09 юни 2017

Ралф Уолдо Емерсън - мисли


Ралф Уолдо Емерсън (1803-1882) 

е американски мислител и писател, чиято философска проза граничи с поезия, основоположник на движението трансценден-тализъм, посветил живота си на борбата за утвърждаване на индивидуална свобода – днес считана за типична черта на американския характер и основно човешко право. Емерсън се ангажира и с движението срещу робството. Изказва се и по въпроса за женските права (Уикипедия).


Нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм.

Да си велик означава да си неразбран.

Природата мрази калкулатори.

Понякога парите струват твърде много.

Щастлива е къщата която подслонява приятел!

Всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие.

Единственият начин да имаш приятели, е да бъдеш приятел.

Прави нещата, които се страхуваш да правиш, и страхът ще умре.

Ако човек седне да помисли, винаги го питат дали не го боли глава.

Дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием.

Всички се гордеят с усъвършенстването на обществото, но никой сам не се усъвършенства.

Хората не заслужават писатели, които пишат добре, защото са доволни от писателите, които пишат лошо.

Онова, което сърцето ти смята за велико, е наистина велико. Онова ударение, което поставя душата, е винаги правилно.

Всеки приятел, към когото се стреми не твоята фантазия, а за когото копнее голямото и нежно сърце в теб, ще те прегърне.

Достойни да станат публично достояние са само онези мисли, до които сте достигнали, опитвайки да задоволите собственото си любопитство.

Един велик човек не знае, че е велик. Трябва да минат едно или две столетия, та този факт да се прояви. Това което прави, той го прави, защото така трябва.

Не искам да изкупувам вини, а да живея. Моят живот е заради него самия, а не заради зрелище. Какво трябва да правя, е онова което ме занимава, а не какво мислят хората.

Истинският показател за цивилизованост не е равнището на богатство и образование, не изобилието на продукцията, а обликът на човека, който е възпитан в дадената страна.

Ние толкова повече обичаме хората, колкото повече те са импулсивни и спонтанни. Колкото по-малко мисли или знае човек за своите добродетели, толкова повече го харесваме...

Онзи човек, който сам си помага, винаги е драг на боговете и хората. За него всички врати са широко отворени... Нашата любов се насочва към него и го обгръща, защото той няма нужда от нея.

Няма личен живот, в който никой да не е проникнал. Никаква тайна не може да бъде скрита в цивилизования свят. Обществото е бал с маски, където всеки крие истинската си същност и я разкрива, криейки се.

Има време в духовното развитие на всеки човек, когато той стига до убеждението, че завистта е невежество, че подражанието е самоубийство, че трябва да приеме себе си, за добро или зло, като своя участ.

Онова, което привлича моето внимание, го получава също така, както аз отивам при човека, който хлопа на моята врата, докато хиляди други хора, не по-малко стойностни, минават покрай нея, хора, на които аз не обръщам внимание.

Глупавата последователност е кумирът на малките умове, кумир, комуто се кланят дребни политици, философи и богослови. Ако искаш да бъдеш човек, говори днес това, което мислиш днес, с думи тежки като гюлета, а утре говори това, което мислиш утре, отново с тежки думи, дори ако то противоречи на всичко, което си казал днес.


Източник: Интернет


 . 

Няма коментари :

Публикуване на коментар