Двете криви тухли

по "Отвори сърцето си - будистки приказки за щастие" от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 

ДВЕТЕ КРИВИ ТУХЛИ (със съкращения)

След като купихме земята за манастира през 1983 година, останахме без пукнат грош. Бяхме задлъжнели. В имота нямаше нито една постройка, нито дори навес. Не можехме да си позволим да наемем строители, материалите бяха достатъчно скъпи. Затова трябваше да се науча да строя: да градя основите, да полагам бетон и да редя тухли, да издигам покрив, да инсталирам водопроводни тръби – абсолютно всичко. Преди да стана монах, се занимавах с теоретична физика; бях преподавател и не бях привикнал на ръчен труд. След няколко години станах доста добър в строителния занаят и дори наричах екипа си "Би Би Си" (Будистка бригада по строителство). В началото обаче ми беше много трудно.

Да редиш тухли изглежда лесно: плясваш хоросан отдолу, после леко потупваш оттук-оттам. Когато се заех да зидам, почуквах единия край, за да изравня тухлата, и тогава другият край щръкваше. Когато почуквах него, тухлата се разместваше. След като я побутнех, за да я изравня, първият край отново щръкваше. Пробвайте и ще разберете за какво говоря.

Като монах, разполагах с огромен запас от търпение и време. Стараех се всяка тухла да е съвършено положена, каквото и да ми струваше това. Когато най-после завърших първата си тухлена стена, отстъпих назад, за да й се порадвам. И тогава забелязах – о, не! – бях изкривил две тухли. Всички останали бяха безупречно наредени, а тези двете стояха накриво. Изглеждаха ужасно. Разваляха цялата стена. Съсипваха я.

По това време циментовият хоросан вече се бе втвърдил и не можех да извадя тухлите, затова помолих настоятеля да ми разреши да съборя цялата стена и да започна отново – най-добре направо да я взривя. Бях я оплескал и се чувствах ужасно неловко. Настоятелят беше категоричен: стената остава.

Когато показвах новостроящия се манастир на първите посетители, винаги се опитвах да пропусна моята тухлена стена. Изобщо не исках никой да я вижда. Един ден, три или четири месеца след завършването й, развеждах един посетител и той я видя.

– Хубава стена – подхвърли той непринудено.

– Господине – отвърнах изненадано, – да не сте си забравили очилата в колата? Или имате проблеми със зрението? Не виждате ли онези две криви тухли, които развалят цялата стена?

Неговият отговор промени изцяло виждането ми за стената, за мен самия и за живота въобще.

– Да, виждам двете криви тухли – потвърди той. – Но виждам и останалите 998 безупречни тухли.

Стоях като зашеметен. За първи път от месеци виждах другите тухли, отделно от двете "сгрешени". Отгоре, отдолу, отляво и отдясно на тях имаше все прекрасни тухли, съвършени тухли. Нещо повече, съвършените тухли бяха много, много повече от двете, които ми "бодяха" очите. Досега погледът ми оставаше вперен в моите две грешки – за всичко друго бях сляп. Затова и не исках да поглеждам стената и още по-малко - да я показвам на други. Ето защо исках да я разруша. Сега, когато виждах равните редици тухли, стената вече не изглеждаше толкова лоша – както посетителят бе казал, това бе една "хубава тухлена стена".

Двайсет години по-късно тя все още си е там, а аз дори съм забравил къде точно се намират онези две изкривени тухли. Буквално не мога да открия къде са грешките.

Колко хора слагат край на връзката си или се развеждат, защото виждат в партньора си единствено "двете криви тухли"? Колко от нас изпадат в депресия и дори мислят за самоубийство, защото виждат в себе си само "двете лоши тухли"? Всъщност добрите, съвършените тухли са неимоверно повече – отгоре, отдолу, отляво и отдясно на слабостите – но понякога не ги забелязваме. Вместо това, погледът ни всеки път се втренчва в грешките. И понеже виждаме само недостатъците, упорито мислим, че освен тях няма нищо друго, и ни се иска да ги унищожим. И за съжаление, понякога наистина разрушаваме една "много хубава стена".

Всички имаме своите две криви тухли, но съвършените тухли в нас са неизмеримо повече от "сгрешените". Когато прогледнем за тях, нещата вече не изглеждат толкова лоши. Тогава можем не само да живеем в мир със себе си, без да изключваме недостатъците си, но и да се радваме на съжителството с партньор. За адвокатите по бракоразводни дела това е лоша новина, но за вас е добра.

Аджан Брам - Освободете се от егото.

По материали от Интернет

 . 

Благодарността

от "Благодарността - начин на живот"

на Луиз Хей и приятели

"Забелязала съм, че Вселената обича благодарността. Колкото по-благодарен си, толкова повече блага получаваш. Под „блага" разбирам не само материалните неща, но и всички хора, места и преживявания, заради които си струва да се живее. Знаете колко прекрасно се чувства човек, когато животът му е изпълнен с любов, радост, здраве и творчество, навсякъде среща зелена светлина и намира места за паркиране. Така е замислен животът ни. Вселената е щедра и изобилна и обича да бъде оценявана по достойнство.

Помислете си как се чувствате, когато поднасяте подарък на своя приятелка. Ако тя го погледне и лицето й помръкне или пък каже: „О, не е моят размер" или „Не е моят цвят", или „Никога не използвам такива неща", или „Само това ли е", със сигурност едва ли някога пак ще ви се прииска да й подарите нещо. Но ако очите й грейнат от радост и тя е доволна и благодарна, тогава всеки път, когато видите нещо, което би й харесало, ще ви се иска да й го подарите, независимо дали наистина ще го направите.

Благодарността ни носи още нещо, за което да сме благодарни. Тя засилва изобилието в живота ни. Липсата на благодарност и оплакванията ни носят малко неща, за които да сме благодарни. Оплакващите се неизменно откриват в живота си малко хубави неща или не се радват на онова, което имат.

Вселената винаги ни дава онова, което вярваме, че заслужаваме. Много от нас са възпитани да виждат само липсващото и да усещат тази липса. Вярваме в оскъдицата и после се чудим защо животът ни е толкова празен. Ако ни изпълва мисълта: „Аз нямам достатъчно и няма да бъда щастлив, докато е така...", ние поставяме живота си в режим на изчакване. Тогава Вселената чува: „Аз нямам и не съм щастлив" и ние получаваме още от същото. Вече от много време насам посрещам всеки комплимент и всеки подарък с думите: „Приемам го с радост, удоволствие и благодарност". Научила съм, че Вселената обича този израз и постоянно получавам прекрасни дарове.

Когато се събудя сутрин, още преди да си отворя очите благодаря на леглото за хубавия сън. Благодарна съм за топлината и удобството, които ми е дарило. При такова начало ми е лесно да си помисля за всички други неща, за които съм благодарна. Преди да стана от леглото, вероятно съм изразила благодарността си за 80 или 100 различни хора, места, неща или преживявания в моя живот. Това е чудесен начин да започна деня. Вечер, непосредствено преди лягане, премислям деня си и благославям или изразявам признателността си за всяко преживяване. Освен това си прощавам, ако усетя, че съм направила грешка, казала съм нещо неподходящо или не съм взела най-доброто решение. Това упражнение ме изпълва с топлота и се унасям в сън като щастливо новородено бебе.

Добре е да бъдем благодарни дори и за получените уроци. Не бягайте от уроците, те са малки съкровища. Когато се поучим от тях, животът ни се променя към по-добро. Сега се радвам всеки път, когато видя някоя тъмна страна на личността си. Това означава, че съм готова да се освободя от нещо, което е спъвало живота ми. Казвам; „Благодаря ти, че ми показа това, за да мога да го излекувам и да продължа напред". Така че - все едно дали урокът е внезапно изскочил „проблем" или възможност да видите стар негативен модел в себе си, от който е време да се освободите - радвайте се!

Нека изпълваме всеки ден с възможно най-много моменти, в които сме благодарни за всичко хубаво в живота си. Ако хубавото в момента не е много, ще се увеличи. Ако и сега животът ви е изобилен, изобилието ще нарасне. Това е ситуация, в която винаги ще спечелите. Ако сте щастливи, Вселената също е щастлива. Благодарността увеличава изобилието.

Започнете да си водите дневник на благодарността. Всеки ден записвайте нещо, за което сте благодарни. Всекидневно казвайте на някого колко сте му благодарни за нещо. Благодарете на продавачите, на сервитьорите, на пощальоните, на работодателите и на подчинените си, на приятелите, на близките си и на напълно непознати. Споделете тайната на благодарността. Нека помогнем светът да бъде изпълнен с благодарно, признателно даване и получаване... за всички!"


Прочетете също:  Книгите на Луиз Хей  |   Статии за Луиз Хей


. 

Опознай себе си

по Нова Земя на Екхарт Толе.

Гноти сеаутон (Γνωθι Σεαυτον) - Опознай себе си.

Тези думи били издълбани над входа на храма на Аполон в Делфи, мястото, където се намирал Свещеният оракул. В древна Гърция хората посещавали Оракула с надеждата, че той ще им открие каква съдба ги очаква или какви действия да предприемат в ситуацията, в която се намират. Вероятно повечето посетители са прочитали тези думи, влизайки в храма, без да съзнават, че те съдържат истина, по-дълбока от всичко, което Оракулът би им казал. Вероятно също така не са съзнавали, че независимо колко голямо откровение и колко точна информация получавали, в крайна сметка те се оказвали безполезни, тъй като не можели да ги спасят от нещастия или от създаденото от самите тях страдание - защото е трябвало най-напред да разберат истината, съдържаща се в думите „Опознай себе си". Преди да попитате каквото и да било, най-напред задайте най-важния за живота ви въпрос: Кой съм аз?

Несъзнателните хора - а голяма част от хората си остават несъзнателни, впримчени от своето его през целия си живот - бързо ще ви отговорят кои са: ще ви кажат името си, професията си, личната си история, размерите или състоянието на своето тяло, както и всичко друго, с което се отъждествяват. Други хора ще изглеждат привидно по-духовни, тъй като смятат себе си за безсмъртна душа или божествен дух. Ала познават ли те наистина себе си, или чисто и просто са прибавили известен брой духовни на вид понятия към съдържанието на ума си? Познаването на себе си далеч надхвърля усвояването на едно или друго множество от представи или вярвания, убеждения. Духовните идеи и вярвания в най-добрия случай са полезни указатели, но сами по себе си рядко успяват да разрушат здраво вкоренените ключови понятия за това кои сте - част от обусловеността на човешкия ум. Познаването на себе си в по-дълбок план няма нищо общо с всички онези представи, които блуждаят в ума ви. Познаването на себе си трябва да има за основа Битието, а не лутането в ума.

В горните четири човешки фигури има нещо, което не се е променило с времето. Кое е то?

Във всички случаи не е тялото. Не е и умът (въпреки че на стари години често се вдетиняваме).

Това, което не се променя с времето е нашето Вътрешно Аз, Душа, Съзнание... (наречете го според вашите вярвания). То е това, което сме в действителност.

Да "опознаем себе си" означава да осъзнаем това наше Истинско Аз.


Вижте други книги от същия автор тук: Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко Статии за Екхарт Толе


 .