Аланис Морисет за "Разговори с Бога"

от книгата на Нийл Доналд Уолш "Разговори с Бога за младите"

През годините понякога съм се удивлявала на това колко много емоции съм преживяла и колко много въпро­си съм си задавала, както и на пламенната страст, ко­ято е подклаждала тези емоции. Разбирах, че въпросите, които са ме вълнували, са свързани с целия спектър на моя живот. Те се отнасят до всичко като се започне с това „Кой е Бог и къде оти­ва човек след смъртта?"... до въпросите „Защо съм тук?" и „Защо се чувствам толкова зле по отношение на тялото си?", както и „Защо съществува такъв срам, свързан със секса?" и „Защо има войни?"... както и мили­они други въпроси - твърде много, за да бъдат изброени.

Изпитвах вътрешна съпротива към отговорите, които ми се дават в училище и тези, към които се насоч­ва вниманието ми. Имаше отговори, които докосваха сърцето ми, а други, които ме караха да се чувствам ли­шена от избор, зависима от някаква авторитарна власт, упражнявана над мен и които искаха да ми внушат, че животът има една-единствена цел и всичко трябва да бъде насочено към нея, ако искам да успея (казваше ми се и това какво означава „да успееш в живота").

Понякога ми се внушаваше нетолерантност и осъждане, пренебрежение към другите и чувство на съ­перничество. Всякакви подобни внушения (а и множество други) бяха в противоречие с моите вътрешни усе­щания. Те ми изглеждаха объркващи, подвеждащи, непо­следователни и лицемерни. Но въпреки всичко, това бя­ха възгледите, залегнали в основата на мирогледа, в който бях възпитавана. Внушаваше ми се, че съществува разделение между хората, че едни са по-добри, а дру­ги по-лоши, че нищо не е достатъчно, така че трябва да се борим, за да се доберем до каквото можем, че аз съм лошата, ако моите желания се различават от онова, ко­ето се приема за правилно от моите учители, от моя­та социална среда и обществото като цяло. Тези и много други внушения аз възприех не без съпротива, не без чувство на обърканост, но когато ги опитах, разбрах, че на моменти те всички се свеждат до едно и също. Някои съм изпробвала само за част от се­кундата и съм отхвърляла, други съм изпробвала години наред преди да ги отхвърля, а някои изпитвам и досега. По онова време взех окончателното решение да не се връщам повече към религията, която бях изоставила още дванадесетгодишна заради нейните лицемерни вну­шения, нейната закостенялост и нетърпимост към чуждото мнение.

Най-трудното беше, че отхвърлянето й ме изпра­вяше пред необходимостта и предизвикателството да установя напълно нови отношения с Бога. При липсата на религия, аз се озовах в положение да не зная откъде да започна и, макар да вярвах в Бога, минаха години от момента, в който скъсах с религията до момента, кога­то отново се свързах с Бога, на когото бях намерила ед­но ново определение по начин, който ми изглеждаше ясен и правилен. Един ден, връщайки се от пътуване, аз се уединих в задния двор - мястото, където често сядах в моменти на дълбок размисъл. В мен се бе породил някакъв вътре­шен конфликт между чувството на дълбока, неописуе­ма благодарност, че ми бе дадено да преживея толкова много и чувството на неудовлетворение, объркване и разочарование от това, че тези мои преживявания ми носеха (наред с всичко друго) и много самота и отчуждение от света. Бях постигнала всичко, на което ме бяха научили семейството и светът като цяло. Сега, когато се за­мислех, си давах сметка, че тези постижения бяха есте­ствен резултат на моите усилия. Но това бяха усилия, мотивирани от много и твърде различни неща. Установих, че сред всичките ми мотиви, се откро­яваха два.

Първият и най-основен, бе моето желание да раз­бера и изразя себе си и света, в който живея и след то­ва да споделя тези лични откровения и любовта си към хората, защото имах чувството, че това би могло да накара и други хора да намерят потвърждение на своите преживявания, да им даде кураж и утеха, ако можеха да намерят себе си в онова, което споделям. Струваше ми се, че ние хората бихме чувствали по-силна връзка помежду си, ако открием, че имаме сходни преживявания. И когато аз дам израз на своята любов, вдъхновявам и другите да обичат и дори само начинът, по който изразявам преживяванията си, би могъл да да­де възможност и на другите да се самоопределят в за­висимост от това дали им допада или не. Вторият мотивиращ импулс бе желанието ми да работя добре и свръх сили, без да ме е грижа за себе си, за да удовлетворя онова любопитство по отношение на успеха, който обществото настояваше, че трябва да постигна, за да имам някаква стойност като човек. На онзи етап от своя живот бях стигнала гребена на вълната според оценките на обществото и все пак чувствах, че нещо ми липсва и бях решена да разбера какво е тo . И така заминах за Индия с намерението да се отърся от натиска да работя със съсипваща ско­рост, отидох, за да размисля и да погледна от обектив­на перспектива собствения си живот.

Шегувах се с един приятел, че онова, заради което отидох в Индия, бих могла спокойно да постигна и в зад­ния двор на нашата къща, но по-лесно бе да се намирам някъде, където не чувах непрестанно „Кога излиза след­ващата ви плоча?" (Един сам по себе си напълно безоби­ден въпрос, но от него никак не се чувствах по-леко по онова време). И най-важното, когато отидох в Индия, аз се върнах към самата себе си. Макар и това усещане за обръщане към себе си да не ми бе непознато, никога не го бях изпитвала на такива дълбоки нива. Открих един по-удивителен пейзаж, отколкото където и да било преди. Това бе пътуване в буквалния и преносния смисъл и аз го предприех след първата доза успех и висок общест­вен статус, който бях постигнала, след като бях се изя­вила и преживяла всички последици от това. Тласкана от желанието да изпитам онзи вътрешен мир, който все още ми беше непознат, аз почувствах необходимост да се освободя от всичко. Желаех да се ос­вободя от всякакви материални придобивки и от всич­ки символи на обществен статус. Чувствах се готова да извърша всичко необходимо, за да скъсам с илюзиите и да постигна вътрешен мир. Дори бях готова да се откажа от желанието си да изразявам самата себе си чрез писане и музика, които ми носеха утеха и удовлетворе­ние още от времето на моята младост. Искам да кажа, че бях готова на всичко, за да по­стигна вътрешен мир, но не знаех именно какво е това всичко. През по-голямата част от времето нищо не правех и това не ми донесе радостта, която смятах, че е мое право (явно не се нуждаех да загубя всичко, за да намеря мир и просветление... Но именно волята да направя всичко необходимо и откритото съзнание да се разви­вам в непознати за мен територии изигра решаваща ро­ля най-сетне за да ги намеря.) Бях готова да се откажа от всякакви очаквания спрямо другите и от техните очаквания по отношение на мен самата. Исках да разбера кои са истинските ми приятели, преоцених всички приятелства. Спомням си, че казах на един приятел, че ми е чудно дали не ми е до­шло време да умирам, защото се чувствах по този на­чин (очевидно, че не е било и това ме радва). Наблюда­вах гласовете в главата си, които ми внушаваха какво­то и да било друго, освен любов (и досега продължавам да превъртам тези записи). Исках да съм наясно по отношение на истинската си цел в живота, да се развивам, да изразявам, да опре­делям и обичам себе си и да зачитам и вдъхновявам същото у другите с всички сили. Преразгледах много от нещата, на които ме бяха учили, за да разбера дали са ми полезни в служба на тази цел. Твърде красиво и порази­телно време (щастлива съм, че чувствам това ниво на прераждане, когато се пробудя сутрин - не през цялото време, но много често).

Животът ми не се промени външно толкова, кол­кото ми се искаше, но вътрешната промяна се отрази на отношението ми към много неща. Имаше една книга, способна да промени човешкия живот, която взех със себе си при своето пътуване до Индия. Тя оказа върху мен огромно влияние и ми помог­на да достигна до най-дълбоките истини в себе си и та­зи книга беше „Разговори с Бога", първата книга от Нийл Доналд Уолш. Една приятелка ми я даде малко преди да тръгна. Мисля, че тя бе разбрала от какво се нуждая и бе решила, че тази книга ще ме вдъхнови и ще ми даде прозрението, което бях готова да получа. Кни­гата ми даде всичко това и много повече.

Откривайки тази книга аз веднага се почувствах не толкова самотна... Почувствах се по-добре разбрана, повече приемана, не толкова луда. Много пъти по време на четенето се просълзявах, намирайки себе си в това, кое­то четях. Получавах утеха, вдъхновение и себеутвърждаване. Имах чувството, че съм в единение с це­лия живот, че съм подкрепяна, получих признание. Бог в тази книга беше такъв, какъвто винаги съм си предста­вяла Бога, безусловно любящ, последователен и без очак­вания. Имах чувството, че съм се завърнала у дома. Аз зная, че книгата бе дошла при мен в съвършено точен момент от живота. Зная също, че приятелство­то с подобна книга ме спаси от ненужното страдание и самотата на годините, предхождащи нейната поява. Толкова съм щастлива да зная, че тази книга е тук и се­га и ти можеш да я прочетеш в този миг от своя живот. Много съм щастлива да зная, че сега има версия на това послание, достъпна за млади хора.

Може би ще се почувстваш докоснат от тази кни­га така, както бях и аз, а също и от всички книги „Раз­говори с Бога" и може би ще разбереш, че много хора от всички поколения са горди и радостни да узнаят, че ти си част от изграждането на бъдещето.

Силно те прегръщам, за да ти влея кураж и отво­реност на съзнанието, каквито са необходими, за да прочетеш подобна книга и ти благодаря много за прино­са ти на тази земя, независимо каква форма може да приеме той, независимо дали може да бъде счетен за го­лям или твърде незначителен според собственото ти определение.

Благодаря ти!

Вярвам, че и светът ти е благодарен за това, че си такъв, какъвто си, тук и сега.

Всичко най-хубаво! Изпращам ти много любов!

По материали от Интернет.


.