Шри Нисаргадатта Махарадж
Въпрос: Идвам от Англия и съм на път за Мадрас. Там ще се срещна с моя баща и ще пътуваме с кола чак до Лондон. Аз ще уча психология, но все още не знам какво да правя, когато получа диплома. Може да опитам индустриална психология или психотерапия. Моят баща е общопракти-куващ лекар - бих могъл да тръгна по неговия път. Но това не изчерпва интересите ми. Имам въпроси, които не се променят с времето. Разбрах, че вие имате някои отговори на подобни въпроси и това ме накара да ви посетя.
Махарадж: Чудя се дали съм точният човек, който да отговори на въпросите ти. Аз не знам много за нещата и хората. Знам само, че съм, а това и ти го знаеш. Ние сме равни.
В: Разбира се, че знам, че съм. Но не знам какво означава това.
М: Това, което смяташ за „аз“ в твърдението „аз съм“, не си ти. Естествено е да знаеш, че си, но да знаеш какво точно си, изисква голямо изследване. Ще трябва да проучиш цялото поле на съзнанието и да отидеш отвъд него. За целта трябва да намериш правилния учител и да създадеш условията, необходими, за да се направи откритието. Най-общо казано има два пътя - външен и вътрешен. Или живееш с някого, който знае Истината и се отдаваш тотално на неговото ръководство и формиращо влияние, или търсиш вътрешно ръководство и следваш вътрешната светлина, накъдето и да те води тя. И в двата случая трябва да пренебрегнеш личните си желания и страхове. Учиш или чрез близост, или чрез изследване - пасивен или активен начин. Или се оставяш на течението на реката на живота и любовта в лицето на твоя гуру, или правиш собствени усилия, воден от вътрешната си звезда. И в двата случая трябва да продължаваш, трябва да бъдеш искрен и решителен. Много рядко са хората, които имат късмета да срещнат някого, заслужаващ доверие и любов. Повечето трябва да поемат по трудния път, пътя на интелигентността и разбирането, на разграничаването и непривързаността (вивека-вайрагя). Този път е отворен за всички.
В: Имам късмет, че съм дошъл тук, и въпреки че утре си тръгвам, един разговор с вас може да окаже влияние върху целия ми живот.
М: Да, щом веднъж си кажеш: „Искам да открия Истината“, това дълбоко ще повлияе на живота ти. Всички твои умствени и физически навици, чувства и емоции, желания и страхове, планове и решения ще претърпят радикална трансформация.
В: След като настроя ума си към търсене на Реалността, какво да направя след това?
М: Зависи от твоя темперамент. Какъвто и начин да избереш, ако си искрен и решителен, ще бъдеш отведен до целта. Решаващият фактор са искрените усилия.
В: Какъв е източникът на искрените усилия?
М: Това е инстинктът за връщане у дома, същият, който кара птицата да се връща в гнездото си, а рибата в планинския поток, където се е родила. Семето се връща в земята, когато плодът е узрял. Всичко е в узряването.
В: Какво ще ме накара да узрея? Необходим ли ми е опит?
М: Вече имаш целия опит, който ти е необходим, иначе не би дошъл тук. Не е необходимо да трупаш още, по-скоро трябва да отидеш отвъд опита. Всяко усилие, което правиш, всеки метод (садхана), който следваш, просто ще породи още опит и изживявания, няма да те отведе отвъд. Няма да ти помогне и четенето на книги. Те ще обогатят твоя ум, но личността ти ще остане недокосната. Ако очакваш каквито и да са ползи от твоето търсене - материални, ментални или духовни, си пропуснал смисъла. Истината не дава предимство. Тя не ти дава по-висшестоящо положение, нито власт над другите. Всичко, което ще получиш, е истината и свободата от измамното.
В: Със сигурност истината дава сила да помагаш на другите.
М: Това е просто въображение, макар и благородно! Разделяш хората на почтени и непочтени и молиш почтения да помогне на непочтения.
Ти разделяш, ти оценяваш, ти съдиш и обвиняваш - в името на истината унищожаваш самата Истина. Самото твое желание да формулираш истината я отрича, защото тя не се съдържа в думите. Истината може да се изрази само в отричането на лъжата, и то в действие. За целта трябва да видиш измамното като измамно (вивека) и да го отхвърлиш (вайрагя). Изоставянето на измамното е освобождение и изпълване с енергия. Това отваря пътя към съвършенството.
В: Кога ще разбера, че съм открил Истината?
М: Когато не възникват идеи като „това е истина“, „онова е истина“. Истината не натрапва себе си, тя е да видиш измамното като измамно и да го отхвърлиш. Безполезно е да се търси Истината, ако умът е сляп за лъжата. Умът трябва да бъде напълно очистен от измамното, преди в него да изгрее Истината.
В: Но какво е измамно?
М: Това, което няма съществуване, е измамно.
В: Какво имате предвид под няма съществуване? Измамното е там – твърдо като пирон.
М: Това, което противоречи на себе си, няма съществуване. Или има само мимолетно съществуване, което е едно и също. Понеже това, което има начало и край, няма среда. То е кухо. То има само име и форма, дадени му от ума, но няма нито субстанция, нито същност.
В: А кое има?
М: Това, което не зависи от нищо, за да съществува, което не се появява, когато Вселената се появява, нито залязва със залеза на Вселената, което не се нуждае от доказателство, но придава реалност на всичко, до което се докосва. Природата на измамното е такава, че то за момент изглежда реално. Човек би могъл да каже, че истинското се превръща в баща на измамното. Но измамното е ограничено във времето и пространството и е рожба на обстоятелствата.
В: Как да изхвърля измамното и да съхраня реалното?
М: С каква цел?
В: За да живея по-добър, по-удовлетворяващ живот – цялостен и щастлив.
М: Всичко, което е заченато в ума, задължително е измамно, тъй като със сигурност е относително и ограничено. Реалното не може да бъде възприето от ума и впрегнато за постигане на някаква цел. То трябва да бъде желано заради самото него.
В: Как мога да искам немислимото?
М: Какво друго си струва да искаш? Разбира се, Реалността не може да се иска така, както се иска нещо. Но можеш да видиш нереалното като нереално и да го отхвърлиш. Изхвърлянето на измамата е това, което открива пътя на Истината.
В: Разбирам, но как изглежда това във всекидневния живот?
М: Измамното има за основа себичния интерес и загрижеността за себе си. Твоят ежедневен живот вибрира между желанието и страха. Наблюдавай го съсредоточено и ще видиш как умът приема безброй имена и форми, като река, която се пени между камъни. Проследи всяко действие до неговия себичен мотив и се вглеждай внимателно в мотива, докато той се разтвори.
В: За да живее, човек трябва да се грижи за себе си, да изкарва пари.
М: Не е нужно да се печели, но може да се налага заради жена и деца. Можеш да продължиш да работиш заради другите. Дори да се поддържаш жив може да е жертва. Няма каквато и да било необходимост да бъдеш себичен. Отхвърли всеки себичен мотив веднага щом го видиш и няма да е нужно да търсиш Истината - Истината ще те намери.
В: Има някакъв минимум на нуждите.
М: Те не са ли били задоволени от зачатието ти? Отхвърли веригите на грижите за себе си и бъди това, което си - интелигентност и любов в действие.
В: Но човек трябва да оцелява!
М: Не можете да не оцелеете! Твоето реално аз е вечно и е отвъд раждането и смъртта. А тялото ще оцелее толкова дълго, колкото е необходимо. Не е важно дали ще живее дълго. Пълноценният живот е по-добър от дългия.
В: Кой може да каже какво е пълноценен живот? Това зависи от културната ми среда.
М: Ако търсиш Реалността, трябва да се освободиш от произхода и образованието си, от всека културна обособеност, от всички мисловни и емоционални модели. Трябва да отхвърлиш дори идеята, че си мъж или жена, или дори човек. Океанът на живота съдържа всичко, не само хората. Така че първо изостави всички дефиниции за себе си, спри да мислиш за себе си като такъв и такъв, като еди-какво си, като това или онова. Изостави загрижеността за себе си, не се тревожи за благополучието си - материално или духовно, изостави всяко желание - грубо или фино, спри да мислиш за каквито и да било постижения. Ти си завършен тук и сега, не се нуждаеш от нищо. Това не означава, че трябва да бъдеш безмозъчен и безразсъден, непредпазлив и безразличен – трябва да си отидат само основните безпокойства за себе си. Трябва ти храна, дрехи и покрив за теб и семейството ти, но това няма да създаде проблеми, докато не приемеш алчността за нужда. Живей в хармония с нещата такива, каквито са, а не както си ги представяш.
В: Какво съм аз, ако не съм човек?
М: Това, което те кара да смяташ, че си човек, не е човек. То е точка в съзнанието – без размери, нищо. Всичко, което можеш да кажеш за себе си, е: „Аз съм“. Ти си чисто съществуване-осъзнатост-блаженство. Когато осъзнаеш това, ще дойде краят на търсенето. Разбираш го, когато видиш, че всичко, което си смятал за себе си, е само представа, и останеш отстранен в чистото осъзнаване на преходното като преходно, на въображаемото като въображаемо, на нереалното като нереално. Това изобщо не е трудно, но е необходима непривързаност. Това, което затруднява виждането, е вкопчването във фалшивото. Веднъж щом разбереш, че на фалшивото му е необходимо време, и че това, което се нуждае от време, е фалшиво, вече си много близо до Реалността, която е безвременна, винаги в настоящето. Вечността във времето е само вечно повторение - като движението на часовниковата стрелка. Потокът непрестанно тече от миналото към бъдещето, една празна вечност. Реалността е тази, която прави настоящето толкова жизнено, толкова различно от миналото и бъдещето, които са единствено в ума. Ако ти трябва време, за да постигнеш нещо, то това нещо е фалшиво. Реалното е винаги с теб - не е нужно да чакаш, за да бъдеш това, което си. Само не позволявай на ума си да излиза да търси извън твоето себе. Когато искаш нещо, задай си въпроса: „Това наистина ли ми е нужно?“, и ако отговорът е не, просто го зарежи.
В: Не трябва ли да съм щастлив? Може и да не се нуждая от нещо, но ако то ме прави щастлив, не трябва ли да го сграбча?
М: Нищо не може да те направи щастлив, освен това, което си. Цялото преследване на щастие е страдание и води до още повече страдание. Единственото щастие, заслужаващо името си, е естественото щастие на съзнателното съществуване.
В: Не трябва ли да премина през много изживявания, преди да мога да постигна такова високо ниво на съзнание?
М: Изживяванията оставят само спомени и допълват товара, който и без това е достатъчно тежък. Не са ти нужни повече изживявания. Миналите са достатъчни. И ако чувстваш, че са ти нужни повече, вгледай се в сърцата на хората около теб. Ще откриеш голямо разнообразие от изживявания, през които не би могъл да преминеш и за хиляди години. Учи се от мъките на другите и спаси себе си от твоите собствени. Това, от което се нуждаеш, не са изживявания, а свобода от изживявания. Не бъди алчен за изживявания - не се нуждаеш от никакви.
В: Вие не преминавате ли през изживявания?
М: Нещата се случват около мен, но аз не вземам участие в тях. Дадено събитие става изживяване, само ако съм емоционално ангажиран с него Аз съм в завършено състояние, което не търси да се подобрява. За какво биха ми послужили някакви изживявания?
Б: На човек му е необходимо знание, обучение.
М: За да боравиш с нещата, е необходимо знание за тях. За да се разбираш с хората, ти трябва проницателност и съпричастност. За да се занимаваш със себе си, не се нуждаеш от нищо. Бъди това, което си - съзнателно същество, и не се отклонявай от себе си.
Б: Университетското образование е най-полезно.
М: Без съмнение то ти помага да си изкарваш прехраната, но не те учи как да живееш. Ти си студент по психология. Това може да ти помогне при дадени обстоятелства. Но можеш ли да живееш чрез психология? Животът е достоен за името си само когато отразява Реалността в действие. Нито един университет няма да те научи как да живееш така, че когато настъпи момента на смъртта да можеш да кажеш: „За живях добре Не ми е нужно да живея отново.“ Затова се правят толкова много грешки и толкова много неща остават недовършени. Повечето хора не живеят, а вегетират. Те просто събират изживявания и обогатяват своите спомени. Но всяко изживяване е отричане на Реалността, която не е нито сетивна, нито идейна, нито е от тялото, нито от ума, въпреки че включва и двете, и е отвъд тях.
В: Но изживяването, опитът е много полезен Чрез изживяване се учиш да не пипаш пламъка.
М: Вече ти казах, че знанието е най-полезно при боравенето с нещата. Но то не ти казва как да се разбираш с хората или със себе си, как да живееш живота. Не говорим за каране на кола или печелене на пари. За това ти е необходим опит. Но материалното знание няма да ти помогне, за да бъдеш светлина за себе си. Необходимо ти е нещо по-интимно и по-дълбоко от посредничеството на знанието, за да бъдеш себе си в истинския смисъл на думата. Външният ти живот не е от значение. Можеш да станеш нощен пазач и да живееш щастливо. Това, което си отвътре е съществено. Трябва да спечелиш вътрешен мир и радост. Това е много по-трудно от печеленето на пари. Нито един университет не може да те научи да бъдеш себе си. Единственият начин да го научиш е чрез практика. Веднага започни да бъдеш себе си. Изхвърли всичко, което не си и отиди още по-дълбоко. Както човекът, който копае кладенец, изхвърля всичко, което не е вода, докато не достигне водоносните слоеве, така ти трябва да изхвърлиш това, което не е твое собствено, докато не остане нищо за отричане. Тогава ще откриеш, че това, което е останало, не е нищо, за което умът може да се закачи. Ти дори не си човек. Ти просто си - точка на осъзнатост, разширяваща се едновременно с времето и пространството, но отвъд двете, крайната причина, но самата тя безпричинна. Ако ме попиташ „Кой си ти?“ моят отговор би бил: „Нищо определено. И все пак съм.“
В: Ако не си нещо определено, би трябвало да си всеобхватен.
М: Какво е да бъдеш всеобхватен - не като концепция, а като начин на живот? Да живееш всеобхватно означава да не разделяш, да не противопоставяш, означава да разбираш и обичаш всичко, с което влизаш в контакт. Да можеш искрено да кажеш: „Аз съм светът, светът е мен, аз съм си у дома в света, а светът е мой. Всяко съществуване е мое съществуване, всяко съзнание е мое съзнание, всяка мъка е моя мъка и всяка радост е моя радост - това е всеобхватен живот.“ И все пак моето реално съществуване, както и твоето, е отвъд всеобхватността, и следователно отвъд категориите „отделно“ и „всеобхватно“. То е, каквото е, напълно самосъдържащо се и независимо.
В: Трудно ми е да разбера.
М: Трябва да си дадеш време да обмислиш задълбочено тези неща. Браздите в мозъка ти трябва да бъдат изтрити, но без да се формират нови. Трябва да осъзнаеш себе си като неподвижното зад и отвъд подвижното, безмълвният свидетел на всичко, което се случва.
В: Това означава ли, че трябва да се откажа от всяка идея за активен живот?
М: Не, изобщо не. Ще има сватба, деца, ще има печелене на пари, за да се поддържа семейството - всичко това ще се случи по един естествен път на събитията, тъй като съдбата трябва да осъществи себе си. Ще преминеш през нея без съпротива, изправяйки се пред задачите според тяхната поява, с внимание и грижа, независимо дали са малки или големи. Но основното отношение ще бъде на любяща непривързаност, на огромно доброжелателство, без очакване на възвръщаемост, на непрекъснато даване без искане. В брака ти не си нито съпругът, нито съпругата - ти си любовта между двамата. Ти си яснотата и добротата, които въвеждат порядък и щастие във всичко. Може да ти изглежда неясно, но ако се замислиш малко, ще откриеш, че мистичното е най-практично, защото прави живота ти творчески щастлив. Съзнанието ти се издига до по-висши измерения, от които виждаш всичко по-ясно и с по-голяма интензивност. Ти осъзнаваш, че личността, която си станал при раждането си и която ще престанеш да бъдеш при смъртта, е временна и фалшива. Ти не си чувствената, емоционална и интелектуална личност, прикована от желания и страхове. Открий своето истинско същество. Фундаменталният въпрос на всяка философия и психология е „Какво съм аз?“ Навлез дълбоко в него.
Вижте още: Статии за Шри Нисаргадатта Махарадж
Източник: https://www.amazon.com/I-Am-That-Nisargadatta-Maharaj/dp/0893860468
.
Вижте още: Статии за Шри Нисаргадатта Махарадж
Източник: https://www.amazon.com/I-Am-That-Nisargadatta-Maharaj/dp/0893860468
.