06 юни 2017

Лев Толстой - мисли


Лев Толстой (1828-1910) 

е руски писател, философ, есеист, публицист и религиозен реформатор, известен най-вече с пацифистичните си възгледи, с романите "Война и мир", "Ана Каренина" и трактата "Царството божие е вътре във вас", оказал силно влияние върху Махатма Ганди.





Царството божие е вътре във вас.

Прави каквото трябва, да става каквото ще.

Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.

Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.

Една от най-вредните и най-опасни мисли е "Всички правят така".

Хубавото на кратките мисли е това, че те карат сериозния читател да се замисли.

Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.

За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.

Историята щеше да бъде нещо прекрасно, ако беше вярна.

Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.

Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.

Постоянство и решителност са двете качества, които осигуряват успеха във всяка работа.

Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица - някаква награда - пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.

Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.

Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотричането, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.

Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош.

Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото... и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.

Книгите с афоризми не само, че не потискат самостоятелната дейност на ума, а напротив – предизвикват я.

Който вижда смисъла на живота в усъвършенстването, не може да вярва в смъртта - в това, че усъвършенстването се прекратява. Това което се стреми към съвършенството, само променя формата си.

Все чаках нещо да се случи през периода, когато съм на 63 години... Нищо не се случи. Сякаш не зная, че всичко, което може да дойде отвън, е нищо в сравнение с онова, което може да се случи вътре в човека.

Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото... Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва - саможертва докрай.

Животът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним.

Има два начина на познание. Да се опознава външния свят с петте сетива е най-грубият, неизбежен начин. Но прониквайки в живота на друго същество – човек, звяр, растение, даже камък – го опознаваш отвътре, съединявайки, възстановявайки нарушеното между нас единство. Това е поетически дар. Това е любов.


Източник: Интернет



 . 

Няма коментари :

Публикуване на коментар