Какво търсят те?

По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

В една от книгите си Карл Юнг разказва за разговор, който имал с американски индиански вожд. Вождът му казал, че според него повечето бели хора имат напрегнато изражение, втренчен поглед и жестоко поведение.

"Те винаги търсят нещо. Какво ли търсят? Белите винаги искат нещо. Винаги са притеснени и неспокойни. Ние не знаем какво искат те. Мислим, че са луди."

Скритият поток от постоянно притеснение, разбира се, е започнал много преди подема на западната индустриална цивилизация, но в западната цивилизация, която обхваща почти цялото земно кълбо, включително голяма част от Изтока, той се проявява в безпрецедентно остра форма. Вече го е имало по времето на Иисус, имало го е 600 години преди, по времето на Буда и още много преди това.

„Защо сте винаги тревожни? - пита Иисус учениците си. - Може ли тревожната мисъл да добави и един-единствен ден към живота ви?"

Буда учи, че корените на страданието са в постоянното искане и жадуване.

Съпротивата срещу Настоящето като колективна болест е присъщо свързана със загубата на съзнанието за Битието и образува основата на дехумани-зираната ни индустриална цивилизация.

Фройд впрочем също признава наличието на такъв скрит поток от притеснение и пише за него в книгата си "Цивилизацията и недоволните от нея", но не разбира какъв е истинският му корен, нито че е възможно освобождаването от него.

Тази колективна болест е създала една крайно нещастна и изключително агресивна цивилизация, която се е превърнала в заплаха не само за себе си, но и за живота на планетата изобщо.

 .

Рамана Махарши - Спхурана, Свещени вибрации

Ученик: Моля, дайте ми повече подробности за Сърцето и неговите проявления.

Махарши: Сърцето е седалището на знанието и възелът на невежеството. Тo е представено във физическото тяло от отвор, по-малък от върха на топлийка, който винаги е затворен. Когато умът изпадне в състояние на кевала нирвикалпа, той се отваря, но след това отново се затваря. Когато се постигне сахаджа, той се отваря завинаги.

Възелът, който свързва неодушевеното тяло със Съзнанието, което функционира в него, е "възелът на невежеството". Ето защо, когато се разхлаби временно, както е в кевала нирвикалпа, няма осъзнаване на тялото. Аз усещах вибрациите на Сърцето, които приличат на тези на динамо, още в училище. Когато изпаднах в състояние на клинична смърт преди много години в Тируванамалай, всякакви обекти и усещания изчезнаха, с изключение на тези вибрации. Сякаш пред очите ми беше спуснат тъмен екран, който напълно отдели света от мен, но, разбира се, бях напълно осъзнаващ Себето, с неясното чувство, че някой плаче близо до мен. Това състояние продължи до момента, в който възвърнах физическото съзнание, когато почувствах нещо, което профуча от Сърцето към лявата част на гърдите ми и възстанови живота в тялото. Внезапен страх, внезапна радост или шок карат Сърцето да вибрира много силно, така че да може да бъде почувствано от всеки, който му обръща внимание. В противен случай това усещане се появява само в Самадхи.

У: Изследването "Кой съм аз" води ли до някоя точка в тялото?

М: Цялото Себеосъзнаване е свързано със самия индивид и следователно трябва да бъде изпитано с център някъде в тялото, като център на опитността.

Това е подобно на динамото на машината, което кара всички електрически компоненти да работят.

То не само поддържа живота на тялото и действията на всичките му части и органи, съзнателни и несъзнателни, но и връзката между физическите и по-фините нива, на които индивидът функционира.

Също като динамото, то вибрира и може да се усети от спокойния ум, който му обръща внимание. За йогите и търсещите то е известно под името Спхурана, което пулсира и просветва като "Аз"-"Аз", усещано от Съзнанието в естествено състояние.

У: Дали тази вибрация в Центъра се усеща едновременно с преживяването на Чистото Съзнание или преди или след него?

М: Те са едни и същи. Но Спхурана може да се почувства по един фин начин, дори когато медитацията е достатъчно дълбока и Чистото Съзнание е много близо, или при внезапен силен страх или шок, при който умът спира. То привлича вниманието върху себе си, така че умът на медитиращия, станал чувствителен, може да го осъзнае, да гравитира към него и накрая да се гмурне в Себето.

У: Какво е Спхурана (вид неописуемо, но осезаемо усещане в сърдечния център)?

М: Спхурана се усеща в отделни случаи, като страх, вълнение и т.н. Въпреки че съществува винаги и навсякъде, то все пак се усеща в определен център и при специфични ситуации.

Също така, то се свързва с предшестващи причини и се бърка с тялото. Докато е само и чисто, то представлява Себето. Ако умът се фиксира върху Спхурана и човек го усеща непрекъснато и автоматично, това е Реализация.

Спхурана е чисто. Субектът и обектът изхождат от него. Ако човекът погрешно се възприема като субект, обектите трябва да изглеждат отделени от него. Те периодично изчезват и се появяват, създавайки света, както и удоволствието на субекта от него. Ако, от друга страна, човек осъзнава себе си като екран, върху който субектът и обектът са прожектирани, не може да има объркване. Тогава човек може да наблюдава появяването и изчезването им, без това да смущава по никакъв начин Себето.

У: Каква е природата на Сърцето? Духовното Сърце бие ли? Ако не бие, тогава как може да бъде почувствано?

М: Това Сърце е различно от физическото сърце; биенето е функция на последното. Първото е седалището на духовната опитност. Това е всичко, което може да се каже за него. Точно както прожекционният апарат осигурява движеща сила на цялата система от светлини, вентилатори и т.н., така и оригиналната Първична Сила доставя енергия за биенето на сърцето, дишането и т.н.


Източник:  http://www.hridaya-yoga.com/hridaya-yoga-articles/sphurana/

 . 

Писмо до почитателите на Уейн Дайър и Луиз Хей

"Аз съм заобиколена от любов. Всичко е наред." 
- Луиз Хей



Здравей, приятелю,

Вече бях завършил информационния бюлетин "Настоящи мигове" за тази седмица, посветен на 2-год. от смъртта на Уейн Дайър. И тогава, в ранната сутрин в сряда дойде новината, че Луис Хей е починала в съня си. След като получих тъжната новина за Луис, слязох в залата, за да кажа на Маргарет Нилсен, която е главният оперативен директор тук в Hay House. И Маргарет ми напомни, че отпътуването от този свят на Луис на 30 август е точно в същия ден, в който почина Уейн. Помислих си: "Уау!" Ти наистина никога не знаеш какво мисли Вселената. Мога да кажа сега, че никога няма да забравя 30 август.

На всички нас в Hay House ще ни липсва Луиз (Луиз Хей основава Hay House през 1984 год. - бел. моя), както и на милионите, които тя докосваше по света. Толкова е вълнуващо да видите коментарите на повече от 20000 почитатели на страницата на Луиз във Facebook и просто да почуствате невероятната приливна вълна от любов към Луиз и нейната работа.

Следват мои разсъждения за моя добър приятел Уейн Дайър.

Трудно е да се повярва, че Уейн е починал преди две години. Все още мисля за него всеки ден и гледам снимките ни в кабинета ми. Аз дори го пазя в списъка с любими контакти на моя iPhone, като напомняне за всички моменти, когато говорихме по телефона - поне веднъж дневно в продължение на повече от 20 години.

Чух от мнозина от вас, че все още чувствате присъствието на Уейн в живота си и получавате съобщения от него. Определено все още чувствам присъствието му и ме побиват студени тръпки, когато го усещам около себе си.

Знам от първа ръка, че знаците от напусналите ни близки хора са истински и си спомням точно кога разбрах, че това е 100% вярно.

Бях в Австралия преди много години с моя добър приятел и световноизвестен медиум Джон Едуард. Това беше първото посещение на Джон в Австралия и бяхме в Сидни за среща, която щеше да има в Развлекателния център със 10000 души. Тъй като това беше първото пътуване на Джон в Сидни, решихме да го заведем в зоопарка Таронга до пристанището, за да може да види всички австралийски животни.

Когато пристигнахме в зоологическата градина, влязохме в голям рибен аквариум и Джон спомена как майка му винаги е искала да отиде в Австралия, но не е успяла до деня на смъртта си. Джон ми каза, докато стояхме пред аквариума, че би искал да получи знак от майка си, с която са били много близки и така би искал тя да бъде с него тук, в Австралия.

Точно тогава от дъното на аквариума изплува бяло перо. Джон погледна перото със сълзи в очите си и каза: "Майка ми винаги ми изпраща пера като знак". Аз буквално не можех да повярвам на очите си - нямаше начин перо да стигне до дъното на този аквариум! Знаех, че Джон със сигурност не го е оставил там, защото стоеше до мен през цялото време. От този ден нататък аз вярвам в знаци, получавани от другата страна.

В допълнение, при мен също идват пеперуди, когато поискам знак от Уейн. Както мнозина от вас знаят, аз участвах в историята с пеперудата, която Уейн разказа в книгата си "Вдъхновение" и в една от най-гледаните му лекции в PBS (Обществена ТВ мрежа в Щатите - бел. моя). Ако сте пропуснали тази забележителна история, в момента пускаме 2-часова версия на Forever Wisdom на Wayne Dyer PBS, специално безплатно в чест на годишнината от смъртта му.

От сестра ми Робин, която почина, винаги чувам песента Angel на Sarah McLachlan. 

Вие получавате ли знаци от напусналите ви близки?

Ако да, или ако искате да научите повече за развитието на естествените си интуитивни дарби и за свързването с духовния свят, предлагаме FREE Hay House World Psychic Summit September 20th – 26th.

Благодарим Ви, че се присъединихте към нас в продължаване мисията на Луиз да споделя своите послания за Любов и за Излекуване на живота.

Желаейки ви всичко най-добро,

Рийд Трейси,

Главен изпълнителен директор, Hay House.


Източник:  http://links.hayhouse.mkt5657.com/servlet/MailView?ms=NTQ4MjY5NzUS1&r=NTQwMTUzNDg0NjIS1&j=MTI0MTgyMjAyNAS2&mt=1&rt=0



 .