През месец октомври 2018 година имах щастието да пътувам до Света Гора. Бяхме група от осем поклонници и един водач. Посетихме 10 манастира и няколко скита, както и столицата Карея. Следва кратко описание на преживяното.
Тръгнахме сутринта от София с микробус Опел с 9 места. След около 6 часа спокойно пътуване стигнахме до курортното градче Урануполи, намиращо се в северозападната част на източния ръкав на Халкидическия полуостров. Настанихме се в пансион, слязохме до малък плаж и закрихме морския сезон с кратко къпане в още топлото Егейско море. Вечерта - гръцка таверна, узо и рибка с бира.
На другата сутрин станахме рано, в 6 ч. бяхме на пристанището, където получихме документ-разрешение за престой в Света Гора (Диамонитрион) и се качихме на ферибот.
На развиделяване пред нас се очерта връх Атон.
След 2 часа път слязохме на пристанището (арсаната) на манастир Симон Петра и приключението започна.
Манастир Симон Петра се намира на отвесна скала на 230 м. надморска височина на югозападния бряг на Света Гора. Построен е в средата на 14-ти век от Свети Симон. Изкачването по стръмната пътека ни отне около час. Манастирът скоро е бил основно ремонтиран и е в отлично състояние. Гледката от терасата на последния етаж е незабравима.
Продължаваме пътя си на юг и след час и половина виждаме следващия манастир - Свети Григорий.
Построен през 13-ти век на 20 м. над морето, манастирът е един от малките - на 17-то място в йерархията на атонските манастири. Посещаваме църквата и магазина за сувенири и - отново на път.
Следващият манастир е Дионисий - 5-ти в йерархията. Отново църква, магазин - и нататък.
Към 5 часа наближаваме последния за деня манастир - Свети Павел - 14-ти в йерархията.
Изпуснали сме вечерята, минаваме през църквата да се помолим и ни настаняват за спане в обща стая. За щастие можем да вземем топъл душ. Преуморени, но изпълнени с впечатления, бързо заспиваме. Сутринта в 3 клепалото бие за утринна молитва, която продължава със скромна закуска в 7. Нарамваме раниците и слизаме на малкото пристанище, където след час чакане се качваме на корабче и отплуваме на юг.
През този ден ни предстои преход до Великата лавра. Корабчето ни оставя на малкото южно пристанище на скита Кавсокаливия и тръгваме по тясна пътека нагоре. Пътят е тежък, с големи изкачвания и слизания, защото се заобикалят отвесни скали и сипеи.
Вървим бавно, с чести почивки и около 14:30 стигаме скита Пророк Предтеча и Кръстител Йоан. Разглеждаме църквата и неочаквано в 15 ч. ни канят на вечеря. Варен нахут, салата от зеле и чаша бяло вино (с отлично качество). По време на вечерята се пази абсолютна тишина, възрастен монах чете молитви. Метален звън дава знак, че вечерята е приключила, ставаме и изчакваме игумена и монасите да излязат от столовата първи. Напускаме скита и отпочинали продължаваме към най-големия манастир, в който ще преспим.
Великата лавра е първият манастир, основан в Света Гора около 963 год. от византийския император Никифор Фока под контрола и ръководството на преподобни Атанасий, титулуван по-късно Св. Атанасий Атонски. Титлата Велика е дадена от самия император, а лавра означава многолюден манастир.
За наша изненада отново ни канят на вечеря (всеки манастир има собствено отчитане на времето). Хапваме от учтивост, настаняваме се и в 3 ч. сутринта - отново на служба. За 6:30 сме поръчали бусче, което ни откарва до столицата Карея.
Тук разглеждаме манастира Кутлумуш,
след което с такси отиваме до още три манастира - Ивирон,
Ставроникита
и Пантократор.
Връщаме се в Карея и се настаняваме за пренощуване в скита Свети Андрей.
На последната сутрин се отправяме с малък бус до руския манастир Свети Пантелеймон.
Тук за първи път присъстваме на църковна служба на славянски език (навсякъде другаде е на гръцки), съпроводена от вълнуващ мъжки хор от 15-тина руски монаси.
По пътя назад с ферибота преминаваме покрай манастири, които ще посетя при следващото ми идване в Атон. Интересно е, че от нашата група бях единственият, който е в Света Гора за първи път.
И така, доскоро, Света Гора!
120 снимки от Атон можете да видите тук...
.
