От "Силата на Настоящето":
Не ми харесва думата грях. Тя предполага, че съм бил съден и намерен за виновен.
През вековете около думи като грях са се натрупали много неверни представи и тълкувания в резултат на невежество, недоразбиране и желание за контрол - но те съдържат същината на истината. Ако не можете да погледнете отвъд тези тълкувания и не можете да осъзнаете действителността, към която сочи думата, не я използвайте. Не се спирайте на нивото на думите. Думата не е нищо повече от средство за постигане на определена цел. Тя е абстракция. До голяма степен подобно на пътен знак тя обозначава нещо повече от себе си.
Думата "мед" не е мед. Можете да изучавате меда и да говорите за него колкото си искате, но няма истински да го познавате, докато не го опитате. След като го опитате, думата става по-малко важна. Вече няма да сте приковани към нея. По същия начин може да говорите непрекъснато за Бога до края на живота си, но дали това означава, че познавате или поне сте зърнали действителността, която думата обозначава? Това всъщност не е нещо повече от маниакална привързаност към един знак, към един мисловен идол.
Обратното също е вярно. Ако по каквато и да е причина не харесвате думата "мед", това може да ви попречи да опитате меда. Ако имате силна неприязън към думата "Бог", която е негативната форма на обвързването, може да отречете не просто думата, но и реалията, която обозначава. Ще се откъснете от възможността да изживеете тази реалия. Разбира се, всичко това е присъщо на отъждестяването със собствения ви ум.
И така, ако една дума повече не ви върши работа, захвърлете я и я заместете с друга, която ви върши работа. Ако не харесвате думата "грях", използвайте "несъзнание" или "лудост". Така може да се приближите до истината, до действителността зад думата, вместо до дума, с която дълго е злоупотребявано, като например "грях". Така не остава място за вина.
И тези думи не ми харесват. Те намекват, че нещо с мен не е наред. Съдят ме.
Разбира се, че нещо с вас не е наред - но не ви съдят.
Не искам да ви обиждам лично, но не принадлежите ли към човешкия род, избил повече от 100 милиона от себеподобните само през XX век?
Говорите за колективната вина?
Не е въпрос на вина. Но докато ви управлява его-умът, вие сте част от колективната лудост. Може би не сте се вглеждали особено задълбочено в човешката участ, в нейното състояние на подчинение на его-ума. Отворете очи и вижте страха, отчаянието, алчността и насилието, които са всепроникващи. Вижте ужасяващата жестокост и страдание в невероятни мащаби, които хората са причинявали и продължават да причиняват един на друг, както и на други форми на живот на планетата. Няма нужда да съдите. Само наблюдавайте. Това е грях. Това е лудост. Това е несъзнание. И най-вече, не забравяйте да наблюдавате собствения си ум. Там потърсете корена на лудостта...
От "Нова Земя":
Грях е дума, която е била в невероятно голяма степен неправилно разбирана и неправилно тълкувана. В буквален превод от древногръцки - а това е езикът, на който е бил написан Новият завет - да грешиш означава да не улучиш целта, както, например, стрелецът не улучва мишената. Следователно да съгрешиш означава да не улучиш целта на човешкото съществуване. Означава да живееш неумело, сляпо, и затова да страдаш и да причиняваш страдание...
Мой коментар:
Сравнявам греха със спорта биатлон. Когато не успеем да улучим целта, трябва да направим допълнителна обиколка.
Можем ли да го сравним с прераждане?...
Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.
.