Ние сме прочели много книги, много писания. Още от детството си сме получили много идеи, които от време на време се променят. Разбираме какво се има предвид под теоретическа религия. Навсякъде около нас чуваме за практическата религия и анализирайки всичко това откриваме, че тя може да бъде сведена само до един смисъл – милосърдието и добротата към хората. Само това ли е религията? Всеки ден в тази страна (САЩ) ние чуваме за практическото християнство – че определен човек е направил някаква добрина на хората. Това ли е всичко?
Каква е целта на живота? Този свят ли е целта на живота? И нищо повече? Трябва да бъдем това, което сме и нищо повече? Трябва ли човекът да бъде само машина, която се движи гладко без никаква засечка? Само неговите безбройни страдания ли са всичко, което може да има той и не иска ли нещо повече?
Най-висшият сън на много от религиите е този свят... Повечето хора мечтаят за времето, когато няма да има болести, страдания, бедност и нещастие от никакъв вид. Те ще си прекарват добре през цялото време. Следователно практическата религия просто означава: “Изчистете улиците! Направете го добре!” Виждаме как всички се радват на това.
Радостта ли е целта на живота? Ако беше така, тогава би било огромна грешка изобщо да се става човек. Кой човек може да се наслаждава по-силно на храната, отколкото едно куче или една котка? Идете в зоологическата градина и вижте как (хищниците) оглозгват месото от костите. Върнете се обратно и станете птица!... Каква грешка да се става човек! Напразно са минали годините ми – стотици години (от предишните животи) на борба – само за да стана човек на сетивните удоволствия.
Така че забележете до какво води обичайната теория за практическата религия. Благотворителността е велико нещо, но в момента в който кажете, че тя е всичко, рискувате да станете материалисти. Това не е религия. То не е по-добро от атеизма – дори е малко по-лошо... Вие християните, не сте ли открили в Библията нищо друго, освен да работите за другите хора и да строите болници?.. Идва тук един дребен търговец и започва да обяснява как Иисус би държал магазин! Но Иисус нито би държал салон, нито магазин, нито пък би редактирал вестник. Този вид практическа религия е добра, не е лоша; но това е само детската градина на религията. Тя не води никъде... Ако вие вярвате в Бог, ако сте християни и всеки ден повтаряте, “Да бъде волята Ти”, само си помислете какво означава това. Във всеки момент вие казвате, “Да бъде волята Ти”, а всъщност имате предвид, “Да бъде моята воля изпълнена от Теб, О Боже.” Безкрайният върши Своите собствени дела. Но и Той греши, и вие и аз ще поправим това! Архитектът на вселената ще бъде научен от дърводелците! Той е оставил света като една мръсна дупка, а вие ще го направите красиво място!
Каква е целта на всичко това? Могат ли сетивата някога да бъдат целта? Могат ли радостта и удоволствието някога да бъдат целта? Може ли този живот някога да бъде целта на душата? Ако е така, по-добре умрете още в този миг; не искайте такъв живот! Ако участта на човека е тази – той да бъде само една съвършена машина, това просто би означавало, че ние ще се върнем обратно към дърветата, камъните и предметите. Да сте чули някога крава да каже лъжа или да сте видели дърво да открадне? Те са съвършени машини. Не грешат. Живеят в свят, където всичко е завършено...
Какъв тогава е идеалът на религията, ако практическата (религия) не може да бъде това? А тя със сигурност не може да бъде. За какво сме тук ние? Тук сме за свобода, за познание. Ние искаме да знаем, за да станем свободни. Това е нашият живот: един универсален вик за свобода. Коя е причината, поради която... растението израства от семето, преобръщайки почвата и издигайки се до небесата? Какво е приношението на слънцето към земята? Какво е вашият живот? Същата борба за свобода. Природата се опитва през цялото време да ни потисне, а душата иска да изрази себе си. Борбата с природата продължава. Много неща ще бъдат пречупени и прекършени в тази борба. Това е вашето истинско нещастие. Големи маси от прах и кал трябва да бъдат вдигнати на бойното поле. Природата казва, “Аз ще победя.” Душата казва, “Аз трябва да бъда победителят.” Природата казва: “Чакай! Ще ти дам малко удоволствие, за да млъкнеш.” Душата се радва за малко, бива заблудена за кратко, но в следващия момент (отново започва да крещи за свобода). Усетили ли сте вечния вик, който продължава от векове в гърдите на всеки човек? Заблудени сме от бедността. Ставаме богати и се заблуждаваме с богатство. Невежи сме. Започваме да четем и учим и биваме заблудени от познанието. Нито един човек никога не остава удовлетворен. Това е причината за нещастието, но то също е причината и за всички благословии. Това е сигурният знак. Как можете да бъде удовлетворени от този свят?... И ако утре този свят стане раят, ние пак ще кажем, “Махни това. Дай ни нещо друго.”
Безкрайната човешка душа никога не може да бъде удовлетворена от нищо друго, освен от самата Безкрайност... Безкрайното желание може да бъде удовлетворено само от безкрайното познание - нищо по-малко от това. Световете ще дойдат и ще си заминат. И какво от това? Душата живее и нараства вечно. Световете трябва да дойдат в душата. После ще изчезнат в душата като капки в океана. И този свят да е целта на душата! Ако имаме здрав разум, не можем да бъдем удовлетворени, независимо че това е била основната тема на поетите от всички времена, винаги казващи ни да бъдем доволни. И въпреки това, все още никой не е бил удовлетворен! Милиони пророци са ни казвали: “Бъдете доволни от жребия си”; поетите си пеят. Ние сме си казвали, че трябва да сме тихи и доволни, но все пак не сме. Замисълът на Вечния е такъв, че в този свят няма нищо, което да удовлетвори моята душа, както няма и в небесата отгоре, нито пък долу. Пред желанието на моята душа, звездите и световете, горни и долни - цялата вселена - са само една омразна болест и нищо повече. Това е смисълът. Всяко желание е лошо, освен ако смисълът му не е този, освен ако вие не разберете истинското му значение, неговата цел. Цялата природа, чрез всички свои атоми плаче за едно нещо – свободата.
Погледнете крайната сума от доброто и злото в този свят. Променила ли се е тя? Минали са векове и върху практическата религия е било работено в продължение на векове. И всеки път светът е смятал, че проблемът ще бъде разрешен. А проблемът си е винаги същият. В най-добрия случай само променя формата си... Заменя охтиката и нервната болест с двадесет хиляди магазина... Той е като старият ревматизъм: Изгони го от едно място и той отива на друго. Преди хиляда години човекът е вървял пеша или е купувал коне. Сега е щастлив, защото се вози във влакове; но е нещастен, защото трябва да работи повече и да печели повече. Всяка машина, която спестява труда, поставя по-силно ударение върху труда.
Тази вселена, природата, или както и да бихте я нарекли, трябва да е ограничена; тя не би могла да е безгранична. За да се превърне в природата, Абсолютът трябва да бъде ограничен от времето, пространството и причинността. Енергията (която имаме на разположение) е ограничена. Ако я използвате на едно място, ще я изгубите на друго. Общият сбор е винаги еднакъв. Винаги когато има вълна на едно място, има вдлъбнатина на друго. Ако една нация стане богата, други стават бедни. Доброто балансира злото. Човекът който е за момент на гребена на вълната мисли, че всичко е добро; онзи на дъното казва, че светът е (изцяло лош). Но този който стои настрана вижда, че божествената игра е безспирна. Някои плачат, а други се смеят. Вторите на свой ред после ще плачат, а другите ще се смеят. Какво можем да направим? Знаем, че не можем да направим нищо...
Кой от нас върши нещо, защото иска да направи добро? Колко малко са такива хора! Броят се на пръсти. Останалите от нас също вършат добро, но защото сме принудени да го правим... Не можем да спрем. Вървим напред, блъскани от едно място на друго. Какво можем да сторим? Светът ще си остане същият, земята ще си остане същата. Тя ще се промени от синя на кафява и от кафява на синя. Един език преведен на друг, един вид злини заменени с друг – това продължава постоянно... Шест от едното, половин дузина от другото. Американският индианец от гората не може да отиде на лекция по метафизика като вас, но може да смели храната си. Нарязвате го на парчета, но в следващия момент той е наред. А вие и аз, само да се одраскаме и трябва да влезем в болница за шест месеца...
Колкото по-низш е един организъм, толкова е по-голямо неговото удоволствие от сетивата. Помислете си за най-низшите животни и за силата им на осезание. (За тях) всичко е осезание... Стигайки до човека, ще видите, че колкото е по-низша една човешка цивилизация, толкова по-голяма е силата на сетивата... Колкото по-висш е един организъм, толкова по-малко удоволствие изпитва от сетивата. Едно куче може да изяде храната си (с огромно удоволствие), но не може да изпита финото удоволствие да мисли за метафизика. To e лишено от прекрасното удоволствие, което вие получавате чрез интелекта. Удоволствията на сетивата са велики. По-велико от тях е удоволствието на интелекта. Когато присъствате на една прекрасна вечеря за петдесет души в Париж това наистина е удоволствие. Но когато сте в обсерваторията, наблюдавате звездите и виждате как идват и се раждат светове – помислете за това! Това трябва да е по-велико, защото знам, че тогава забравяте изцяло за яденето. Това удоволствие трябва да е по-велико от онова, което получавате от светските неща. Забравяте напълно за жените, децата, мъжете си и всичко останало; забравяте изцяло за сетивното ниво. Това е интелектуалното удоволствие. Вие се отказвате от по-малкото удоволствие винаги заради по-голямото. Това е практическата религия – постигането на свободата, отречеността. Отречете се!
Отречете се от по-низшето, за да получите по-висшето. Кои са основите на обществото? Моралът, етиката, законите. Отречете се. Отречете се от всяко изкушение да придобиете собствеността на съседа си, да сложите ръка върху него, от удоволствието да тормозите слабите, от всяко удоволствие да мамите другите като казвате лъжи. Не е ли моралът основата на обществото? Какво друго е бракът, освен отреченост от порочността? Дивакът не се жени. Човек се жени, защото се отрича. И така нататък и така нататък. Отречете се! Отречете се! Направете саможертва! Откажете се! Но не за нищо. А за да придобиете по-висшето. Но кой може да направи това? Не можете, докато не сте получили по-висшето. Можете да говорите. Можете да се борите. Можете да се опитвате да направите много неща. Но отречеността идва от само себе си, когато сте получили по-висшето. Тогава по-низшето отпада само.
Това е практическата религия. Какво друго? Чистенето на улиците и строенето на болници ли? Тяхната стойност се състои само в тази отреченост. А за отречеността няма край. Трудността е в това, че хората се опитват да й сложат граница – дотук и не повече. Но за нея няма предели.
Където е Бог, там няма другиго. Където е светът, там Го няма Бог. Тези две никога няма да се обединят. (Като) тъмнината и светлината. Това съм разбрал аз от християнството и от живота на Учителя (Христос). Не е ли това и будизмът? Не е ли и индуизмът? Не е ли мохамеданството? Не е ли това учението на всички големи мъдреци и учители? Какъв е светът, от който трябва да се откажа? Той е тук. Аз го нося целия със себе си. Това е моето собствено тяло. Само заради това тяло аз вдигам ръка доброволно срещу своите събратя, просто за да го поддържам хубаво и да му доставя малко удоволствие; (само заради това тяло) аз наранявам другите и правя грешки...
Великите хора са умрели. Слабите хора са умрели. Боговете са умрели. Смърт – смърт навсякъде. Този свят е гробище на безкрайното минало и все пак ние се държим за това (тяло): “Аз никога няма да умра”. Знам със сигурност (че тялото ще умре) и въпреки това се придържам към него. Но в това също има смисъл (защото в определен смисъл ние не умираме). Грешката ни е тази, че сме се вкопчили в тялото, когато Духът е този, който е наистина безсмъртен.
Всички вие сте материалисти, понеже вярвате, че сте тялото. Ако някой ме удари силно с юмрук, казвам, че аз съм бил ударен. Ако ме блъсне, казвам, че аз съм бил блъснат. Ако не съм тялото, защо трябва да казвам това? Но ако (само) кажа, че съм Духът, това ще бъде същото. Точно сега съм тялото. Превърнал съм себе си в материя. Затова трябва да се откажа от тялото, за да се върна при онова, което наистина съм. Аз съм Духът – душата никакво оръжие не може да прободе, никакъв меч не може да разсече, нито огън да изгори, нито въздух да изсуши (Бхагавад гита II.24). Нероден и несътворен, без начало и без край, безсмъртен, без рождение и вездесъщ – ето това съм аз; и цялото нещастие идва само защото мисля, че тази малка буца пръст съм аз. Идентифицирам себе си с материята и понасям всички последствия от това.
Практическата религия означава да идентифицираш себе си със Себето*. Спрете погрешната идентификация! Колко далеч сте напреднали в това? Може да сте построили две хиляди болници, петдесет хиляди пътища, и все пак какво от това, ако не сте осъзнали, че сте Духът? Умирате от кучешка смърт, със същите чувства, с които умира кучето. Кучето вие и скимти, защото то знае, че е само материя и ще бъде разложено.
Знаете, че има смърт, неизбежна смърт – във водата, във въздуха, в двореца, в затвора – смърт навсякъде. Кое може да ви направи безстрашни? Когато осъзнаете, че вие сте Безкрайният Дух, безсмъртен и без рождение. Него огън не може да изгори, оръжие да убие, отрова да нарани. Но помнете, че това не е само теория. Не е само четене на книги... (Не е само папагалско повтаряне). Моят стар Учител казваше, “Много е добре да учиш папагала да казва, ‘Боже, Боже, Боже’ през цялото време; но щом дойде котката и го сграбчи за шията, той забравя всичко това.”** (Вие може) да се молите през цялото време, да изчетете всички писания на света и да почитате всички богове, които съществуват, (но) докато не осъзнаете душата – няма свобода. Не приказки, теоретизиране и спорове, а осъзнаване. Това наричам аз практическа религия.
Тази истина за душата първо трябва да бъде чута. Ако сте я чули, мислете за нея. Щом направите това, медитирайте върху нея. Край на празните спорове! Останете удовлетворени веднъж завинаги с това, че вие сте Безкрайният Дух. Ако е вярно, трябва да е глупост, че вие сте тялото. Вие сте Себето и това трябва да бъде осъзнато... Духът трябва да вижда себе си като Дух. Сега Духът вижда себе си като тяло. Това трябва да спре. В момента, в който започнете да осъзнавате това, вие сте свободни.
Виждате тази чаша, а знаете, че това е просто илюзия. Учените доказват, че материята е светлина и вибрация... Затова да видиш Духа трябва да е безкрайно по-истинско от материята, трябва да е единственото истинско състояние, единственото истинско усещане, единственото истинско виждане***. Всички тези (обекти, които виждате) са само сънища. Днес знаете това. Не само древните идеалисти, но и съвременните физици ви казват, че светлината е тук. Разликата във вибрациите поражда всички различия...
Вие трябва да видите Бог. Духът трябва да бъде осъзнат - това е практическата религия. Христос е проповядвал не това, което вие наричате практическа религия. (Той е казал): “Блажени са бедните по дух, защото тяхно е Царството небесно.” Шега ли е било това? А какво е практическата религия, за която вие говорите? Бог да ни е на помощ! “Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бог.” Да не би това да означава чистене на улиците, строене на болници и всичко останало? Това са добри дела, но когато ги вършите с чисто съзнание. Не давайте двадесет долара, купувайки всички вестници в Сан Франциско, за да видите името си в тях! Не четете ли във вашите собствени книги, че нито един човек няма да ви помогне? Служете (на хората) като богослужение на Самия Господ (който живее) в бедните, нещастните, слабите. Вършете това, резултатът е второстепенен. Този вид работа, извършена без никаква мисъл за отплата, е от полза за душата. Царството небесно е и за такива хора.
Царството небесно е вътре в нас. Той е тук. Той е душата на всички души. Това е практическата религия. Това е свободата. Нека се запитаме един друг, до каква степен сме напреднали в това: до каква степен боготворим тялото или сме истински вярващи в Бог, Духа? До каква степен вярваме, че сме Дух? Това е безкористността. Това е свободата. Това е истинското богослужение. Осъзнайте Себето. Това е всичко, което трябва да направите. Познайте Себе си такива, каквито сте – Безкрайният Дух. Всичко останало е непрактично, защото всичко друго ще изчезне. Само Това никога няма да изчезне. То е вечно. Болниците ще се срутят. Дарителите за изграждането на железниците ще умрат всички. Земята ще се разпадне и ще бъде издухана, слънцата ще бъдат заличени. Душата остава навеки.
Кое е по-висше, тичането след сетивните неща или... почитането на онова, което никога не се променя? Кое е по-практично, да изразходваш всичките енергии на живота си, за да получиш различни неща и още преди да си ги получил да дойде смъртта и да трябва да оставиш всички тях – като великия (владетел), който победил всички (и който, когато) дошла смъртта казал, “Донесете всички съкровища при мен.” После рекъл: “Подайте ми онзи голям диамант.” След това го сложил на гърдите си и заплакал. Плачейки така, той умрял по същия начин, по който умира кучето.
Човекът казва, “Живея.” Той не знае, че (страхът от) смъртта го кара да се вкопчва така робски в живота. Той казва, “Радвам се.” И никога дори не сънува, че природата го е поробила.
Природата смила всички нас. Продължавайте да броите грамовете удоволствие, които получавате. С течение на времето природата ще свърши своята работа чрез вас и когато умрете, тялото ви ще помогне на други растения да израснат. И въпреки това през цялото време ние мислим, че сме тези, които получават удоволствие. И така колелото продължава да се върти.
Следователно практическата религия е да осъзнаеш духа като Дух. Всичко останало е добро дотолкова, доколкото ни води към тази величествена идея. (Осъзнатостта) трябва да бъде постигната чрез себеотреченост и медитация – отреченост от всички сетива - чрез срязването на всички възли и вериги, които ни държат привързани към материята. “Не искам да имам материален живот, не искам сетивния живот - искам нещо по-висше.” Това е отречеността. После чрез медитация поправете злото, което е било сторено.
Ние винаги сме на разположение на природата. Ако има звук отвън, аз трябва да го чуя. Ако става нещо, трябва да го видя. Като маймуните. Ние сме две хиляди маймуни струпани на едно място. Маймуните са много любопитни. Така и ние не можем да спрем себе си и наричаме това “радост”. Чуден език! Радваме се на света. Не можем да не му се радваме. Един красив звук: аз го чувам. Сякаш мога да избирам дали да го чуя или не! Природата казва: “Слез долу в дълбините на нещастието.” И аз ставам нещастен моментално... Говорим за удоволствия и притежания. Един се смята за много учен. Друг си мисли, “Той е глупак.” Тази деградация, това робство без никакво познание! В тъмната стая ние си блъскаме главите един с друг.
Какво е медитацията? Медитацията е силата, която ни прави способни да противостоим на всичко това. Природата може да ни казва, “Погледни, ето едно красиво нещо!” Аз не поглеждам. После казва, “Ето един прекрасен аромат; помириши го!” Аз казвам на носа си, “Не го помирисвай”, и той не го прави. “Очи, не гледайте!” Природата прави нещо ужасно – убива едно от моите деца и казва, “Сега мошенико, сядай долу и плачи! Слизай на дъното!” Аз казвам, “Няма нужда да го правя.” Скачам на крака. Аз трябва да съм свободен. Пробвайте това от време на време... (В медитация) за момент, вие можете да промените природата. И така, ако имате тази сила в себе си, не би ли било това раят, свободата? Такава е силата на медитацията.
Как може да бъде постигнато това? По дузина различни начини. Всеки темперамент си има свой собствен начин. Но главният принцип е следният: контролирайте ума. Умът е като езеро и всеки камък, който пада в него, създава вълни. Тези вълни не ни позволяват да виждаме онова, което сме. Пълната луна се отразява във водите на езерото, но повърхността му е толкова развълнувана, че ние не виждаме отражението ясно. Нека езерото се успокои. Не позволявайте на природата да образува вълна. Стойте тихо и след малко тя ще се откаже от вас. Бог е вече тук, но умът е толкова развълнуван, винаги тичащ след сетивата. Затваряте сетивата си, но (въпреки това) продължавате да се въртите и въртите. За момент си мисля, че всичко е както трябва и ще медитирам върху Бог, когато умът мигновено отива в Лондон. Аз го изтеглям обратно от там, но той отива в Ню Йорк и започва да мисли за нещата, които съм правил там в миналото. Тези (вълни) трябва да бъдат спрени чрез силата на медитацията.
Ние трябва да тренираме себе си бавно и постепенно. Това не е шега – не е въпрос на един ден или години, а може би дори на цели животи. Няма значение! “Тегленето” трябва да продължи. Съзнателно, умишлено теглене трябва да продължи. Инч по инч ние ще печелим земя. Ще започнем да чувстваме и да получаваме истинските притежания, които никой не може да ни отнеме – богатството, което никой човек не може да ни вземе и унищожи, радостта, която никое нещастие няма да може да помрачи повече...
През всички тези години ние сме зависели от другите. Ако намирам малко удоволствие в един човек и той си замине – моето удоволствие си отива... Вижте безразсъдството на човека: за щастието си той зависи от други хора! Всяка раздяла носи нещастие. И естествено. Да зависиш от богатството за щастието си? Богатството варира. Да зависиш от здравето или каквото и да било друго освен от Неизменния Дух неизбежно трябва да донесе нещастие днес или утре.
Освен Безкрайния Дух, всичко останало се променя. Навсякъде е водовъртеж от промени. Никъде не съществува постоянство, освен във вас самите. Там се намира безкрайната, неизменна Радост. Молитвите, церемониите и всички останали форми на поклонение са просто детските градини на медитацията. Вие се молите, правите някакво приношение. Съществувала е определена теория, че всичко това събужда духовната сила на човека. Използването на различни думи, цветя, изображения, храмове и ритуали като развяването на светлини, (наистина) довежда ума до това състояние, но то самото е винаги в човешката душа и никъде другаде. Всички го правят (т.е. медитират); но те го правят несъзнателно – правете го съзнателно. Това е силата на медитацията. Цялото познание което имате – как е дошло то? Чрез силата на медитацията. Душата е разбила на пяна познанието от своите собствени дълбини. Какво познание е съществувало някога извън нея? Накрая тази сила на медитацията отделя нас от тялото и тогава душата узнава себе си такава, каквато е – Непроявеното, Безсмъртно и Неродено Същество. Край на нещастието, край на преражданията на тази земя. (Душата узнава себе си като) вечно съвършена и свободна.
______________________
* Т.е. малката индивидуалност или тялото с Висшия аз или Душата.
** Шри Рамакришна давал следната илюстрация: “Говорящият папагал, когато е спокоен повтаря святите имена на Радха и Кришна, но когато някоя котка го улови, започва да издава естествените си звуци; той кряска: ‘Каа! Каа!’”
*** Според Веданта (което е доказано от хората, достигнали свръхсъзнателно състояние) Абсолютът (Брахман), Който е неизменен, поражда относителната вселена, която е вечно изменчива. Оттук идва заключението, че това което е видимо и изменчиво е нереално, а онова, което е вечно и неизменно е Единствената Реалност.
Вижте също: Свами Вивекананда - мисли
Източник: http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/
.