17 февруари 2016

Нашата Вселена единствена ли е?


Повод за тази публикация е показаното долу филмче-анимация, наречено "Познатата Вселена".

Всички спътници, планети, звезди и галактики са изобразени в мащаб и на съответните отстояния, съгласно последните астрономически изследвания.

Пътуването ни започва от Хималаите, Тибет - нагоре към открития Космос.

Виждаме Земята и орбитите на изкуствените спътници, орбитата на Луната и на планетите в Слънчевата система.

Напускаме Слънчевата система, разстоянието, което сме изминали е един светлинен ден (светлината се движи със скорост 300 000 км. в секунда, един светлинен ден се равнява на 300 000 х 60 х 60 х 24 = 25 920 000 000 (~ 26 милиарда км.).

Синята прозрачна сфера, която се появява на 70 светлинни години показва разстоянието, до което е стигнал първият по-мощен ТВ сигнал, излъчен от Земята преди около 70 год. (спомнете си филма "Контакт"). Отвъд тази сфера нашата млада цивилизация не би могла да бъде позната.

100 000 светлинни години - напускаме Млечния път.

2 000 000 светлинни години – минаваме покрай най-близката до нас галактика Андромеда.

13 700 000 000 светлинни години – нашият хоризонт във времето и пространст-вото. Тази синя сферичка е Нашата Вселена. Отвъд нея никога няма да видим нещо.

Връщането обратно към дома е по вече познатия път…

Сега, ВНИМАНИЕ: не оставате ли с чувството, че тази Наша Вселена е само една от многото?

Претенциозно би било да си мислим, че е единствена…

И най-големият въпрос: възможно ли е всичко това да е възникнало от само себе си?

Или съществува СЪЗДАТЕЛ?...

The known universe visualization zoom by AMNH
This is an excellent visualization that gives one a sense of the immensity of scale that exists in the known universe... an infinite scalar fractal series of embedded boundary conditions from the infinitely large to the infinitely small. Right now the largest boundary we can see is the observable universe, about 13.82 billion years old (about 93 billion light years across) down to the Planck length, the smallest vibration of the electromagnetic spectrum. We are embedded in those scales, in fact, we are about medium sized...Animation by American Museum of Natural HistoryThe Resonance Project • I fucking love science • Universe Explorers • The Mind Unleashed • ScienceAlert • Spirit Science • Collective Evolution • Nassim Haramein
Публикувахте от Jamie Janover в 16 октомври 2015 г.



Послепис:

Обичам писането в Блог, защото дава възможност (за разлика от печатното слово) след време да коригираш или добавиш нещо.

Да се върнем на момента от филмчето (около 3:30), в който Зрителят наблюдава сферата на Вселената отстрани. Тялото ви е останало на Земята, умът ви се е разпилял някъде по пътя… 

КОЙ гледа Вселената?

ТОВА сте ВИЕ! 

Този Безименен, Безпространствен и Безвременен Наблюдател е единственият действителен, истински ВИЕ. *

Вие сте Съзнание, Създадено по Божий Образ и Подобие!

-  -  -

И още нещо. В древните индийски свещени писания Веди е описан един от индийските богове Вишну, Който в съня си вдишва и издишва Вселени.



Още тогава са знаели, че Нашата Вселена не е единствена…

____________
* Рон Смодермон


11 февруари 2016

Егото


По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

Повечето от така наречените нещастия в живота на хората се дължат на несъзнанието. Човек си ги създава сам, или по-точно, създава ги егото. Тези неща аз понякога наричам "драма". Когато сте напълно съзнаващи, драмата вече не се появява в живота ви. Нека ви припомня накратко как действа егото и как то създава драма.

Егото е ненаблюдаваният ум, който управлява живота ви, когато не присъствате като наблюдаващо съзнание, като свидетел. Егото се възприема като отделна отломка в една враждебна вселена, без истинска вътрешна връзка с което и да е друго същество, заобиколено от себеподобни, в които или вижда потенциална опасност, или се опитва да ги използва за собствените си цели. Основните модели на егото са предназначени да се борят с дълбоко вкоренения му страх и чувство за недостатъчност. Такива модели са съпротивата, контролът, властта, алчността, самоотбраната, нападението. Някои от стратегиите на егото са много хитри, но те никога не разрешават проблемите му, просто защото самото его е проблемът.

Когато егото се събере с друго его - било то във връзка между двама души, или в организация, или в институция, рано или късно се случват "лоши" неща - някакъв вид драма под формата на конфликт, проблеми, борба за власт, емоционално или физическо насилие и т.н. Тук се включва колективното зло - войната, геноцидът и експлоатацията, които се дължат на масовото несъзнание. Освен това много видове болести се причиняват от постоянната съпротива на егото, която създава препятствия и задръствания пред протичането на енергията в тялото. Когато възстановите връзката си с Битието и вече не сте под командването на ума, вие преставате да създавате тези неща. Вече не създавате драми и не участвате в тях.

Когато едно его се събере с друго или с повече, резултатът е един или друг вид драма. Но дори да живеете съвсем сами, пак ще създавате своята собствена драма. Когато се самосъжалявате, това е драма. Когато изпитвате вина или тревога, това е драма. Когато позволявате на миналото или на бъдещето да затъмнят настоящето, създавате време - психическо време, материалът, от който се състои драмата. Винаги, когато пренебрегвате настоящия момент, като не му позволявате да бъде такъв, какъвто е, създавате драма.

Повечето хора са влюбени в своята конкретна житейска драма. Тяхната история е тяхната самоличност. Егото управлява живота им. Цялото им самосъзнание е вложено в него. Дори обикновено неуспешното им търсене на отговори, решения или изцеление се превръща в част от драмата. Краят на драмата е това, от което най-силно се страхуват и срещу което най-много се съпротивляват. Докато са едно и също с ума си, те най-много се страхуват и противят срещу своето собствено Пробуждане.

Когато приемате изцяло това, което е, това е краят на всички възможни драми в живота ви. Вече никой няма да може да се скара с вас, колкото и да се опитва. Не можеш да се скараш с изцяло съзнаващ човек. Спорът предполага себеотъждествяване с ума и с неговата позиция, както и съпротива и реакция срещу позицията на другия. Така полярните противоположности взаимно се енергитизират. Такъв е механизмът на несъзнанието. Вие все така можете да изразите становището си ясно и твърдо, но зад него няма да има сила на реакция, няма да има отбрана или нападение, затова то няма да се превърне в драма. Когато сте напълно съзнаващи, конфликтите свършват. "Човек, който е в единство със себе си, никога не може да помисли за конфликт", пише в "Курс на чудесата". Това се отнася не само до конфликтите с другите, но с още по-голяма сила за конфликтите вътре във вас, които изчезват, когато изчезне сблъсъкът между исканията и очакванията на ума и онова, което е.




 . 

02 февруари 2016

Литургия за тялото


По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

Това, което възприемате като плътно физическо образувание, наречено тяло, което е подвластно на болести, старост и смърт, не е реално - това не сте Вие. То е погрешно възприятие за същностната ви реалност, която е отвъд раждането и смъртта, и се дължи на ограниченията на ума, който, след като е загубил връзка с Битието, създава тялото като доказателство в подкрепа на илюзорната му вяра в отделността и като оправдание за състоянието му на страх. Но не се отказвайте от тялото, защото вътре в този символ на тленното, ограниченото и смъртта, който възприемате като илюзорно творение на ума, се крие великолепието на вашата същностна и безсмъртна реалност. Не насочвайте вниманието си другаде в търсене на Истината, защото няма да я намерите другаде, освен в тялото си.

Не се борете с тялото, защото така се борите срещу собствената ви реалност. Вие сте вашето тяло. Тялото, което можете да видите и докоснете, е само тънък илюзорен воал. Зад него се крие невидимото вътрешно тяло, дверите към Битието, Непроявеният живот

Чрез вътрешното тяло сте неделимо свързани с този нематериализиран Единен Живот - в който няма раждане и смърт и който присъства вечно. 

Чрез вътрешното тяло сте завинаги едно с Бога.




 . 

01 февруари 2016

Вътрешното тяло


По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

Казахте, че отъждествяването с физическата ни форма е част от илюзията, тогава как може тялото, физическата форма да ни доведе до осъзнаване на Битието?

Тялото, което виждате и можете да докоснете, не може да ви отведе до Битието. Но това видимо и осезаемо тяло е само една външна черупка, или по-точно ограничено и изкривено възприятие на една по-дълбока действителност. В естественото ви състояние на свързаност с Битието тази по-дълбока действителност се усеща във всеки момент като невидимо вътрешно тяло, живо присъствие във вас. И така, да "обитавате тялото" означава да го усещате отвътре, да усещате живота в него и по този начин да проумеете, че сте нещо повече от външната форма.

Но това е само началото на пътуването навътре, което ще ви отведе още по-дълбоко в царството на голямо спокойствие и мир, но и на огромна сила и наситен живот. Отначало може да го зърнете само за кратко, но така ще започнете да осъзнавате, че не сте просто безсмислена отломка в една чужда вселена, увиснала за кратко между раждането и смъртта, с право на няколко мимолетни удоволствия, след които следва болка и в крайна сметка унищожение. Под външната форма вие сте свързани с нещо толкова огромно, толкова неизмеримо и свещено, че умът не го побира и не подлежи на описание - за него говоря сега. Не за да ви дам нещо, в което да вярвате, а за да ви покажа как вие сами можете да го познаете.

Докато умът ангажира цялото ви внимание, вие сте откъснати от Битието. Когато е така - а за повечето хора това е постоянно състояние, вие не се намирате в тялото си. Умът попива цялото ви съзнание и го преобразува в мисли. Не можете да спрете да мислите. Натрапчивото мислене се е превърнало в колективно заболяване. Цялото ви себеусещане за това кои сте се извлича от дейността на ума. Тъй като вече не се корени в Битието, самоличността ви става уязвима и вечно недоимъчна мисловна конструкция, която създава страх като основна постоянна емоция. Тогава единственото, което наистина има значение, отсъства от живота ви: Съзнанието за дълбоката ви същност, вашата невидима и неразрушима реалност.

За да осъзнаете Битието, трябва да си върнете Съзнанието, обсебено от ума. Това е една от най-важните задачи в духовното ви пътуване. Тя ще освободи огромно количество съзнание, което преди е било в капана на безполезно и натрапчиво мислене. Много ефикасен начин за постигането му е просто да изместите фокуса на вниманието си от мисленето към тялото, където Битието може да бъде почувствано пряко като невидимо енергийно поле, даващо живот на онова, което възприемате като свое физическо тяло.

Връзката с вътрешното тяло

Моля ви, опитайте сега. Може би ще е по-добре да затворите очи за това упражнение. По-нататък, когато "да бъдете в тялото" ще стане нещо естествено и лесно, това вече няма да бъде нужно. Насочете вниманието си навътре в тялото. Почувствайте го отвътре. Живо ли е то? Има ли живот в дланите, ръцете, краката, стъпалата, корема, гърдите? Усещате ли едва доловимото енергийно поле, с което е пропито цялото тяло и което изпълва с живот всеки орган и всяка клетка? Усещате ли го едновременно във всички части на тялото като единно енергийно поле? Останете съсредоточени в продължение на няколко секунди върху усещането на вътрешното тяло. Не започвайте да мислите за него. Чувствайте го. Колкото повече внимание му отдавате, толкова по-ясно и по-силно ще стане усещането. Ще почувствате как всяка клетка става по-жива, а ако имате силна способност за визуализация, може да видите как тялото ви започва да излъчва светлина. Макар че този образ може временно да ви бъде от полза, обърнете повече внимание на усещането, отколкото на каквито и да е възникващи образи. Колкото и красив или силен да е един образ, той вече е дефиниран във форма и не позволява по-дълбоко проникване.

Усещането за вътрешното тяло е безформено, безпределно и неизмеримо. Винаги можете да проникнете още по-дълбоко в него. Ако на този етап не можете да почувствате много, обърнете внимание на това, което успявате да почувствате. Може би лек гъдел в дланите и стъпалата. За момента това е достатъчно. Просто се съсредоточете върху усещането. Тялото ви оживява. По-късно ще се упражняваме още. Сега отворете очи, но задръжте част от вниманието си върху вътрешното енергийно поле, докато се оглеждате наоколо. Вътрешното тяло се намира на прага между материалната и същностната ви самоличност - вашата истинска природа. Никога не губете връзка с него.

Трансформация чрез тялото

Защо повечето религии заклеймяват или отричат тялото? Като че ли отдадените на духовни търсения винаги са гледали на тялото катo на спънка или дори на нещо греховно.

Защо толкова малко от отдадените на търсения са имали успех и са стигали до открития?

На нивото на тялото хората са много близо до животните. Всички основни телесни функции - удоволствието, болката, дишането, храненето, пиенето, отделянето, сънят, стремежът към търсене на партньор и създаване на поколение, и - разбира се - раждането и смъртта - са общи. Дълго след падението от състоянието на щастие и цялостност в състоянието на заблуда хората внезапно са се събудили в животинско тяло - и са намерили това за много смущаващо. "Не се заблуждавайте. Вие не сте нищо повече от животни." Като че ли това е истината, срещу която се изправят. Но тя е смущаваща и непоносима. Адам и Ева виждат, че са голи, и ги изпълва страх. Много бързо настъпва несъзнателното отричане на животинската им природа. Заплахата, че могат да попаднат във властта на мощни инстинкти и да се върнат в състояние на пълно не-съзнание, наистина е била много реална. Около някои телесни части и функции, особено около свързаните със сексуалността, се появяват табута и срам. Светлината на Съзнанието им не е била достатъчно силна, за да се сприятелят с животинската си природа, да я оставят да бъде и дори да се радват на този свой аспект. Още по-малко са могли да навлязат дълбоко в него, за да открият скритата божественост, реалността в илюзията. Затова са направили, каквото са били принудени да направят. Започнали са да се разграничават от тялото си. Започнали са да си представят, че имат тяло, а не че са тяло.

С възникването на религиите това разграничение става още по-силно изразено под формата на вярата, че "човек не е своето тяло". Векове наред безброй хора и на изток, и на запад са се опитвали да намерят Бога, спасението и просветлението, отричайки тялото. Това отричане приема формата на отхвърляне на чувствените удоволствия и най-вече на сексуалността, на постене и други аскетични практики. Дори са причинявали болка на тялото в опит да го отслабят или накажат, защото са го смятали за греховно. В християнството наричат това потискане на плътските желания. Други се опитват да избягат от тялото, като изпадат в състояния на транс или търсят извънтелесни изживявания. Мнозина още го правят. Казват, че дори и Буда практикувал отричане на тялото чрез пост и краен аскетизъм в продължение на шест години, но не получил просветление, докато не изоставил тези практики.

Факт е, че никой никога не е получил просветление чрез отричане на тялото или борба с него, или пък чрез извънтелесни изживявания. Макар че те могат да бъдат великолепни и да ви позволят да съзрете състоянието на освободеност от материалната форма, в крайна сметка винаги трябва да се върнете в тялото, където се извършва същностната работа по трансформацията. Трансформацията е чрез тялото, а не извън него. Затова никой истински учител не е проповядвал борба с тялото или напускането му, макар че подчинени на ума техни последователи са го правили.

От древните учения за тялото са оцелели само някои фрагменти, например думите на Иисус: "цялото ти тяло ще бъде осветлено". Понякога те се запазват като митове, например, че Иисус никога не е напускал тялото си, а е останал едно с него и с него е отишъл в "рая". Никой до ден днешен не е разбирал тези фрагменти и скритото значение на някои митове, затова вярата, че "човек не е своето тяло" е всеобщо господстваща и води до отричането на тялото и опити да се избяга от него. Така безброй търсещи не са могли да постигнат духовно осъзнаване за себе си - останали са си с търсенето.

Възможно ли е да се npeоткрият изгубените учения за значението на тялото или да се възстановят от съществуващите фрагменти?

Това не е нужно. Всички духовни учения водят началото си от един Извор. В този смисъл има и винаги е имало само един учител, който се проявява в много различни форми. Аз съм този учител, и вие сте този учител - когато успеете да се доберете до Извора вътре в себе си. А пътят към него минава през вътрешното тяло. Макар че всички духовни учения водят началото си от един и същи Извор, след като те бъдат изказани словесно и записани, се превръщат просто в струпване на думи - а думата не е нищо повече от знак, който сочи пътя обратно към Извора.


Вижте също: Книгите на Екхарт ТолеСтатии за Екхарт Толе100-те най-влиятелни живи духовни личности.


 .