14 март 2017

Св. Франциск и големият лош вълк



По биографичната 
книга за живота на
Св. Франциск 
от Асизи 
„Брат Франциск“ 
на Жюлиен Грийн
 


Вълкът от Губио е толкова прочут, че едва ли се нуждае от представяне! Ето най-малкото от всички чудеса на Франциск. Истинско чудо би било, ако вълкът беше изял Франциск, защото не е известно някой звяр да е причинил зло на дребничкия човек в кафява одежда. Цялото животинско царство го почита поради неизвестни причини. Дали съзират у него любовна аура, която нашите очи не са в състояние да отчленят и която, въздействайки им, ги прави щастливи? Може би тя е под формата на този ореол, който съзираме единствено на изображенията на светците? Примерите не са никак редки. Един от най-известните е този на св. Сергий Радонежски, който имал за свой спътник в гората някакъв мечок, с когото споделял хляба си. Да не забравяме за лъва на св. Йероним, който търпеливо му позволил да измъкне трън от лапата му и така започнало дългото приятелство между тези два персонажи, тъй малко подобни един на друг.

Губио е малко, но древно градче, чиито укрепления се разгръщат зигзаго-образно по склона на планината Иджино. То не е толкова слънчево като Асизи и има по-скоро суров вид, но огромната „Пиаца дела Синьория“ в сърцето на града му придава величието на големите пространства. Къщите са струпани от едната страна; голяма издадена тераса се извисява над долния град с неговите тъмночервени покриви. А един срещу друг на големия правоъгълен площад се издигат два двореца. Такъв ще бъде декорът на последната сцена.

По време на Франциск Губио живее в смъртен страх. Огромен вълк върлува в полето. Жителите е трябвало да затворят градските врати и да не излизат повече. А когато е било неотложно, се въоръжавали с вили и пики, но адското създание не се е бояло от нищо и никой, тъй че изниквайки от горите, си избирало жертви, подобно на Минотавъра.

Франциск решава да оправи нещата и се появява в Губио, чиито жители го умоляват да остане там заедно с тях, но той, без да ги слуша, напуска града през римската порта и заедно с един спътник поема към гората, в търсене на властителя убиец. Отначало е трябвало да прекоси една пустош, място на ужаса, защото навсякъде се натъква на разпръснати кости, които подсказват за случилото се. От височината на крепостните стени жителите го умоляват да се върне. Франциск не знае що е страх, докато неговият спътник трепери от ужас. Внезапно от близката гора се разнася протяжен вой, добре познат на всички.

И докато ужасеният му спътник остава прикован на място, Франциск продължава по пътя си. Почти веднага на дълги подскоци най-известният сред вълците се втурва към него. Франциск се насочва право към хищника, прави голям кръстен знак и го призовава: „Братко Вълк, ела тук. В името на Христа ти нареждам повече да не вредиш никому. И ти не ще изядеш брат магаре“. Така той именува своето тяло. Вълкът спира, висящият му дълъг език се прибира обратно в зейналата паст и той се приближава към Франциск, който продължава да го поучава: „Ти си много лош, раняваш и ядеш без позволението на Бога неговите твари – не само зверовете, но и човеците създадени по Божи образ, ето защо заслужаваш да те намушкат с вили като крадец или убиец. Всички викат и роптаят срещу тебе. Ала аз искам да те помиря с жителите на Губио“. Вълкът размахва опашка и свежда глава в знак на съгласие. Но това не е достатъчно. Трябва да даде обещание, че се отказва от злото, което той прави, подавайки лапа в отговор на протегнатата ръка на Франциск. Той, от своя страна, нарежда на новия обръщенец да го последва чак до огромната „Пиаца дела Синьория“. Целият народ се е събрал, за да види чудото: Франциск, следван от обществения враг номер едно, който е чудодейно вразумен. Непропускайки един толкова удобен случай, за да чуе Евангелското слово, Франциск открива на слушателите, че тъкмо греховете на всеки един от тях са били причината за това бедствие и че адският огън е много по-страховит от окървавената паст на един див звяр. Покаяние, покаяние и то без отлагане!

След което той решава, че брат Вълк се е поправил, поради което жителите на Губио всекидневно са длъжни да утоляват пословичния му вълчи глад. В замяна на което той ще се държи кротко. Брат Вълк е поканен да потвърди тези правилни решения, което той отново потвърждава с движения на уши и опашка. Обещава ли? Вълкът вдига дясната си лапа и я подава на Франциск.

Нов живот започва за Губио и за вълка, който се сближава с всички жители на града, влизайки у тях като у дома си. Уви! Само две години той се наслаждава на този прекрасен живот. Гражданите проливат обилно сълзи при неговата кончина и го погребват в капела, носеща името на свети Франциск. През 1873 г., повдигайки една от плочите в нея, откриват неговия череп, който по своему свидетелства и прославя своя пръв приятел сред човеците.


Молитва на Св. Франциск

Св. Франциск и птиците



 . 

Няма коментари :

Публикуване на коментар