирали „мира, който никой ум не може да схване" [Филипяни 4:7].

Приемането на неприемливото е най-големият извор на милост на този свят.

* * *
Има ситуации, в които не помагат никакви отговори и обяснения. Животът престава да изглежда смислен. Или някой, който страда, идва при вас за помощ и вие не знаете какво да направите, какво да му кажете.

Когато приемете напълно, че не знаете, се отказвате да търсите мъчително отговори със своя ограничен ум. Именно тогава чрез вас може да се прояви висшият интелект. Тогава дори за мисленето ви може да има полза, тъй като висшият интелект се влива в него и го вдъхновява.

Понякога капитулацията означава да се откажете от опитите да разберете, и да намерите удобство във факта, че не знаете.

* * *
Познавате ли хора, чиято най-важна работа в живота като че ли е да правят себе си и другите нещастни, да сеят нещастие? Простете им, защото и те са част от пробуждането на човечеството. Ролята, която играят, се състои в засилване на кошмара на себичното съзнание, на некапитулацията. В това няма нищо лично. Това не са те.

* * *
Може да се каже, че капитулацията е вътрешният преход от съпротива към приемане, от „не" към „да". Когато се предадете, себеусещането ви вече не се отъждествява с реакциите и оценките на ума, а се превръща в пространство, обгръщащо реакцията и оценките. Това е преход от отъждествяването с формата - мисълта или емоцията - към това да бъдете и да съзнавате себе си като нещо без форма - безпределно Съзнание.

* * *
Всичко, което приемете изцяло, ще ви донесе мир, дори и приемането на факта, че не можете да приемете, че се противите.

* * *
Оставете Живота на мира. Позволете му да бъде.


= = =


Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе
 . 
-

Няма коментари:

Публикуване на коментар