Екхарт Толе и Стивън Хокинг

Гледах филма за живота на световно известния учен Стивън Хокинг "Теория на всичко" и си спомних, че Екхарт Толе описва кратки срещи с него в Лондон. 

Следва цитат от книгата на Екхарт Толе 
"Нова земя":

"В края на 70-те години на XX в. всеки ден обядвах с един-двама приятели в кафенето на студентския център към Кеймбриджкия университет, където учех. Понякога на близка маса се настаняваше мъж в инвалидна количка, в повечето случаи - с още трима-четирима души. Веднъж, когато той седеше на масата точно срещу мен, не се сдържах и го погледнах по-внимателно. Това, което видях, ме шокира. Изглежда той бе почти изцяло парализиран. Тялото му бе така смалено, а главата - клюмнала надолу! Един от хората, с които беше, внимателно слагаше храна в устата му, но голяма част от нея изпадаше в малка чинийка, която друг държеше под брадичката му. От време на време мъжът издаваше неразбираеми, наподобяващи крякане звуци, някой от придружаващите го приближаваше ухо към устата му и после превеждаше на другите какво е казал.

По-късно попитах мой приятел знае ли кой е този мъж. „Разбира се! - отвърна ми. - Той е професор по математика и придружителите му са негови дипломанти. Има централна двигателна парализа, която постепенно завзема цялото му тяло. Дават му максимум пет години живот. Това сигурно е най-лошото, което може да се случи на човек."

Няколко седмици по-късно, докато излизах от сградата, той влизаше, и когато задържах врата отворена, за да влезе с електрическата си количка, очите ни се срещнаха. За мое учудване очите му бяха ясни. В тях нямаше и следа от нещастие. Веднага разбрах, че той се е освободил от съпротивата и живее, предаден на момента.

Няколко години по-късно, купувайки си вестник от будката, видях снимката му на първата страница на популярно международно списание. Не само че беше още жив, но и по това време вече беше най-прочутият специалист по теоретична физика в света, Стивън Хокинг. В статията, която му беше посветена имаше едно прекрасно изречение, което потвърди онова, което бях усетил преди години - в онзи миг, когато очите ни се срещнаха. Коментирайки живота си, той казваше (сега вече с помощта на гласов синтезатор): „Това е всичко, за което човек може да мечтае!"

Съдбата на Хокинг ме вълнува от години. Чел съм негови книги, интересувал съм се от теориите му. И от отношението му към Създателя. Наистина ли е такъв атеист, какъвто го представят критиците му? 

Нека изчакаме...

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности

 . 

Пространството

по Нова Земя на Екхарт Толе

Когато в безоблачна вечер се взрете в чистото небе, може лесно да осъзнаете една истина, едновременно проста и изключително дълбока. Какво виждате? Луната, планетите, звездите, искрящата панделка на Млечния път, може би комета или дори съседната галактика Андромеда, разположена на два милиона светлинни години разстояние от нас. Но ако опростите нещата дори още повече, какво виждате? Носещи се из пространството обекти. И така, от какво се състои Вселената? Обекти и пространство.

Ако не занемеете, когато се взирате в пространството в ясна нощ, значи не гледате истински, не осъзнавате тоталността на всичко, което е. Вероятно гледате само обектите и може би се опитвате да се сетите за имената им. Но ако поне веднъж сте се изпълнили с благоговение пред гледката на небесното пространство и дори сте почувствали дълбоко страхопочитание пред тази неразбираема мистерия, значи за момент сте се освободили от желанието да обяснявате и да поставяте етикети и сте осъзнали не само обектите в пространството, но и безкрайната дълбина на самото пространство. Ала трябва да сте достатъчно притихнали вътрешно, за да забележите необхватността, обитавана от безброй светове. Чувството на благоговение не произтича от факта, че съществуват милиарди светове, а от дълбината, съдържаща всички тях.

Вие не можете да видите пространството, разбира се, нито можете да го чуете, докоснете, вкусите с езика си, помиришете, как тогава знаете, че то съществува? Този на пръв поглед логичен въпрос съдържа една фундаментална грешка. Същността на пространството е нищото (т.е. не-нещото), така че то не "съществува" в обикновения смисъл на думата. Единствено нещата - формите - съществуват. Дори да наречем това, което виждаме, "пространство" е подвеждащо, защото, именувайки го, го превръщаме в предмет.

Нека го кажем по следния начин: вътре в нас има нещо, което е свързано с пространството, и затова ние можем да съзнаваме пространството. Да съзнаваме пространството? Това също не е съвсем вярно, защото как можем да съзнаваме пространството, след като там, отвън, няма нищо, което да съзнаваме?

Отговорът на този въпрос е както прост, така и задълбочен. Когато съзнавате пространството, вие не съзнавате нищо, с изключение на самата осъзнатост - вътрешното пространство на съзнанието.

Чрез вас Вселената съзнава себе си!

Когато очите не откриват нищо, което да видят, това "нищо" се възприема като пространство. Когато ушите не откриват нищо, което да чуят, това "нищо" се възприема като покой. Когато сетивата, предназначени да възприемат формите, срещнат липса на форма, лишената от форма осъзнатост, която е в основата на възприятията и ги прави възможни, вече не се засенчва от формата. Когато съзерцавате неизмеримата дълбочина на пространството или слушате мълчанието му в ранните часове преди зазоряване, нещо вътре във вас откликва на пространството, сякаш го осъзнава. И тогава усещате огромната дълбочина на пространството като ваша собствена дълбочина, и вече знаете, че безценният му покой, непритежаващ форма, е много повече и много по-глъбинно това, кой сте, от нещата, които съставляват съдържанието на вашия живот.

В Упанишадите - древните писания на Индия,  се казва същото със следните думи:

"Това, което не може да бъде видяно с очите, но чрез което очите виждат: знайте, че то и само то е Брахман Духа, а не онова, което хората почитат. Това, което не може да бъде чуто с ушите, но чрез което ушите чуват: знайте, че то и само то е Брахман Духа, а не онова, което хората почитат. Това, което не може да бъде мислено с ума, но чрез което умът мисли: знайте, че то и само то е Брахман Духа, а не онова, което хората почитат."

Бог, казват писанията, е съзнанието без форма, същността на това, кои сте. 
Всичко друго е форма, "онова, което хората почитат".

Двустранната действителност на Вселената (която се състои от неща и пространство - нещност и не-нещност) е и вашата собствена двустранност. Нормалният, балансиран и плодотворен човешки живот е танц между двете измерения, съставляващи действителността: формата и пространството. Повечето хора са дотолкова отъждествени с измерението на формата, със сетивните възприятия, с мислите и емоциите, че жизненоважната скрита втора половина липсва в живота им. Отъждествяването им с формата ги държи в капана на егото.

Това, което виждате, усещате, докосвате или мислите, е само едната половина от действителността - формата. В учението на Иисус то се нарича "светът", докато другата половина или измерение е "царството небесно или вечният живот".

Също както пространството дава възможност на всички неща да съществуват и също както без тишината не може да има звук, така и вие не можете да съществувате без жизненоважното измерение без форма, съставляващо същността на това кой сте. Бихме могли да го наречем "Бог", ако с тази дума не се злоупотребяваше толкова. Предпочитам да го нарека Битие. Битието предхожда съществуването. Съществуването е форма, съдържание, "случващото се". Съществуването е, така да се каже, предният план на живота, Битието - задният план.

Колективната болест на човечеството е, че хората са толкова обсебени от случващото се, толкова хипнотизирани от света на променливите форми, толкова погълнати от съдържанието на живота, че са забравили същността, забравили са онова, което е отвъд съдържанието, отвъд формата, отвъд мисълта. Времето ги е завладяло до такава степен, че те са забравили за вечността, а тя е техният произход, дом, съдба.

Вечността е живата действителност на това кой сте.

Вижте още няколко Статии за Екхарт Толе

 . 

Уединение

по "Разговори с Шри Рамана Махарши"

Ученик: Необходимо ли е уединение за джнани*?

Учител: Уединението е в ума на човек. Той може да е в най-оживената част на света и да поддържа покой на ума. Такъв човек е в уединение. Друг може да стои в гората, но все още да е неспособен да контролира ума си. За него не може да се каже, че е в уединение. Уединението е функция на ума. Човек, привързан към желанието, не може да намери уединение, където и да е. Непривързаният човек е винаги уединен. 

Ученик: Значи човек може да е зает с работа, като същевременно е свободен от желания и е уединен. Така ли?

Учител: Да. Работата, извършвана с привързаност е окова, докато работата, извършвана с непривързаност не влияе на извършителя й. Той е в уединение, дори докато работи.

Ученик: Казват, че има много светци в Тибет, които остават в усамотение и все пак са много полезни за света. Как става това?

Учител: Може и така да е. Себереализацията е най-голямата помощ, която може да се окаже на човечеството. Затова светците са полезни, въпреки че остават в горите. Но не трябва да се забравя, че уединението не е единствено в горите. Може да се случва дори и в градовете, насред най-оживените светски занимания.

Ученик: Не трябва ли тогава светецът да се смеси с хората и да им помага?

Учител: Себето е единствената Реалност. Светът и всичко останало не са реални. Реализираното същество не вижда света, като различен от себе си.

Ученик: Тогава реализацията на светеца води до издигане на човечеството без то да осъзнава това. Така ли е?

Учител: Да, помощта е неусетна, но тя е налице. Човечеството не съзнава това, но светецът действително помага на всички.

Ученик: А няма ли да е по-добре да се смеси с останалите?

Учител: Няма други, с които да се смеси. Себето е единствената Реалност.

Ученик: А ако има сто себереализирани хора няма ли да има но-голяма полза за света?

Учител: Когато казваш „Себе“ се има предвид неограниченото, но когато добавиш „хора“ към него, ти ограничаваш значението. Има само едно Безкрайно Себе.

Ученик: Да, да, разбирам: Шри Кришна е казал в Гита, че работата трябва да се изпълнява без привързаност и такава работа е по-добра от безделието. Това ли е карма йога?

Учител: Каквото е казано е дадено, за да задоволи различните темпераменти на слушателите.

Ученик: В Европа не се разбира, че човек в усамотение може да бъде полезен. Те си представят, че единствено човек, работещ в света, може да бъде полезен. Кога това объркване ще изчезне? Ще продължи ли европейският ум да гази в блатото или ще осъзнае истината?

Учител: Няма значение дали е Европа или Америка. Къде са те освен в ума ти? Осъзнай Себето и тогава всичко е осъзнато.

__________
* Себереализиран мъдрец; човек, който е постигнал осъзнаване чрез пътя на знанието.

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши | Кратка биография | Себеизследването | Кой съм аз? | Щастие | Покой | Уединение | Пътят към освобождението | Блаженство | Будност, съновидение и сън | Реалността в четиридесет стиха | Реалността в четиридесет стиха: Приложение | Пет стиха за Себето | Мисли

© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

Пътят към освобождението

по "Себеизследването"
на Шри Рамана Махарши

Ученик: Защо пътят към освобождението трябва да се преподава различно за всеки? Няма ли това да създаде объркване в умовете на аспирантите?

Учител: Във Ведите са посочени няколко пътя, в съответствие с различната степен на развитие на стремящите се. Все пак, понеже освобождението не е нищо друго освен унищожаването на ума, всички усилия имат за своя цел контрола на ума. Въпреки че формите на медитация може да изглеждат различни една от друга, накрая всички стават едно. Няма съмнение в това. Всеки може да възприеме този път, който приляга на зрелостта на неговия ум.

Контролът на прана, който е йога, и контролът на ума, който е джнана*, са двете основни средства за унищожаването на ума. За някои първото може да изглежда по-лесно, а за други второто. Но все пак джнана е, като да укротиш буен бик, примамвайки го със зелена трева, докато йога е да го контролираш чрез използване на сила. Така мъдрите казват, че има три степени на развитие на стремящите се. Най-горната е постигането на целта, като накараш ума да стои твърдо установен в Себето чрез разкриване на природата на Реалното посредством Ведантическо изследване и чрез виждане на собственото себе и всички неща като природата на Реалното. Средната степен е да накараш ума да стои в Сърцето чрез кевала кумбхака (задържане на дъха) и продължително медитиране върху Реалното. И най-ниската степен е достигането на това състояние постепенно, посредством контрол на дишането и т.н.

Умът трябва да бъде накаран да почива в Сърцето до унищожаването на "аз-мисълта", която е форма на невежество, установена в Сърцето. Това само по себе си е джнана; и единствено това е дхяна (медитация). Останалото е просто различие в думите и текстовете. Така прокламират свещените писания. Следователно, ако човек съумее да държи ума в Себето чрез едно или друго средство, не трябва да се тревожи за други неща.

Великите учители са учили също, че преданоотдаденият е по-велик от йогина**, че средството за освобождението е предаността, която е с природата на съзерцаването на собственото Себе***.

И така, това е пътят към осъзнаването на Брахман, който е различно наричан като Дахара Видя, Брахма Видя, Атма Видя и т.н. Какво повече може да се каже от това? Всеки трябва да разбере останалото интуитивно.

Свещените текстове учат на различни методи. След като анализирали всичките, Великите декларирали, че това е най-директното и най-доброто средство.

____________________

* Виждането на всичко като Реалността, съгласно свещените текстове: "Аз съм Брахман - един без втори".

** "От всички йогини, само този, който почива с непоколебим ум и любов в Мен, ми е най-скъп." - Бхагавад гита.

*** "От средствата за освобождение може да се каже, че единствено бхакти (предаността) е най-висшето, понеже бхакти е постоянното съзерцаване на Себето." - Вивекачудамани.

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши | Кратка биография | Себеизследването | Кой съм аз? | Щастие | Покой | Уединение | Пътят към освобождението | Блаженство | Будност, съновидение и сън | Реалността в четиридесет стиха | Реалността в четиридесет стиха: Приложение | Пет стиха за Себето | Мисли

© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

Извадки от Бхагавад гита

Много световноизвестни личности са коментира-ли Бхагавад гита - една от най-четените книги на индуизма. Сред тях са Шанкара (който в 8-ми век установява и фиксира текста на поемата), Парамаханса Йогананда (автор на бестселъра "Автобиография на един йогин"), Махариши Махеш Йоги (създател на техниката "Трансцендентална медитация"), Бхактиведанта Свами Прабхупада (Международно общество за Кришна-съзнание), Шри Ауробиндо, Махатма Ганди, Айнщайн и др. 

В книгата "Събрани произведения" на Рамана Махарши е включена глава "Божествената песен". Там е описано как ученик се оплакал на Шри Рамана, че е трудно да се запомнят всичките седемстотин стиха на Бхагавад гита и попитал дали има един стих, който е квинтесенция на Гита. Бхагаван тогава споменал Глава X, стих 20: 

"Аз съм Себето, о, Гудакеша, в сърцевината на всичко живо.
Аз съм Началото и Средата, както и Края на всичко живо".

По-късно Рамана Махарши избрал четиридесет и два стиха (от които цитираният горе е четвъртият) и ги аранжирал в подходящ ред, за да служат като ръководство.

Тъй като преводът на "Събрани произведения" на Рамана Махарши не е много точен, долу включвам избраните и аранжирани от Бхагаван стихове, но в превод на Владимир Левчев по дословния превод от санскрит на Йорданка Пейчинова.

Позволил съм си още една малка промяна - навсякъде думата Атман е заменена с наложилата се напоследък дума Себе (The Self).

1. Арджуна каза:
Искам да чуя от теб, о, Сияйни, за материята - Пракрити 
и за Пуруша - Духа, за Полето, Познавача му, Знанието, Предмета.

XIII.1-a

2. Върховносияйния каза:
Това твое тяло, о, Каунтея, се нарича Поле. За мъдреците
Познавач на полето е този, който го познава наистина.

XIII.1

3. Аз, о, Бхарата, съм Познавачът на полето във всички полета.
Познавач и Поле който знае - само той според мен знае истината.
XIII.2

4. Аз съм Себето, о, Гудакеша, в сърцевината на всичко живо.
Аз съм Началото и Средата, както и Края на всичко живо.
X.20

5. Смъртта за роденото е неизбежна, както за мъртвото е неизбежно
новото раждане - и не бива за неизбежното да се тъгува.
II.27

6. То (Себето) нито се ражда, нито умира. То съществува и не престава
отвъд раждане, смърт и промени - с телесната гибел то не изчезва.
II.20

7. Ненаранимо, неизгоримо, неовлажнимо, неизсушимо,
то е безкрайно и всепроникващо, неизменно - единствено, вечно.
II.24

8. Не може да бъде унищожено Онова, чрез което всичко живее.
Онова - което е въплътено - никой не може да го погуби.
II.17

9. Нереалното не съществува. Реалното винаги съществува.
Така битието познават тези, които виждат самата същност.
II.16

10. Както ефирът (етерът) всепроникващ е чист, понеже е недосегаем,  
така и Себето във всяко тяло е чисто - не го докосва материята.
XIII.32

11. Там слънце не грее, луна не свети - там не гори световният огън.
Стигналите дотам не се връщат: там е Мойта върховна обител.
XV.6

12. Непреходното Непроявено се нарича върховно движение.
Постигне ли го - човек не се връща. То е върховната Ми обител!
VIII.21

13. Без гордост, илюзии или привързаност, без лични цели - слят с висшето Себе,
свободен от двойственост - тъга и радост, човек постига целта - непреходност.
XV.5

14. Който не спазва определеното от множеството свещени писания,
а действа по лични подбуди - лишен е от щастие, мъдрост и път нагоре.
XVI.23

15. И който вижда, че Бог пребивава във всички живи неща - без разлика,
непреходният - в скоропреходното, който вижда - той вижда наистина.
XIII.27

16. Само чрез предана обич, Арджуна, хората могат да Ме познаят,  
да достигнат до Моята същност и с Мен да се слеят, о, Парамтапа (бич за враговете си)!
XI.54

17. Вярата на всеки, о, Бхарата, е в съответствие с природата му.
От вяра е направен човекът. Каквато е вярата му - такъв е!
XVII.3

18. Който вярва - постига Знанието. Преданият, овладял сетивата,
постига Знанието и в него намира вечен покой и радост.
IV.39

19. На тези, които, уравновесени, Ме почитат с любов и преданост,
Аз давам това единство (йога) на разума, чрез което се стига до Мене.
X.10

20. Понеже чувствам към тях състрадание, в тяхната същност (Сърце) се установявам
и със сияен светилник от мъдрост (Знание) премахвам мрака на неведението.
X.11

21. Ако унищожиш невежеството с мъдростта на Себето в себе си,
тази мъдрост подобно на слънце ще освети върховния Брахман (Висшето, Парам).
V.16

22. Велика сила са сетивата. Но по-велик от тях е умът ти.
А от ума по-велик е разумът. Над разума има Едно - то е Себето.
III.42

23. Щом познаеш чрез разума Висшето, щом си подчинил ума на разума,
воювай с Кама, о, Мощноръки - врагът ти в битката е желанието!
III.43

24. Тъй както огънят изпепелява подпаленото дърво, о, Арджуна,
така и Знанието превръща всички човешки деяния в пепел.
IV.37

25. Който в своите жизнени действия не е воден от страст и помисли,
който сам изгаря делата си в Огъня-Знание - той е мъдрецът.
IV.19

26. Към тях, отреклите се от стремежи, освободени от гняв и желания,
с подвластни мисли, прозрели Себето - към тях приижда Покоят на Брахман.
V.26

27. Освободен от всяко желание, което помислите пораждат,
концентрирал в ума сетивата си, които във всички посоки блуждаят,
VI.24

нека човекът да се отпусне и с волята на устойчивия разум (буддхи)
да насочи ума си към Себето, като не мисли за нищо друго.
VI.25

28. Щом започне да се отклонява умът, тревожен и непостоянен,
всеки път да го връща човекът и да го подчинява на Себето.
VI.26

29. Надвил сетивата, ума и разума, устремен към освобождение,
убил гнева, страха, своите страсти - мъдрецът завинаги е свободен.
V.28

30. Установен завинаги в Себето и свободен от грях, този йогин
непрестанно блаженство изпитва - радва се на единството с Брахман.
VI.28

Себето в себе си вижда във всичко - и всички същества вижда в Себето.
Който е уравновесен чрез йога, навсякъде в този свят вижда Едното.
VI.29.

31. А тези, които мислят за Мене непрестанно и Ме почитат -
неизменните - аз ги дарявам с истинско, вечно блаженство в йога.
IX.22

32. Най-добрият от тях е мъдрият (джнани) - постоянен, единен с Едното.
На него Аз съм му най-любимият. И той на Мен, Ми е най-любимият.
VII.17

33. В края на многобройни прераждания, най-сетне мъдрият идва в Мене.
Той казва: „Всичко е Васудева!” Но рядко се среща такъв махатма (възвишена душа).
VII.19

34. Който отхвърли всички желания и открие в сърцето си Себето 
и в него, чрез него се радва, този, о, Партха (Арджуна), е съвършеният.
II.55

35. Който, свободен от всички желания, с ум неизменен света приема
без чувство за „аз" и “мое”, о, Партха, покоя постига.
II.71

36. Който нищо в света не тревожи и нищо него не го тревожи,
свободен от радост, страх, гняв, възбуда - такъв човек е любим за Мене.
XII.15

37.
Неизменен в неволя и радост, равнодушен към кал, камък, злато,
към желаното и нежеланото, към похвали и хули - еднакъв,
XIV.24

и към почести и унижения, и към приятел и враг - еднакъв,
отхвърлил личните земни стремежи - този човек е надмогнал силите (гуните).
XIV.25

38. Който намира в Себето радост и велико удоволствие,
той - независимият от действията - свобода получава наистина.
III.17

39. Той е над делата несвършени и над делата, които се вършат,
той няма нужда от ничия помощ - от съществата в света не зависи.
III.18

40. Доволен - каквото и да получи, отвъд тленна двойственост и ревност,
еднакъв пред загуба и пред победа, той от делата си не е обвързан.
IV.22

41. Върховният е в сърцата на всички, о, Арджуна - със своята илюзия (мая).
Той в кръговрат съществата движи, сякаш че са механични кукли.
XVIII.61

42. Затова, о, Бхарата, отдай му се с цялото си същество - и тогава
по Негова милост ти ще получиш Върховен покой и Вечно жилище.
XVIII.62.


Вижте също:  Бхагавад гита - Съдържание  и  Бележки върху Бхагавад гита

П. П. 2022 г.: Бхагавад Гита е велика книга от Изтока, но ние, като православни християни, би трябвало да се придържаме към Библията.

 .