100-те най-влиятелни живи духовни личности (2026 г.)

Английското списание

Watkins Mind Body Spirit 

публикува за поредна година

Списък на 100-те живи

духовни личности,

оказващи най-голямо влияние върху духовното развитие на човечеството през 2026 г.

 

Ето оригиналния списък с имената на английски:

1-DALAI LAMA 2-SADHGURU (JAGGI VASUDEV) 3-NEW: POPE LEO XIV 4-ECKHART TOLLE 5-DAVID ATTENBOROUGH 6-NEW: JOE ROGAN 7-GWYNETH PALTROW 8-NEW: YUVAL NOAH HARARI 9-MEL ROBBINS 10-DR JOE DISPENZA 11-RAINN WILSON 12-JAY SHETTY 13-OPRAH WINFREY 14-JORDAN B. PETERSON 15-ALAN MOORE 16-URI GELLER 17-TEAL SWAN 18-DEEPAK CHOPRA 19-GRAHAM HANCOCK 20-NEW: ACHARYA PRASHANT 21-PEMA CHÖDRÖN 22-ALICE WALKER 23-GABOR MATÉ 24-AMMA – MATA AMRITANANDAMAYI 25-PAULO COELHO 26-MARIANNE WILLIAMSON 27-SRI SRI RAVI SHANKAR 28-WIM HOF 29-JULIA CAMERON 30-ROBERT THURMAN 31-GREGG BRADEN 32-VANDANA SHIVA 33-ARIANA HUFFINGTON 34-BARTHOLOMEW I OF CONSTANTINOPLE 35-ROWAN WILLIAMS 36-ESTHER PEREL 37-RICHARD ROHR 38-RUPERT SHELDRAKE 39-BESSEL VAN DER KOLK 40-MARK MANSON 41-ERICH VON DÄNIKEN 42-MICHAEL POLLAN 43-RUBY WAX 44-ANTHONY WILLIAM 45-PREM RAWAT 46-JON KABAT-ZINN 47-MARTIN SELIGMAN 48-THOMAS MOORE 49-ESTHER HICKS 50-EDITH EGER 51-GARY SNYDER 52-KEN WILBER 53-MICHAEL A. SINGER 54-ROBIN SHARMA 55-HAMZA YUSUF 56-NEW: JOSEPH MERCOLA 57-RICHARD BACH 58-ROB BELL 59-RHONDA BYRNE 60-DANIEL GOLEMAN 61-GEORGE NOORY 62-NEW: BERNARDO KASTRUP 63-KAREN ARMSTRONG 64-BRUCE H. LIPTON 65-ALEX GREY 66-ELAINE PAGELS 67-SEYYED HOSSEIN NASR 68-DON MIGUEL RUIZ 69-BRIAN WEISS 70-ANDREW WEIL 71-IYANLA VANZANT 72-STANISLAV GROF 73-RUPERT SPIRA 74-ANITA MOORJANI 75-STEVE TAYLOR 76-NEW: SWAMI ADHANATH 77-EBEN ALEXANDER 78-BYRON KATIE 79-NEALE DONALD WALSCH 80-CLARISSA PINKOLA STÉS 81-JACK KORNFIELD 82-VISHEN LAKHIANI 83-NEW: INDIA ARIE 84-RONALD HUTTON 85-MOOJI 86-PICO IYER 87-GARY LACHMAN 88-MATHIEU RICARD 89-TARA BRACH 90-RICHARD RUDD 91-CAROLINE MYSS 92-RAYMOND MOODY 93-NEW: YONGEY INGYUR RINPOCHE 94-NEW: THOMAS HÜBL 95-THERESA CHEUNG 96-FRITJOF CAPRA 97-DR NICOLE LEPERA 98-NEW: LISA MILLER 99-SUZANNE GIESEMANN 100-MATT KAHN

 

Оригиналната публикация можете да прочетете ТУК

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите ТУК


 .

Ерик Клептън моли Бог за помощ

Ерик Клептън е британски китарист, певец и текстописец. Той е единственият изпълнител, който е вписван три пъти в Залата на славата на рокендрола – като член на "Ярдбърдс", "Крийм" и като самостоятелен музикант. Оставяйки значима следа в историята на блуса и музиката въобще, Клептън е считан за един от най-важните и влиятелни китаристи на всички времена, заемайки второ място в класацията "100-те най-велики китаристи на всички времена" на списанието Ролинг Стоун и четвърти в класацията на Гибсън – "50-те китаристи на всички времена" (УикипедиЯ).

По време на дългата си и изключително успешна кариера (на 30 март 2025 г. ще навърши 80), има проблеми с алкохола и наркотиците. В своята "Автобиография" Клептън описва една случка по време на второто си лечение в клиника "Хейзълдън" в САЩ.

"Вторият ми престой в Хейзълдън изглеждаше на пръв поглед като предишният, но по-дълбоко погледнато бе много по-различен. Този път нямах резерви по повод присъствието си там - бях се опитал да овладея пиенето си и се бях провалил - и вече нямаше място за спорове и сиви за мен зони. Животът ми бе станал много сложен и напълно неуправляем по време на рецидива. Ceгa имах две деца, но всъщност не се грижех за нито едно от тях, един провален брак, асортимент от определено смущаващи приятелки и кариера, която макар все още да продължаваше, бе изгубила своята посока. Представлявах пълен безпорядък.

Въпреки всичко изпитвах същите проблеми през месеца си на лечение, както и първия път. Просто броях дните и се надявах, че нещо ще се промени в мен, без да полагам големи усилия. Така един ден, когато престоят бе към края си, ме обзе паника. Осъзнах, че фактически нищо в мен не се е променило и щях да се върна отново в света напълно беззащитен. Шумът в главата ми бе оглушителен и пиенето присъстваше в мислите ми през цялото преме. Шокира ме осъзнаването, че се намирах тук, в този лечебен център, в една предполагаемо безопасна среда, а бях в сериозна опасност. Бях напълно ужасен и абсолютно отчаян.

B този момент почти от само себе си краката ми се предадоха и паднах на колене. Бях сам в стаята и помолих за помощ. Нямах представа към кого си мислех, че се обръщам. Знаех просто, че съм на ръба и нямам повече сили за борба. Тогава си спомних какво бях чувал за капитулацията, нещо, което мислех, че никога няма да направя. Гордостта ми просто не би го позволила. Знаех обаче, че сам няма да успея да се справя и помолих за помощ. Паднах на колене и се предадох.

След няколко дни осъзнах, че нещо се бе случило с мен. Един атеист сигурно би казал, че е настъпила просто промяна в поведението и до някаква степен е вярно. Но всъщност бе нещо много повече. Аз бях открил място, към което да се обърна, място, което винаги съм знаел, че съществува, но никога не бях искал или не бях изпитвал нуждата да повярвам в него. От този ден нататък никога не пропускам да се моля - всяка сутрин на колене, за да искам помощ, а вечер, за да изразя благодарност за моя живот и най-вече за това, че съм трезвен. Избрах да коленича, защото чувствах нуждата да се смиря, докато се моля, а за моето его това е максималното, което мога да направя.

Ако ме попитате защо правя всичко това, ще ви кажа... защото помага, просто заради това. Откакто съм трезвен, никога не съм се замислял сериозно дали да взема наркотик, или да пия. Нямам проблеми с религията, израснах със силно любопитство към духовните въпроси, но моето търсене ме отведе далеч от църквата и вярващата общност, към едно вътрешно пътуване. Преди да започне възстановяването ми, бях открил Бог в музиката и изкуството, сред писатели като Херман Хесе и музиканти като Мъди Уотърс, Хаулин’Улф и Литъл Уолтър. По някакъв начин и в някаква форма моят Бог винаги е бил там, но сега се научих да разговарям с него."

Към края на 60-те и 70-те свирех на китара и Клептън беше мой учител.

Споделям едно от любимите ми концертни изпълнения на Ерик Клептън - "Река от сълзи" в Токио през 2001 година.

 . 

 

 . 

100-те най-влиятелни живи духовни личности (2025 г.)

 

Английското списание

Watkins Mind Body Spirit 

публикува за поредна година

Списък на 100-те живи

духовни личности,

оказващи най-голямо влияние върху духовното развитие на човечеството през 2025 г.

 

Ето оригиналния списък с имената на английски:

1 – Pope Francis 2 – Dalai Lama 3 – Eckhart Tolle 4 – Sadhguru (Vasudev) 5 – Jane Goodall 6 – David Lynch 7 – Marianne Williamson 8 – Dr Joe Dispenza 9 – Gwyneth Paltrow 10 – Jordan Peterson NEW  11 – Oprah Winfrey 12 – Paulo Coelho 13 – Wim Hof 14 – Alice Walker 15 – Deepak Chopra 16 – Uri Geller 17 – Teal Swan 18 – Gabor Maté 19 – Esther Perel 20 – Graham Hancock 21 – Arianna Huffington 22 – Jay Shetty 23 – Gregg Braden 24 – Alan Moore NEW 25 – Sri Sri Ravi Shankar 26 – Mel Robbins NEW 27 – Julia Cameron 28 – Rainn Wilson 29 – Ryan Holiday NEW 30 – Greta Thunberg 31 – Robert Thurman 32 – Amma  33 – Mark Manson 34 – Michael Pollan 35 – Rupert Sheldrake 36 – Vandana Shiva 37 – Robin Sharma 38 – Ruby Wax 39 – Rowan Williams 40 – Tony Nader NEW 41 – Jon Kabat-Zinn 42 – Richard Rohr 43 – Hamza Yusuf 44 – Esther Hicks 45 – Bessel van der Kolk   46 – Ken Wilber 47 – Michael A. Singer 48 – Daniel Goleman 49 – Martin Seligman 50 – Rhonda Byrne 51 – Thomas Moore 52 – Bruce H. Lipton 53 – Prem Rawat 54 – Richard Bach 55 – Edith Eger 56 – Karen Armstrong 57 – George Noory 58 – Gary Snyder 59 – Alex Grey 60 – Iyanla Vanzant 61 – Bartholomew I of Constantinople 62 – Rob Bell 63 – Andrew Weil 64 – Brian Weiss 65 – Neale D. Walsch 66 – Seyyed H. Nasr 67 – don Miguel Ruiz 68 – Byron Katie 69 – Vishen Lakhiani 70 – Mooji 71 – Eben Alexander 72 – Rupert Spira 73 – Stanislav Grof 74 – Vadim Zeland 75 – Raymond Moody 76 – Jack Kornfield 77 – Mark Epstein NEW     78 – James Hollis NEW 79 – Matthieu Ricard 80 – Ronald Hutton 81 – Jack Canfield 82 – Elaine Pagels 83 – Caroline Myss 84 – Tara Brach 85 – Anita Moorjani 86 – Gary Lachman 87 – Richard Rudd 88 – Steve Taylor 89 – Vex King 90 – Adyashanti 91 – Fritjof Capra 92 – Susan Cain 93 – Pico Iyer NEW 94 – David Wolpe 95 – Dan Millman 96 – David Deida 97 – Daniel J. Siegel 98 – David Frawley 99 – Charles Eisenstein 100 – Starhawk

 

Оригиналната публикация можете да прочетете ТУК

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите ТУК


 .

100-те най-влиятелни живи духовни личности

Английското списание Watkins Mind Body Spirit публикува веднъж годишно

        Списък на 100-те живи духовни личности

оказващи най-голямо влияние върху духовното развитие на човечеството

 

2025	2024	2023
2022	2021	2020
2019	2018	2017
2016	2015	2014
2013	2012	2011

100-те най-влиятелни живи духовни личности (2024 г.)

 

Английското списание
Watkins Mind Body Spirit 

публикува за поредна година

Списък на 100-те живи
духовни личности,

оказващи най-голямо влияние върху духовното развитие на човечеството през 2024 г.

 

Ето оригиналния списък с имената на английски:

1 – Pope Francis 2 – Dalai Lama 3 – Oprah Winfrey 4 – Eckhart Tolle 5 – Gwyneth Paltrow 6 – David Lynch 7 – Marianne Williamson 8 – Gabor Maté 9 – Julia Cameron 10 – Sadhguru (Jaggi Vasudev) 11 – Jane Goodall 12 – Jay Shetty 13 – Arianna Huffington 14 – Wim Hof 15 – Graham Hancock 16 – Teal Swan 17 – Matthew Fox 18 – Deepak Chopra 19 – Paulo Coelho 20 – Gregg Braden 21 – Rick Rubin NEW 22 – Dr Joe Dispenza 23 – Alice Walker 24 – Sri Sri Ravi Shankar 25 – AmmaAmritanand amayi 26 – Vandana Shiva 27 – Esther Perel 28 – Uri Geller 29 – Justin Welby 30 – Rainn Wilson NEW 31 – Rupert Sheldrake 32 – Mark Manson 33 – Greta Thunberg 34 – Michael Pollan 35 – Robert Thurman 36 – Bartholomew I of Constantinople 37 – Robin Sharma 38 – Jon Kabat-Zinn 39 – Esther Hicks 40 – Richard Rohr 41 – Rhonda Byrne 42 – Alex Grey 43 – Ruby Wax 44 – Rowan Williams 45 – Bessel van der Kolk 46 – Michael A. Singer 47 – Ken Wilber 48 – Martin Seligman 49 – Karen Armstrong 50 – Vex King 51 – Bruce H. Lipton 52 – Hamza Yusuf 53 – Richard Bach 54 – Thomas Moore 55 – Neale Donald Walsch 56 – Prem Rawat 57 – Daniel Goleman 58 – Edith Eger 59 – Iyanla Vanzant 60 – Rob Bell 61 – George Noory NEW 62 – Gary Snyder 63 – Andrew Weil 64 – Mooji 65 – Roxie Nafousi NEW 66 – Brian Weiss 67 – Don Miguel Ruiz 68 – Byron Katie 69 – Jack Kornfield 70 – Erich von Däniken 71 – Vishen Lakhiani 72 – Stanislav Grof 73 – Daisaku Ikeda 74 – Eben Alexander 75 – Rupert Spira 76 – Seyyed Hossein Nasr 77 – Raymond Moody 78 – Steve Taylor 79 – Charles Eisenstein 80 – Caroline Myss 81 – Jack Canfield 82 – Elaine Pagels 83 – Matthieu Ricard 84 – Ronald Hutton 85 – Tara Brach 86 – Susan Cain 87 – Pema Chödrön 88 – Starhawk 89 – Anita Moorjani 90 – David Wolpe 91 – Adyashanti 92 – Fritjof Capra 93 – DrunvaloMelchizedek 94 – James van Praagh 95 – Gary Lachman 96 – Sharon Salzberg 97 – Gabrielle Bernstein 98 – Vivianne Crowley NEW 99 – Brené Brown 100 – Ajahn Brahm

 

Оригиналната публикация можете да прочетете ТУК

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите ТУК


 .

Димитър Божанов - Изповед на един покаял се езотерик

 

Писателят Димитър Божанов (Бог да го прости, напусна ни твърде млад) ми беше приятел. Контактувахме редовно в социалните мрежи, имам книгите му с автограф, срещали сме се в Пловдив, по време на негови лекции. Освен много добър писател, той беше и отличен лектор – залите му бяха пълни. Той извървя дълъг духовен път, подобен на моя – индуизъм, будизъм, кабала... Първата му книга - "Кафе за събуждане" – имаше голям успех, подобно на филма "Тайната" на Ронда Бърн. Последваха "Епохата на безсмъртието", "Розовият слон, за който не бива да мислим" и "На сбогуване будните се усмихват". Последната беше различна от останалите три, доста ме изненада, прочетох я, но не стигнах до Послеслова...

След време случайно попаднах на видеото "Димитър Божанов - Изповед на един покаял се езотерик" в YouTube от 2014 год.". Това е едно видео откровение, което доста отдавна искам да запиша, но все не идваше правилният момент. Е, този момент дойде, може би неслучайно точно на Богоявление, 06.01.2014 г. - пише Митко.

Гледах, слушах и не можех да повярвам... Митко се отричаше от езотеричните си книги и заявяваше, че е приел Иисус Христос!

Явно още не бях готов за това тогава. Трябваше да мине доста време, за да проникне тази идея до съзнанието и сърцето ми.

И това постепенно се случи. Не мога да кажа точно кога и как. Неведоми са пътищата Господни...

По-подробно съм писал по тази тема в Моят път към духовното.

Следва кратък текст на Димитър Божанов от Интернет:

Мой дълг е да споделя официално с всички вас, че след годините езотерични търсения аз най-сетне се чувствам отново у дома в Христовото слово. Дълго време се съпротивлявах на това, упорствах, дори светотатствах открито, изглежда с надеждата, че профанизирайки Го, ще легитимирам пред себе си човешкостта на Исус Христос и завета Му. Към мен обаче отново и отново се отразяваше единствено Неговата Божественост, Чистота и Истина. Преди няколко седмици, като следствие от поредица събития, знаци и "случайности", които ме преследват навярно през целия ми живот, но особено откакто публично се изказвам по духовни теми, аз най-сетне капитулирах пред Христос и Го приех в сърцето си. От тогава чувствам в себе си мир, яснота и благодат, каквито нито медитацията, нито диетите, нито каквито и да било други физически или енергийни практики са ми давали. Говоря вкратце за това в послеписа на новата книга с разказите, но навярно, ако е рекъл Господ, ще напиша още книги, в които на дълго и широко да ви споделя моята история с Христос и моето преживяване на Словото Му. А до тогава, излишно е да ме питате какво ви препоръчвам - то е ясно. Приемете Христос, защото Той е Пътят и Истината, и Животът. Книгата му пък може и да е само една, но е най-големият бестселър на планетата за всички времена, което, разбира се, не е никаква случайност. Бог да ви благослови!

Митко много ми липсва. Мисля, че щеше да напише важни текстове за Пътя към Вярата в Иисус Христос, които да помогнат на новите поколения да живеят по-праведен и смислен живот. 

 . 

Петър Гюзелев за първата си среща с Бог

Това е разказ на китариста на група "Щурците" Петър Гюзелев за първата му среща с Бог.

"Да започнем с това, че съм роден на 10 декември 1945 година в Стара Загора и почти целият ми живот е преминал през времето на комунизма. В училище ни възпитаваха в комунистически дух и навсякъде се казваше, че Бог не съществува. Бог беше заменен с Партията, тя се грижеше за всичко. Спомням си случай в детската градина когато ни казваха: "Деца, затворете очи и кажете: Дядо Боже, дай ни бонбонче! А сега, отворете очи! Има ли бонбон? Няма! Това е защото няма Бог. Сега, затворете очи отново и кажете: Чичко Сталин, дай ни бонбонче! Ние затваряхме очи и когато отново ги отворехме - пред всяко едно от нас, децата, се беше появило едно бонбонче. И ни казваха: "Ето чичко Сталин мисли за вас деца! Той съществува, Бог няма!"

Когато пораснах, станах професионален музикант, издигнах се в кариерата си, но през 1975 година попаднах в разтърсваща ситуация, която ме накара да преосмисля нещата в своя живот. На връщане от турне в Германия имах кратък престой в Унгария. През деня оставих багажа и китарата си на гарата и се поразходих из града. Имах билет за вечерния влак за София. Бях вече във вагона, оставаха само няколко минути до потеглянето на влака, когато реших да отида и да си купя газирана напитка с последните останали ми пари. Когато се върнах, за голям свой ужас установих, че някой ме беше обрал! В Будапеща в центъра на Европа! Беше лятно време, бях само по риза с къс ръкав и панталони. С тях си останах. Всичко друго: чанта, паспорт, пари, куфари, дрехи, подаръци, китарата, Всичко, всичко беше обрано от купето само за няколко минути!

Слязох от влака и отидох до полицейското управление, но нищо не се получи. Влакът тръгна а аз останах на перона и започнах да се разхождам по влаковите релси. Чудех се какво да правя. В един момент погледнах към огромното черно, изпълнено със звезди небе, и си казах: "Ето една ситуация, когато съм сам и не мога да се оправя. Никой не може да ми помогне!" Тогава аз отправих поглед към небето и казах на глас: "Господи, винаги са ме учили, че не съществуваш, че Те няма. Обаче, ако има само дори и едно зрънце истина в това, че Ти съществуваш, моля Те да ми помогнеш в този момент! Моля Те само за две неща: да се прибера жив и здрав в България и да си намеря китарата!" В следващите мигове нещо особено не се случи. Прибрах се на гарата, обадих се до посолството, но отговорът не беше никак насърчителен: "В този момент няма никого тук. Елате утре. Може някой случайно да се съгласи да ви вземе до България. Ние не носим отговорност. Трябва обаче да ви издадем временен паспорт." 

Уморен от деня и сполетялото ме нещастие, легнах и заспах на една пейка. На сутринта ме събуди един полицай. Изправих се и си помислих: "Какво да правя сега? Трябва да отида до посолството." Изведнъж усетих нещо обемисто в джоба на ризата си! Бръкнах с ръка и извадих пачка унгарски форинти! От къде се появиха тези пари и до ден днешен не мога да си го обясня! Бях изхарчил всичко, което бях обменил, пък и кой човек напускайки страната, която за кратко е посетил, би оставил в джоба си пачка местна валута? Интересно е, че парите, които изневиделица се оказаха в джоба ми, стигнаха точно колкото да посрещна всичките си основни нужди: да си купя билет от Будапеща за София, да се снабдя със сандвичи, да си направя една моментална снимка за документа, който ми изготвиха в посолството, да вляза в една бръснарница да се измия и обръсна. Успях да си взема и едно шише с вода и парите свършиха. Те бяха точно колкото ми бяха необходими! 

Кражбата беше станала към полунощ, а в седем часа сутринта вече имах отговор на първата част от моята молитва, но тогава аз все още не осъзнавах този чудесен факт. Умът ми беше ангажиран с друго.

Снабден с билет за следващия международен влак за София, чаках на перона. Беше 12 часа на обяд. По принцип влаковете, идващи от Германия, не закъсняват никога, а този дойде с минута и половина по-късно! Точно в момента, когато локомотивът минаваше пред погледа ми, видях на отсрещния перон железничар да носи китарата ми към полицията! Тичайки се втурнах в полицейското управление. Някак си успях да им обясня случилото се с мен, те си спомниха и ми върнаха китарата! Качих се във влака, седнах в купето, и едва тогава започнах да преосмислям какво всъщност се беше случило. Бях издигнал към Бога две молби. Получих отговор и на двете и то само в продължение на половин ден! Бог ми беше показал, че съществува! Никога няма да забравя намесата на Бога в Будапеща!

Апостол Павел казва, че няма човек, който да не е чувал, че Бог съществува. Дълбоко в сърцето си аз също знаех този факт, просто атеистичният режим в социалистическата ни държава го отричаше.

Приех Иисус Христос като личен Спасител, когато започнах да посещавам църква "Блага вест" през 90-те години. 

Животът ми днес коренно се различава от времето когато не познавах Бога. Изцяло се промени ценностната ми система към добро!"

Източник: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0KV1dXuTmtPK5mEh9j3HuS5oWDjqUDK6paRzkHjDLSWwcGMWjED8EDyCvvQgQ5nG2l&id=100060727448707
 . 

Икона на Света Богородица Всецарица (Пантанаса)

 
На 18 август се чества празника на чудотворната икона на Света Богородица Всецарица, помагаща при ракови заболявания.

Чудотворната икона на Божията Майка, наричана Всецарица се намира на Света Гора Атон в Гърция. Тази неголяма по размери икона била изписана в 17 в. и сега стои вляво от царските двери в съборния храм на Ватопедския манастир. Съгласно едно древно манастирско предание, веднъж при иконата дошъл един момък. В този миг ликът на Божията Майка възсиял с дивна светлина и невидима сила хвърлила момъка на земята. Изпаднал в ужас, момъкът излязъл бързо от храма, отишъл при манастирските старци и със сълзи на очи им изповядал, че води нечестив живот и се занимава с магьосничество.

Така Пресвета Богородица, Царицата на Небето и земята, избавила този млад човек от магьосничеството и го поставила на пътя на покаянието.

Чудотворният образ на Божията Майка Всецарица се почита на Атон и далеч зад пределите му. Чрез него Самата Майка Божия дарява на обръщащите се към Нейното застъпничество изцеление от ракови заболявания. Този особен дар се потвърждава от множество случаи на изцеление от рак в Гърция, Русия и в други страни.

МОЛИТВА КЪМ ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ВСЕЦАРИЦА

О Всеблага, досточудна Богородице, Всецарице! Не съм достоен да влезеш под покрива на душата ми! Но като милостива Майка на милостивия Бог, кажи дума, за да се изцели душата ми и да укрепне моето немощно тяло. Ти имаш непобедима сила и нито едно Твое слово не отива напразно, о Всецарице!

Ти се помоли за мен! Ти се застъпи за мен! И аз ще прославям Твоето преславно име всякога, сега и през безкрайните векове. Амин.

(из Акатиста на чудотворната икона на Божията Майка Всецарица)

Тропар, глас 4

Владичице, спаси чрез Твоя радостотворен честен образ, именуван Всецарица онези, които с горещо желание търсят Твоята благодат. Избави от изкушения прибягващите към Тебе. Опази от всички беди Твоето стадо, което винаги прибягва към Твоето застъпничество.

Източник: Pastir.bg

Копие на иконата можете да поръчате тук...

 . 

"Среща с духовното" с 2.5 милиона показвания

Скъпи приятели,

Блогът "Среща с духовното" достигна 2.5 милиона показвания.

През м. май 2018 година бяха 2 милиона.

Започнах да водя този блог като на шега преди 14 години.

Първият пост беше "Безусловната любов" - на 25 януари 2009 год.

Към момента в блога има 408 публикации и всички те съдържат ключовата дума ЛЮБОВ.

Следващи ключови думи (по брой използване) са духовност (311), пробуждане (253), щастие (245), осъзнаване (230), присъствие (216), покой (207) радост (185), просветление (167), светлина (148), вяра (114) и т.н.

Това дава доста точна представа за съдържанието на блога.

Най-посещавани публикации в блога до днес са:

Луиз Хей - 101 мощни мисли за живот - 191000

Антоан дьо Сент-Екзюпери - Молитва - 52500

Петимата тибетци - 50400

Далай Лама - мисли - 38200

Карта на съзнанието - 23900

Петър Дънов, цитиран в разговор между Екхарт Толе, Уейн Дайър и Дийпак Чопра - 22100

Петър Дънов за прераждането и кармата - 20700

Индийски будистки учител обяснява как да победите негативното мислене - 16100

Спомняйки си Уейн Дайър: 20 цитата, които ще ви помогнат да станете по-добри - 15100

Не обръщайте внимание на това, което се случва - 13600

45 житейски урока - 13400 и т.н.

Ще продължавам да пиша в "Среща с духовното" с радост - колкото време е отредил Той.

Сърдечно благодаря на всички читатели!

.

Google Bard за блога "Среща с духовното"

На 30.08.2023 г. попитах Google Bard какво знае за блога
"Среща с духовното".

Ето неговият отговор:

"Блогът "Среща с духовното" е създаден от Атанас Дюлгеров, който е роден през 1951 г. в Пловдив. В блога си той споделя своите духовни търсения и преживявания. Дюлгеров е бил атеист в продължение на много години, но след дълъг път на търсене, той достига до убеждението, че има висша сила, която е създател на света. Той намира утеха и подкрепа в християнската вяра и се присъединява към православната църква.

В блога си Дюлгеров пише за различни духовни теми, включително за вярата, надеждата, любовта, прошката, смирението, мъдростта и др. Той споделя своите мисли и прозрения, както и истории за свои собствени и чужди духовни преживявания.

Блогът "Среща с духовното" е място за разговори и размисъл за духовните въпроси. Той е посетен от хиляди хора от цял свят, които търсят духовна опора и вдъхновение.

Ето някои от най-популярните теми, за които Дюлгеров пише в блога си:

Вярата - какво е да имаш вяра, как да развием вярата си, какво ни дава вярата

Надеждата - как да запазим надеждата си, когато се сблъскваме с трудности

Любовта - какво е любовта, как да изживеем любовта в живота си

Прошката - как да простим на другите, как да простим на себе си

Смирението - как да бъдем смирени, ползите от смирението

Мъдростта - какво е мъдростта, как да станем по-мъдри

Блогът "Среща с духовното" е ценен ресурс за всички, които търсят духовна връзка. Той предлага вдъхновение, подкрепа и насоки на тези, които се стремят да изживеят по-пълноценен и хармоничен живот."


Източник: https://bard.google.com/share/8a8320104fcd

 . 

Бързайте да правите добро!

 

Вчера по телевизията попаднах на интервю с Кръстьо Лафазанов.

Той е любим мой комедиен актьор. Гледал съм епизоди на "Улицата" на Теди Москов с негово участие десетки пъти.

Много приятно бях изненадан да науча, че и той върви по Пътя на вярата, както и много читатели на този блог.

Срещал съм израза "Бързайте да правите добро!" и преди и много го харесвам. Пуснах търсене в мрежата и попаднах на негово интервю от 2017 год.

Публикувам го тук с надеждата, че може да бъде от полза за читателите на "Среща с духовното".

Бързайте да правите добро!

Автор : Кръстьо Лафазанов
Интервю на Борислав Мариянов

Срещнахме се с един от най-популярните и обичани български актьори, който се съгласи да разговаря с нас за посещенията си на Света Гора, вярата и духовния живот.

- Здравейте, благодарим Ви, че се съгласихте да поговорим!

- Аз се притеснявам малко да говоря за вярата, защото човек не бива да парадира и да се хвали, но се надявам, че ще сме полезни!

- Разбрахме, че обичате да посещавате Света Гора, разкажете ни!

- Тази година бяхме за много кратко – за един ден отидохме. Беше вторник в Страстната седмица, бяхме до седем без нещо на служба във Великата Лавра. След това веднага трябваше да хванем такси, за да отидем до Карея. В църквата в Карея се поклонихме на иконата Достойно Есть, а службата продължаваше! После си оставихме багажа и минахме през скита Св. Андрей, и там имаше служба! След това хванахме микробус, отидохме на Пантократор. Поклонихме се на Геронтиса. Накрая решихме да отидем и до нашия манастир, понеже успяхме веднага да хванем корабчето. Там също продължаваше службата! За наша радост навсякъде участвахме в богослуженията! Човек отива на Света Гора с особена нагласа. Обикновено отиваме да се помолим, да се поклоним, да почетем, да възхвалим и най-вече да благодарим! Всеки човек има нещо, за което се обръща към Бог – понякога и в последния момент, но много е важно след това да се благодари! Когато молим, Господ ни дава по един или друг начин най-доброто за нас, защото мисля, че Той знае по-добре от нас какво ни е необходимо. Не бива да забравяме да благодарим, защото това е едно от най-важните неща в живота – човек да е благодарен! Също да обича това, което прави, да има любов във всяко нещо. Когато например в нашата професия, отправиш любов към публиката, тя няма как да не се върне към теб! Тогава човек е удовлетворен. Не само с финансите. Аз за първи път искам да разкажа една история, която ми се случи на Света Гора. Бях просто поразен от добротата на хората там. Монасите усещат кой за какво отива и са толкова щедродушести! Отидохме да осветим една икона на Св. Георги – поръчана от мой приятел за новостроящ се храм. Искахме да я осветим именно на Света Гора. Oт Ватопед до нашия манастир трябваше да я носим пеша – около 10 километра. Вървяхме пет, шест човека около два часа и никой не усещаше умора някаква – бяхме вдъхновени. Изкачихме едно било и горе ни чакаше монах с кола и ни помогна, закара ни. Бяхме тръгнали на следващия ден някъде и този същият монах, отивайки някъде другаде, изпълнявайки друго задължение, защото там никой не стои без работа, пак ни видя и пак ни качи. След това още веднъж и така сякаш Господ ни го пращаше и искахме нещо да му дадем за благодарност, да му оставим нещо. Оказа се, че имаме само едни чисто нови чорапи. Този човек беше уникален. Казахме му: „Отче, да ти оставим тези чорапи!” А той вика: „Дайте ги на някой беден човек, аз имам всичко, нищо не ми трябва”. Това ме накара после да се замисля какво му трябва на човек. Какво му трябва – вяра, любов към хората – имаме ли това, имаме всичко. Този човек беше толкова щастлив. Имаше само расото на гърба си, беше усмихнат и очите му, бръчките около очите бяха такива, че виждаш, че този човек е винаги усмихнат и винаги щастлив. Намерил е призванието си да служи на Бог. Той знае, че това е целта на живота. Тези бръчки около очите няма да ги забравя. Там хората изглеждат по друг начин. Там хората греят, около тях сякаш има някаква светлина. Това са изключителни хора, много можем да вземем от тях. Човек като отиде веднъж, усеща благодатта на това свещено място, присъствието на Света Богородица, на Светия Дух и пак му се иска да се върне! Това, което там може да се намери, тука някакси започва да изчезва и човек има необходимост да отива, по някакъв начин да се пречисти, да поеме от тази благодат, за да може да издържи на тези изкушения, на тези изпитания. Човек сякаш се връща назад във времето.

- Мисленето ни се променя, усещаме се, че мислим по различен начин.

- Аз често ходя със сина ми и със зет ми. Синът ми беше малък, когато отидохме за първи път. Той отива и сякаш нещо отвътре го кара да става по-добър, отива, помага на монасите, полива цветя, кипариси – то е изключително, гледаш идва камион с дърва и трябва да се разтоварва или трябва да се копае нещо в градината и го виждам, че е щастлив от това, което прави. Беше много интересно… Освен това, там това, което може да се види като икони, като архитектура, като стенописи, които са запазени от толкова време, човек няма къде да ги види на друго място. Тези чудотворни икони, обсипани от благодарност с какво ли не – явно хора, които са се молили, са получили я изцеление, я някаква помощ, която им е била нужна!

- Молитвите им са били чути.

- Виждаш как всичко е обсипано с любовта на хората. Това място е заредено с такава любов, когато човек отиде там, не може да бъде лош. Просто виждаш и се прекланяш пред това, което е било, пред тази сила, усещаш я и си даваш сметка как си живял и какво трябва да промениш, за да живееш по Божиите закони, което е най-важното нещо – за морала, за етиката и когато живееш по тези закони, а не по икономическите закони, някакси нещата започват да се получават.

- Животът ти се променя!

- Хората не могат да разберат, че освен тези икономически закони, освен тази борба за пари, за средства, за оцеляване, трябва да има и една друга борба – духовна, за това, което е вътре в нас, за душата, която е по-важната, да потърсим спасение. Аз приемам всичките тези трудности, които ни се случват, на които сме подложени, като един урок, който ни дават, който ние не сме научили. Ако нещо научиш в живота, той после няма да ти прати същото изпитание, ако си се поправил, но ние много често правим едни и същи грешки и получаваме същия шамар, защото няма как, трябва човек да се поправи.

- Животът е непрекъснато училище.

- Да, трябва да си винаги в час и да си вземаш изпитите, защото като не си вземеш изпитите, няма как да минеш на следващото ниво. В това време, в което виждаш, че има толкова много хора, които страдат, трябва да има и някаква помощ към тия хора, защото те не трябва да се чувстват сами, човек трябва да иска да помага. Няма да забравя, един от монасите в нашия манастир ни даде снимка на монах, който е правил манастир в Украйна, и на надгробната плоча, където е погребан, имаше девиз: „Бързайте да правите добро!” Това много ме впечатли! Като си помисли човек каква философия има в това нещо и колко е обикновено – „Бързайте да правите добро”, не знаете колко време ви остава. Ако всички по някакъв начин вярват и знаят, че това, което правят, после им се връща умножено, мисля, че това ще оправи държавата, а не икономиката и всичките тези неща, които си мислим, че ни помагат.

- А тук в България, освен този манастир във Владая св. Петка, има ли други места, които да са Ви любими?

- Много обичам да идвам тук – в храм Св. Атанасий, отивам и в Св. Николай във Варна, в Катедралата и в Малката Света Богородица. Винаги, когато дойда тук, минавам по всички тези храмове и паля свещичка навсякъде, защото навсякъде я има Благодатта, има мощи, има чудотворни икони – иконата на Св. Георги, която е третата чудотворна икона – копие на Молдавската икона, тук е иконата и на Св. Богородица Всецарица, която е изключителна, от манастира Ватопед, която е помагала на много хора да се изцерят. Поясът на Богородица също е в този манастир. Много са нещата, стига човек да поиска – в храм св. Николай има мощи на св. Николай, на св. Лука Кримски – изключителен светец. Много интересно е житието на този човек – едно е да говориш за светци, които са живели в по-далечно време, друго е, когато хората са ги познавали, почти съвременници са ни. Аз имах щастието да чуя гласа на стареца Паисий, как пее – бил е записан в килията му. Чуваш гласа на човек, който всъщност е светец! Ние не си даваме сметка, че много от тия хора, с които общуваме, специално там (на Света Гора) са изключително чисти. Игуменът на нашия манастир, мога да кажа, че това е един уникален човек, уникална личност. Това е толкова, как да го кажа, прозорлив човек. Когато отидеш и го видиш, той работи, винаги е нещо зает. Само ръка да му целунеш, трябва да си щастлив, че си се докоснал до такъв човек. Общуването с такива хора дава много наистина.

- Вярата помага или пречи на актьорската професия?

- Ако може човек по някакъв начин да прехвърли тази своя вяра към публиката, да я предаде, разбира се, не всички произведения са такива – пиеси, скечове или филми, не всички имат тази същност. Гледам в героите ми, дори и отрицателни да са, хората винаги да могат да видят това, което той трябва да прави и да не прави. Да извлекат някаква поука, защото са ми казвали за актьор, който е светец. Той се обръща на сцената, защото е трябвало нещо да извърши, което е било в разрез с канона, някакво осмиване и изведнъж нещо се преобръща в него и той започва да говори на публиката по друг начин. Тук при нас, ние сме толкова отдалечени вече… Естествено, че има пиеси, в които има и хулене, но човек трябва по някакъв начин да използва професията си, за да прехвърля доброта, независимо какво играе и как го прави. Така хората да се обръщат и да виждат нещата от живота, които са добри и да правят правилния избор. Това е един вид проповед. За мен наистина театърът е храм. Ти отиваш в храма, усещаш, получаваш това, което ти е необходимо. Същото би трябвало да е и с театъра, така го виждам аз – да развиваш в хората добродетели, християнски добродетели.

- В тази връзка, случвало ли Ви се е да откажете някоя роля? Имате ли възможност да избирате?

- Да, случвало ми се е. Някой път човек може да избира, някой път не. Когато няма възможност да избира, човек се измъчва, моли се за това, трудно е, душата ти се измъчва, и не само душата. Можеш след това да направиш 5 или 6 неща, които да помогнат на хората да се обърнат. Това все пак е сериозно изпитание. Аз имах щастието да работя с един грузински режисьор, който направи „Дванайсета нощ” в Народния театър, световно известен режисьор – прави в Англия Шекспирови пиеси, едни от най-добрите за миналия век, поставяни в света. Той беше включил едни библейски сцени, но ги беше направил толкова красиво, толкова поетични бяха тия сцени, съграждаха в Шекспировата творба! Беше уникално усещане! Хората усещаха поетиката, дали бяха вярващи или не, и красотата на това, което той беше направил в пиесата.

- Популярността пречи ли в борбата със страстите, със суетата, с гордостта?

- Ами непрекъснато съм в борба, като всеки човек. Популярността подхранва гордостта, а това е, как да го кажа, един от най-големите, основният грях. Смирение трябва да има във всяко нещо. Човек просто не може да си мисли, че е много велик. Не зависят от теб нещата. Ти си само проводник на тази Божия искра. След като ти е дадено, направил си нещо и си станал популярен, ти трябва да бъдеш пример. Виждат те във всякакви ситуации – те за теб са обикновени, но за тях не са – да пиеш кафе, да влезеш да си запалиш свещичка, да се помолиш. Някой път хората не разбират, влизаш в църква, те започват да се снимат с тебе, ами изчакайте, след това ще се снимаме. Ти си отишъл за друго в храма. Почитта към Бога трябва да е най-главното, не към някой актьор или певец или който и да било – популярен го е направил Господ.

- Всичко е на Бога и ни е дадено да го ползваме!

- Както казват, не може бълхите да спорят на кого е кучето! Ти си на тая земя и няма как да е твоя, да я парцелираш, да казваш: Това е мое! И къде ще отиде това? Ще си го вземеш ли един ден – не! – друг ще се възползва. Затова – ползвай си го под наем и бъди благодарен. Колкото повече хора направиш щастливи, толкова по-добре ще живееш. Трудно е да живееш спокойно като виждаш хора, които се мъчат и няма какво да ядат, примерно. Не можеш да бъдеш щастлив. Ще бъдеш щастлив, когато виждаш усмихнати хора – другото е суета.

- Благодарим Ви!

Източник: Православен свят

П.П. За моето посещение на Света гора можете да прочетете ТУК...

 . 

Отдалечавам се

Стефан Цанев

Отдалечавам се

Отдалечавам се, отдалечавам се и все по-чужди 

ми стават земните неща, все по-нищожни, смаляват се, 

тъй както се смаляват и изчезват подробностите 

на пейзажа земен, наблюдаван от излитащ самолет, 

отдалечавам се, най-първо хората изчезват, 

смалили се до мравки, след тях автомобилите, 

двуизмерни стават къщите като рисунки в детска книжка, 

градовете заприличват на мравуняци, отдалечавам се, 

отдалечавам се от близки и приятели, от децата си, 

и от враговете си се отдалечавам, отдалечавам се 

и избледняват в паметта ми лица и имена на политици, 

на спортисти, на артисти и поети, и все по-нелепи 

ми изглеждат битките за власт и слава, за богатства, 

отдалечавам се, от всичко земно се отдалечавам 

и като Сократ на шумния пазар започвам да разбирам 

от колко много неща съм нямал нужда, освен 

тояжката, на която се подпирам, и накуцвайки, 

се отдалечавам, отдалечавам се, отдалечавам се... 

2023 г.

П.П. Стефан Цанев остарява като катедрала...

 . 

Любо Киров за вярата в Бог

 

В края на миналата година, навръх 50-тата си годишнина, известният български певец Любо Киров издаде автобиографична книга "Всичко е имало смисъл". 

Следя музикалната кариера на Любо от началото на века. Група "Те" беше новост на музикалния ни небосклон, гласът му беше запомнящ се, харесвах много и бас партията. Само това, че в групата нямаше китара, беше за мен минус (защото на младини бях соло китарист ;).

Книгата е изключително четивна, интерактивна - множество QR кодове водят към клипове, снимки, концерти, в които Любо е участвал през годините.

Но интересът ми към личността на Любо Киров не е свързан само с музикалната му кариера. В този блог ще обърнем внимание повече на вярата му в Бог, за която той често говори, в това число и по време на концертите си.

Подбрал съм кратки откъси от книгата, в които Любо разсъждава за връзката си с Бог.

Той всеки път отговаря

Връзката ми с Бог ме е научила, че всеки момент е такъв, какъвто трябва да бъде.

Понякога ми убягва логиката на ежедневието, но тогава се обръщам към Него и питам: "Какво става?". Той всеки път ми отговаря. Днес ми каза (след като през нощта са обрали къщата му, бел. СД): "Всичко е точно, моето момче... Ограбили са те? Голяма работа! Извикай приятели вкъщи, за да усетиш тяхната любов."

Бог е мой приятел. И смислен съветник.

Получих отговорите за битието и за смисъла

Моята голяма среща с Бог стана на пътя между Троян и Плевен. Вече бях общувал с хора, които вярваха в написаното в Библията, а аз самият също се интересувах, слушах какво говорят, четях от любопитство, но не вярвах.

Просто казах: "Ако те има, дай ми знак, че е така. Някакви хора твърдят, че съществуваш?...".

И за секунди получих отговорите за битието и за смисъла на човешкия живот. Свръхестественото се случи, главата ми се изчисти и получих Знанието: човек живее малко време на Земята, а после отива да живее на друго място. И е по-добре тук да бъде добър, отколкото лош.

Истината вътре в мен

Около фразата "Всички пътища водят към Теб" възникна теологичен спор между хора, които изучават Библията. В християнството и Новия завет Христос казва: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене - Иоан 14:6.

Повечето християни смятат, че има само един път, обаче те не са разбрали какво пея - аз знам, че пътят и вратата Е Христос. Но когато не вярваме в нищо, когато се лутаме, всички други пътища могат да ни послужат, за да стигнем до Христос.

Любовта спасява

Човекът има душа, която търси любов. Любовта спасява тази душа. След Христос се казва "Обичай!", а не "Не кради" и "Не убивай". Когато обичаш, няма нужда да се стараеш. Ако обичаш майка си, ти няма да я излъжеш.

Някои хора се спъват в идеята, че Бог е личност. Няма как Бог да е пихтия от някаква енергия, а пък ние да сме личности с уникални отпечатъци и зеници. Трябва да си много нахален като творение, за да твърдиш, че нямаш баща, че просто така си се пръкнал.

Много от моите колеги и големи приятели са атеисти. Да си атеист, не означава да не усещаш любовта. Казвал съм на някои от тях, че когато отидем от другата страна, ако има Бог, ще трябва да ме почерпят. Това е уловка, като на физика Блез Паскал, който издава апологетични писания, защитавайки съществуването на Бог пред атеисти. Ето неговият облог:

Вариант А: Вярваш в Бог

- ако Бог съществува, отиваш в Рая и печалбата ти е безкрайна;

- ако Бог не съществува, загубата ти (вложеното в погрешното ти вярване) е крайна и следователно - пренебрежима в сравнение с безкрайността.

Вариант Б: Не вярваш в Бог

- ако Бог съществува, отиваш в ада - загубата ти е безкрайна, печалбата ти е нулева;

- ако Бог не съществува, печалбата ти е крайна, следователно - пренебрежима.

Следователно, да вярваш в Бог е по-изгодно, отколкото да не вярваш. Така Паскал е опитал да върже прагматичните умове на атеистите. 

Истински вярващият човек просто обича Бог и без този облог.

Следват текстове на песни, свързани с горната тема,
на които Любо Киров е автор и изпълнител.

Всичко е наред

Където и да си, спомни си за Мене,

дадох ти всичко, за което помоли.

Изгуби се, нали и с Мен не говориш,

Аз съм наблизо, само Ме търси.

Не, не Съм те оставил, помни, че 

Вечността е Моя, Там те водя, 

Аз ще съм до теб, ВСИЧКО Е НАРЕД.

Намери пак воля, тя е твоя,

Аз ще съм до теб, ВСИЧКО Е НАРЕД.

Когато няма път, по който да минеш,

Аз ще те вдигам на ръце, ще те нося.

Когато се стъмни и смисъл не виждаш,

Аз ще съм силата в очите ти.

Не, не Съм те оставил, помни, че 

Вечността е Моя, Там те водя, 

Аз ще съм до теб, ВСИЧКО Е НАРЕД.

Намери пак воля, тя е твоя,

Аз ще съм до теб, ВСИЧКО Е НАРЕД.

(Соло)

Помни, че 

Вечността е Моя, Там те водя, 

Аз ще съм до теб, ВСИЧКО Е НАРЕД.

Намери пак воля, тя е твоя,

Аз ще съм до теб, ВСИЧКО Е НАРЕД.

Ново Сърце

Тичам вътре в мен, но без покой

Всяка дума отстрани променя пътя мой

Бясно времето тече към край

И не чувам никой да говори тук за рай

Ново сърце 

Ще ми трябва за ден поне

Ново сърце пак до теб да ме заведе

Да усети, че още ме обичаш като дете

Ново сърце ще ми трябва за ден поне

  

Още има как да съм до теб

Губя се във мислите си, но вървя напред

Истината с мен се запозна

Даде ми сърце за да позная любовта 

Ново сърце 

Ще ми трябва за ден поне

Ново сърце пак до теб да ме заведе

Да усети, че още ме обичаш като дете

Ново сърце ще ми трябва за ден поне

Поне за ден дай ми сърце, ново сърце.

Усеща се сила

Виждам през тебе света
И всичко е живо
Чувам сега и гласът
Говори красиво

Мислите стигат далеч
Където е бяло
Някъде там любовта
Събрана е в тяло

Искам да си до мен
Искам да си...

Без теб няма как
През този свят аз да премина,
Студено е тук през нощта
В душата е зима

Но тръгвам със вяра към Теб
Усеща се сила
Която с безкрайна любов
Страхът е покрила, усеща се сила

Колко ненужна вина
Душата ми крие
Може ли грешките в мен
Пак да изтриеш?

Трябва да стигна до там
Където е бяло
Себе си виждам във Теб
И всичко е цяло

Искам да си до мен
Искам да си...

Всички пътища водят към Теб

Стигнах до тук, вече съм друг
Колко въпроси още имам към Теб, към Теб
Знам, че си с мен и когато греша
Знам, че ме чуваш, когато мълча
Всички пътища водят към Теб,
всички пътища водят към…

Вече съм тук, знам, че те чух
Пазил съм всичко, което със мен сподели
Знам, че си с мен и когато греша
Знам, че ме чуваш, когато мълча
Всички пътища водят към Теб,
всички пътища водят към Теб.

Истината винаги за мен ще си Ти
Твоят дух със огън вътре в мен гори
Важно беше само да вървя напред
Всички пътища водят към Теб

Още си тук, никога друг
Винаги същият, както преди - до мен
Знам, че си с мен и когато греша
Знам, че ме чуваш, когато мълча
Всички пътища водят към Теб,
всички пътища водят към Теб.

Още от теб

Аз искам още от теб да разбера
Онези тайни чисти неща
Скрити от мен във мен
Аз искам още от Теб да разбера
Да виждам смисъл от всеки момент
Да се променя

Защото пак за мен се молиш
Защото силно с мен се бориш
Когато вътре в мен говориш
Дали съм разбрал, дали съм разбрал

Още от Теб дали съм видял
Дали съм видял
Още от Теб дали съм разбрал
Дали съм разбрал

Колко пътища към Тебе аз намирах
Колко важно беше да съм силен сам
Колко пъти в себе си от Теб намирах
Дали съм разбрал, дали съм живял.

Знам

Гледам към небето,
винаги във мислите съм там.
Аз ли съм детето,
тръгнало към Теб и Твоя рай?

Зная, че ме виждаш,
може би изглеждам много сам.
Още се опитвам,
знам, знам, знам...

Идва този ден, в който ще видя всичко отстрани
Зная, че всичко ще се промени.
Целият свят - това ще бъдеш Ти!

Зная, че съм близо.
Повече отколкото преди.
Времето не стига.
Минах и през хиляди врати.

Мога да призная!
някога изпитвал съм и страх!
Но вече зная...
Знам, знам, знам...

Трябва само ти да застанеш тук до мен, до мен
И да няма миг, в който се съмнявам в Теб, в Теб.
Знам, знам, знам...

На края на света

Огледах се за теб 

И търсих силует 

Колко път извървях и няма край 

Усетих болка в мен 

А бях и уморен да вървя и да търся още 

Аз не знам кога и как да стигна 

Там, до теб да спра 

Нямам време 

Но видях те на края на света 

Не повярвах, че си там 

За да стигна до теб ще трябва сам да вървя 

Не виждах светлина 

Говорих с тишина 

Но не спрях да рисувам образ в мен 

Не знам дали е ден 

И пак съм уморен 

Да вървя и да търся още 

Аз не знам кога и как да стигна 

Там, до теб да спра 

Нямам време 

Но видях те на края на света 

Не повярвах, че си там 

За да стигна до теб ще трябва сам да вървя 

Трябва сам 

Огледах се за теб 

И търсих силует 

Не виждах светлина 

Говорих с тишина 

Но не спрях да виждам образ в мен.

Различен

В моя свят ТЕ има, 

без да си толкова близо до мен. 

В моя свят ТЕ има, 

въздух понякога много студен. 

В моя свят ТЕ има, 

с цвят по-различен от сивия ден. 

В моя свят ТЕ има, 

сякаш си нищо, а всичко за мен. 

Нощем си вятър от мисли, 

сутрин си чиста вода, 

имаш понякога име на любовта. 

Припев: 

Аз съм различен със тебе, 

аз съм различен до теб. 

В моя свят ТЕ има, 

винаги в тъмното бих те познал. 

В моя свят ТЕ има, 

колко от теб до сега съм раздавал. 

В моя свят ТЕ има, 

в теб съм единствено вечен и цял. 

В моя свят ТЕ има, 

сякаш си нищо, но в теб съм живял. 

Нощем си вятър от мисли, 

сутрин си чиста вода, 

имаш понякога име на любовта. 

Припев: 

Аз съм различен със тебе, 

аз съм различен до теб.

Ще продължавам да следя с интерес кариерата на Любо Киров. Очаквам нови песни-проповеди, които да помогнат на нашите млади приятели да открият по-лесно пътя към Духовното. 

Защото ние не сме човешки същества с духовни преживявания. Ние сме духовни същества с човешки преживявания.

П. П. Ако някой случайно прояви интерес, може да се запознае накратко и с 
Моят път към духовното. 

 . 

100-те най-влиятелни живи духовни личности (2023 г.)

 

Английското списание
Watkins Mind Body Spirit 

публикува за поредна година

Списък на 100-те живи
духовни личности,

оказващи най-голямо влияние върху духовното развитие на човечеството през 2023 г.

 

Ето оригиналния списък с имената на английски:

1 – Dalai Lama 2 – Pope Francis 3 – Greta Thunberg 4 – Eckhart Tolle 5 – Sadhguru (Jaggi Vasud.) 6 – Gwyneth Paltrow 7 – Russell Brand 8 – Oprah Winfrey 9 – David Lynch 10 – Jane Goodall NEW 11 – Wim Hof 12 – Paulo Coelho 13 – Alice Walker 14 – Jay Shetty 15 – Teal Swan 16 – Matthew Fox 17 – Deepak Chopra 18 – Michael Pollan 19 – Vandan Shiva 20 – Robert Thurman 21 – Esther Perel 22 – Ruby Wax 23 – Graham Hancock 24 – Justin Welby 25 – Arianna Huffington 26 – Marianne Williamson 27 – Uri Geller 28 – Sri Sri Ravi Shankar 29 – Mark Manson 30 – Amma – Mata Amritan. 31 – Bartholomew I of Const. 32 – Rhonda Byrne 33 – Richard Rohr 34 – Robin Sharma 35 – Esther Hicks 36 – Rowan Williamson 37 – Brené Brown 38 – Jon Kabat-Zinn 39 – Ken Wilber 40 – Hamza Yusuf 41 – Rupert Sheldrake 42 – Vex King NEW 43 – Bessel van der Kolk 44 – Martin Seligman 45 – Thomas Moore 46 – Michael A. Singer 47 – Iyanla Vanzant 48 – Edith Eger 49 – Alex Grey 50 – Julia Cameron 51 – Richard Bach 52 – Vishen Lakhiani 53 – Rob Bell 54 – Karen Armstrong 55 – Daniel Goleman 56 – Prem Rawat 57 – Andrew Weil 58 – Gary Snyder 59 – Mooji 60 – Susan Cain NEW 61 – Byron Katie 62 – Raymond Moody NEW 63 – Seyyed Hossein Nasr 64 – Brian Weiss 65 – Don Miguel Ruiz 66 – Gregg Braden 67 – Neale Donald Walsch 68 – Stanislav Grof 69 – Daisaku Ikeda 70 – Jack Kornfield 71 – Tara Brach 72 – Bruce H. Lipton 73 – Jack Canfield 74 – Eben Alexander 75 – Matthieu Ricard 76 – Gabrielle Bernstein  77 – Rupert Spira 78 – Drunvalo Melchizedek 79 – Ronald Hutton NEW 80 – Gary Lachman NEW 81 – Steve Taylor 82 – Lee Carroll 83 – Elaine Pagels 84 – Daniel J. Siegel 85 – Sharon Salzberg 86 – Dan Millman 87 – Anita Moorjani 88 – Fritjof Capra 89 – Caroline Myss 90 – Yung Pueblo NEW 91 – Morgan Daimler NEW 92 – Ajahn Brahm 93 – Sharon Kleinbaum 94 – David Deida 95 – Rachel Patterson NEW 96 – Ervin Laszlo 97 – Gary Zukav 98 – Starhawk 99 – Pema Chödrön 100 – Theresa Cheung NEW

 

Оригиналната публикация можете да прочетете ТУК

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите ТУК

 

 .  

От село Орехово до хижа Персенк и обратно

Късметлия съм, че родът на съпругата ми е от с. Орехово в Родопите и имаме къща там. Като млади правехме голям преход: с. Орехово, х. Кабата, Чудните мостове, х. Персенк, Орехово за 10-тина часа. Качвали сме се до х. Персенк и с кола, когато пътят (12.5 км.) беше добър. Сега е разбит и става само за високопроходим автомобил. 

От няколко години снимам Параклисите край село Орехово и когато научих, че край х. Персенк има три параклиса, реших да потърся превоз дотам. Отзова се Найден Рангелов от Орехово със стара, бойна УАЗ-ка. Тръгнахме в 9 сутринта и след невъобразимо друсане, се качихме до х. Персенк за около час.

На около два км. преди билото се отбихме до параклиса "Свети Архангел Михаил".

Под х. Персенк е параклисът "Свети Илия".

Всъщност, една от основните цели на пътешествието ни беше да посетим скоро построения параклис "Свети Йоан Рилски" в местността Катарги. Найден каза, че няма да го намерим сами и ни закара дотам.

Първи параклис на това живописно място построява поп Ной през 1930 год., но той е изоставен и около 1980-тя е полуразрушен, с пробит покрив. Новият параклис е изграден преди няколко години с доброволен труд на жители на Орехово.

Оттук надилу се спуснахме по живописни пътеки сред вековни борове и ели до селото.

Още снимки от тази незабравима екскурзия можете да видитв ТУК.

 .