07 юни 2017

Карл Густав Юнг - мисли


Карл Густав Юнг (1875 - 1961) 

е швейцарски психолог и психиатър от немски произход, ученик на Зигмунд Фройд. Създава направление в психологията, наречено "аналитична психология". Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища и др. Провъзгласяван от много като един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, той е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към Ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите (Уикипедия).  


- Вярвате ли в Бога? - Аз не вярвам, аз знам.

Обратното на любовта не е омразата, а властта.

Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам.

Това, което се съпротивлява, продължава да съществува.

Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.

Няма по-лицемерна блудница от интелекта, решил да замени сърцето.

Светът не съществува сам за себе си, той е такъв, какъвто ми изглежда.

Аз не съм това, което се случва с мен, аз съм това, което решавам да бъда.

Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.

Дълбоко в душата си ние никога не знаем какво в действителност се е случило.

Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.

Всеки вид зависимост е лош - независимо дали от алкохола, наркотиците или идеализма.

Вашият взор ще се проясни едва тогава, когато успеете да погледнете в собствената си душа.

Човек, който не е преминал през ада на собствените си страсти, никога няма да ги преодолее.

Най-тежкото бреме, което лежи на плещите на детето, е неизживеният живот на родителите му.

Познаването на собствения ви мрак е най-добрият метод за справяне с тъмнините на други хора.

Не се дръжте за някой, който си тръгва, в противен случай няма да срещнете този, който ще дойде.

Нашите личности са част от обкръжаващия ни свят и тяхната мистерия е също толкова безгранична.

Всичко, свързано с други хора, които не ни удовлетворяват, ни помага да разбираме себе си по-добре.

Ако сте талантлив, това не значи, че нещо може да получите. Това означава, че нещо можете да дадете.

Хората растат като растенията - някои на сянка, други на светлина. Има много такива, на които е нужна сянка, а не светлина.

Сънят е скрита малка вратичка, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в космическата нощ.

Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.

Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижение.

Самотата не се обуславя от отсъствието на хора наоколо, а от невъзможността да говориш с хората за това, което ти се струва важно.

Свободно развиващото се мислене има непреодолима нужда да се еманципира от реалността на факта и да създаде свой собствен път.

Склонността да живееш в илюзии и да вярваш в някаква фикция за самия себе си - в добър или в лош смисъл - е почти непреодолимо голяма.

Казват, че нито едно дърво не може да стигне до рая, ако корените му не стигнат до ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото.

Вашите въображения ще станат ясни само, когато можете да погледнете в собственото си сърце. Кой гледа навън сънува, който гледа навътре се събужда.

Депресията е като жена в черно. Ако тя се появи, не я гонете. Поканете я, дайте ѝ място да седне, отнасяйте се с нея като с гост и слушайте това, което иска да ви каже.

От морална гледна точка човек може да избере свой път само ако го смята за най-добрия. Ако за по-добър счита нечий друг път, вместо своята личност човек живее и развива чуждата.

Фанатизмът е знак за потиснато съмнение. Ако човек наистина е убеден в правотата си, той е абсолютно спокоен и може да обсъжда противоположната гледна точка без сянка на негодувание.

Училището е част от големия свят и съдържа в умален вид всички онези фактори, с които детето ще се сблъска по-късно в живота си. В училище то най-малкото може да започне адаптацията си.

Индианците ми разказаха, че всички американци са луди и разбира се, ги попитах защо? "Защото те говорят сякаш мислят с главите си. Нормалният и здрав човек не мисли с главата си. Ние мислим със сърцето."

Личностното развитие е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка встрани от широкия път, пустинно странстване, подобаващо за отшелници. Нищо чудно, че само малцина дръзват да се впуснат в това приключение.

Истинската продуктивност е извор, който не може да бъде спрян. Съществува ли на земята такова коварство, с чиято помощ би могло да се попречи на великите майстори Моцарт и Бетовен да творят? Творческата сила е по-могъща от човека.

Характеристика на западната теософия е изпълването на съзнателния ум с идеални концепции, а не конфронтацията със сянката и света на тъмнината. Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен.

Това, което се случва след смъртта е тъй неизразимо великолепно, че нашето въображение и чувства не успяват да си съставят дори приблизителна представа за него… Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла.

Тъжната истина е в това, че реалният живот е пълен с неумолимо действащи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със смъртта, щастието – с мъка, а доброто – със зло. И ние дори не може да бъдем сигурни в победата на едното над другото. Животът е поле на тази битка. Винаги е било така и така ще бъде. Ако не е – животът свършва.


Източник: Интернет


 .