19 май 2016

Скъпоценности от Бхагаван


Книгата "Скъпоценности от Бхагаван"
е съставена от един от учениците на
Бхагаван Шри Рамана Махарши.

В нея са включени основните идеи от неговото
Учение.

Тук е дадено Съдържанието на книгата с линкове към статии по 13-те глави.




Скъпоценности от Бхагаван

Съдържание

18 май 2016

Скъпоценности


По "Скъпоценности от Бхагаван" -
мисли на Шри Рамана Махарши


Никой не може да излезе от взора на Върховното Присъствие. Понеже отъждествяваш Бхагаван с едно тяло, а себе си - с друго, ти откриваш две различни същности и говориш за напускане на това място. Където и да си, ти не можеш да ме напуснеш.
- - -
За Шри Рамакришна се казва, че е съзрял живот в боготвореното от него изображение на Кали. Този живот е бил доловен само от него. Жизнената сила се е появила благодарение на него. Това е била собствената му жизнена сила, която се е проявила като че ли извън него и го е привлякла към себе си. Ако изображението наистина беше живо, то трябваше да изглежда такова за всички. От друга страна, всичко е изпълнено с живот. Такава е истината. Много поклонници са имали изживявания, подобни на това на Шри Рамакришна.
- - -
Егото е „аз-а“ (англ. І), символът на кръста (+) е не на егото или зачеркване (+), разтваряне на низшия аз. Когато егото бъде разпънато и загине, това, което остава е истинската „Аз“ същност - Абсолютното Битие (Бог); „Аз и моят Баща едно сме“. Това знаменито събитие се нарича Възкресение. Богът Баща олицетворява Ишвара, Синът е Гуру, а Светият Дух е Атман.
- - -
В Библията се казва: „Бъди в покой и познай, че аз съм Бог“, Псалм 46. В Еклисиаст открих: "Има само едно и няма второ” и „Сърцето на мъдреца е откъм дясната ръка, а сърцето на глупеца е откъм лявата“.
- - -
Името Божие и Бог не се различават. Това се казва и в Библията: „В началото беше Словото и Словото беше с Бог и Словото беше Бог“.
- - -
Избягвай копнежа и отвращението. Не ангажирай прекалено ума със светски работи. Доколкото е възможно, не се бъркай в делата на другите хора. Да даваш на другите всъщност значи да даваш на себе си. Ако човек разбере тази истина, нима ще има дори един миг, в който да не дава?
- - -
Ако егото нарасне, всичко нараства. Ако егото се слее, всичко ще се слее. Колкото по-смирени сме, толкова по-голяма е ползата за нас.
- - -
Няма смисъл някой да започва да преобразява държавата или нацията, преди да преобрази себе си. Най-важното задължение на всеки човек е да осъзнае собствената си Истинска Природа. Ако след като направи това, той желае да преобрази държавата или нацията, е в пълното си право да започне такава реформа. Свами Рам Тиртха обяви: „Търсят се реформатори - но такива, които първо ще реформират себе си“. На този свят няма двама души, които да са еднакви или да действат по един и същ начин. Независимо колко усърдно се опитваме да премахнем външните различия, сигурно е, че те ще устоят. Единственият изход за всеки човек е осъзнаването на Истинската му Природа.
- - -
В Брихадараняка Упанишада се казва, че „Ахам” е първото име на Бог. В санскрит първата буква е „А“ а последната „Ха” и по този начин „Аха” включва всичко от началото до края. Думата Аям означава Това, което съществува себе-сияйно и самоочевидно. Аям, Атма и Ахам означават едно и също. По подобен начин стоят нещата и в Библията, където „АЗ СЪМ” се дава като първото име на БОГ.
- - -
Когато легнах с протегнати крайници и си представих сцената на смъртта, аз осъзнах, че тялото ще бъде отнесено и кремирано и въпреки това аз ще живея. Тогава някаква сила, наречи я атмическа или както пожелаеш, се надигна в мен и ме пое в обятията си. Чрез това аз се преродих и станах нов човек. След случилото се изгубих усещанията си за харесване и нехаресване и станах равнодушен към всичко.
- - -
От тишината се появи мисъл, от мисълта - его, а от егото - речта. И така, ако речта е ефективна, колко по-ефективен следва да е нейният източник?

= = =


© Sri Ramanashramam

.

13 май 2016

Джнани


По Шри Рамана Махарши

Един Джнани (Мъдрец) постига освобождение още докато е жив, тук и сега. За него няма значение как, къде и кога Той изоставя тялото. За някои от Джнани може да изглежда, че страдат, други могат да са в самадхи; трети могат да изчезнат от поглед дори преди смъртта им. Всичко това обаче не се отразява върху тяхната джнана. Такова страдание изглежда реално само за страничния наблюдател, но Джнани не го усеща, защото вече е минал отвъд погрешното отъждествяване на Себето с тялото.

Джнани не мисли, че той е тялото. Той дори не вижда тялото. Той вижда единствено Себето в тялото. Ако Себето е налично, а тялото отсъства, въпросът за изчезването на тялото не възниква по никакъв начин. В книгите се споменава, че най-страшната ни болест е тялото (бхава-ной - болестта на раждането) и че ако човек взема лекарство, за да подсили и продължи живота си, това е все едно да взема лекарство, подкрепящо болестта му. Един санскритски стих от Песен ХІ на Бхагавата гласи, че тялото е нереално (непостоянно). Независимо дали тялото почива или се движи и дали по силата на прарабдха то се придържа към Него или не, Себеосъзнатата Сиддха не го отчита, подобно на заслепен от опиянение човек, който не е наясно дали дрехата се е свлякла от тялото му.

В книгите се дават примери как един Джнани в състоянието сахаджа, който вижда само Себето, може да се движи и да живее в света като всички останали хора. Един от тези примери е: ти виждаш отражение в огледалото и знаеш, че огледалото е реалността, а изображението на повърхността му не е нищо повече от отражение. За да видиш огледалото, непременно ли трябва да престанеш да виждаш отражението на повърхността му?

Иди пък да се върнем на примера с екрана: съществува екран. На този екран се появява образът на цар. Той сяда на трона. Тогава пред него започва представление, в което участват различни образи и предмети, а царят от екрана наблюдава това представление на същия този екран. Виждащият и вижданото не са нищо повече от сенки върху екрана. Екранът е единствената реалност, осигуряваща възможност за всички изображения. Така и в света виждащия и вижданото заедно съставляват ума, а умът е зависим или основан на Себето.

Ти смяташ, че си тялото и затова мислиш, че Джнани също има тяло. Казва ли Джнани, че има тяло? На теб може да ти изглежда, че той има тяло и че прави с него нещата, които другите хора правят. Изгореното въже все пак прилича на въже, но не може да служи като такова, ако например се опиташ да завържеш нещо с него. Трудно е това да се разбере от човек, който все още се самоотъждествява с тялото.

Изследвай различните видове състояния. Овладей единственото Върховно и Истинско състояние и действай в света, отнасяйки се към живота си като към спорт. Ти си открил Реалността в Сърцето си; тя стои зад всички проявления в света. Никога не я изпускай от поглед и се забавлявай в света така, както пожелаеш. Изглеждай така все едно изпитваш ентусиазъм и удовлетворение, безпокойство и отвращение (без всъщност да ги изпитваш); изглеждай така като че ли започваш някаква работа и се стремиш да я доведеш докрай (без всъщност да си обвързан с нея); впусни се в светските дела, без да си навредиш по никакъв начин. Освободи се от всички окови, дръж се хладнокръвно и върши работата си в съответствие със собствената ти среда; правейки всичко това, забавлявай се в света както смяташ за добре.

Този, чийто ум не е прикован към никакви желания, не върши нищо реално, макар тялото му да действа. Той е като някой, който сдуша разказ, докато умът му се намира някъде другаде. Обратно, човек, чийто ум е изпълнен с желания, наистина действа, макар тялото му да е бездейно. Той може да спи и тялото му да бездейства, и в същото време в съня си той може да изкачва върхове и да пада от тях.

Същият пример може да се даде с човек, който е задрямал в каруца, независимо дали каруцата се движи или спира или дали воловете са впрегнати или не. Така стоят нещата за Джнани, който е заспал в каруцата на собственото Си физическо тяло и за него няма значение дали работи, дали се намира в дълбока медитация, или спи.

Твърдението, че Джнани запазва прарабдха карма, като в същото време е свободен от санчита карма и агамя карма (трите вида карма са: прарабдха, или тази част от миналата карма, която трябва да се отработи в настоящото тяло; санчита или неизплатения дълг спрямо миналата карма; агамя или тази карма, която ще даде плод в следващи прераждания) не е нищо повече от формален отговор на въпрос, зададен от невежи хора. Никоя от съпругите не избягва вдовството след като съпругът почине; по същия начин всичките три вида карма избледняват с изчезването на извършителя.

Не-действието на Мъдреца всъщност е непрестанна дейност. Характерна черта на Мъдреца е вечната и интензивна активност. Неподвижността му е подобна на тази на пумпал, въртящ се с огромна скорост. Такава скорост не може да бъде уловена от погледа и затова изглежда, че пумпалът е неподвижен. Важно е това да се обясни, защото хората обикновено бъркат покоя на Мъдреца с инертност.

= = =


© Sri Ramanashramam

.

10 май 2016

Джонатан Ливингстън Чайката


Цитати от едноименната книга на Ричард Бах

- Защо, Джон, защо? - попита го майка му. - Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото? Защо не оставиш ниското летене на пеликаните и албатросите? Защо не ядеш, синко? Станал си само пера и кости!
- Нищо, че съм само пера и кости, мамо. Просто искам да разбера какво мога да правя във въздуха и какво не мога. Просто искам да знам.
- - -
Ще се издигнем над невежеството, ще открием себе си като достойни, интелигентни и способни същества! 
- - -
Ние можем да бъдем свободни! Можем да се научим да летим!
- - -
Джонатан Чайката бе открил, че именно скуката, страхът и гневът правят живота на чайките толкова кратък, а откакто те бяха напуснали съзнанието му, той заживя дълъг и наистина чудесен живот.
- - -
Ти завърши едното училище и вече дойде време да започнеш следващото.
- - -
Можеш ли да си представиш колко живота е трябвало да изживеем, преди изобщо да ни хрумне, че съществува и нещо повече от яденето, боричкането или властта в Ятото? Хиляда живота, Джон, десет хиляди! 
- - -
Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния - с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.
- - -
Небето не е място, нито време. Небето - това е да бъдеш съвършен.
- - -
Ти ще започнеш да докосваш небето, Джонатан, в мига, в който се докоснеш до съвършената скорост. И това не означава да летиш с хиляди километри в час или с милиони, или със скоростта на светлината. Защото всяко число е граница, а съвършенството няма граници. Съвършената скорост, сине мой, означава, че си там.
- - -
За да летиш бързо като мисълта докъдето и да било, трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал.
- - -
Той говореше за съвсем прости неща - за това, че право на чайката е да лети, че свободата е самата природа на нейното съществуване, че каквото и да пречи на тази свобода, то трябва да бъде отхвърлено, независимо дали е обичай, предразсъдък или каквото и да било друго ограничение.
- - -
Колкото по-високо лети чайката, талкова по-надалеч вижда.
- - -
Като преодолеем пространството, едничкото, което всъщност ни остава, е Тук. А преодолеем ли времето, едничкото, което ни остава, е Сега.
- - -
Джонатан проумя, че самият той не представлява просто пера и кости, а съвършената идея за свобода и полет, неограничавана от нищо.
- - -
Ти имаш свободата да бъдеш това, което си, самият ти, тук и сега, и нищо не може да ти попречи.
- - -
Единственият истински закон е този, който води към свободата. Друг няма.
- - -
Джонатан въздъхна. Такава е цената на неразбирането, помисли си той. Ще те нарекат или дявол, или бог.
- - -
Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.

= = =



















Източник: "Джонатан Ливингстън Чайката", Ричард Бах, ИК "Кибеа", София, 1996 г.


 . 

09 май 2016

Съдба и свободна воля


По Шри Рамана Махарши

Свободната водя и съдбата са винаги налични. Съдбата е резултат от предишни действия; тя се отнася до тялото. Нека тялото да действа, както му се полага. Защо си толкова загрижен за него? Защо му обръщаш толкова внимание? Свободната воля и съдбата съществуват, докато тялото съществува. Но джнана превъзхожда и двете. Себето е отвъд познанието и невежеството. Всичко, което се случва, се случва като резултат или от миналите действия на човек, или от божествената воля и други фактори.

Има само два начина да се покори съдбата или да се добие независимост спрямо нея. Първият е да се изследва за кого се отнася тази съдба и да се открие, че само егото й е подвластно, както и че то е несъществуващо. Себето е неподвластно на съдбата.

Другият начин е егото да бъде унищожено посредством пълно себеотдаване на Бога, чрез осъзнаване на собствената безпомощност и чрез повтаряне на думите „Не аз, а Ти, О, Господи“, като по този начин отхвърляш смисъла на „аз” и „мое” и оставяш на Бог да постъпва с теб както пожелае. За да се покори съдбата е необходимо пълно обезличаване на егото, без значение дали го постигаш чрез Себеизследване или чрез бхакти марга (пътя на богопочитанието).

Всичко е предопределено. Човек обаче винаги е свободен да избере да не се самоотъждествява с тялото и да не се влияе от удоволствията или болките, произтичащи от телесните дейности.

Само онези, които не познават Източника на предопределеността и свободната водя биха спорили кое от тези две би могло да надмогне другото. Осъзналите собственото си Себе, което е Източникът и на предопределеността и на свободната воля, са изоставили подобни спорове и не се занимават с тях.

Успехът и провалът са зависими от прарабдха карма (кармата, отработвана в настоящето), а не от силата на волята или от липсата на такава. Независимо от обстоятелствата, човек трябва да се опита да постигне равновесие на ума. Това е сила на волята.

= = =


© Sri Ramanashramam

.