на Екхарт Толе
ПО-ВИСШЕТО ДОБРО ОТВЪД ДОБРОТО И ЗЛОТО
Има ли разлика между щастието и вътрешния мир?
Да. Щастието зависи от обстоятелства, които възприемате като положителни. Това не се отнася за вътрешния мир.
Не е ли възможно да привличаме само положителни обстоятелства в живота си? Aкo нагласата и мисленето ни са винаги положителни, ще се проявяват само положителни събития и ситуации, нали?
Знаете ли наистина кое е положително и кое е отрицателно? Имате ли пред очите си цялата картина? За много хора ограниченията, провалите, загубите, болестите, изобщо болката под някаква форма са се оказали най-големият учител. Научили са се да се освобождават от неверните представи за себе си, от повърхностните цели и желания, налагани от егото. Придобили са дълбочина, смирение и състрадание. Станали са по-реални.
Винаги, когато ви се случи нещо негативно, в него се крие дълбока поука, макар че е възможно в този момент да не я видите. Дори и краткотрайно боледуване или злополука може да ви покаже какво е реално и какво е нереално в живота ви, какво в крайна сметка има значение и какво няма.
В една по-обща перспектива обстоятелствата винаги са положителни. По-точно, не са нито положителни, нито отрицателни. Те са, каквито са. Когато живеете, приемайки изцяло това, което е - а това е единственият разумен начин на живот, - в живота ви вече няма добро и лошо. Има само по-висше добро - което включва „лошото". От гледна точка на ума обаче има добро и лошо, харесване и нехаресване, любов и омраза. Затова в „Битие" е казано, че Адам и Ева са били изгонени от „рая", след като са „яли от дървото за познаване добро и зло".
Това ми звучи като отричане и самоизмама.
Когато на мен или на близък човек се случи нещо ужасно - злополука, болест, някаква болка или смърт - мога ли да се преструвам, че това не е лошо? Остава си фактът, че това е лошо, защо да го отричаме?
Вие не се преструвате, а оставяте нещата да бъдат такива, каквито са, това е всичко. Това „позволяване" ви отвежда отвъд ума с неговите шаблони на съпротива, които създават противоположности като позитивно и негативно. Прошката към настоящето е дори по-важна от прошката към миналото. Ако прощавате на всеки един момент - позволявате му да бъде, какъвто е, - вече няма да се натрупва недоволство, за което да бъде нужна прошка някога по-късно.
Помнете, че тук не говорим за щастие. Ако например току-що е починал ваш любим човек, или ако усещате приближаването на собствената ви смърт, няма как да бъдете щастливи. Това е невъзможно. Но можете да имате покой. Може да има тъга и сълзи, но ако сте се отказали от съпротивата, под тъгата ще усещате дълбоко спокойствие, свещено присъствие. Това е излъчването на Битието, това е вътрешен мир, това е доброто, което няма противоположност.
Ами ако става въпрос за ситуация, в която може нещо да се направи? Как едновременно да й позволя да бъде и да я променя?
Направете каквото трябва. Междувременно приемете това, което е. Тъй като умът е синоним на съпротива, приемането веднага ви освобождава от управлението на ума и възстановява връзката ви с Битието. В резултат на това обичайните мотиви за действие на егото -страх, алчност, контрол, отбрана или подхранване на фалшиво себеусещане - престават да действат. Един много по-голям от ума интелект взема нещата в свои ръце, затова в действията ви ще се влее друг порядък съзнание. „Приемете всичко, което дойде, втъкано в шарките на съдбата ви, защото какво би отговаряло по-точно на нуждите ви?" Това е написано преди 2000 години от Марк Аврелий - един от рядко срещаните притежатели едновременно на светска власт и мъдрост.
Като че ли повечето хора имат нужда да преминат през много страдание, преди да се откажат от съпротивата и да приемат - преди да простят. Когато го сторят, се случва едно от най-големите чудеса - пробуждане на съзнанието за Битието посредством нещо, което изглежда лошо, преобразуване на страданието във вътрешен мир. Крайният ефект на всичкото зло и страдание на света е, че ще принуди хората да осъзнаят кои са отвъд името и формата. В този смисъл онова, което възприемаме като зло от своята ограничена гледна точка, всъщност съставлява част от едно по-висше добро, което няма противоположност. Но това ще стане вашата истина само ако простите. Дотогава злото ще остане непоправено, ще си остане зло.
Посредством прошката, която по същество означава да признаете, че миналото е маловажно, и да приемете настоящето такова, каквото е, чудото на преобразуването се извършва не само вътре във вас, но и извън вас. Във вас и около вас се образува тихо пространство на наситено присъствие. Който и каквото влезе в това поле на съзнанието, ще бъде повлиян от него - понякога незабавно и видимо, друг път на по-дълбоко ниво, при което промените се появяват едва по-късно. Разрешавате противоречията, лекувате болката, разпръсквате несъзнанието, без да правите нищо - просто като бъдете, като поддържате честотата на наситено присъствие.
КРАЯТ НА ВАШАТА ЖИТЕЙСКА ДРАМА
В това състояние на приемане и вътрешен мир, може ли нещо да се намеси в живота ви, което, макар вие да не бихте го нарекли „лошо", би било определено като „лошо" от гледната точка на обикновеното съзнание?
Повечето от така наречените нещастия в живота на хората се дължат на несъзнанието. Човек си ги създава сам, или по-точно, създава ги егото. Тези неща аз понякога наричам „драма". Когато сте напълно съзнаващи, драмата вече не се появява в живота ви. Нека ви припомня накратко как действа егото и как то създава драма.
Егото е ненаблюдаваният ум, който управлява живота ви, когато не присъствате като наблюдаващо съзнание, като свидетел. Егото се възприема като отделна отломка в една враждебна вселена, без истинска вътрешна връзка с което и да е друго същество, заобиколено от себеподобни, в които или вижда потенциална опасност, или се опитва да ги използва за собствените си цели. Основните модели на егото са предназначени да се борят с дълбоко вкоренения му страх и чувство за недостатъчност. Такива модели са съпротивата, контролът, властта, алчността, самоотбраната, нападението. Някои от стратегиите на егото са много хитри, но те никога не разрешават проблемите му, просто защото самото его е проблемът.
Когато егото се събере с друго его - било то във връзка между двама души, или в организация, или в институция, рано или късно се случват „лоши" неща - някакъв вид драма под формата на конфликт, проблеми, борба за власт, емоционално или физическо насилие и т.н. Тук се включва колективното зло - войната, геноцидът и експлоатацията, които се дължат на масовото несъзнание. Освен това много видове болести се причиняват от постоянната съпротива на егото, която създава препятствия и задръствания пред протичането на енергията в тялото. Когато възстановите връзката си с Битието и вече не сте под командването на ума, вие преставате да създавате тези неща. Вече не създавате драми и не участвате в тях.
Когато едно его се събере с друго или с повече, резултатът е един или друг вид драма. Но дори да живеете съвсем сами, пак ще създавате своята собствена драма. Когато се самосъжалявате, това е драма. Когато изпитвате вина или тревога, това е драма. Когато позволявате на миналото или на бъдещето да затъмнят настоящето, създавате време - психическо време, материалът, от който се състои драмата. Винаги, когато пренебрегвате настоящия момент, като не му позволявате да бъде такъв, какъвто е, създавате драма.
Повечето хора са влюбени в своята конкретна житейска драма. Тяхната история е тяхната самоличност. Егото управлява живота им. Цялото им самосъзнание е вложено в него. Дори обикновено неуспешното им търсене на отговори, решения или изцеление се превръща в част от драмата. Краят на драмата е това, от което най-силно се страхуват и срещу което най-много се съпротивляват. Докато са едно и също с ума си, те най-много се страхуват и противят срещу своето собствено пробуждане.
Когато приемате изцяло това, което е, това е краят на всички възможни драми в живота ви. Вече никой няма да може да се скара с вас, колкото и да се опитва. Не можеш да се скараш с изцяло съзнаващ човек. Спорът предполага себеотъждествяване с ума и с неговата позиция, както и съпротива и реакция срещу позицията на другия. Така полярните противоположности взаимно се енергитизират. Такъв е механизмът на несъзнанието. Вие все така можете да изразите становището си ясно и твърдо, но зад него няма да има сила на реакция, няма да има отбрана или нападение, затова то няма да се превърне в драма. Когато сте напълно съзнаващи, конфликтите свършват. „Човек, който е в единство със себе си, никога не може да помисли за конфликт", пише в „Курс по чудеса". Това се отнася не само до конфликтите с другите, но с още по-голяма сила за конфликтите вътре във вас, които изчезват, когато изчезне сблъсъкът между исканията и очакванията на ума и онова, което е.
ПРЕХОДНОСТТА И ЦИКЛИТЕ НА ЖИВОТА
Докато обаче се намирате във физическото измерение, докато сте свързани с колективната човешка психика, физическата болка все още е възможна, макар и рядка. Не бива да я объркваме със страданието, с умствено-емоционалната болка. Всяко страдание е дело на егото и се дължи на съпротивата. Освен това, докато сте в това измерение, все още сте подвластни на неговия цикличен характер, на закона за преходността на всички неща, но вече не възприемате това като „лошо" - то просто е.
Като позволявате на нещата да бъдат такива, каквито са, пред вас се разкрива едно по-дълбоко измерение отвъд играта на противоположности - трайно присъствие, неизменно дълбоко спокойствие, радост отвъд доброто и злото. Това е радостта от Битието, Божият мир.
На ниво форма има раждане и смърт, съзидание и унищожение, растеж и разпадане на привидно несвързани една с друга форми. Това се наблюдава навсякъде - в жизнения цикъл на звездите и планетите, във физическите тела, дърветата и цветята, във възхода и падението на нациите, политическите системи и цивилизациите, както и в неотменните цикли на печалба и загуба в живота на всеки отделен човек.
Има цикли на успех, когато получавате и процъфтявате, и цикли на провал, когато нещата се разпадат и вие трябва да ги оставите да си отидат, за да се отвори място за нови неща или за промени. Ако в този момент се вкопчите в тях и се съпротивлявате, това означава, че отказвате да отстъпите пред течението на живота и от това следва страдание.
Не е вярно, че в един цикъл движението нагоре е добро, а надолу - лошо, това е само присъдата на ума. Обикновено растежът се смята за положителен, но нищо не може да расте безкрайно. Ако какъвто и да е растеж продължава и не спира, накрая ще се превърне в нещо чудовищно и разрушително. Нужно е разпадането, за да може да дойде нов растеж. Едното не може да съществува без другото.
Низходящата част на цикъла е изключително важна за духовното осъзнаване. Трябва да сте се провалили сериозно на някакво ниво, или да сте преживели голяма загуба или болка, за да бъдете привлечени към духовното измерение. А може би самият ви успех е станал празен и безсмислен и затова се е оказал провал. В този свят, тоест на нивото на формата, рано или късно всеки се „проваля", разбира се, и всяко постижение в крайна сметка се оказва безполезно. Всички форми са преходни.
Може да останете активни, да се наслаждавате, създавайки нови форми и обстоятелства, но няма да се отъждествявате с тях. Вие нямате нужда от тях, за да ви дават някакво самосъзнание. Те не са вашият живот, а само вашата житейска ситуация.
Физическата ви енергия също е подвластна на цикличността. Тя не може винаги да бъде върхова. Ще има моменти на слаба и на силна енергия. Ще има периоди, когато сте много активни и изобретателни, но е възможно да има и време, когато сякаш нищо не върви, нищо не постигате. Цикълът може да продължи от няколко часа до няколко години. Има големи цикли и малки, вътре в техните рамки. Много болести се дължат на борбата срещу циклите на слаба енергия, които са много важни за обновяването. Натрапчивият стремеж да действате и склонността да извличате чувството си за стойност и идентичност от външни фактори от рода на успехите са неизбежна илюзия, докато се отъждествявате с ума си. Затова е трудно и дори невъзможно да приемете низходящата част на циклите и да ги оставите да бъдат такива, каквито са. Тогава интелектът на организма взема нещата в свои ръце с цел самозащита и предизвиква болест, за да ви принуди да се спрете, за да може да се осъществи необходимото обновяване.
Цикличната природа на света е тясно свързана с преходността на всички неща и ситуации. Това стои в центъра на учението на Буда. Всички обстоятелства са крайно нестабилни и в постоянно движение, или, както той се изразява, преходността е свойствена на всяко състояние, на всяка ситуация, с която някога ще се сблъскате в живота си. Тя ще се промени, ще изчезне или вече няма да ви удовлетворява. Преходността е и в центъра на учението на Иисус: „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги изяждат и дето крадци подкопават и крадат."
Когато умът ви определи някакво състояние като „добро" - било то връзка, притежание, обществена роля, място или собственото ви физическо тяло, той се привързва към него и се отъждествява с него. Това ви прави щастливи, чувствате се доволни от себе си, може да се превърне в част от онова, което си мислите, че сте. Но в това измерение на „молец и ръжда" нищо не продължава вечно. То или свършва, или се променя, или се превръща в полярната си противоположност - същото нещо, което вчера или преди година е било добро, сега изведнъж - или постепенно - е станало лошо. Същото състояние, което ви е правило щастливи, сега ви прави нещастни. Днешното благополучие се превръща в утрешното празно трупане на вещи. Щастливата сватба и меден месец стигат до тъжен развод или нещастно съжителство. Възможно е състоянието да изчезне и вие да сте нещастни от това. Когато някакво обстоятелство или състояние, към което умът се е привързал и с което се е идентифицирал, се промени или изчезне, умът не може да го приеме. Той се вкопчва в изчезващото състояние и се противи срещу промяната. Чувството е сякаш ви откъсват част от тялото.
Понякога чуваме за хора, които са загубили всичките си пари, или чиято репутация е унищожена, и които се самоубиват. Това са крайни случаи. Други, на които се е случила някаква голяма загуба, са дълбоко нещастни или се разболяват. Те не могат да разграничат живота от житейската ситуация. Неотдавна четох за прочута актриса, починала на осемдесетина години. Когато красотата й започнала да запада и старостта започнала да я загрозява, тя изпаднала в отчаяние и заживяла отшелнически. Тя също се е идентифицирала с някакво обстоятелство - с външния си вид. Отначало това обстоятелство й е носило щастливо самочувствие, след това - нещастие. Ако беше успяла да се свърже с непознаващия формите и времето живот вътре в себе си, е можела да наблюдава западането на външната форма от място на спокойствие и мир. Нещо повече, външната й форма е щяла да стане все по-прозрачна за светлината, бликаща от непознаващата възрастта нейна истинска природа, и така красотата и е нямало да западне истински, само е щяла да се преобразува в духовна красота. Но никой не й е казал, че това е възможно. Най-важното от всички знания все още не е общодостъпно.
Буда учи, че дори и щастието е „дукха" - дума от езика пали, която означава „страдание или „неудовлетворение". То е неделимо от своята противоположност. Това означава, че щастието и нещастието ви всъщност са едно и също нещо. Разделя ги само илюзията на времето. Това не е негативизъм, а просто признаване на природата на нещата, за да не преследвате до края на живота си една илюзия. Не казвам също, че вече не бива да цените приятните и красивите неща и състояния. Но да търсите посредством тях нещо, което те не могат да ви дадат - идентичност, чувство за непреходност и себеосъществяване - е сигурен начин да си навлечете разочарование и страдание. Цялата рекламна индустрия и потребителското общество биха рухнали, ако хората намерят просветление и вече не търсят своята идентичност чрез вещите. Колкото повече преследвате щастието по този начин, толкова повече то ще ви убягва. Нищо никога няма да ви задоволява, освен временно и повърхностно, но може би ще трябва да изпитате много разочарования, преди да осъзнаете тази истина. Нещата и състоянията могат да ви донесат удоволствие, но ще ви донесат също и болка. Те могат да бъдат източник на удоволствие, но не могат да ви дадат радост. Нищо не може да ви даде радост. Радостта е безпричинна и възниква вътре във вас като радост от Битието. Тя е съществен елемент на вътрешното състояние на покой - състояние, което понякога наричат божествен мир. То е вашето естествено състояние, а не нещо, за чието постигане трябва да се трудите усилено или да се борите.
Много хора обаче така и не разбират, че не може да има „спасение" в нищо от онова, което правят, притежават или постигат. Онези, които го проумеят, често стават отегчени и потиснати - ако нищо не може да ти даде истинско себеосъществяване, тогава за какво остава да се бориш, какъв изобщо е смисълът на всичко? Старозаветният пророк може би е проумял именно това, когато е написал: „Видях всички работи, които се вършат под слънцето; и ето - всичко е суета и гонене на вятър". Когато стигнеш дотам, от отчаянието те дели само една стъпка - както и от просветлението.
Веднъж един будистки монах ми каза: „Всичко, което съм научил през двадесетте години, в които съм монах, може да се събере в едно изречение: всичко, което възниква, отминава. Това е, което знам." Разбира се, онова, което той искаше да каже, е: научих се да не се съпротивлявам срещу това, което е, научих се да позволявам на настоящия момент да бъде такъв, какъвто е, и да приемам преходността на всички неща и обстоятелства. Така намерих покой.
Несъпротивата срещу живота е състояние на благодат, спокойствие и лекота. Това състояние вече не зависи от това, нещата да изглеждат по определен начин, да бъдат добри или лоши. Звучи почти парадоксално, но когато изчезне вътрешната ви зависимост от формата, тогава общите условия на живота ви, външните форми се подобряват значително. Неща, хора и условия, които сте смятали за необходими за щастието ви, сега идват при вас без борба или усилие от ваша страна и вие сте свободни да им се наслаждавате - докато траят. Всички тези неща, разбира се, ще отминат, циклите ще идват и ще си отиват, но когато няма зависимост, вече няма и страх от загубата. Животът тече с лекота.
Щастието, което извличаме от някакъв външен източник, никога не е особено дълбоко. То е само бледо отражение на радостта от Битието - бликащия от енергия мир, който ще намерите в себе си, когато навлезете в състоянието на несъпротива. Битието ви отвежда отвъд полярните противоположности на ума и ви освобождава от зависимостта от формата. Дори ако всичко около вас рухва и се разпада, вие все така ще имате в себе си дълбока сърцевина от покой. Може би няма да бъдете щастливи, но ще бъдете в мир.
ВЪЗПОЛЗВАНЕ И ОТКАЗ ОТ НЕГАТИВНОСТТА
Всяка вътрешна съпротива се усеща като негативност под една или друга форма. Всяко отричане представлява съпротива. В този контекст двете думи са почти синоними. Негативността се движи в диапазон от раздразнение или нетърпение до яростен гняв, от потиснато настроение или мрачно недоволство до самоубийствено отчаяние. Понякога съпротивата задейства емоционалното болково тяло и в този случай дори нещо дребно може да предизвика остра негативност - гняв, депресия или дълбока печал.
Егото смята, че посредством негативността може да манипулира действителността и да получава, каквото иска. То вярва, че чрез нея може да привлече желаните обстоятелства или да премахне нежеланите. „Курс по чудеса" правилно изтъква, че винаги, когато сте нещастни, несъзнателно вярвате, че нещастието ще ви „откупи" онова, което желаете. Ако „вие" - умът - не вярвате, че нещастието е полезно, защо ще го създавате? Разбира се, истината е, че негативността не върши никаква работа. Вместо да привлече желано състояние, тя му пречи да възникне. Вместо да премахва нежеланото, тя го затвърждава. Единствената й „полезна" функция е, че укрепва егото и именно заради това егото я обича.
След като сте се отъждествили с някаква форма на негативност, вие не искате да се откажете от нея и на едно дълбоко несъзнателно ниво не желаете положителна промяна. Тя би застрашила идентичността ви на потиснат, ядосан или целеустремен човек. Затова ще пренебрегвате, отричате или саботирате позитивното в живота си. Това е често срещано явление. И е лудост.
Негативността е съвършено неестествена. Тя е психически замърсител и съществува дълбока връзка между отравянето и унищожението на природата и огромната негативност, натрупана в колективната човешка психика. Никоя друга форма на живот на тази планета не познава негативността, само хората, както никоя друга форма на живот не съсипва и не отравя земята, която я храни. Виждали ли сте някога нещастно цвете или стресиран дъб? Попадали ли сте на делфин в депресия, на жаба с проблеми със самочувствието, на котка, която не може да се отпусне, или на птица, изпълнена с омраза и обида? Единствените животни, които понякога могат да изпитват нещо сходно на негативността или да проявяват признаци на невротично поведение, са онези, които живеят в близък контакт с хората и така попиват от човешкия ум и неговата лудост.
Наблюдавайте кое да е растение или животно и го оставете да ви научи да приемате това, което е, свалете оръжие пред Настоящето. Позволете му да ви въведе в Битието. Да ви научи на интегритет - което означава да бъдете едно, да бъдете себе си, да бъдете истински. Да ви научи как да живеете и как да умрете, и как да не превръщате живота и смъртта си в проблем.
Живял съм с няколко дзен наставници - и всички до един бяха котки. Дори и патиците са ми давали важни духовни уроци. Самото им наблюдаване е медитация. Колко спокойно се носят по водата, без притеснения, напълно присъстващи в Настоящето, изпълнени с достойнство, съвършени, както може да бъде съвършено само лишено от ум същество. Понякога обаче патиците се сбиват - в някои случаи без видима причина, или защото едната е навлязла в личното пространство на другата. Битката обикновено продължава само няколко секунди, после патиците се разделят, отплават в различни посоки и енергично размахват криле няколко пъти. После продължават да си плуват спокойно, сякаш битката никога не я е имало. Когато наблюдавах това за първи път, изведнъж разбрах, че като пляскат с крила, те освобождават излишната енергия, за да не се задържи тя в тялото им и да се превърне в негативност. Това е естествена мъдрост и на патиците им е лесно, защото си нямат ум, който излишно да поддържа миналото живо и да си изгражда самоличност от него.
Не може ли негативната емоция да съдържа и важно послание? Например, ако често се чувствам потиснат, това може би е сигнал, че нещо не е наред с живота ми, и може да ме накара да се вгледам в положението си и да направя някои промени. Затова може би трябва да се вслушвам какво ми казва емоцията, а не просто да я отпращам като негативна.
Да, повтарящите се негативни емоции наистина понякога съдържат послание, също както и болестите. Но всякакви промени, които ще направите, били те свързани с работата, взаимоотношенията или средата ви, в крайна сметка ще си останат козметични, ако не произлизат от промяна във вашето ниво на съзнание. Колкото до това, то означава само едно: усилете присъствието си. Когато достигнете определена степен на присъствие, вече нямате нужда негативността да ви казва какво Ви е нужно във вашата ситуация. Но докато я има, възползвайте се от нея. Използвайте я като сигнал, който ви напомня да присъствате повече.
Как да спрем възникването на негативността и как да се освободим от нея, когато вече я има?
Както вече казах, спирате възникването й посредством пълно присъствие. Но не се обезсърчавайте. Все още малцина са хората на тази земя, които могат да поддържат състояние на непрекъснато присъствие, макар че някои се доближават до него. Вярвам, че скоро те ще бъдат далеч по-многобройни.
Винаги, когато забележите, че във вас е възникнала някаква форма на негативност, гледайте на нея не като на провал, а като на полезен сигнал, който ви казва: „Събуди се. Излез от ума. Присъствай."
Има един роман от Алдъс Хъксли, „Островът", написан през последните години от живота му, когато той живо се интересува от духовни учения. В него се разказва за един корабокрушенец, изхвърлен на отдалечен остров, откъснат от целия свят. На острова има уникална цивилизация. Необичайното в нея е, че жителите му - за разлика от целия останал свят - са наистина психически здрави. Първото, което човек забелязва на острова, са пъстрите папагали по дърветата, които сякаш постоянно крещят: „Внимание. Тук и сега. Внимание. Тук и сега." По-нататък научаваме, че островитяните са ги научили на тези думи, за да им напомнят непрекъснато да запазват присъствието си.
И така, винаги, когато усетите да се надига негативността, била тя причинена от външен фактор, от мисъл или дори съвсем без видима причина, виждайте в нея гласа, който казва: „Внимание. Тук и сега. Събуди се." Дори и най-дребното раздразнение е важно и трябва да бъде признато и да му се обърне внимание, иначе ще се натрупат изпуснати от наблюдение реакции. Както вече казах, може би ще успеете да се освободите от тях, след като осъзнаете, че не искате в себе си това енергийно поле, от което няма никаква полза. Но внимавайте да се освободите от него изцяло. Ако не можете, просто приемете, че го има, и насочете вниманието си към усещането, както стана дума по-рано.
Можете да накарате негативната реакция да изчезне, като си представите как ставате прозрачни пред външната й причина. Препоръчвам ви да правите това упражнение най-напред с дребни, дори тривиални неща. Да речем, седите си спокойно вкъщи. Изведнъж отсреща на улицата започва пронизително да вие автомобилна аларма. Напада ви раздразнение. Какво е предназначението му? Няма такова. Защо сте си го създали? Ами не сте. Това е работа на ума. Реакцията е напълно автоматична, напълно несъзнателна. Защо я е създал умът? Защото се е вкопчил в несъзнателното убеждение, че съпротивата, която вие усещате като негативност или нещастие под някаква форма, по някакъв начин ще премахне нежеланото състояние. Това, разбира се, е заблуда. Съпротивата, която умът създава - в този случай раздразнението или ядът - е нещо много по-разстройващо от първопричината, която се опитва да премахне.
Всичко това може да бъде превърнато в духовна практика. Почувствайте как ставате прозрачни, лишени от плътността на материалното тяло. Оставете шума или каквото изобщо е предизвикало негативната реакция, да премине през вас. То вече не среща във вас твърда „стена". Както вече казах, отначало се упражнявайте с дребни неща. Автомобилната аларма, лаят на кучето, крясъците на децата, задръстването на улицата. Вместо да издигате в себе си стена от съпротива, в която непрекъснато и болезнено се блъскат неща, които „не би трябвало да се случват", оставете всичко да минава през вас.
Някой ви казва нещо грубо или предназначено да ви наскърби. Вместо да изпадате в несъзнателна реакция или негативност - да нападате, да се отбранявате, да отстъпвате - оставете това да мине през вас. Не се съпротивлявайте. Сякаш там вече няма никой, който да се обиди. Ето това е прошка. Така ставате неуязвими. Все така можете да кажете на другия, че поведението му е неприемливо, ако предпочетете да му го кажете. Но този човек вече няма властта да контролира вътрешното ви състояние. Силата е във вас, не в някой друг, и умът не ви управлява. Независимо дали става дума за аларма, за грубиян, за наводнение, за земетресение или за това да загубите всичко, което притежавате, механизмът на съпротивата е един и същ.
Упражнявам медитация, ходих на семинари, изчетох много книги за духовното. Опитвам се да бъда в състояние на несъпротива, но ако ме попитате дали съм намерил истински и траен вътрешен мир, трябва искрено да ви отговоря „не". Защо не го намирам? Какво друго мога да направя?
Вие търсите навън и не можете да излезете от поведението на търсене. Може би следващият семинар ще донесе отговора, може би тази нова техника... Ще ви кажа: не търсете мир. Не търсете никакво друго състояние освен онова, в което сте сега, иначе ще създавате вътрешен конфликт и несъзнателна съпротива. Простете си, задето не сте имали мир. В момента, в който напълно приемете липсата на мир, тя ще бъде преобразувана в мир. Всичко, което приемете изцяло, ще ви води натам, ще ви води към мира. Това е чудото на капитулацията.
Може би сте чували израза „обърни другата страна", използвана от един велик учител по просветление преди 2000 години. Той се опитва символично да внуши тайната на не-съпротивлението и нереакцията. В тази максима, както и във всички останали, той се интересува само от вътрешната реалност, не от външното протичане на живота ви.
Знаете ли приказката за Банзан? Преди да стане велик дзен наставник, той прекарва много години в преследване на просветлението, но то упорито му се изплъзва. Един ден, докато се разхожда из пазара, той дочува разговор между месар и неговия клиент. „Дайте ми най-хубавото парче месо, което имате" - казва клиентът. „Всички парчета, които имам, са най-хубавите - отвръща месарят. - Тук няма месо, което да не е най-хубавото." Тези думи донасят на Банзан просветлението.
Виждам, че очаквате обяснение. Когато приемете това, което е, всяко парче месо - всеки един момент -то е най-хубавото. Това е просветлението.
ПРИРОДАТА НА СЪСТРАДАНИЕТО
След като преодолеете създадените от ума противоположности, ще заприличате на дълбоко езеро. Външната ситуация в живота ви, всичко, което се случва там - това е повърхността на езерото. Понякога спокойна, друг път набраздена от вълни - според циклите и сезоните. В дълбините си обаче езерото винаги е спокойно. Вие сте цялото езеро, а не само неговата повърхност, и сте във връзка с дълбините си, които запазват абсолютен покой. Не се противопоставяте на промяната, като се вкопчвате психически в някоя ситуация. Вътрешният ви мир не зависи от това. Вие сте в Битието - в неизменното, безвремевото, безсмъртното - и себеосъществяването и щастието ви вече не зависят от външния свят на изменчивите форми. Можете да им се наслаждавате, да си играете с тях, да създавате нови форми, да цените тяхната красота. Но няма да имате нужда да се привързвате към някоя от тях.
Когато станеш така неангажиран, това не означава ли, че се отдалечаваш от другите човешки същества?
Напротив. Докато не съзнавате Битието, реалността на другите ще ви убягва, защото не сте намерили своята собствена реалност. Умът ви няма да харесва формата си, която не е просто тялото, но включва и самия ум. Истинската връзка между двама души става възможна едва при наличие на съзнание за Битието. Изхождайки от него, вие ще възприемате тялото и ума на другия просто като екран, отвъд който можете да почувствате истинската им реалност, както усещате своята. Затова, когато се сблъскате с нечие страдание или несъзнателно поведение, запазвате присъствие и връзка с Битието и така успявате да прозрете отвъд формата и да почувствате греещото чисто Битие на другия чрез собственото си. На нивото на Битието всяко страдание се възприема като илюзия. Страданието се дължи на себеотъждествяването с формата. Понякога това осъзнаване води до чудеса и изцеления чрез пробуждането на съзнанието за Битието у другите - ако те са готови за това.
Това ли е всъщност състраданието?
Да. Състраданието е съзнанието за дълбоката връзка между вас и всички останали същества. Но то има две страни, връзката има две страни. От една страна, тъй като съществувате като физическо тяло, вие споделяте уязвимостта и преходността на своята физическа форма с всички други хора и с всички живи същества. Следващия път когато си кажете: „Нямам нищо общо с този човек", спомнете си, че имате много общо. След години -малко или повече, това няма особено значение - и двамата ще сте разлагащи се трупове, после купчинки прах, после просто нищо. Това е отрезвяващо и смиряващо и не оставя особено място за гордост. Негативна мисъл ли е? Не, само факт. Защо да си затваряте очите пред него? В този смисъл има съвършено равенство между вас и всяко друго същество.
Едно от най-силните духовни упражнения е да медитирате върху преходността на физическите форми, включително вашата собствена. Това се нарича „да умреш преди смъртта". Навлезте дълбоко в него. Идва момент, когато всички умотворни форми или мисли също умират. Но вие сте тук - божественото присъствие, което е ваша същност, сияйни и изцяло будни. Нищо, което е било реално, не е умряло, само имената, формите и илюзиите.
Осъзнаването на това измерение на безсмъртие - вашата истинска природа - е другата страна на състраданието. На едно дълбоко ниво на усещане вие вече съзнавате не само своето безсмъртие, но чрез него - и безсмъртието на всяко друго същество. На равнището на формата вие споделяте преходността и несигурността на съществуването. На равнището на Битието споделяте вечния, сияен живот. Това са двете страни на състраданието. В него привидно противоположните чувства на тъга и радост се сливат в едно и се преобразуват в дълбок вътрешен мир. Това е божествен мир. Състраданието е едно от най-благородните чувства, на които са способни хората, и то притежава голяма изцелителна и трансформираща сила. Но истинското състрадание, каквото току-що го описах, все още се среща рядко. За да изпитвате дълбока емнатия към страданието на друго същество, несъмнено ви е необходима висока степен на съзнание, но това е само едната страна на състраданието. Тя не е пълна. Истинското състрадание надхвърля разбирането и съчувствието. То се случва едва когато тъгата се слее с радостта - радостта от битието отвъд границите на формата, радостта от вечния живот.
КЪМ ДРУГ ПОРЯДЪК НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА
Не съм съгласен, че тялото трябва да умре. Убеден съм, че можем да постигнем физическо безсмъртие. Ние вярваме в смъртта и затова тялото умира.
Тялото умира не заради това, че вие вярвате в смъртта. Тялото съществува - или поне изглежда, че съществува, - защото вярвате в смъртта. Тялото и смъртта са част от една и съща илюзия, създадена от его-поведението на съзнанието, което не осъзнава Извора на живота и се смята за изолирано и постоянно застрашено. Затова то създава илюзията, че вие сте тяло - плътна физическа форма, която е непрекъснато в опасност.
Да се възприемате като уязвимо тяло, което се ражда и малко по-късно умира - ето това е илюзията. Тяло и смърт - една и съща илюзия. Едното е невъзможно без другото. Вие искате да запазите едната страна на илюзията и да се освободите от другата, но това е невъзможно. Или запазвате цялото, или се отказвате от цялото.
Не можете обаче да избягате от тялото - и не се налага. Тялото е една невероятно погрешна представа за истинската ви природа. Но природата ви е скрита някъде в тази илюзия, а не извън нея, затова тялото си остава единственият път към нея.
Ако видите ангел, но го вземете за каменна статуя, трябва само да промените начина си на виждане и да се вгледате по-внимателно в „статуята", а не да търсите другаде. Така ще откриете, че изобщо не е каменна статуя.
Aкo вярата в смъртта създава тялото, защо животните имат тела? Животните нямат его и не вярват в смъртта...
Но умират, нали, или поне така изглежда.
Не забравяйте, че начинът, по който възприемате света, е отражение на състоянието на съзнанието ви. Вие не сте отделни от него, няма такова нещо като обективен свят. Във всеки момент съзнанието ви създава света, който обитавате. Едно от най-големите прозрения, които дължим на съвременната физика, е за единството на наблюдаващия и наблюдаваното: провеждащият опита - наблюдаващото съзнание - е неотделим от наблюдаваното явление и един друг поглед върху явлението го прави различно. Ако дълбоко в себе си вярвате в отделността и в борбата за оцеляване, тогава виждате отражението на това убеждение навсякъде наоколо си и възприятията ви са подчинени на страха. Обитавате свят на смърт и на тела, които се борят, убиват и разкъсват едно друго.
Нищо не е такова, каквото ни изглежда. Светът, който създавате и виждате чрез его-ума, може да ви се струва крайно несъвършен, свят на мъки и печал. Но това, което възприемате, е само един вид символ, също като образ в сънищата. Това е начинът, по който съзнанието ви тълкува и взаимодейства с танца на молекулната енергия във вселената. Тази енергия е материалът, от който е направена така наречената физическа действителност. Вие виждате в нея тела, раждане и смърт, борба за оцеляване. Възможни са безброй съвършено различни тълкувания, съвършено различни светове, и те всъщност съществуват - в зависимост от възприемащото съзнание. Всяко същество е фокус на съзнанието и всяка фокусна точка създава свой собствен свят, макар че тези светове са свързани помежду си. Има свят на хората, свят на мравките, свят на делфините и т.н. Има безброй същества, чиято честота на съзнанието е толкова различна от вашата, че може изобщо да не съзнавате съществуването им, както и те - вашето. Високосъзнателните същества, които съзнават връзката си с Извора и едно с друго, обитават свят, който би ви заприличал на рай - и все пак всички тези светове са в крайна сметка един свят.
Колективният ни човешки свят до голяма степен се създава от онова ниво на съзнанието, което наричаме ум. Дори в този колективен човешки свят има огромни различия, разнообразни „подсветове", според възприемащите или създаващите ги. Тъй като всички светове са взаимно свързани, когато колективното човешко съзнание се промени, природата и животинският свят ще отразят тази промяна. Затова в Библията е казано, че в идната епоха „вълкът ще живее с агнето". Това сочи възможността за действителност от съвсем друг порядък.
Както вече казах, светът, какъвто ни изглежда днес, е до голяма степен отражение на его-ума. Тъй като страхът е неизбежно последствие от его-заблудата, той господства в този свят. Както образите в сънищата са символ на вътрешни състояния и чувства, така и нашата колективна реалност е в значителна степен символен израз на страха и на тежките пластове негативност, натрупани в колективната човешка психика. Ние не сме отделни от нашия свят, затова когато повечето хора се освободят от заблудата на егото, вътрешната промяна ще засегне всички същества. Буквално ще заживеете в нов свят. Това е изместване в съзнанието на планетата. Странната будистка максима, че в крайна сметка всяко дърво и всяко стръкче трева ще стигне до просветление, внушава същата истина. Според апостол Павел, цялото мироздание чака просветлението на хората. Така аз тълкувам думите му, че „създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове". По-нататък апостол Павел казва, че цялото мироздание ще бъде спасено така: „Цялото създание съвокупно въздиша и се мъчи досега."
Това, което се ражда, е едно ново съзнание, и като негово неизбежно отражение - един нов свят. Същото е предсказано в Новия завет, в „Откровението на Йоана": „И видях ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха".
Но не смесвайте причината и следствието. Първостепенната ви задача не е да търсите спасение чрез създаването на един по-добър свят, а да се пробудите от себеотъждествяването с формата. Тогава вече няма да бъдете обвързани с този свят, с това ниво на реалността. Ще почувствате корените си в Неизявеното и ще бъдете свободни от връзката с явния свят. Все така можете да се радвате на неговите мимолетни удоволствия, но вече няма да изпитвате страх от загуба и няма да се вкопчвате в тях. Макар че можете да се наслаждавате на сетивни наслади, жаждата за тях изчезва, както и постоянното търсене на себеосъществяване чрез психическо удовлетворение, чрез подхранване на егото. Свързани сте с нещо безкрайно по-голямо от всякакво удоволствие, по-голямо от всички материални неща.
В известен смисъл тогава вие вече нямате нужда от света. Дори нямате нужда той да бъде различен от това, което е.
Едва тогава започвате да допринасяте истински за настъпването на един по-добър свят, за създаването на реалност от друг порядък. Едва тогава можете да изпитате истинско състрадание и да помогнете на другите на нивото на причината. Само надмогналите този свят могат да създадат по-добър.
Може би си спомняте, че говорихме за двете страни на истинското състрадание, което представлява съзнание за общото в споделената преходност и безсмъртието. На това дълбоко ниво състраданието става целебно в най-широкия смисъл на думата. В това състояние целебното ви въздействие се основава не на това, което правите, а най-вече на това, че сте. Всички, с които общувате, ще бъдат докоснати от присъствието ви и повлияни от покоя, който излъчвате, независимо дали го съзнават или не. Когато присъствате изцяло и хората около вас имат поведение на несъзнаващи, няма да изпитвате нужда да реагирате и затова няма да придавате реалност на това поведение. Спокойствието ви е толкова огромно и дълбоко, че всичко, което не е мир, изчезва в него, сякаш никога не го е имало. Това прекъсва кармичния цикъл на действие и реакция. Животните, дърветата, цветята ще усетят мира във вас и ще му отвърнат. Учите другите с това, че сте, демонстрирайки божествения мир. Ставате „светлината на света" - еманация на чисто съзнание, и така премахвате страданието на ниво причина. Премахвате несъзнанието от света.
Това не означава, че не можете да учите другите и чрез действие - например като им показвате как да се разграничат от ума, да осъзнаят шаблоните на несъзнанието в себе си и т.н. Но това, което сте, винаги е по-жив учител и има по-силно преобразуващо въздействие върху света от всичко, което казвате, и е по-важно от всичко, което правите. Нещо повече, да съзнавате първенството на Битието и така да работите на нивото на причината, не изключва възможността състраданието ви да се проявява едновременно и на нивото на действието, и на следствието, като облекчавате страданието навсякъде, където го срещнете. Когато гладен човек ви поиска хляб и вие имате, давате му. Но давайки му хляба, макар общуването ви да е съвсем кратко, истински важното в момента е споделянето на Битието, на което хлябът е само символ. Извършва се дълбок процес на изцеление. В този момент няма даващ и получаващ.
Но нали изобщо не бива да има глад?
Как да създадем по-добър свят, без първо да се справим със злини като глада и насилието?
Всички злини са следствие на несъзнанието. Можете да облекчите последиците от него, но не можете да ги премахнете, докато не премахнете причината. Промяната се извършва във вас, а не извън вас.
Ако чувствате за свое призвание да облекчавате страданието в света, това е нещо много благородно, но помнете да не се съсредоточавате само върху външното - иначе ще се сблъскате с разочарование и отчаяние. Без дълбока промяна в човешкото съзнание страданието в света ще бъде като бездънна яма. Затова не позволявайте състраданието ви да стане едностранчиво. Емпатията към нечия чужда болка или недоимък и желанието да помогнете трябва да бъдат уравновесени с дълбокото осъзнаване на вечния характер на живота и илюзорността на всяка болка. Тогава вашият покой ще се влива във всичко, което вършите, и ще работите едновременно и върху причината, и върху следствието.
Същото важи, ако подкрепяте някое движение, чиято цел е да спре дълбоко несъзнаващите хора да се унищожат един друг, да унищожат планетата и да продължават да причиняват ужасни страдания на други разумни същества. Помнете: както не можете да се борите с тъмнината, така не можете да се борите и с несъзнанието. Ако се опитате, полярните противоположности ще станат още по-силни и ще се окопаят още по-здраво. Вие ще се отъждествите с една от тях, ще си създадете „враг" и сами ще бъдете повлечени от несъзнанието. Работете за осъзнаването, като разпространявате знание, или в краен случай прибягвайте до пасивна съпротива. Но внимавайте да не носите съпротива вътре в себе си, нито омраза, нито негативност. „Обичай враговете си," е казал Иисус, което, разбира се, означава: „нямай врагове".
Когато се заемете да работите върху следствието, много лесно може да затънете в него. Останете будни и много, много присъстващи. Основният ви фокус трябва да остане върху нивото на причината, главната ви цел трябва да бъде да учите на просветление, а мирът е най-ценният дар, който можете да дадете на света.
Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.
.