24 август 2016

Евангелието на Махарши - Книга 1 - Глава 8 - Покой и щастие

Ученик: Как мога да постигна покой? Струва ми се, че не го постигам посредством вичара (себеизследване).
Махарши: Покоят е твоето естествено състояние. Умът е този, който покрива естественото състояние. Твоята вичара е само на равнището на ума. Изследвай какво е умът и той ще изчезне. Няма такова нещо като ум, отделен от мисълта. Въпреки това, заради възникването на мисълта ти допускаш нещо, от което тя произлиза и го наричаш ум. Когато вникнеш, за да проучиш какво е то, разбираш, че няма такова нещо. Когато умът е изчезнал, ти осъзнаваш вечния покой.
У: Понякога, чрез поезия, музика, джапа (повторение на мантра), бхаджана (пеене на песни във възхвала на Бог), съзерцанието на красиви пейзажи, четенето на духовни стихове и т.н., човек започва да изпитва истинско чувство за единение. Дали това чувство за дълбок блажен покой (където индивидуалният аз няма място) е същото като навлизането в сърцето, за което Бхагаван говори? Ще доведе ли тази практика до по-дълбоко самадхи (абсорбиране в Себето) и накрая до цялостно възприятие на Реалното?
М: Щастие има, когато на ума бъдат представени приятни неща. Това е щастието, присъщо за Себето; няма друго щастие. При това, то не е чуждо и далечно. Ти се потапяш в Себето в случаи, които смяташ за приятни; това потапяне води до непороденото блаженство. Съвкупността от идеите, обаче, е отговорна за приписването му на други неща или събития, докато всъщност това блаженство е вътре в теб. В тези случаи ти се гмуркаш в Себето, макар и несъзнателно. Ако го направиш съзнателно с убедеността, идваща от преживяването, че си тъждествен с щастието, което е самото Себе, единствената Реалност, наречи това Реализация. Искам да се потопиш съзнателно в Себето, тоест в сърцето.

Евангелието на Махарши - Съдържание

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam


 . 

Евангелието на Махарши - Книга 1 - Глава 7 - Гуру и Неговата Милост

Ученик: Какво е гуру крипа (милостта на Гуру) и как тя води до Себереализация? 
Махарши: Гуру е Себето... В живота си понякога човек остава незадоволен, и, тъй като не е доволен от това което има, започва да търси утоляване на желанията си чрез молитви към Бог и т.н. Умът му постепенно бива пречистен, докато закопнее да познае Бог, като търси повече Неговата милост, отколкото удовлетворяване на своите светски желания. Тогава Божествената милост започва да се проявява. Бог придобива формата на Гуру и се явява пред поклонника, учи го на Истината и най-вече пречиства ума му с присъствието си. Така умът на поклонника добива сила, която му позволява да се обърне навътре. Той бива допълнително пречистен посредством медитация и остава в пълен покой без каквото и да било вълнение. Тази тиха необятност е Себето.
Гуру е едновременно „вън” и „вътре”. „Отвън” той кара ума да се обърне навътре; „отвътре” Той изтегля ума към Себето и съдейства за неговото утихване. Това е гуру крипа. Няма разлика между Бог, Гуру и Себето.
У: В Теософското Дружество медитират с цел да открият Учители, които да ги наставляват.
М: Учителят е вътре. Целта на медитацията е да изкорени погрешната идея, че Той е единствено отвън. Ако Той беше странник, когото ти очакваш, Той е обречен да изчезне рано или късно. Каква е ползата от такова преходно съществуване? Но докато мислиш, че си отделен или че си тялото, Учителят „отвън” ще ти е необходим и Той ще ти изглежда, че има тяло. Когато погрешното отъждествяване на Себето с тялото бъде премахнато, ще бъде разкрито, че Учителят не е нищо друго освен Себето.
У: Ще ни помогне ли Гуру да познаем Себето чрез посвещение и т.н.?
М: Нима очакваш Гуру да те държи за ръката и да шепне в ухото ти? Може би си представяш, че Той е това, което си ти самият. Понеже ти смяташ, че имаш тяло, допускаш, че Той също е въплътен, за да свърши нещо веществено за теб.
Неговата дейност е вътре, в сферата на духа. 
У: Как Гуру може да бъде открит?
М: Иманентният Бог от състрадание към предания поклонник чрез Неговата милост се проявява в зависимост от степента на развитието му. Поклонникът си мисли, че Той е човек и очаква взаимоотношения като между две физически тела. Но Гуру, който е въплътеният Бог или Себе, работи отвътре, помага на човек да прозре погрешните си възгледи и го води по правилния път, така че поклонникът да осъзнае Себето вътре.
У: Какво тогава се изисква от един поклонник?
М: Единственото, което той трябва да прави, е да действа в съгласие с думите на Учителя и да работи вътре. Учителят е едновременно „вътре” и „вън”, така че Той създава условия да те насочи навътре и в същото време подготвя „вътрешността”, за да те дръпне към Сърцевината. Така Той дава тласък „отвън” и тегли „отвътре”, за да бъдеш фиксиран в Сърцевината.
Ти си мислиш, че светът може да бъде покорен благодарение на твоите усилия. Когато се разочароваш от външното и бъдеш насочен навътре, ти чувстваш: „О! Има Сила по-Висша от човека!“ Егото е като много силен слон, който може да бъде овладян само от не по-малко мощния лъв, който в този случай е именно Гуру. Дори само видът му прави слоноподобното его да трепери и да чезне.
Скоро ти ще разбереш, че твоето великолепие се намира там, където ти не съществуваш. За да достигнеш това състояние, ти трябва да се отдадеш. Тогава Учителят разбира, че си в състояние да получаваш наставления и започва да те обучава.
У: Как е възможно тишината на Гуру, който не дава посвещение и не извършва друго веществено действие, да бъде по-могъщо от Неговата дума и т.н.? По какъв начин тази тишина е по-добра от изучаването на свещените текстове?
М: Тишината е най-ефективната дейност. Независимо колко дълбоки и изразителни са текстовете, те се провалят що се отнася до ефективността. Гуру е тих, а неговата Милост е всепроникваща. Тази тишина е по-дълбока и по-изразителна от всички свещени писания накуп.
У: Но възможно ли е поклонникът да придобие щастие?
М: Поклонникът се отдава на Учителя, а това означава, че той не запазва дори и следа от своята индивидуалност. Ако отдаването е тотално, чувството за „аз“ напълно изчезва и тогава не може да има страдание или тъга.
Вечното Битие не е нищо друго освен щастие. Тази истина идва като откровение. 
У: Как бих могъл да придобия Милост?
М: Милостта е Себето. Тя също не следва да бъде придобита; достатъчно е да знаеш, че тя съществува.
Слънцето не е друго освен светлина. То не съзира тъмнина. И все пак ти говориш за това как тъмнината отстъпва при наближаването на изгрева. По същия начин невежеството на поклонника, подобно на нощна сянка, се изпарява пред взора на Гуру. Ти си заобиколен от слънчева светлина, но все пак, ако искаш да видиш слънцето, трябва да се обърнеш към него и да го погледнеш. По същия начин Милостта, макар че е тук и сега, бива разкрита от теб чрез правилен подход.
У: Не е ли възможно Милостта да ускори съзряването у търсещия? 
М: Остави всичко на Учителя. Отдай Му се безрезервно.
Едно от следните две неща трябва да бъде направено: или се отдай, тъй като съзнаваш своята неспособност и се нуждаеш от помощта на по-висша сила, или изследвай причината за страданието, намери Източника и така се разтвори в Себето. Който и да е от тези два пътя ще те освободи от страданието. Бог или Гуру никога не изоставя поклонника, който се е отдал.
У: Какъв е смисълът на преклонението пред Гуру или Бог?
М: Преклонението символизира утихването на егото и означава разтварянето в Източника. Бог или Гуру не могат да бъдат измамени чрез колено-преклоничество, поклони и прострации. Той вижда дали егото е там или не.
У: Дали Бхагаван би ми дарил малко прасад (осветена храна) от Своята маса като знак за Неговата Милост?
М: Храни се без чувството че ядеш. Тогава това, което ядеш, се превръща в прасад на Бхагаван.
У: Грамотният човек не е ли по-квалифициран за Просветление, в смисъл, че не се нуждае от гуру крипа?
М: Дори ученият човек трябва да се преклони пред неграмотния мъдрец. Неграмотността е невежество, а образованието е научено невежество. И двамата са несъзнателни що се отнася до истинската цел. Мъдрецът е несъзнателен в различно отношение, тъй като за Него няма „друг”.
У: Милостта на Гуру не се ли печели чрез поднасяне на подаръци? Не е ли това причината гостите да поднасят подаръци на Бхагаван?
М: Защо носят подаръци? Нима аз ги искам? Дори да ги откажа, те ми ги тикат в ръцете! Защо? Не е ли това като да хвърляш стръв, за да хванеш риба? Нима въдичарят желае да ги нахрани? Не, той желае да се нахрани с рибата!
У: Вярна ли е Теософската идея, според която преди да постигне мокша (освобождение), човек трябва да е минал през всички посвещения в неговите предишни животи?
М: Онези, които постигат мокша в рамките на един живот, трябва да са преминали през всички посвещения в техните предшестващи съществувания.
У: Теософията твърди, че всички джнани (мъдреци), след смъртта им, трябва да изберат между четири или пет вида дейност, не непременно в рамките на този свят. Какво е мнението на Бхагаван?
М: Някои от тях може поемат такава работа, не всички.
У: Вижда ли Бхагаван братството на невидимите Риши (мъдреци)? 
М: Ако са невидими, как да ги видя?
У: В съзнанието.
М: В Съзнанието няма нищо външно. 
У: Мога ли да ги осъзная?
М: Ако осъзнаеш своята собствена Реалност, тогава тази на Ришите и на Учителите също ще ти се изясни. Има само един Учител и това е Себето. 
У: Съществува ли прераждане?
М: Прераждането съществува само докато има невежество. Всъщност няма никакво прераждане, нито сега, нито преди. Нито пък ще има прераждане от тук нататък. Това е истината.
У: Способен ли е един йоги да узнае предишните си животи?
 М: Нима познаваш настоящия си живот, та желаеш да знаеш за миналия? Открий настоящето, тогава останалото ще последва. Дори с настоящото ти ограничено знание страдаш толкова много; защо тогава да се натоварваш с още знания? За да страдаш още повече ли?
У: Използва ли Бхагаван свръхестествени сили, за да накара другите да осъзнаят Себето, или самият факт на Реализацията на Бхагаван е достатъчен за това?
М: Духовната сила на Себереализацията е далеч по-мощна от употребата на всякакви свръхестествени способности. Тъй като в Мъдреца няма его, за него няма „други”. Коя е най-голямата награда, с която би могъл да бъдеш удостоен? Това е щастието, а то се ражда от покоя. Покоят може да царува само там, където няма тревога, а тя се дължи на мислите, които се пораждат в ума. Когато самият ум отсъства, ще има съвършен покой. Докато умът не бъде унищожен, човек не ще има покой и няма да бъде щастлив. А докато той самият не е щастлив, той не може да предава щастие на „други”. Обаче тъй като за Мъдреца, който няма ум, няма „други”, самият факт на Неговата Себереализация е достатъчен, за да прави „другите” щастливи.

Евангелието на Махарши - Книга 1 - Глава 6 - Себереализация

Ученик: Как мога да постигна Себереализация?
Махарши: Себереализацията не е нещо ново, което човек трябва да придобие; тя вече е там. Всичко, което е необходимо, е да се отървеш от мисълта „не съм постигнал”.
Покоят или мирът е Реализация. Няма и миг, в който Себето да не е. Докато се съмняваш и изпитваш чувство за липса на реализация, трябва да опитваш да се отървеш от тези мисли. Те се дължат на отъждествяването на Себето с не-Себето. Когато не-Себето изчезне, остава единствено Себето. За да се освободи място, достатъчно е да се премахне натрупаното; пространството не е донесено отникъде.
У: Тъй като Реализацията не е възможна без васана-кшая, как да постигна Състоянието, в което васаните са тотално унищожени?
М: В този момент ти се намираш в това Състояние!
У: Това означава ли, че ако човек се придържа към Себето, васаните ще изчезнат при пораждането им?
М: Те ще бъдат унищожени, ако просто бъдеш. 
У: Как ще достигна Себето?
М: Няма достигане на Себето. Ако то можеше да бъде достигнато, това би означавало, че то не е тук и сега, и че тепърва трябва да бъде постигано. Онова, което е новопридобито, ще бъде също така и загубено. То не би било постоянно. Не си струва човек да се стреми към нещо непостоянно. Затова твърдя, че Себето не се достига. Ти си Себето; ти вече си Това.
Истината е, че ти игнорираш твоето блажено състояние. От там идва невежеството, което хвърля було върху чистото Себе, което е Блаженство. Стремежът е насочен именно към премахването на това невежество, което не е нищо повече от погрешно възприятие. Погрешното въприятие се състои във фалшивото отъждествяване на Себето с тялото, ума и т.н. Това погрешно отъждествяване трябва да бъде изоставено и тогава остава единствено Себето. Следователно, Реализацията е достъпна за всички; Реализацията не прави разграничение между тези, които се стремят към нея. Самото съмнение дали можеш да постигнеш и идеята „не-съм-постигнал” са препятствията. Бъди свободен също и от тези препятствия.
У: Каква е ползата от самадхи и съществува ли мисълта в това състояние?
М: Единствено самадхи може да разкрие Истината. Мислите забулват Реалността и затова тя не бива осъзната в състояния, различни от самадхи.
В самадхи е налице единствено чувството „АЗ СЪМ”; мислите не съществуват. Преживяването „АЗ СЪМ” означава да бъдеш покой.
У: Как мога да преживея отново самадхи или покоя, който придобивам тук?
М: Настоящото ти преживяване се дължи на влиянието на атмосферата, в която се намираш. Можеш ли да го преживееш извън тази атмосфера? Твоето преживяване е спорадично. Необходима е практика, докато стане постоянно.
У: Понякога човек има ярки проблясъци на съзнание, което изглежда е всеобхватно и чийто център е извън нормалния аз. Без да задълбаваме във философски понятия, как би ме посъветвал Бхагаван да работя по посока на добиване, задържане и удължаване на тези редки проблясъци? Като Абхяса за повтаряне на това преживяване необходимо ли е оттегляне?
М: Извън! За кого това е вътре или извън? Тези категории ги има само докато има субект и обект. Отново, за кого са тези две категории? Изследвайки така, ще откриеш, че и двете се свеждат до субекта. Виж кой е субектът; това изследване води към чистото Съзнание отвъд него.
Нормалният аз е умът. Той е ограничен, докато чистото Съзнание е отвъд ограниченията и се достига чрез изследване, както е посочено горе. 
Добиване: Себето е винаги там. Само трябва да премахнеш булото, което възпрепятства Неговото разкриване.
Задържане: След като веднъж го осъзнаеш, Себето се превръща в непосредствено и директно преживяване. То никога не се губи.
Удължаване: Не е възможно Себето да се удължи, защото то е такова, каквото е винаги, не търпи свиване или разширяване.
Оттегляне: Пребиваването в Себето е уединение, защото за него няма нищо чуждо. Оттеглянето трябва да е от едно място или окръг в друг. Нито едното място, нито другото, са отделни от Себето. Понеже Себето е всичко, оттеглянето е невъзможно и немислимо.
Абхяса е единствено превенция на нарушаването на присъщия покой. Ти винаги си в твоето естествено Състояние, независимо дали практикуваш абхяса или не... 
Да бъдеш, без въпроси и съмнения, е твоето естествено Състояние.
У: Когато човек постигне самадхи, не придобива ли заедно с това и сиддхи? 
М: За да покажеш сиддхи, трябва да има други, които да ги разпознаят. Това означава, че този, който ги показва, няма джнана. Следователно, дори не си струва да мислиш за сиддхи; заслужава си да търсиш и постигнеш единствено джнана.
У: Моята Реализация помага ли на други?
М: Да, и това е най-голямата възможна помощ, която можеш да окажеш на другите. Онези, които са открили велики истини, са го направили в тихите дълбини на Себето. Но всъщност няма „други”, на които да се помага, защото Реализираното Същество вижда само Себето, подобно на златаря, който вижда само злато, докато го оценява в различните бижута, направени от злато. Името и формата са там, когато се идентифицираш с тялото. Но когато трансцендираш телесното съзнание, „другите” също изчезват. Реализираният не вижда света като различен от Него Самия.
У: Не би ли било по-добре, ако светците се смесят с останалите?
М: Няма „други”, с които те да се смесят. Себето е единствената Реалност. 
У: Не трябва ли да се опитам да помогна на изпълнения със страдания свят?
М: Силата, която е създала теб, е създала също и света. Ако тя може да се грижи за теб, тя може да се грижи също и за света... Ако Бог е създал света, Негова работа е да се грижи за него, не твоя.
У: Не е ли наш дълг да бъдем патриоти?
М: Твоят дълг е да бъдеш, а не да бъдеш това или онова. „АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ” обобщава цялата истина; „БЪДИ В ПОКОЙ” обобщава целия метод.
А какво означава покоят? Той значи „унищожи егото си”, защото всяко име и форма са източник на неприятности. Себето е „Аз-Аз”. Егото е „Аз съм това”. Когато „Аз” бъде удържано само като „Аз”, то е Себето. Когато то се отплесне и заяви: „Аз съм това или онова, аз съм такъв или онакъв”, това е егото.
У: Кой тогава е Бог?
М: Себето е Бог. „АЗ СЪМ” е Бог. Ако Бог е отделен от Себето, Той трябва да е Себе-лишен Бог, което е абсурдно. За да се постигне Себето, всичко което е необходимо е да бъдеш в покой. Кое би могло да бъде по-лесно от това? Следователно, атма видя е най-лесната за постигане цел.

Евангелието на Махарши - Книга 1 - Глава 5 - Себе и личност

Ученик: Не разтваря ли смъртта личността на човек по такъв начин, че да предотврати прераждането й, подобно на реките, които губят своя облик при вливането си в океана?
Махарши: Но след като водите се изпарят и се завърнат като дъжд над стръмнините, те отново се спускат в облика на реки и отново утихват в океана; така и личностите по време на своя дълбок сън губят своята обособеност, но все пак се завръщат в зависимост от техните самскари или отминали нагласи. Така стоят нещата и при смъртта; личността на човек, която притежава самскари, не се разтваря.
У: Как е възможно това?
М: Наблюдавай как дървото, чийто клони са били отсечени, израства отново. Докато корените на дървото са непокътнати, то ще продължава да расте. По подобен начин самскарите, които не загиват в момента на смъртта, а само са се потопили в сърцето, стават причина за ново раждане при настъпване на подходящо време. Така се прераждат дживите.
У: Как неизброимите дживи и необятната вселена, чието съществуване е свързано с това на дживите, възникват от фините самскари, скрити в сърцето?
М: Точно както голямото смокиново дърво израства от едно дребно зрънце, така и дживите и цялата вселена с име и форма възникват от фините самскари.
У: По какъв начин личността произлиза от Абсолютното Себе и как става възможно нейното завръщане?
М: Точно както една искра произлиза от огъня, така и личността произлиза от Абсолютното Себе. Искрата се нарича его. В случая с аджнани, егото се отъждествява с даден обект в момента на възникването си. То не може да съществува без такава асоциация с обекти.
Тази асоциация се дължи на аджнана, чието унищожение е крайна цел на стремежа на човек. Ако тенденцията за самоотъждествяване с обекти бъде премахната, егото се пречиства и тогава се слива с източника си. Погрешното отъждествяване на човек с тялото е дехатма-буддхи или идеята „Аз-съм-тялото”. За да последват добри резултати, тази идея трябва да отпадне.
У: Как да я преодолея?
М: Ти съществуваш в сушупти, без да се асоциираш с тялото и ума, но в другите две състояния ти си асоцииран с тях. Ако си едно с тялото, как би могъл да съществуваш без него в сушупти? Ти можеш да се отделиш от това, което е външно за теб, но не и от това, което е едно с теб. Следователно, егото не може да е едно с тялото. Това трябва да бъде осъзнато в будно състояние. Трите състояния трябва да бъдат изучени, за да стигнеш до това познание.
У: Как егото, което е ограничено до две от състоянията, да се стреми да осъзнае Това, което обхваща всичките три състояния?
М: Преживяването за чисто его се намира в интервала между две състояния или между две мисли. Егото е подобно на гъсеницата, която пуска една опора само след като се е вкопчила в друга. Истинска му природа може да бъде узната само когато то не се намира в съприкосновение с обекти или мисли. Посредством убеждението, постигнато чрез изучаване на трите състояния - джаграт, свапна и сушупти - ти трябва да осъзнаеш този интервал като трайната, неизменна Реалност, твоето истинско Битие.
У: Не мога ли да остана в сушупти толкова дълго, колкото ми се иска, а също и да влизам в това състояние, когато пожелая, също както съм сега в будно състояние? Как джнани преживява тези три състояния?
М: Сушупти съществува също и в твоето будно състояние. Ти се намираш в сушупти дори и в момента. Трябва да го достигнеш съзнателно и да проникнеш в него докато си в самото будно състояние, сега. В действителност няма влизане и излизане от него. Да осъзнаваш състоянието сушупти в състоянието джаграт е джаграт-сушупти, а това е самадхи.
Аджнани не е способен да остане за дълго в сушупти, защото е принуден от своята природа да го напусне. Неговото его не е мъртво и се надига отново и отново. Но джнани премахва егото в зародиш. На моменти може да изглежда, че и при него то се надига, като че ли тласкано от прарабдха. Тоест в случая с джнани, що се отнася до всички външни цели, ще изглежда, че прарабдха поддържа или продължава егото, както в случая с аджнани; налице е обаче фундаменталната разлика, че когато егото на аджнани се надига (действително потопено само по време на дълбок сън), то е напълно невежо за източника си; с други думи, аджнани не съзнава своето сушупти по време на състоянията на сън и будност. Обратно, в случая с джнани надигането или съществуването на егото е само привидно. Като поддържа вниманието си (лакшя) винаги насочено към Източника, джнани се наслаждава на своето непрекъснато трансцендентно преживяване, въпреки привидното надигане или съществуване на егото. Такова его е безобидно; то наподобява скелета на изгорено въже - макар да притежава форма, то е безполезно за връзване на неща. Чрез постоянно задържане на вниманието върху Източника, егото бива разтворено в него подобно на кукла от сол в морето.
У: Какво е значението на Кръстната смърт?
М: Тялото е кръстът. Исус, синът човешки, е егото или идеята „Аз-съм-тялото”. Когато човешкият син бъде разпнат на кръста, егото загива, а това, което оцелява, е Абсолютното Битие. Това е възкръсването на славното Себе, на Христос – Божия син.
У: Но как може да се оправдае разпъването? Нима убийството не е ужасно престъпление?
М: Всички извършват самоубийство. Вечното, блажено, естествено състояние е потулено от този невеж живот. Така излиза, че настоящият живот е следствие от убийството на истинското, безкрайно съществуване. Нима това всъщност не е самоубийство? Тогава защо да се притесняваш за убиването и т.н.?
У: Шри Рамакришна твърди, че нирвикалпа самадхи не може да продължи по-дълго от двадесет и един дни; ако този срок бъде прехвърлен, човек умира. Вярно ли е това?
М: Когато прарабдха е изчерпана, егото бива разтворено окончателно, без да остане и следа от него. Това е окончателното освобождение (нирвана).
Докато прарабдха не е изтощена, егото ще се надига, както може да изглежда и в случая с дживанмуктите.

Евангелието на Махарши - Книга 1 - Глава 4 - Бхакти и джнана

Ученик: Шри Бхагавата очертава пътя, чрез който да открием Кришна в сърцето като се прекланяме пред всичко и като гледаме на всичко като на Самия Бог. Това ли е пътят, водещ към Себереализация? Така не излиза ли, че е по-лесно да почитаме Бхагаван във всичко, до което „умът” се докосва, отколкото чрез умственото изследване „Кой съм Аз?“ да се стремим към онова, което е над ума? 
Махарши: Да. Мислиш ли за Бог, или не, когато го виждаш във всичко? Би трябвало да мислиш за Него, за да го виждаш навсякъде около теб. Да помниш Бог се превръща в дхяна, а дхяна предшества Реализацията. Реализацията може да бъде само на Себето и в Него. Тя никога не е отделна от Себето, а дхяна трябва да я предшества. Няма значение дали насочваш дхяна към Бога или към Себето, защото целта си остава същата. Не можеш да избягаш от Себето по никакъв начин. Нима желаеш да виждаш Бог във всичко, само не и у теб? Ако всичко е Бог, нима ти не си включен към тази съвкупност? След като ти самият си Бог, толкова ли е чудно, че всичко е Бог? Този метод се преподава от Шри Бхагавата, а и от други учители. Но дори при тази практика трябва да има наблюдаващ или мислещ. Кой е той?
У: Как да видя Бог, който е всепроникващ?
М: Да видиш Бог значи да бъдеш Бог. Няма „всичко” отделно от Бог, което Той да прониква. Единствено Той е.
У: Трябва ли да четем Гита от време на време? 
М: Винаги.
У: Каква е връзката между джнана и бхакти?
М: Джнана е вечното, ненарушимо, естествено състояние на пребиваване в Себето. За да пребиваваш в Себето, е нужно да обичаш Себето. Тъй като Бог е самото Себе, обичта към Себето е обич към Бог; и това е бхакти. Следователно, джнана и бхакти са едно и също.
У: Когато практикувам нама джапа в продължение час или повече, аз изпадам в съноподобно състояние. Когато се събудя, осъзнавам, че моята джапа е била прекъсната. И тогава опитвам отново.
М: Точно така - „съноподобно”. Това е естественото състояние. Понеже понастоящем се асоциираш с егото, ти смяташ, че естественото състояние е нещо, което прекъсва твоята работа. Ето защо преживяването, за което говориш, трябва да се повтаря докато не осъзнаеш, че то е твоето естествено състояние. Тогава ще разбереш, че джапа е външна, но въпреки това продължава от само себе си. Настоящото ти съмнение се дължи на фалшивата идентичност, че си тъждествен с практикуващия джапа ум. Джапа значи придържане към една мисъл до изключване на всички останали мисли. Това е нейното предназначение. Тя води до дхяна, която на свой ред завършва със Себереализация или джнана.
У: Как следва да процедирам с практикуването на нама джапа?
М: Човек не бива да използва името на Бог механично и повърхностно без да изпитва преданост. За да използва Божието име, той трябва да се обърне към Бог със силен копнеж и да се отдаде Нему безрезервно. Само след такова отдаване името Божие остава завинаги с него.
У: В такъв случай къде остава необходимостта от изследване или вичара?
М: Отдаването има ефект само когато е извършено с цялостно знание относно това какво означава истинското отдаване. Такова познание настъпва като резултат от изследване и съзерцание и неизбежно завършва в себеотдаване. Няма разлика между джнана и абсолютното отдаване на Бог в мисъл, дума и дело. За да бъде съвършено, отдаването следва да бъде безусловно; поклонникът не може да се пазари с Бог или да изисква услуги от Него. Едно такова пълно отдаване е всеобхватно; то е джнана и вайрагя, преданост и любов.