на Екхарт Толе
БИТИЕТО Е ВАШАТА НАЙ-ДЪЛБОКА СЪЩНОСТ
По-рано говорихте за това колко е важно да имаш дълбоки корени в себе си или да обитаваш тялото. Можете ли да обясните какво означава това?
Тялото може да стане точка на достъп към царството на Битието. Нека сега разгледаме това малко по-подробно.
Все още не съм съвсем сигурен дали разбирам напълно какво имате предвид под Битие.
„Вода? Какво имате предвид? Не разбирам." Това би казала някоя риба, ако имаше човешки ум.
Престанете да се опитвате да разберете Битието. Вече сте го съзирали неведнъж, но умът винаги се опитва да го натъпче в кутийка и да я надпише. Това е невъзможно. Битието не може да бъде обект на знание. В него субектът и обектът стават едно.
Битието може да се почувства като вечно присъстващото „аз съм", което е отвъд името и формата, Да го почувствате и така да знаете, че сте, да пребивавате в това състояние с дълбоки корени - това е просветлението и истината, за която Иисус е казал, че ще ви направи свободни.
Свободни от какво?
Свободни от илюзията, че не сте нищо повече от физическото си тяло и ума си. Тази „илюзия за аза", както я нарича Буда, е сърцевината на грешката. Свободни от страха в безбройните му дегизировки - неизбежно следствие от тази илюзия, от страха, който постоянно ви тормози, докато извеждате себеусещането си само от тази мимолетна и уязвима форма. Свободни от греха, който е страданието, което несъзнателно причинявате на себе си и на другите, докато илюзорната ви представа за това кои сте управлява мислите, думите и действията ви.
ПРОЗРЕТЕ ЗАД ДУМИТЕ
Не ми харесва думата грях. Тя предполага, че съм бил съден и намерен за виновен.
Това не го разбирам. През вековете около думи като грях са се натрупали много неверни представи и тълкувания в резултат на невежество, недоразбиране и желание за контрол - но те съдържат същината на истината. Ако не можете да погледнете отвъд тези тълкувания и не можете да осъзнаете действителността, към която сочи думата, не я използвайте. Не се спирайте на нивото на думите. Думата не е нищо повече от средство за постигане на определена цел. Тя е абстракция. До голяма степен подобно на пътен знак тя обозначава нещо повече от себе си. Думата „мед" не е мед. Можете да изучавате меда и да говорите за него колкото си искате, но няма истински да го познавате, докато не го опитате. След като го опитате, думата става по-малко важна. Вече няма да сте приковани към нея. По същия начин може да говорите непрекъснато за Бога до края на живота си, но дали това означава, че познавате или поне сте зърнали действителността, която думата обозначава? Това всъщност не е нещо повече от маниакална привързаност към един знак, към един мисловен идол.
Обратното също е вярно. Ако по каквато и да е причина не харесвате думата „мед", това може да ви попречи да опитате меда. Ако имате силна неприязън към думата „Бог", която е негативната форма на обвързването, може да отречете не просто думата, но и реалията, която обозначава. Ще се откъснете от възможността да изживеете тази реалия. Разбира се, всичко това е присъщо на отъждествяването със собствения ви ум.
И така, ако една дума повече не ви върши работа, захвърлете я и я заместете с друга, която ви върши работа. Ако не харесвате думата „грях", използвайте „несъзнание" или „лудост". Така може да се приближите до истината, до действителността зад думата, вместо до дума, с която дълго е злоупотребявано, като например „грях". Така не остава място за вина.
И тези думи не ми харесват. Те намекват, че нещо с мен не е наред. Съдят ме.
Разбира се, че нещо с вас не е наред - но не ви съдят.
Не искам да ви обиждам лично, но не принадлежите ли към човешкия род, избил повече от 100 милиона от себе¬подобните само през XX век?
Говорите за колективната вина?
Не е въпрос на вина. Но докато ви управлява его-умът, вие сте част от колективната лудост. Може би не сте се вглеждали особено задълбочено в човешката участ в нейното състояние на подчинение на его-ума. Отворете очи и вижте страха, отчаянието, алчността и насилието, които са всепроникващо. Вижте ужасяващата жестокост и страдание в невероятни мащаби, които хората са причинявали и продължават да причиняват един на друг, както и на други форми на живот на планетата. Няма нужда да съдите. Само наблюдавайте. Това е грях. Това е лудост. Това е несъзнание. И най-вече, не забравяйте да наблюдавате собствения си ум. Там потърсете корена на лудостта.
ОТКРИЙТЕ ВАШАТА НЕВИДИМА И НЕРАЗРУШИМА РЕАЛНОСТ
Казахте, че отъждествяването с физическата ни форма е част от илюзията, тогава как може тялото, физическата форма да ни доведе до осъзнаване на Битието?
Тялото, което виждате и можете да докоснете, не може да ви отведе до Битието. Но това видимо и осезаемо тяло е само една външна черупка, или по-точно ограничено и изкривено възприятие на една по-дълбока действителност. В естественото ви състояние на свързаност с Битието тази по-дълбока действителност се усеща във всеки момент като невидимо вътрешно тяло, живо присъствие във вас. И така, да „обитавате тялото" означава да го усещате отвътре, да усещате живота в него и по този начин да проумеете, че сте нещо повече от външната форма.
Но това е само началото на пътуването навътре, което ще ви отведе още по-дълбоко в царството на голямо спокойствие и мир, но и на огромна сила и наситен живот. Отначало може да го зърнете само за кратко, но така ще започнете да осъзнавате, че не сте просто безсмислена отломка в една чужда вселена, увиснала за кратко между раждането и смъртта, с право на няколко мимолетни удоволствия, след които следва болка и в крайна сметка унищожение. Под външната форма вие сте свързани с нещо толкова огромно, толкова неизмеримо и свещено, че умът не го побира и не подлежи на описание - за него говоря сега. Не за да ви дам нещо, в което да вярвате, а за да ви покажа как вие сами можете да го познаете.
Докато умът ангажира цялото ви внимание, вие сте откъснати от Битието. Когато е така - а за повечето хора това е постоянно състояние, вие не се намирате в тялото си. Умът попива цялото ви съзнание и го преобразува в мисли. Не можете да спрете да мислите. Натрапчивото мислене се е превърнало в колективно заболяване. Цялото ви себеусещане за това кои сте се извлича от дейността на ума. Тъй като вече не се корени в Битието, самоличността ви става уязвима и вечно недоимъчна мисловна конструкция, която създава страх като основна постоянна емоция. Тогава единственото, което наистина има значение, отсъства от живота ви: съзнанието за дълбоката ви същност, вашата невидима и неразрушима реалност.
За да осъзнаете Битието, трябва да си върнете съзнанието, обсебено от ума. Това е една от най-важните задачи в духовното ви пътуване. Тя ще освободи огромно количество съзнание, което преди е било в капана на безполезно и натрапчиво мислене. Много ефикасен начин за постигането му е просто да изместите фокуса на вниманието си от мисленето към тялото, където Битието може да бъде почувствано пряко като невидимо енергийно поле, даващо живот на онова, което възприемате като свое физическо тяло.
ВРЪЗКАТА С ВЪТРЕШНОТО ТЯЛО
Моля ви, опитайте сега. Може би ще е по-добре да затворите очи за това упражнение. По-нататък, когато „да бъдете в тялото" ще стане нещо естествено и лесно, това вече няма да бъде нужно. Насочете вниманието си навътре в тялото. Почувствайте го отвътре. Живо ли е то? Има ли живот в дланите, ръцете, краката, стъпалата, корема, гърдите? Усещате ли едва доловимото енергийно поле, с което е пропито цялото тяло и което изпълва с живот всеки орган и всяка клетка? Усещате ли го едновременно във всички части на тялото като единно енергийно поле? Останете съсредоточени в продължение на няколко секунди върху усещането на вътрешното тяло. Не започвайте да мислите за него. Чувствайте го. Колко-то повече внимание му отдавате, толкова по-ясно и по-силно ще стане усещането. Ще почувствате как всяка клетка става по-жива, а ако имате силна способност за визуализация, може да видите как тялото ви започва да излъчва светлина. Макар че този образ може временно да ви бъде от полза, обърнете повече внимание на усещането, отколкото на каквито и да е възникващи образи. Колкото и красив или силен да е един образ, той вече е дефиниран във форма и не позволява по-дълбоко проникване.
Усещането за вътрешното тяло е безформено, безпределно и неизмеримо. Винаги можете да проникнете още по-дълбоко в него. Ако на този етап не можете да почувствате много, обърнете внимание на това, което успявате да почувствате. Може би лек гъдел в дланите и стъпалата. За момента това е достатъчно. Просто се съсредоточете върху усещането. Тялото ви оживява. По-късно ще се упражняваме още. Сега отворете очи, но задръжте част от вниманието си върху вътрешното енергийно поле, докато се оглеждате наоколо. Вътрешното тяло се намира на прага между материалната и същностната ви самоличност - вашата истинска природа. Никога не губете връзка с него.
ТРАНСФОРМАЦИЯ ЧРЕЗ ТЯЛОТО
Защо повечето религии заклеймяват или отричат тялото? Като че ли отдадените на духовни търсения винаги са гледали на тялото катo на спънка или дори на нещо греховно.
Защо толкова малко от отдадените на търсения са имали успех и са стигали до открития?
На нивото на тялото хората са много близо до животните. Всички основни телесни функции - удоволствието, болката, дишането, храненето, пиенето, отделянето, сънят, стремежът към търсене на партньор и създаване на поколение, и - разбира се - раждането и смъртта - са общи. Дълго след падението от състоянието на щастие и цялостност в състоянието на заблуда хората внезапно са се събудили в животинско тяло - и са намерили това за много смущаващо. „Не се заблуждавайте. Вие не сте нищо повече от животни." Като че ли това е истината, срещу която се изправят. Но тя е смущаваща и непоносима. Адам и Ева виждат, че са голи, и ги изпълва страх. Много бързо настъпва несъзнателното отричане на животинската им природа. Заплахата, че могат да попаднат във властта на мощни инстинкти и да се върнат в състояние на пълно не-съзнание, наистина е била много реална. Около някои телесни части и функции, особено около свързаните със сексуалността, се появяват табута и срам. Светлината на съзнанието им не е била достатъчно силна, за да се сприятелят с животинската си природа, да я оставят да бъде и дори да се радват на този свой аспект. Още по-малко са могли да навлязат дълбоко в него, за да открият скритата божественост, реалността в илюзията. Затова са направили, каквото са били принудени да направят. Започнали са да се разграничават от тялото си. Започнали са да си предста¬вят, че имат тяло, а не че са тяло.
С възникването на религиите това разграничение става още по-силно изразено под формата на вярата, че „човек не е своето тяло". Векове наред безброй хора и на изток, и на запад са се опитвали да намерят Бога, спасението и просветлението, отричайки тялото. Това отричане приема формата на отхвърляне на чувствените удоволствия и най-вече на сексуалността, на постене и други аскетични практики. Дори са причинявали болка на тялото в опит да го отслабят или накажат, защото са го смятали за греховно. В християнството наричат това потискане на плътските желания. Други се опитват да избягат от тялото, като изпадат в състояния на транс или търсят извънтелесни изживявания. Мнозина още го правят. Казват, че дори и Буда практикувал отричане на тялото чрез пост и краен аскетизъм в продължение на шест години, но не получил просветление, докато не изоставил тези практики.
Факт е, че никой никога не е получил просветление чрез отричане на тялото или борба с него, или пък чрез извънтелесни изживявания. Макар че те могат да бъдат великолепни и да ви позволят да съзрете състоянието на освободеност от материалната форма, в крайна сметка винаги трябва да се върнете в тялото, където се извършва същностната работа по трансформацията. Трансформацията е чрез тялото, а не извън него. Затова никой истински учител не е проповядвал борба с тялото или напускането му, макар че подчинени на ума техни последователи са го правили.
От древните учения за тялото са оцелели само някои фрагменти, например думите на Иисус: „цялото ти тяло ще бъде осветлено". Понякога те се запазват като митове, например, че Иисус никога не е напускал тялото си, а е останал едно с него и с него е отишъл в „рая". Никой до ден днешен не е разбирал тези фрагменти и скритото значение на някои митове, затова вярата, че „човек не е своето тяло" е всеобщо господстваща и води до отричането на тялото и опити да се избяга от него. Така безброй търсещи не са могли да постигнат духовно осъзнаване за себе си - останали са си с търсенето.
Възможно ли е да се npeomкрият изгубените учения за значението на тялото или да се възстановят от съществуващите фрагменти?
Това не е нужно. Всички духовни учения водят началото си от един Извор. В този смисъл има и винаги е имало само един учител, който се проявява в много различни форми. Аз съм този учител, и вие сте този учител - когато успеете да се доберете до Извора вътре в себе си. А пътят към него минава през вътрешното тяло. Макар че всички духовни учения водят началото си от един и същи Извор, след като те бъдат изказани словесно и записани, се превръщат просто в струпване на думи - а думата не е нищо повече от знак, който сочи пътя обратно към Извора.
Вече говорих за Истината, която се крие в тялото ви, но отново ще обобщя за вас изгубените учения на учителите - така че ето ви още един пътен знак. Моля ви, опитайте се да почувствате Вътрешното си тяло, докато четете или слушате.
ЛИТУРГИЯ ЗА ТЯЛОТО
Това, което възприемате като плътно физическо образувание, наречено тяло, което е подвластно на болести, старост и смърт, не е реално - това не сте Вие. То е погрешно възприятие за същностната ви реалност, която е отвъд раждането и смъртта, и се дължи на ограниченията на ума, който, след като е загубил връзка с Битието, създава тялото като доказателство в подкрепа на илюзорната му вяра в отделността и като оправдание за състоянието му на страх. Но не се отказвайте от тялото, защото вътре в този символ на тленното, ограниченото и смъртта, който възприемате като илюзорно творение на ума, се крие великолепието на вашата същностна и безсмъртна реалност. Не насочвайте вниманието си другаде в търсене на Истината, защото няма да я намерите другаде, освен в тялото си.
Не се борете с тялото, защото така се борите срещу собствената ви реалност. Вие сте вашето тяло. Тялото, което можете да видите и докоснете, е само тънък илюзорен воал. Зад него се крие невидимото вътрешно тяло, дверите към Битието, Непроявеният живот. Чрез вътрешното тяло сте неделимо свързани с този нематериализиран Единен Живот - в който няма раждане и смърт и който присъства вечно. Чрез вътрешното тяло сте завинаги едно с Бога.
ИМАЙТЕ ДЪЛБОКИ ВЪТРЕШНИ КОРЕНИ
Ключът е в това, да бъдете в състояние на непрестанна свързаност със своето вътрешно тяло - да го усещате непрекъснато. Това бързо ще задълбочи и промени живота ви. Колкото повече съзнание насочвате към вътрешното тяло, толкова повече се повишава вибрационната му честота, също като светлина, която се усилва, когато завъртите копчето за регулиране и увеличавате притока на електричество. На това no-високо енергийно ниво негативността вече не може да ви въздейства и вие привличате нови обстоятелства, които отразяват тази по-висока честота.
Ако задържате колкото може повече вниманието си в тялото, ще бъдете закотвени в Настоящето. Няма да се загубите във външния свят, нито в ума си. Мислите и емоциите, страховете и желанията до известна степен могат да останат, но вече няма да ви владеят.
Моля, проверете къде е вниманието ви в този момент. Вие ме слушате или четете тези думи в книга. Там е фокусирано вниманието ви. Освен това периферно осъзнавате нещата около вас, другите хора и т.н. Освен това е възможно да има някаква умствена активност около това, което слушате или четете, някакъв коментар на ума. Но няма нужда нещо от всичко това да ангажира цялото ви внимание. Вижте дали не можете същевременно да установите връзка с вътрешното си тяло. Задръжте в себе си част от вниманието. Не му позволявайте да се излее навън. Почувствайте цялото си тяло отвътре, като единно енергийно поле. Това е почти като да слушате или да четете с цялото си тяло. Упражнявайте го през следващите дни и седмици.
Не отдавайте цялото си внимание на ума и на външния свят. Във всички случаи се съсредоточавайте върху онова, което правите, но при всяка възможност усещайте едновременно с това и вътрешното тяло. Останете закотвени в себе си. Наблюдавайте как това ще промени състоянието на съзнанието ви и качеството на нещата, които вършите.
Когато чакате нещо, където и да сте, използвайте това време, за да усетите вътрешното тяло. Така задръстванията по улиците и опашките стават приятни. Вместо мислите ви да се проектират далеч от Настоящето, потопете се по-дълбоко в него, като навлезете по-дълбоко в тялото.
Изкуството на осъзнаване на вътрешното тяло ще се развие в един съвършено нов начин на живот, състояние на постоянна свързаност с Битието, и ще прибави непозната досега дълбочина на живота ви.
Лесно е да присъствате като наблюдатели на ума, когато имате дълбоки корени в тялото си. Каквото и да се случи навън, вече нищо не може да ви разтърси.
Ако не запазите присъствието си - а обитаването на тялото винаги е важна част от това, - умът ще продължи да ви управлява. Сценарият в главата ви, научен много отдавна, възпитанието на ума ще диктуват мисленето и поведението ви. Може да се освобождавате от него за кратко, но рядко за дълго. Това важи с особена сила, когато нещо „се обърка", когато преживеете загуба или сте разстроени от нещо. Заучената ви реакция ще бъде неволева, автоматична и предсказуема, тласкана от единствената основна емоция, пропиваща умотъждественото състояние на съзнанието - страха.
И така, когато се сблъскате с предизвикателства, което винаги се случва, нека ви стане навик да се потапяте веднага в себе си и да се концентрирате колкото може повече върху вътрешното енергийно поле на тялото. Не е нужно това да продължи дълго, само няколко секунди. Но трябва да го направите в мига, в който се появи предизвикателството. Всяко отлагане ще позволи на заучената умствено-емоционална реакция да вземе нещата в свои ръце. Когато се фокусирате вътре в себе си и почувствате вътрешното тяло, мигновено настъпва спокойствие и присъствие, защото оттегляте съзнанието от ума. Ако ситуацията изисква да реагирате, реакцията ще се появи от това по-дълбоко равнище. Както слънцето свети безкрайно по-ярко от свещта, така в Битието има неизмеримо повече интелект, отколкото във вашия ум.
Докато се намирате в съзнателна връзка с вътрешното си тяло, вие сте като дърво, чиито корени са дълбоко в земята, или като сграда с дълбоки и здрави основи. Втората аналогия е използвана от Иисус във всеобщо неразбраната притча за двамата мъже, които построили къщи. Единият я построил върху пясък, без основи, и когато дошли бурите и пороите, я отнесли. Другият копал дълбоко, докато стигнал до скала, тогава построил къщата и тя издържала на пороите.
ПРЕДИ ДА ВЛЕЗЕТЕ В ТЯЛОТО, ПРОСТЕТЕ
Почувствах се много некомфортно, когато се опитах да насоча вниманието си към вътрешното тяло. Усетих тревожност и леко гадене. Не можах да изпитам това, за което говорите.
Това, което сте почувствали, е изостанала емоция, вероятно несъзнавана, докато не сте започнали да влагате внимание в тялото. Ако не и обърнете малко внимание, емоцията ще ви пречи да достигнете до вътрешното тяло, което е на по-дълбоко равнище под нея. Внимание не означава да започнете да мислите за нея, а само да наблюдавате емоцията, да я почувствате пълно и така да я признаете и приемете такава, каквато е. Някои емоции се разпознават лесно: гняв. страх, скръб и т.н. Други са по-трудни за назоваване. Възможно е да имате просто неясно чувство за притеснение, тежест или ограничение, нещо средно между емоция и физическо усещане. Във всеки случай важното е не да можете да сложите на емоцията етикет от ума, а да я доведете максимално до съзнанието. Вниманието е ключът към трансформацията - а пълното внимание предполага приемане. Вниманието е като лъч светлина - фокусираната сила на вашето съзнание, което преобразува всичко в себе си.
В един добре функциониращ организъм емоцията има много кратък живот. Тя е като моментна вълничка, набраздила повърхността на Битието. Но когато не сте в тялото си, емоцията може да остане във вас дни и седмици, или да се свърже с други емоции със сходна честота, които са се слели и са се превърнали в болково тяло - паразит, който може да живее във вас години наред и да се храни от енергията ви, да причинява физически заболявания и да прави живота ви нещастен (виж Втора глава).
И така, насочете вниманието си към почувстването на емоцията и вижте дали умът ви не се е вкопчил в някакъв болезнен навик - обвинение, самосъжаление или недоволство - от който емоцията да се храни. Ако е така, това означава, че не сте простили. Непрощаването може да бъде към друг човек или към вас самите, но спокойно може да бъде към ситуация или състояние - минало, настоящо или бъдещо, - които умът ви отказва да приеме. Да, може да има непрощаване дори към нещо бъдещо. Това е отказът на ума да приеме несигурността, да приеме, че бъдещето в крайна сметка е извън контрола му. Да простиш означава да се откажеш от страданието и скръбта. Това се случва естествено, след като осъзнаете, че от тях няма никаква полза, освен че укрепват фалшивото ви самоусещане, Прощаване означава да не се съпротивлявате срещу живота, а да му позволите да живее чрез вас. Алтернативата е болка и страдание и силно ограничаване на потока жизнена енергия, а в много случаи и физически заболявания.
В момента, в който истински простите, си вземате обратно силата от ума. Непрощаването е в природата на ума; също като умотворното фалшиво „аз", егото не може да оцелее без борба и конфликт. Умът не може да прощава. Само вие можете. Присъствате, влизате в тялото си, усещате наситения мир и спокойствие, които Битието излъчва. Затова Иисус казва: „Преди да влезете в храма, простете."
ВАШАТА ВРЪЗКА С НЕИЗЯВЕНОТО
Каква е връзката между присъствието и вътрешното тяло?
Присъствието е чисто съзнание - съзнание, възвърнато от ума и от света на формата. Вътрешното тяло е вашата връзка с Неизявеното и в своя най-дълбок аспект е Неизявеното - Изворът, от който се излъчва съзнанието, както слънцето излъчва светлина. Съзнанието за вътрешното тяло е съзнателна памет за произхода му и връщане към Извора.
Неизявеното едно и също ли е с Битието!
Да. Думата Неизявено е опит със средството на отрицанието да се изрази Онова, което не може да се изкаже, измисли или представи с въображението. Показва какво то е, като казва какво не е. „Битие" от друга страна е дума със силно положителен смисъл. Моля, не се залавяйте за думите и не започвайте да вярвате в тях. Те не са нищо повече от пътни знаци.
Казахте, че присъствието е съзнание, възвърнато от ума. Кой го взема обратно?
Вие. Но тъй като в същността си вие сте съзнание, можем също така да кажем, че това е пробуждане на съзнанието от съня на формата. Това не означава, че вашата форма ще изчезне мигновено сред взрив от светлина. Ще продължите в сегашната си форма, но ще съзнавате безформената и безсмъртна дълбочина вътре в себе си.
Трябва да призная, че това е непонятно за мен, но на някакво по-дълбоко равнище като че ли знам за какво говорите. По-скоро е усещане, отколкото нещо друго. Самозаблуждавам ли се?
Не. Усещането по-добре от мисленето ще ви приближи до истината за това кои сте. Аз не мога да ви кажа нищо, което дълбоко в себе си вие вече да не знаете. Когато достигнете определен етап на свързаност с онова, което е вътре във вас, разпознавате истината, когато я чуете. Ако още не сте достигнали този етап, упражняването на съзнанието за тялото ще донесе нужното задълбочаване.
ЗАБАВЯНЕ НА ПРОЦЕСА НА СТАРЕЕНЕ
Междувременно съзнанието за вътрешното тяло има други полезни последици във физическия свят. Една от тях е значителното забавяне на стареенето на физическото тяло.
Макар че физическото тяло нормално остарява и отпада доста бързо, вътрешното тяло не се променя с времето, освен че можете да го почувствате по-дълбоко и все повече да бъдете него. Ако сега сте на двадесет години, ще усещате енергийното поле на вътрешното тяло точно така, както когато станете на осемдесет. То ще бъде наситено живо. Веднага щом промените обичайното си състояние от „извън тялото и в плен на ума" към „в тялото и присъстващи в Настоящето", ще почувствате физическото си тяло по-леко, по-чисто, по-живо. Тъй като в тялото има повече съзнание, молекулната му структура ще стане no-малко плътна. Повече съзнание означава отслабване на илюзията за материалността.
Когато се отъждествявате повече с безвремевото вътрешно тяло, отколкото с физическото, когато присъствието ви стане обичайно поведение на съзнанието и когато миналото и бъдещето вече не владеят вниманието ви, вие вече не трупате време в психиката и в клетките на тялото. Натрупването на време като психически товар от минало и бъдеще силно намалява способността на клетките за самообновяване. Затова, ако обитавате вътрешното тяло, външното ще старее много по-бавно, и дори тогава безвремевата ви същност ще прозира през външната форма и няма да изглеждате стари.
Има ли научни доказателства за това?
Опитайте и вие ще бъдете доказателството.
УКРЕПВАНЕ НА ИМУННАТА СИСТЕМА
Друга полза от това упражнение във физическия свят е значителното укрепване на имунната система, когато обитавате тялото. Колкото повече съзнание влагате в него, толкова по-силна става имунната система. Сякаш всяка клетка се пробужда и се радва. Тялото обича вашето внимание, Това е силно средство за самоизцеление. Повечето болести ви издебват, когато не присъствате в тялото. Ако стопанинът не е вкъщи, там ще се настанят всякакви тъмни типове. Когато обитавате тялото си, на неканените гости няма да им е лесно да влязат.
Укрепва не само физическата ви имунна система. Психическата също се засилва значително. Тя ви предпазва от негативното умствено-емоционално поле на другите, което е силно заразно. Обитаването на тялото ви защитава не като ви обгражда с щит, а като повишава вибрационната честота на вашето енергийно поле, така че всякакви вибрации с по-ниска честота като страх, гняв, потиснатост и т.н. остават в една друга действителност. Те вече не могат да проникнат във вашето поле на съзнанието, а дори и това да стане, няма нужда да им се противите, защото просто ще преминат през него и ще отминат. Моля ви, недейте просто да приемате или да отричате това, което казвам. Проверете го.
Има една проста, но могъща медитация за самоизцеление, която можете да практикувате винаги, когато имате нужда от засилване на имунната система. Особено полезна е, ако я приложите при първите симптоми на заболяване, но помага и когато болестта вече се е окопала, ако я прилагате често и със силно фокусиране. Тя също така ще поправи всяко нарушение на енергийното ви поле от някаква форма на негативност. Но не може да замести непрекъснатото упражнение да бъдете в тялото си. Ефектът й е само временен. Ето я.
Когато имате няколко свободни минути и най-вече непосредствено преди заспиване вечер и веднага след събуждане сутрин, преди да станете, „облейте" тялото си със съзнание. Затворете очи. Легнете по гръб. Изберете различни части на тялото си, върху които да съсредоточите вниманието си отначало за кратко: дланите, стъпалата, ръцете, краката, корема, гърдите, главата и т.н. Почувствайте жизнената енергия в тях възможно най-силно. Задръжте се петнадесетина секунди на всяка от тях. Нека след това вниманието ви премине няколко пъти през цялото тяло като вълна, от стъпалата до главата и обратно. Това трябва да ви отнеме само минута-две. После почувствайте вътрешното тяло в неговата цялостност, като единно енергийно поле. Задръжте това усещане няколко минути. През това време присъствайте наситено, във всяка клетка на тялото си. Не се притеснявайте, ако от време на време умът успее да отвлече вниманието ви извън тялото и се загубите в някаква мисъл. Щом забележите, че става така, просто върнете вниманието си към вътрешното тяло.
КАК ДИШАНЕТО ВИ ОТВЕЖДА В ТЯАОТО
Понякога, когато умът ми е много активен, набира такава инерция, че е невъзможно да отклоня вниманието си от него и да почувствам вътрешното тяло. Това се случва най-вече, когато изпадна в тревога или притеснение. Какво ще ме посъветвате!
Винаги когато установите, че ви е трудно да се свържете с вътрешното тяло, най-просто е първо да се съсредоточите върху дишането си. Съзнателното дишане, което само по себе си е силна медитация, постепенно ще ви свърже с тялото. Следвайте с вниманието си въздуха, който влиза и излиза от тялото ви. Дишайте и усещайте как коремът ви леко се разширява и свива с всяко вдишване и издишване. Ако визуализирате лесно, затворете очи и се вижте окъпани в светлина или потопени в сияйна субстанция - море от съзнание. Вдишайте тази светлина. Почувствайте как тя изпълва тялото и то започва да свети. После постепенно се съсредоточете повече върху усещането. Сега вече сте в тялото си. Не се привързвайте към никакви визуални образи.
СЪЗИДАТЕЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА УМА
Ако се налага да използвате ума си за конкретна цел, използвайте го във връзка с вътрешното си тяло. Само ако можете да съзнавате, без да мислите, сте в състояние да използвате ума си съзидателно, а най-лесният път към това състояние е през тялото. Винаги когато е нужен отговор, решение или творческа идея, спрете да мислите за миг, като съсредоточите вниманието си върху вътрешното енергийно поле. Осъзнайте тишината. Когато отново започнете да мислите, мисълта ви ще бъде свежа и творческа. Нека ви стане навик във всяка мисловна дейност на всеки няколко минути да превключвате между мисленето и вътрешното слушане, вътрешната тишина. Можем да кажем: не мислете само с главата си, мислете с цялото си тяло.
ИЗКУСТВОТО ДА СЛУШАТЕ
Когато слушате друг човек, не го слушайте само с ума си, а с цялото си тяло. Почувствайте енергийното поле на вътрешното си тяло, докато слушате. Това отвлича вниманието от мисленето и създава тихо пространство, където можете да слушате истински, без да се намесва умът. Давате на другия пространство - пространството да бъде. Това е най-ценният дар. Повечето хора не умеят да слушат, защото голямата част от вниманието им е ангажирана от мисленето. Те обръщат повече внимание на него, отколкото на казаното от другия, и напълно пренебрегват единственото, което истински има значение - Битието на другия зад думите и ума. Разбира се, не можете да почувствате нечие чуждо Битие, освен чрез своето. Това е началото на осъзнаването на единността, която е любов. На най-дълбокото равнище на Битието вие сте едно с всичко съществуващо.
Повечето човешки взаимоотношения се състоят предимно във взаимодействие на умове, а не в общуване и общност между човешки същества. Никоя връзка не може да се развива добре по такъв начин, затова в отношенията между хората има толкова много конфликти. Когато умът управлява живота ви, конфликтът, борбите и проблемите са неизбежни. Връзката с вътрешното тяло създава чисто пространство от немислене, където взаимоотношенията могат да процъфтяват.
.