Карл Густав Юнг (1875 - 1961)
е швейцарски психолог и психиатър от немски произход, ученик на Зигмунд Фройд. Създава направление в психологията, наречено "аналитична психология". Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища и др. Провъзгласяван от много като един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, той е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към Ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите (Уикипедия).
- Вярвате ли в Бога? - Аз не вярвам, аз знам.
Обратното на любовта не е омразата, а властта.
Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам.
Това, което се съпротивлява, продължава да съществува.
Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.
Това, което се съпротивлява, продължава да съществува.
Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.
Няма по-лицемерна блудница от интелекта, решил да замени сърцето.
Светът не съществува сам за себе си, той е такъв, какъвто ми изглежда.
Аз не съм това, което се случва с мен, аз съм това, което решавам да бъда.
Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.
Дълбоко в душата си ние никога не знаем какво в действителност се е случило.
Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.
Всеки вид зависимост е лош - независимо дали от алкохола, наркотиците или идеализма.
Вашият взор ще се проясни едва тогава, когато успеете да погледнете в собствената си душа.
Човек, който не е преминал през ада на собствените си страсти, никога няма да ги преодолее.
Най-тежкото бреме, което лежи на плещите на детето, е неизживеният живот на родителите му.
Познаването на собствения ви мрак е най-добрият метод за справяне с тъмнините на други хора.
Не се дръжте за някой, който си тръгва, в противен случай няма да срещнете този, който ще дойде.
Нашите личности са част от обкръжаващия ни свят и тяхната мистерия е също толкова безгранична.
Всичко, свързано с други хора, които не ни удовлетворяват, ни помага да разбираме себе си по-добре.
Ако сте талантлив, това не значи, че нещо може да получите. Това означава, че нещо можете да дадете.
Хората растат като растенията - някои на сянка, други на светлина. Има много такива, на които е нужна сянка, а не светлина.
Сънят е скрита малка вратичка, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в космическата нощ.
Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.
Не се дръжте за някой, който си тръгва, в противен случай няма да срещнете този, който ще дойде.
Нашите личности са част от обкръжаващия ни свят и тяхната мистерия е също толкова безгранична.
Всичко, свързано с други хора, които не ни удовлетворяват, ни помага да разбираме себе си по-добре.
Ако сте талантлив, това не значи, че нещо може да получите. Това означава, че нещо можете да дадете.
Хората растат като растенията - някои на сянка, други на светлина. Има много такива, на които е нужна сянка, а не светлина.
Сънят е скрита малка вратичка, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в космическата нощ.
Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.
Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижение.
Самотата не се обуславя от отсъствието на хора наоколо, а от невъзможността да говориш с хората за това, което ти се струва важно.
Свободно развиващото се мислене има непреодолима нужда да се еманципира от реалността на факта и да създаде свой собствен път.
Склонността да живееш в илюзии и да вярваш в някаква фикция за самия себе си - в добър или в лош смисъл - е почти непреодолимо голяма.
Казват, че нито едно дърво не може да стигне до рая, ако корените му не стигнат до ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото.
Вашите въображения ще станат ясни само, когато можете да погледнете в собственото си сърце. Кой гледа навън сънува, който гледа навътре се събужда.
Депресията е като жена в черно. Ако тя се появи, не я гонете. Поканете я, дайте ѝ място да седне, отнасяйте се с нея като с гост и слушайте това, което иска да ви каже.
От морална гледна точка човек може да избере свой път само ако го смята за най-добрия. Ако за по-добър счита нечий друг път, вместо своята личност човек живее и развива чуждата.
Фанатизмът е знак за потиснато съмнение. Ако човек наистина е убеден в правотата си, той е абсолютно спокоен и може да обсъжда противоположната гледна точка без сянка на негодувание.
Училището е част от големия свят и съдържа в умален вид всички онези фактори, с които детето ще се сблъска по-късно в живота си. В училище то най-малкото може да започне адаптацията си.
Индианците ми разказаха, че всички американци са луди и разбира се, ги попитах защо? "Защото те говорят сякаш мислят с главите си. Нормалният и здрав човек не мисли с главата си. Ние мислим със сърцето."
Личностното развитие е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка встрани от широкия път, пустинно странстване, подобаващо за отшелници. Нищо чудно, че само малцина дръзват да се впуснат в това приключение.
Истинската продуктивност е извор, който не може да бъде спрян. Съществува ли на земята такова коварство, с чиято помощ би могло да се попречи на великите майстори Моцарт и Бетовен да творят? Творческата сила е по-могъща от човека.
Характеристика на западната теософия е изпълването на съзнателния ум с идеални концепции, а не конфронтацията със сянката и света на тъмнината. Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен.
Това, което се случва след смъртта е тъй неизразимо великолепно, че нашето въображение и чувства не успяват да си съставят дори приблизителна представа за него… Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла.
Тъжната истина е в това, че реалният живот е пълен с неумолимо действащи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със смъртта, щастието – с мъка, а доброто – със зло. И ние дори не може да бъдем сигурни в победата на едното над другото. Животът е поле на тази битка. Винаги е било така и така ще бъде. Ако не е – животът свършва.
Източник: Интернет
.